Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
Normal;за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по подадена от М. Г. С., П. Г. П., М. Т. М., Р. И. И., Г. М. И. и М. Г. М. частна жалба против определение №1206 от 23.05.2014 година на Районен съд - гр.Велико Търново по гр.д. № 3287/2013 година, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Районен съд - гр.С.. В подадената от тях жалба жалбоподателите развиват съображения за неправилност на атакуваното от тях определение.Твърдят, че предявените от тях искове са в качеството им на потребители на застрахователна услуга по смисъла на §1,т.1 от ДР към Кодекса за застраховането, при което е спазена местната подсъдност по чл.113 и по чл.116 ГПК. Посочват, че в настоящия случай се касае за искове на потребители - трети увредени лица, претърпели неимуществени вреди при настъпило на 11.07.2011 година ПТП. В тази връзка посочват, че за тях са възникнали права по застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с притежаван сертификат "Зелена карта" , сключен между виновния водач Ю. В. и турската застрахователна компания Акционерно дружество "Е С".Твърдят, че турската застрахователна компания не може да бъде конституирана като ответник, при което всички съдопроизводствени действия, включително пасивната легитимация пред съдилищата на Република България, се поемат от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, явяващо се Национално бюро по системата "Зелена карта". Подкрепят това свое становище с посочена практика на ВС/ВКС. След като това е така, твърдят жалбоподателите, те имат правото съгласно чл.113 ГПК да предявят претенцията си по делото и по настоящия си или постоянен адрес, респективно - пред Районен съд - гр.Велико Търново.Молят обжалваното от тях определение, като порочно, да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд - гр.Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Въззиваемият С " Н Б Н Б А З" - гр.С. заема становище, че жалбата на М. Г. С., П. Г. П., М. Т. М., Р. И. И., Г. М. И. и М. Г. М. е неоснователна и недоказана. В подадения от него отговор С" НББАЗ" развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че ищците, сега жалбоподатели, нямат качеството на " потребител на застрахователни услуги" по смисъла на §1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането. В тази връзка посочва, че в случая не е налице идентитет в съдържанието на термините потребител в материалния / Кодекса на застраховането/ и процесуалния / ГПК/ закон, като използваният в разпоредбата на чл.113 ГПК термин " потребител" следва да бъде разглеждан в тесен смисъл - приложим само към искове за установяване на права или за преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите. Следователно, твърди С "НББАЗ", приложимостта на чл.113 ГПК се определя от характера и вида на предявения иск, който за да бъде " потребителски", следва да произтича от изрично уредените за това възможности в Закона за защита на потребителите. Посочва, че предмет на разглеждане по делото са предявените от ищците против Бюрото, в качеството му на Национално бюро за България по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата , искове по чл.282,ал.3 и ал.5, във връзка с чл.226,ал.1 КЗ, при което Бюрото не е застраховател, а Сдружение с нестопанска цел, регистрирано по ЗЮЛНЦ, имащо статут на представително Национално бюро за Република България, което участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки / чл.282,ал.3 от Кодекса за застраховането/. Посочва в тази връзка , че в случая не е налице застрахователно правоотношение между Бюрото и водача на товарния автомобил ,причинил пътно-транспортното произшествие, за вредите от което ищците претендират да им бъде заплатено съответното обезщетение. Моли обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Частната жалба на М. Г. С., П. Г. П., М. Т. М., Р. И. И., Г. М. И. и М. Г. М. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на разглеждане по делото пред първоинстанционния съд са предявените от М. Г. С., П. Г. П., М. Т. М., Р. И. И., Г. М. И. и М. Г. М. искове против С "Н Б Б АЗ" - гр. С. , в качеството му на Национално бюро за България по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, искове по чл.282,ал.3 и ал.5, във връзка с чл.226,ал.1 КЗ и при условията на евентуалност - против Ю. В. , за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени им в резултат на ПТП, реализирано на територията на Република България на 11.07.2011 година от МПС с чуждестранна регистрация, за което се твърди, че отговорността относно него е застрахована от чуждестранен застраховател от държава, членка на системата "Зелена карта" - Т.. За да прекрати с обжалваното от М. Г. С., П. Г. П., М. Т. М., Р. И. И., Г. М. И. и М. Г. М. определение производството по делото и да изпрати същото за разглеждането му по компетентност на Районен съд - гр.С., Районен съд - гр.Велико Търново е приел, че ищците нямат качеството на потребител по смисъла на чл.113, във връзка със ЗЗП; нямат и качеството на " потребител на застрахователни услуги" по смисъла на §1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, тъй като водачът, причинил ПТП, няма сключена застраховка Гражданска отговорност". Посочените изводи на Районния съд са неправилни, необосновани и незаконосъобразни. Неправилно съдът е приел, че в случая виновният водач , причинил процесното ПТП, няма сключена застраховка "Гражданска отговорност". Напротив: Между виновния водач Ю. В. и турската застрахователна компания Акционерно дружество "Е С" е сключен и е налице застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", с притежаван сертификат "Зелена карта". След като това е така, в разглеждания случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.113 ГПК, във връзка с § 13,т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите и § 1,т.1 от ДР на Кодекса за застраховането, защото според изложените твърдения в исковата молба ищците имат качеството на потребители на застрахователни услуги. Това им качество им дава правото да предявят претенцията си по делото и по настоящия си или постоянен адрес, респективно - пред Районен съд - гр.Велико Търново. Във връзка с направените от С "НББАЗ" в подадения от него отговор възражения следва да се има предвид още, че Бюрото по силата на закона се явява единствен оторизиран представител на всички чуждестранни застрахователи, издали застраховки "Зелена карта" с териториална валидност за Република България и компетентният субект, отговарящ за претенциите за вреди, причинени на територията на страната. В този смисъл са както чл.282,ал.3 КЗ, така и безпротиворечивата съдебна практика, при което и съгласно чл.282,ал.5 КЗ, "Когато към бюрото бъде предявена претенция за обезщетение, се прилага чл.271, освен в случаите, когато действа като компенсационен орган." Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че макар и да е регистрирано като сдружение с нестопанска цел при условията на ЗЮЛНЦ, в конкретния случай задълженията на С "НББАЗ" към ищците са като на застраховател и произтичат от сключения между виновния водач Ю. В. и турската застрахователна компания Акционерно дружество "ЕРГО СИГОРТА" застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", с притежаван сертификат "Зелена карта". По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частната жалба на М. Г. С., П. Г. П., М. Т. М., Р. И. И., Г. М. И. и М. Г. М. по делото е основателна и доказана. Обжалваното от тях определение, като порочно, следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на Районен съд - гр.Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение определение №1206 от 23.05.2014 година на Районен съд - гр.Велико Търново по гр.д. № 3287/2013 година, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Районен съд - гр.С., вместо което постановява: ВРЪЩА делото на Районен съд - гр.Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |