Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на първи
март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 6 232/2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба на А.Л.С. се
твърди, че по силата на нотариално заверено споразумение от 21.11.2014
г. с рег. № 27089/21.11.2014 г. на нотариус с рег. № 310 на НК – А.Ч.и район на
действие – СРС ищецът предал преди сключване на споразумението на ответника В.Н.Н.
в заем сумата от 120 000 лв. с уговорка същата да бъде върната на
30.12.2014 г. Твърди се, че част от главницата в размер на 85 242 лв. не
била върната от заемателя, поради което било подадено заявление по реда на чл.
417 от ГПК пред СРС като в производството по гр.д. 57 519/2019 г. на СРС,
43 състав била издадена заповед за тази главница ведно със законната лихва
върху нея. Срещу заповедта било депозирано възражение от страна на длъжника.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и от съда се иска
да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 85 242 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2019 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът В.Н.Н., редовно уведомен,
не е заявил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
В съдебно заседание, проведено на 01.03.2021 г. процесуалният представител
на ищеца – адв. Е.Б. е заявил искане по реда на чл. 238 от ГПК.
Налице са
предпоставките на разпоредбата на чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. При редовна процедура по неговото уведомяване ответникът не е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. При редовна процедура по неговото призоваване същият
не е реализирал процесуално присъствие в открито съдебно заседание. Не е заявил
искане делото да се разгледа в негово отсъствие. При съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени доказателства се установява вероятна
основателност на заявения иск.
Представени са
доказателства за извършени разходи от ищеца 1 704, 84 лв., които следва да бъдат присъдени на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца. На същия следва да бъдат присъдени и
разноските, сторени в заповедното производство в размер на 1 704, 84 лв.,
с оглед задължителните указания, дадени с ТР 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното Софийски градски
съд, I- 19 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от А.Л.С., ЕГН **********,***, офис 2 – адв. Е.Б. срещу В.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че В.Н.Н. дължи на основание чл. 422 от ГПК вр. с
чл. 415 ал.1 от ГПК на А.Л.С. сумата от 85 242 лв. – главница, дължима по
споразумение от 21.11.2014 г. с рег. № 27089/21.11.2014 г. на нотариус с рег. №
310 на НК – А.Ч.и район на действие – СРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.10.2019 г. /датата на заявлението, депозирано по
ч.гр.д. 57 519/2019 г. на РС – София/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.Л.С., ЕГН **********,***,
офис 2 – адв. Е.Б. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 704, 84 лв.
– разноски в заповедното производство и сумата от 1 704, 84 лв. – разноски
в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 240 ал.1 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати и по
ч.гр.д. 57 519/2019 г. на РС – София, 43
състав.
СЪДИЯ: