Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 15.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Р.Х.и с участието на прокурор Я.Н.от
Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 273 по описа за 2017 година на Административен съд – гр.Шумен, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.1
от Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба
рег.№ ДА-01-1839/12.09.2017г. по описа на ШАдмС, депозирана от К.Г.К., ЕГН **********,***
и А.Г.З., ЕГН **********,***, двамата със съдебен адрес ***, чрез адв.П.Н.,
срещу Областна дирекция "Земеделие", гр.Шумен с адрес гр.Шумен,
бул.Славянски № 17, ет.1, стая 106, представлявана от директора Д.Д.В., с която
на основание чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ и чл.45 от ЗЗД е отправено искане да
бъде осъдена Областна дирекция "Земеделие", гр.Шумен да заплати на
ищците сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от нищожен административен акт, издаден на 30.09.2014г. от Комисията
по чл.60а от ППЗСПЗЗ към Общинска служба "Земеделие", с.Венец, община
Венец, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното ѝ изплащане.
Претендираните от
ищците имуществени вреди произтичат от факта, че в резултат на обявения за
нищожен по съответния ред Акт от 30.09.2014г. на Комисията по чл.60а от ППЗСПЗЗ към
Общинска служба "Земеделие", с.Венец, община Венец, с който на основание чл.56,
ал.4 от АПК е прекратено производството по Заявление с вх.№ 08030/10.01.1992г.
на Г.К.З.. за възстановяване на право на собственост с план за земеразделяне на
земеделски имоти, находящи се в землището на с.Изгрев, община Венец, област
Шумен, същите, в качеството им на наследници на инициатора на административното
производство, са били лишени от възможността да отдадат под наем или аренда
земеделски имоти с площ 71.200 дка, намиращи се в землището на с.Изгрев,
общ.Венец, обл.Шумен, през 2013г., 2014г. и 2015г., в резултат на което са
пропуснали да реализират приход в размер на 12000 лева общо за трите години, който
биха получили при сключване договор за аренда или наем за въпросните земеделски
земи. Ведно с претенцията за вреди, представляващи пропуснати ползи, ищците са
отправили и претенция за присъждане на
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на претендираната сума.
Впоследствие с протоколно
определение от 16.11.2017г. производството по делото по отношение на претендираната
главница в частта над 5026 лева до пълния предявен размер от 12000 лева, е
прекратено, поради частивен отказ от иска.
С оглед
изложеното, към момента на приключване на устните състезания, предмет на
съдебното производство се явява искова претенция, насочена срещу ОД
„Земеделие”, гр.Шумен, с цена
на иска в размер на 5026 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до
окончателното изплащане на претендираната сума, включваща претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи в размер на 5026 лева от неотдаване под наем или аренда
на 71.200 дка земеделски земи, находящи се в землището на с.Изгрев, общ.Венец,
обл.Шумен, в резултат на незаконосъобразен административен акт - обявения за нищожен по съответния ред Акт от 30.09.2014г. на Комисията
по чл.60а от ППЗСПЗЗ към Общинска служба "Земеделие", с.Венец, община
Венец.
В съдебно
заседание и в представени писмени бележки ищците, редовно призовани, се явяват
лично и с процесуалния си представител
адв.П.Н. от ШАК, който поддържа исковата претенция, излагайки аргументи, че
същата е доказана по основание и размер. Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответната страна –
Областна дирекция „Земеделие”, гр.Шумен, представлявана от държавен служител с
юридическо образование Лилия Недева, в писмен отговор и в съдебно заседание,
оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана и моли съда да се
произнесе с решение, с което да я отхвърли изцяло.
Представителят на
Окръжна прокуратура-гр.Шумен застъпва становище, че исковата претенция е неоснователна
и недоказана, поради което предлага същата да бъде отхвърлена.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд
намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците
К.Г.К. и А.Г.З. са наследници по закон на баща си Г.К.З.., ЕГН **********,
починал на 18.02.1999г., видно от удостоверение за наследници изх.№
ГР.30-24/30.08.2017г. по описа на община Каолиново (л.12).
С
Протоколно решение № 8 от 14.08.1992г. на Поземлената комисия (ПК) - с.Венец
(л.1123), издадено на основание Заявление вх.№ 08030/10.01.1992г. от Г.К.З..
(л.114), ПК - с.Венец признала и определила за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне - ниви 50,000 дка, III категория, местност "Дере Екинлик" и ниви
55,900 дка, V категория, местност "Дере
Екинлик" в землището на с. Изгрев, т.е. общо 105,900 дка.
С
последващо решение № 8И/26.09.1994г. (л.124) ПК-с.Венец възстановила правото на
собственост на Г.К.З.. съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Изгрев,
както следва: нива от 62,798 дка, от които 12,559 дка III категория и 50,239 дка V категория, местност "Дере Екинлик", имот №
20011 по плана за земеразделяне и нива от 43,127 дка, V категория, местност "Дере Екинлик", имот №
22011 по плана за земеразделяне. Впоследствие Г.К.З.. бил въведен във владение
досежно посочените имоти (с обща площ 105,925 дка) с протокол за въвод във
владение от 1994г. (л.125).
Същевременно
с Протоколно решение № 8/14.08.1992г. (л.107), също издадено на основание
Заявление вх.№ 08030/10.01.1992г. на Г.К.З.., ПК - с.Венец отказала да му
признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на
общо 27 броя ниви с обща площ 183,600 дка.
Несъгласен
с цитираното решение на ПК-с.Венец, К.Г.К., в качеството си на наследник на Г.К.З..,
оспорил валидността му с жалба, адресирана до Районен съд-гр.Шумен. С решение №
321/30.04.2014г. по гр.д.№ 2916/2014г. по описа на РС-гр.Шумен (л.134), жалбата
на К.Г.К. против Протоколно решение № 8/14.08.1992г. на ПК-с.Венец, била
отхвърлена. Цитираното решение било отменено с решение № 44 от 23.07.2014г. по
КАД № 127/2014г. по описа на ШАдмС (л.138, 144), влязло в законна сила на
23.07.2014г., като атакуваното Протоколно решение № 8/14.08.1992г. на
ПК-с.Венец било обявено за нищожно, а преписката - изпратена на Общинска служба
"Земеделие" (ОСЗ), с.Венец за произнасяне по Заявление №
08030/10.01.1992г. на Г.К.З... С писмо № 2765/01.09.2014г. по описа на ШРС (л.143)
административната преписка по Заявление № 08030/10.01.1992г. на Г.К.З.. за
възстановяване правото на собственост била изпратена на ОСЗ-с.Венец за
произнасяне, съобразно решение № 44/23.07.2014г. по КАД № 127/2014г. по описа
на ШАдмС.
След
получаване на влязлото в сила решение №
44/23.07.2014г. по КАД № 127/2014г. по описа на ШАдмС, вместо да се произнесе
по съществото на поисканото със Заявление вх.№ 08030/10.01.1992г. на Г.К.З..
възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне върху
описаните в него земеделски земи, с писмен Акт от 30.09.2014г. (л.164) Комисията
по чл.60а от ППЗСПЗЗ към Общинска служба "Земеделие", с.Венец
прекратила производството, образувано по Заявление вх.№ 08030/10.01.1992г. на Г.К.З..,
поради недопустимост на същото. За да постанови този правен резултат, комисията
приела, че на 14.08.1992г. по заявление вх.№ 08030/10.01.1992г. на Г.К.З.. е
издаден Протокол № 8/14.08.1992г. на ПК-с.Венец в състав от 7 човека, който е
обявен за нищожен с решение на съда. На 14.08.1992г. по заявлението е издаден
втори протокол № 8/14.02.1992г., в състав от 5 човека, въз основа на който и с
последващо решение № 8И/26.09.1994г. на заявителя са възстановени 105,925 дка и
същият е въведен във владението им. Доколкото посоченото решение е влязло в
законна сила, за административния орган липсвало основание за преразглеждането
му, дори и след прогласяване нищожността на решение по протокол №
8/14.08.1992г. на ПК-с.Венец, поради наличие на влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни.
С
решение № 146/19.02.2015г. по гр.д.№ 2649/2014г. по описа на РС-гр.Шумен (л.189),
постановено по жалба на К.Г.К. и А.Г.З., била прогласена нищожността на Акт от
30.09.2014г. на комисия към ОСЗ, с.Венец, а преписката била изпратена на ОСЗ,
с.Венец за произнасяне по заявлението, съобразно дадените с решение №
44/23.07.2014г. по КАД № 127/2014г. по описа на ШАдмС, указания.
