РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Кюстендил, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
Членове:Веселина Д. Джонева
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20251500500123 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от М. И. И., ЕГН:
**********, действащ чрез процесуалния представител адв. И. Ю., насочена срещу
Решение № 606/26.11.2024г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№ 476/2024 г. по
описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт М. И. И. е осъден да заплати на
С. В. Т. сумата 24 000 лева, представляваща обезщетение по чл. 45 ЗЗД вр. 52 ЗЗД за
неимуществени вреди, причинени в резултат на нанесена на 23.04.2023 г. в гр. С., обл.
К. пред магазин за хранителни стоки, намиращ се на ул. „******“ телесна повреда и
отправена закана с убийство на С. В. Т., представляващи престъпления по чл. 129, ал. 2
вр. ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 НК, за извършване на които ответникът е признат за
виновен въз основа одобрено от съда споразумение по НОХД № 1039/2023 г. по описа
на РС- Дупница, ведно със законната лихва от 23.04.2023 г. до изплащане на
вземането.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се, че делото пред първоинстанционния съд е било разгледано в нарушение на
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК. В тази връзка защитникът на въззивника - адв.
Ю. бил посочил данни за служебната си ангажираност, но делото било разгледано без
негово участие и било обявено за решаване, поради което били нарушени принципите
на състезателност и равнопоставеност. Заявява се, че въззивната страна е била лишена
от възможност за участие в разпита на вещото лице, евентуално оспорване на
експертизата, поискване на повторна и/или допълнителна експертиза, или
предприемане на други необходими процесуални действия/, с оглед начина на
1
провеждане на производството. В тази връзка се счита, че обжалваното решение не
било постановено при разглеждане справедлив процес. Твърди се, че от представените
по делото гласни доказателства не били установени претендираните от въззиваемия
неимуществени вреди. Сочи се наличие на разминаване в дадените свидетелски
показания от страна на свидетеля С. П. и свидетеля И. И.. Посочва се и че
първоинстанционният съд не бил дал правилна оценка на събраните по делото
доказателства. Счита се, че присъденото обезщетение следвало да бъде в по-нисък
размер, с оглед краткия оздравителен период, както и здравословната кондиция,
капацитетът за самообслужване и работоспособността на въззиваемия, които били
напълно възстановени. Подчертава се, че присъденото обезщетение не било в
справедлив размер при съобразяване критериите на чл. 52 ЗЗД, като същият не бил
съобразен и с практиката на ВКС.
Иска се за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което
да бъдат отхвърлени предявените искове, алтернативно да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор по въззивната
жалба.
Настоящият съдебен състав счита, че въззивната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок,
срещу обжалваем съдебен акт.
Обжалваното първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение - арг. чл. 269, изр. 2 от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната
жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна
материалноправна разпоредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Пред районен съд са били предявени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД за сумата 24 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди вследствие виновно противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в причинена на ищеца средна телесна повреда и отправена закана за
убийство на 23.04.2023 г. ведно със законната лихва, считано от тази дата до
окончателното изплащане на задължението.
С влязло в сила на 12.10.2023 г. споразумение по НОХД № 1039/2023 г. по описа
на РС - Дупница М. И. И. е признат за виновен за това, че на 23.04.2023 г. около 21:30
ч. в гр. С., обл. К., пред магазин за хранителни стоки, намиращ се на ул. „******“, чрез
нанасяне на удари в областта на лицето ответникът причинил средна телесна повреда
на ищеца, изразяваща се в лицева травма: лицева асиметрия и оток в областта на
лявата скула, околоочен хематом вляво; счупване на предната и задната стена на левия
горночелюстен синус с изместване на фрагментни към вътрешността на синуса
(хлътване) и с проследима фрактурна линия към алвеоларния израстък на горната
челюст в ляво, достигаща между зъб 22 и 23 в ляво; счупване на долен ръб на лявата
орбита с проминране на костен фрагмент към орбитата и компресия върху левия долен
прав очедигитален мускул; счупване на външната стена на лявата орбита; счупване на
арката на лявата яблъчна (скулна) кост; счупване на външния птеригоиден израстък на
сфеноидалната кост вляво; счупване на корноидния израстък на долната челюст вляво.
Мозъчна травма: дискретен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка (субарахноидна
хеморагия) вдясно задно слепоочно, като тези травми реализират медико-биологични
признак счупване на челюст, което е довело до трайно затруднение в дъвченето и
говоренето за период по-голям от 30 дни и до разстройство на здравето, временно
2
опасно за живота. Освен това на 23.04.2023 г. в гр. С., обл. К., пред магазин за
хранителни стоки, намиращ се на ул. „*****“ ответникът се е заканил с убийство на
ищеца, като му казал „Ей боклук, ще те убия и ще те ликвидирам“ и това заканване е
възбудило у пострадалия основателен страх за осъществяването му – престъпления по
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 НК. За извършените престъпления на
основание чл. 23, ал. 1 НК на М. И. е наложено общо наказание „лишаване от свобода“
в размер на 8 месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено за
срок от 3 години.
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани свидетели,
изготвена е и съдебномедицинска експертиза по писмени данни.
За да уважи искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД, районен съд е приел, че са
налице кумулативните предпоставки на този текст на закона, които видно от събраните
по делото доказателства са доказвани.
Правните изводи на районния съд са правилни и са базирани на установените
по делото факти и събрания доказателствен материал в т. ч. и показанията на
свидетелите, за които съдът мотивирано е изложил съображения относно
кредитирането им, респ. не кредитирането им, поради което съдът на основание чл.
272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
По отношение на направените във въззивната жалба оплаквания намира
следното:
Относно доводът, изложен във въззивната жалба, досежно допуснато
процесуално нарушение от страна на РС - Дупница във връзка с приемането на
експертното заключение в отсъствие на ответника и неговия процесуален
представител, довело до нарушаване на правата на ответника, съответно накърняване
на правото му на защита в процеса, е без значение към законосъобразността на
обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е
контролно-отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които
не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните
нарушения в случай, че бъдат констатирани такива, могат да бъдат само основание за
събиране на нови доказателства от въззивния съд по реда на чл.266, ал.3 ГПК.
Смисълът на въззивната инстанция е да поправи допуснатите от
първоинстанционния съд пропуски при прилагането на материалния и процесуалния
закони. В настоящия случай въззивният съд е счел, че е допуснатото от първата
инстанция процесуално нарушение и с определение от 17.03.2025 г. е допуснал
преразпит на вещото лице д-р Н., който да бъде проведен в насроченото по делото за
15.04.2025 г. съдебно заседание. След постъпила молба от процесуалния представител
на въззивника, делото е пренасрочено за 28.05.2025 г., на която дата нито въззивникът,
нито процесуалният му представител /редовно призовани/ са се явили, а е постъпила
молба от адв. Ю. с искане за повторно отлагане на делото, без приложени
доказателства относно наличие на уважителни причини за отлагането /вкл. и такива не
са постъпили и към момента на постановяване на настоящото решение/. В
проведеното в отсъствие на въззивника и неговия процесуален представител съдебно
заседание вещото лице е потвърдило изложеното в приетото в първоинстанционното
производство заключение, като същевременно е посочил, че пострадалият е
възстановен.
Доколкото въззивникът не се е възползвал от представената му от въззивния съд
възможност, вкл. да зададе въпросите си към вещото лице предварително, в писмена
форма, то следва да бъдат приложени и неблагоприятните последици на чл. 154, ал.1
ГПК – ответникът/ въззивник, не е установил фактите, на които основават
възраженията си, поради което съдът счита същите за неосъществили се.
Другият довод във въззивната жалба касае приложението на разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, относно справедливото определяне на обезщетение за неимуществени
3
вреди. В тази връзка следва да се посочи следното:
Съдът намира, че присъденият размер на обезщетението за претърпени от ищеца
неимуществени вреди е справедлив. Според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
неимуществените вреди се определят по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в т. II на ППВС
№4/68 г., понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл не е
абстрактно, а всякога обусловено от конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства са обема, характер и и тежестта на
уврежданията, начина на извършаването им, интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения
преценени адекватно и в тяхната съвкупност.
Въззивният съд намира, че присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение в пълния претендиран размер на сумата от 24 000 лв. отговаря на
изискването на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите по справедливост. При
определяне размера на това обезщетение съдът взема предвид сериозността на
понесените множество увреждания - закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се
във фрактури на лицеви кости в ляво: на горната челюст, зигоматичната кост, долната
челюст и очницата - в областите на предна, задна и латерална стена на
горночелюстния синус и към алвеоларния гребен; на предния долен ръб на очницата и
дъгата на зигоматичната кост, на външната стена на очницата и на
венечния/короноидния/ израстък на долна челюст, с дислокация на фрагменти;
фрактура на външната пластина на левия криловиден израстък на клиновидната
/сфеноидалната/ кост на черепната основа; ограничен субарахноидален кръвоизлив по
главния мозък и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието;
кръвоизлив /хемосинус/ в левия горночелюстен синус, субконюнктивална хеморагия
по ляво око, кръвонасядане и оток на меките тъкани в лява лицева половина;
сравнително дългия период на възстановяване, през който ищецът е търпял болки - до
около 2,5 месеца (от които около 1,5-2,5 месеца за фрактурите на двете челюсти и
зигоматичаната кост, респ. за затруднените функции на дъвчене и говор; около 1,5-2
месеца за субарахноидалния кръвоизлив, с наличие на опасност за живота от развитие
на усложнения в първите 1-2 седмици, около 3-4 седмици за фрактурите на
латералната стена на очницата, криловидния израстък на сфеноидалната кост,
мозъчното сътресение със степенно разстройство на съзнанието, субконюнктивалния
кръвоизлив по ляво око и отока и кръвонасядането на меките тъкани в лявата
половина на лицето и около 1-2 седмици за охлузванията по ръцете и дясно коляно);
наред с това следва да се отчетат търпените от ищеца болки с висока интензивност и
сила и наличието на изключителен дискомфорт поради настъпилите ограничения,
свързани с процесите на ядене, дъвчене, зрение и говорене – факти, установени от
вещото лице и от свидетелските показания на свидетелите Т.а и П.; обстоятелството,
че вследствие отправената закана за убийство пострадалият е търпял допълнително
негативни преживявания – уплаха, притеснение и страх.
Отчитайки всички тези обстоятелства настоящият състав намира, че
определената от районен съд сума за репариране на нанесените на ищеца
неимуществени вреди – 24 000 е справедлива, а обжалваното решение като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на доводите във въззивната жалба, съдът намира, че
решението на районен съд е правилно и следва да се потвърди.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 606/26.11.2024г., постановено от РС – Дупница
по гр.д.№ 476/2024 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1- месечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5