№ 150958
гр. София, 20.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110156065 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
В хода на служебната проверка за редовност и допустимост на депозираната искова
молба, съдът констатира, че от изложените твърдения за факти и обстоятелства не може да
се установи наличието на правен интерес, който да обуслови допустимостта на иска,
респективно на процеса.
Претендираното в исковата молба застрашено или нарушено материално право става
предмет на делото, респективно предмет на решението, което само по себе си трябва да
представлява отговор на направеното от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира
с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия
фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение;
4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. След като изложи твърдения
относно правопораждащия фактически състав, то страната следва ясно да посочи в какво се
изразява нейното искане, каква по вид и обем защита търси; дали само установяване,
респективно отричане на субективно материално право със СПН и/или осъждане на
ответника да извърши, или да не извърши определено действие; дали упражнява свое
непритезателно право, с които директно цели определена материалноправна промяна.
Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи
предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от
възникналия правен спор. Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на
иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да
разгледа и реши по същество правния спор между страните. За наличието на правен интерес,
като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, се
прави извод от конкретните обстоятелства на правния спор, т.е. от начина по който се
засягат правните сфери на страните, съгласно изложените твърдения – в този смисъл
мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019г. по т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС.
1
От изложените твърдения в исковата молба не може да се установи спорното
материално право, както и насрещната страна по предявените претенции.
Воден от горното, Съдът:
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ, молба вх. РД-30-1687/16.09.2024 г., подадена от Н. В..
УКАЗВА на страната да индивидуализира лицето срещу което е предявена
претенцията/искането.
УКАЗВА на страната да индивидуализира твърдяното спорно материално право, по
основание, съдържание и размер и период, т.е. какво, защо и на какво основание го иска.
ДА ПОСОЧИ ЕГН и адрес за призоваване, както и банкова сметка - чл. 127, ал. 1 и ал. 4
ГПК.
УКАЗВА на страната, че следва да изпълни горните указания в едноседмичен срок от
връчването.
При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2