След
влизане на горепосоченото съдебно решение в законна сила като необжалвано /по
което обстоятелство по делото няма спор, видно от изричното изявление на
страните в проведеното на 16.11.2017г. съдебно заседание/, с Протоколно решение
№ 08-1/31.03.2015г. (л.192), издадено на основание Заявление вх.№
08030/10.01.1992г. на Г.К.З.., на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ Общинска
служба "Земеделие"-с.Венец признала и определила за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в
землището на с.Изгрев, както следва: ниви 50,000 дка, III категория, местност "Дере Екинлик", ниви с
площ 55,900 дка, V категория, местност "Дере
Екинлик" и ниви 71,200 дка, като разпоредила общо да бъдат възстановени
177,100 дка при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ. Според мотивите на
посоченото решение, правото на собственост върху 105,900 дка от описаните
земеделски земи било признато с протокол № 8 от 14.08.1992г. и било определено
възстановяване на същите с план за земеразделяне, като същите били възстановени
с решение № 8И от 26.09.1994г. по чл.27 от ППЗСПЗЗ. Допълнително признатите
71,200 дка са по преразглеждане на преписката съгласно решение № 44 от
23.07.2014г. по КАД № 127/2014г. по описа на ШАдмС и решение № 146/19.02.2015г.
по гр.д.№ 2649/2014г. по описа на ШРС, като за тези допълнително признати
71,200 дка се дължи обезщетение - земя или компенсационни бонове, за което
следва да бъде подадена молба, в която да се посочи начина на обезщетение. Цитираното
решение е влязло в сила на 05.05.2015г., видно от отметката върху същото.
С
молба вх.№ 195/20.04.2015г. (л.197), адресирана до Началника на ОСЗ-с.Венец,
ищците заявили, че са запознати с протоколно решение № 08-1/31.03.2015г. за
възстановяване на земеделски земи в землището на с.Изгрев, както и че няма до
го обжалват.
Със
Заявление вх.№ 1432/11.05.2015г. до Директора на ОД"Земеделие",
гр.Шумен (л.203) К.К. поискал информация за земите, които
ОД"Земеделие", гр.Шумен е предала на Община Венец. Аналогична
информация посоченият оспорващ поискал и от Началника на Общинска служба
"Земеделие"-с.Венец със заявление вх.№ 242/11.05.2015г. (л.200).
С
молба вх.№ 276/27.05.2015г.(л.204), адресирана до Началника на Общинска служба
"Земеделие"-с.Венец, ищците заявили, че желаят да им бъдат
възстановени следните недвижими имоти от предоставения списък на земеделски
земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ: нива от 50,643 дка, представляваща имот № 033007
- V категория в местността "Мезарлък Икинлик",
находяща се в землището на с.Изгрев и нива от 20,977 дка, представляваща имот №
032011, V категория, находяща се в местността "Мезарлък
Икинлик" в землището на с.Изгрев. Посочили, че при невъзможност
собствеността да бъде възстановена върху имот № 032011, да бъде възстановена
собствеността им върху нива от 20,928 дка, представляваща имот № 031009, V категория в местността "Мезарлък Икинлик" в
землището на с.Изгрев. В случай, че собствеността не може да бъде възстановена
и върху посочената нива, поискали възстановяването й върху нива от 19,756 дка,
представляваща имот № 031007, V категория в
местността "Мезарлък Икинлик" в землището на с.Изгрев. В молбата
оспорващите посочили също, че желаят да бъдат издадени проекто-скици за горните
имоти, както и да бъде отправено до Кмета на община Венец мотивирано
предложение за възстановяване на собствеността върху посочените имоти, като се
укаже на Кмета в съответствие с чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ да го внесе за
разглеждане на първата сесия на общинския съвет.
С
прието на основание чл.45ж, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ и § 27, ал.2 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ и във връзка с Протокол на Постоянната комисия по устройство на
територията, пътна и селищна мрежа, околна среда и благоустройство, Общински
съвет-с.Венец предоставил от Общинския поземлен фонд имот № 000080 - 60,271 дка
и имот № 000060 - 11,099 дка, или общо 71,370 дка, на заявителите К.Г.К. и А.Г.З..
Несъгласни
с цитираното решение, адресатите на същото го оспорили пред Районен
съд-гр.Шумен. Въз основа на същата първоначално е образувано гр.д.№ 305/2016г.
по описа на посочения съд, което е прекратено с определение от 18.02.2016г. Със
същото определение делото е изпратено по подсъдност на Административен
съд-гр.Шумен, където е образувано съдебното производство по АД № 56/2016г. по
описа на ШАдмС, приключило с решение № 95/28.10.2016г.(л.50), с което Решение № 59 по Протокол № 4 от 26.01.2016г. е
отменено, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне.
С
Решение № 166 по Протокол № 12 от 05.12.2016г. (л.228) Общински съвет с.Венец
отменил свое решение № 59 по Протокол № 4/26.01.2016г., с което на К.Г.К. и А.Г.З.
били предоставени имот № 000080 - 60.271 дка и имот № 000060 - 11.099 дка, или
общо 71.370 дка, намиращи се в землището на с.Изгрев. Със същото решение
Общински съвет с.Венец дал съгласие за предоставяне на ищците от общинския
поземлен фонд на нива от 50.643 дка, представляваща имот № 033007, пета
категория, в местност Мезарлък Екинлик, нива от 13,007 дка, представляваща имот
019008, седма категория, в местност Коджа Екинлик и нива от 7.500 дка,
представляваща имот № 033008, пета категория, в местност Мезарлък Екинлик,
всички в землището на с.Изгрев, община Венец.
С
Решение № 8РС/09.03.2017г. на Общинска служба по земеделие - с.Венец(л.233,
274), на Г.К.З.. било възстановено като обезщетение правото на собственост
върху нива от 13,007 дка, седма категория, местност Коджа Екинлик, имот №
019008 по плана за земеразделяне; нива от 50.643 дка, пета категория, местност
Мезарлък Екинлик, имот № 033007 по плана за земеразделяне и нива от 7.500 дка,
пета категория, местност Мезарлък Екинлик, имот № 033008 по плана за
земеразделяне, всички в землището на с.Изгрев, община Венец.
С
договор за доброволна делба акт № 39, вх.рег.№ 277, том 1 от 04.05.2017г.(л.265),
сключен между двамата ищци, същите поделили притежавани от тях земеделски земи,
в т.ч. имоти №№ 019008, 033007 и 033008, намиращи се в землището на с.Изгрев,
като имот № 033007 бил разделен на два самостоятелни имота с №№ 033009 и
033010; имот № 019008 бил разделен на два самостоятелни имота с №№ 019017 и
019018, а имот 033008 бил разделен на два самостоятелни имота с №№ 033011 и
033012, след което в дял на К.Г.К. били предоставени имоти с №№ 033010, 019017
и 033012, а в дял на А.Г.З. - имоти с №№ 033009, 019018 и 033011.
С
договор за наем на земеделска земя от 30.05.2017г. (л.267) К.Г.К. отдал под
наем на "НИК"ООД, гр.Шумен, с управител В.И.К.,притежавани от него
земеделски земи, в т.ч. имоти с №№ 033009, 019018 и 033011, намиращи се в землището
на с.Изгрев, община Венец.
С
договор за наем на земеделска земя от 30.05.2017г. (л.269) А.Г.З. отдал под
наем на "НИК"ООД, гр.Шумен, с управител В.И.К., притежавани от него
земеделски земи, в т.ч. имоти с №№ 033009, 019018 и 033011, намиращи се в
землището на с.Изгрев, община Венец.
За доказване на
твърденията си ищите ангажират писмени доказателства, които са приложени към
исковата молба. По направено от тях искане Общинска служба по земеделие -
с.Венец е представила цялата административна преписка, образувана въз основа на
Заявление 0803/10.01.1992г. на Г.К.З...
По делото е
допусната и изслушана комлексна съдебно-икономическа и агрономическа
експертиза, приета без оспорване от страните. Със същата е определен размерът
на приходите, които биха били реализирани в случай на отдаване под наем на
земеделска земя, намираща се в землището на с.Изгрев, през стопанската
2012/2013г., 2013/2014г. и 2014/2015г. В тази връзка е посочено, че за
стопанската 2012/2013г. средната рентна вноска за НТП - нива, намираща се в
землището на с.Изгрев, община Венец, определена със заповед на директора на
ОД"Земеделие", гр.Шумен, е в размер на 18,05 лева за декар, респ.
размерът на рентата за земеделска земя от 71.200 дка възлиза общо на 1285,16
лева. За стопанската 2013/2014г. средната рентна вноска за НТП - нива, намираща
се в землището на с.Изгрев, община Венец, определена със заповед на директора
на ОД"Земеделие", гр.Шумен, е в размер на 22,09 лева за декар, респ.
размерът на рентата за земеделска земя от 71.200 дка възлиза общо на 1572,81
лева. За стопанската 2014/2015г. средната рентна вноска за НТП - нива, намираща
се в землището на с.Изгрев, община Венец, определена със заповед на директора
на ОД"Земеделие", гр.Шумен, е в размер на 30,45 лева за декар, респ.
размерът на рентата за земеделска земя от 71.200 дка възлиза общо на 2168,14
лева.
Вещите лица са
посочили, че през 2013г., 2014г. и 2015г. няма данни за форсмажорни
обстоятелства, които да водят до пълно или частично унищожаване на земеделска
продукция в землището на с.Изгрев, или да влияят по някакъв начин върху
нормалното развитие и формиране на добива на земеделските култури. През същия
период не са установени данни за подадени заявления от земеделски стопани пред
ОД"Земеделие", гр.Шумен за настъпили форсмажорни обстоятелства в
землището на с.Изгрев.
По искане на ищците
по делото са разпитани като свидетели лицата Б.Б.С.и Ч.И.К., които
свидетелстват, че са земеделски производители, които обработват земеделски земи
в землището на с.Изгрев, както и, че досежно намиращите се в посоченото землище
земеделски земи има интерес от арендатори на земеделска земя.
Шуменският
административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на исковата претенция,
с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на
страните, приема следното:
По същество, с
предявената искова молба се претендират вреди, настъпили от незаконосъобразен административен
акт – Акт,
издаден на 30.09.2014г. от Комисията по чл.60а от ППЗСПЗЗ, с който на основание чл.56,
ал.4 от АПК е прекратено производството по Заявление с вх.№ 08030/10.01.1992г.
на Г.К.З.. за възстановяване на право на собственост с план за земеразделяне на
земеделски имоти, находящи се в землището на с.Изгрев, община Венец, област
Шумен. Отправя се и акцесорна претенция за присъждане на лихви върху твърдените
вреди, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното им
изплащане. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203
от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяната
на административния акт по съответния ред. В процесния случай, ищецът по
същество претендира имуществени вреди -
пропуснати ползи от обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение
административен акт, с оглед на което следва да се приеме, че е изпълнено
условието на чл. 204, ал.1 от АПК, още повече, че при претенция за вреди от
нищожен административен акт, незаконосъобразността
на акта може се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетение /арг. чл.204, ал.3 от ЗОДОВ/. Исковата претенция е допустима,
като подадена от лица с надлежна процесуална легитимация – адресати на обявения
за нищожен административен акт, отговарящи на формалните изисквания за редовност
от външна страна. Същите са насочени против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК, доколкото цитираната разпоредба сочи като
надлежен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
административен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а в случая
исковата претенция е насочена срещу Областна дирекция „Земеделие”, гр.Шумен,
юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на областните
дирекции „Земеделие”, в чиято структура е включен колективният административен орган,
издал незаконосъобразния административен акт.
Разгледана по същество, исковата претенция се
явява неоснователна, по следните
съображения:
От съдържанието на
исковата молба и изявленията на ищците в съдебните заседания е видно, че съдът
е сезиран с претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи
от нищожен акт, издаден от административен орган, включен в структурата на Областна
дирекция ”Земеделие”, гр.Шумен, т.е. с претенция с правно основание чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, който въвежда отговорност за държавата и общините, за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение
на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Обстоятелството, че ищците са посочили в
исковата молба, че наред с горепосоченото правно основание, искът им е и с
правно основание по чл.45 от ЗЗД, е ирелеватно за този извод, тъй като
преценката на съда досежно правната квалификация на исковата претенция се
извършва на база изложените фактически основания, а не въз основа на цитираните
правни такива. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
актовете и действията на нейни органи и длъжностни лица, независимо от това
дали са причинени виновно. За да възникне право на обезщетение в настоящия
случай, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1.
Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; 2. Вреда от такъв административен акт,
действие или бездействие; 3. Причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие, и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой
от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищците, търсещи
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената
вреда е разликата между имуществото на ищците след засягане на благото им и
това, което биха имали, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се
изразяват в намаляване стойността на наличното имущество, а пропуснатите ползи -
в неполучено, но сигурно увеличаване на имуществото.
По делото не се
спори, а и се установява от събраните доказателства, наличието на незаконосъобразен
административен акт, обявен за нищожен по съдебен ред – Акт, издаден на 30.09.2014г. от
Комисията по чл.60а от ППЗСПЗЗ при Общинска служба "Земеделие",
с.Венец, с който на
основание чл.56, ал.4 от АПК е прекратено производството по Заявление с вх.№
08030/10.01.1992г. на Г.К.З.. за възстановяване на право на собственост с план
за земеразделяне на земеделски имоти, находящи се в землището на с.Изгрев,
община Венец, област Шумен., т.е. е налице първата изискуема от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставка за претендираното от ищците обезщетение.
Същевременно обаче
от представените доказателства не се установява наличието на останалите две
предпоставки, а именно - ищците да са претърпели вреди под формата на
пропуснати ползи, които да са пряка и непосредствена последица от посочения
незаконосъобразен акт. В тази връзка А.З. и К.К. твърдят, че в резултат на нищожния
Акт, издаден
на 30.09.2014г. от Комисията по чл.60а от ППЗСПЗЗ, се е забавило
възстановяването на правото им на собственост върху 71.200 дка земеделски земи
в землището на с.Изгрев, община Венец, в резултат на което в периода от 2013г./
до 2015г. са били лишени от възможността да реализират своите намерения да отдадат под
наем или аренда 71.200 дка ниви, намиращи се в землището на с.Изгрев през 2013,
2014 и 2015г. Считат, че по този начин са били лишени от сигурно увеличаване на
имуществото им с дохода, който биха получили, ако бяха обработвали въпросните
ниви лично или чрез трето физическо или юридическо лице, въз основа на сключен
възмезден договор - договор за наем или аренда срещу договорено заплащане. В
тази връзка считат, че в резултат на неотдаването под наем или аренда на
въпросните 71,200 дка, са били лишени от възможността да реализират сигурен
доход в размер на 5026 лева, включващ сумата от 1285,16 лева за стопанската
2012/2013г, сумата от 1572,81 лева за стопанската 2013/2014г. и сумата от
2168,04 лева за стопанската 2014/2015г. Претендират
наличието на причинна връзка между пропуснатите ползи и нищожния акт, като
считат, че ако правото на собственост върху 71,200 дка земеделски земи в
землището на Изгрев е било възстановено своевременно, вместо неправомерно да се
прекратява административното производство, образувано по Заявление вх.№ 08030/10.01.1992г. на Г.К.З.., същите
биха реализирали сигурни доходи в претендирания от тях размер от 5026 лева.
Съдът
намира, че събраните по делото доказателства не обосновават категоричен извод,
че претендираните от ищците пропуснати ползи се дължат пряко и непосредствено
на процесния нищожен административен акт, с който е прекратено производството
по Заявление вх.№ 08030/10.01.1992г. на Г.К.З...
За да е налице пряка зависимост между претендираната вреда и конкретния административен
акт, следва с постановяване на същия ищците да са претърпели вредата, за която
твърдят, че следва да бъдат обезщетени. Това би се случило само ако този
административен акт се явява единствената пречка лицата да не осъществят
намеренията си за отдаване под наем или аренда на въпросните земеделски земи и
да реализират претендираните доходи. В случая не може да се приеме, че
нереализирането на тези доходи се дължи пряко и единствено на незаконосъобразния
акт – Акт,
издаден на 30.09.2014г. от Комисията по чл.60а от ППЗСПЗЗ при Общинска
служба "Земеделие"-с.Венец, тъй като за да се обработва въпросната
земеделска земя, е необходимо, но не достатъчно условие правото на собственост
върху земеделска земя с площ 71.200 дка да бъде възстановено с план за
земеразделяне, а и лицето реално да е придобило конкретни земеделски имоти,
което в случая е станало с последващо Решение № 8РС/09.03.2017г. на Общинска
служба по земеделие - с.Венец, с което на Г.К.З.. (наследодател на ищците) е било
възстановено като обезщетение правото на собственост върху нива от 13,007 дка,
седма категория, местност Коджа Екинлик, имот № 019008 по плана за
земеразделяне; нива от 50.643 дка, пета категория, местност Мезарлък Екинлик,
имот № 033007 по плана за земеразделяне и нива от 7.500 дка, пета категория,
местност Мезарлък Екинлик, имот № 033008 по плана за земеразделяне, всички в
землището на с.Изгрев, община Венец - общо 71,150 дка. От посоченото обстоятелство
следва извода, че претендираните от ищците вреди не са пряка и непосредствена
последица от издаването на обявения за нищожен Акт от 30.09.2014г. на Комисията
по чл.60а от ППЗСПЗЗ при Общинска служба "Земеделие"-с.Венец,.
Освен
това, за отдаването под наем или аренда на земеделски земи е необходимо, но
недостатъчно условие ищците да са собственици на тези земеделски земи.
Придобиването на право на собственост върху 71.200 дка земи (по-точно 71,150
дка - видно от Решение № 8РС/09.03.2017г. на Общинска служба по земеделие -
с.Венец) не предоставя автоматично правото да се получава заплащане на наем или
рента за същите, тъй като не означава, че при всички случаи ще се сключи договор за наем или аренда по
отношение на земята, само в който случай собственикът на земята ще получава договорените
приходи. Възможността за отдаване под наем или аренда на земеделски земи е
предпоставена от поредица от фактически и правни действия, едва след чието
кумулативно осъществяване той придобива правото да реализира доходи от тях, като
издаването на административен акт, с който се възстановява право на собственост
върху земеделски земи с план за земеразделяне (при това без да се определят
конкретните имоти, които се предоставят в собственост на правоимащото лице) представлява
само част от този фактически състав, без да го осъществява изцяло.
На следващо място,
обстоятелството, че ищците са собственици на възстановените им през 2016г.
71,200 дка земеделски земи само по себе си не доказва по безсъмнен начин, че те
действително са имали обективна възможност и субективно намерение да предприемат
всички необходими действия за отдаване под наем или аренда на въпросните земи,
още повече, че това зависи и от волята на трети лица - арендодатели/наематели. Твърденията
на ищците в тази насока са обосновани единствено с вероятната възможност те да
изпълнят намеренията си, което не е достатъчно, за да се приеме наличие на
причинна връзка между незаконосъобразния акт и претендираните от него пропуснати ползи. Наличието на причинна
връзка между пропуснатите ползи, изразяващи се в сигурно увеличаване на
имуществото им в резултат на отдаване под наем или аренда на земеделските земи следва
да е резултат не от субективното очакване на ищците, а пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния акт, неопосредена от други актове и действия от
страна както на длъжностни лица на ответника, така и от страна на самите ищци.
За основателността на тази претенция следва да е налично бъдещо сигурно
получаване на имуществените облаги и не е достатъчно те да се предполагат. В
конкретната хипотеза претендираните вреди са условни и хипотетични, реализирането
им зависи от редица условия, чието настъпване е бъдещо несигурно събитие. Събраните
по делото доказателства не обосновават с категоричност настъпването на такива като
следствие от незаконосъобразното прекратяване на административното производство
по Заявление вх.№ 08030/10.01.1992г. на Г.К.З.., осъществено с обявения за
нищожен Акт от 30.09.2014г. на Комисията по чл.60а от ППЗСПЗЗ при Общинска служба "Земеделие"-с.Венец. Липсват основания да се приеме,
че в случай, че правото на собственост върху въпросните 71,200 дка е било възстановено своевременно, ищците със
сигурност са щели да успеят да отдадат под наем или аренда въпросните имоти, респ.
да получат очакваните приходи.
Този извод не се
променя от представените по делото договори за наем на земеделски земи от
30.05.2017г., сключени между А.З. и К.К. като наемодатели, и "Ник"ООД
- като наемател по отношение на земеделските земи, възстановени им с Решение № 8РС/09.03.2017г. на Общинска
служба по земеделие - с.Венец, тъй като обстоятелството, че ищците са отдали под наем притежаваните от
тях земеделски земи през 2017г. не доказва с категоричност, че са щели да го
сторят и през претендираните в исковата молба периоди. Аналогичен извод следва
да се направи и досежно показанията на разпитаните свидетели Б.С.и Ч.К.,
доколкото от тях става ясно единствено, че има интерес от страна на арендатори
на земеделски земи досежно земите, намиращи се в землището на с.Изгрев.
Наличието на такъв интерес обаче сам по себе си не е достатъчен, за да се
приеме, че ищците биха успели да отдадат под наем или аренда притежаваните от
тях земи. Видно от показанията на св.Б.С., същият заявява, че е имал устна
уговорка с ищците да му отдадат под наем земеделските земи след
възстановяването им, която впоследствие не се е реализирала, тъй като са ги
отдали на друго лице, от което също следва, че наличието на намерение за отдаване
под наем на земите не е равнозначно на действителното му осъществяване.
По изложените
съображения съдът намира предявения от А.З. и К.К. иск за претърпени в резултат
на обявен за нищожен административен акт имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи, за неоснователни, поради която причина не е необходимо обсъждане
въпроса досежно техния размер. За пълнота следва да се отбележи само, че не
може да се приеме за безспорно установено, че при евентуално отдаване под наем
или аренда ищците са щели да получат приходи именно в установения от комплексната
експертиза размер, тъй като е напълно възможно да не се намери лице, което да е
съгласно да обработва конкретните земеделски земи срещу заплащане на сума в
размер на средната рентна вноска за ниви, намиращи се в землището на с.Изгрев.
По отношение на
претенцията за вреди в частта, отнасяща се за 2013г., като допълнителен
аргумент за нейната неоснователност следва да се посочи, че периодът, за който
се претендира обезщетение, предхожда датата на издаване на нищожния
административен акт, което е самостоятелно основание за отхвърлянето ѝ в
частта досежно сумата от 1285,16 лева, тъй като обезщетение за вреди от нищожни
административни актове може да се иска от от момента на тяхното издаване -
30.09.2014г. (арг. отт.4 на ТР №
3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г., ОСГК).
За пълнота следва
да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответната
страна, че претендираното обезщетение е погасено по давност, тъй като в случая
се претендират вреди от нищожен административен акт, постановен на
30.09.3014г., в който случай 5 годишната погасителна давност, регламентирана в
чл.110 от ЗЗД, започва да тече от датата на издаването му и изтича на
30.09.2019г., т.е. към момента не е изтекла (в т.см. т.4 на ТР № 3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№
3/2004г., ОСГК). Това обстоятелство обаче по никакъв начин не рефлектира върху
извода за неоснователност на исковата претенция.
В обобщение на
изложеното съдът приема, че не са налице условията по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за
присъждане на претендираното от ищците обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи, претърпени от тях в резултат на обявен за
нищожен административен акт - Акт, издаден на 30.09.2014г. от Комисията по чл.60а от
ППЗСПЗЗ при Общинска служба "Земеделие"-с.Венец, в размер общо на 5026 лева, в
това число претърпени имуществени вреди в размер на 1285,16 лева за 2013г., в
размер на 1572,81 лева за 2014г. и в размер на 2168,04 лева за 2014г., поради
което исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде
отхвърлена. С оглед този резултат, неоснователна се явява и акцесорната претенция
за лихви, изчислени върху претендираната главница от датата на подаване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна и недоказана, предявената от К.Г.К., ЕГН **********,*** и А.Г.З.,
ЕГН **********,***, двамата със съдебен адрес ***, чрез адв.П.Н., срещу
Областна дирекция "Земеделие", гр.Шумен , искова претенция за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи,
претърпени в резултат на незаконосъобразен административен акт – нищожен Акт, издаден на
30.09.2014г. от Комисията по чл.60а от ППЗСПЗЗ към Общинска служба
"Земеделие", с.Венец в размер на 5026,00 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
ѝ изплащане.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: