№ 191
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседА.е на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000502038 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 9/17.03.2022г, постановено по гр.д.№ 93/2021г по описа на ОС-
Монтана, е признато за установено по иска с правно основА.е чл.422, ал.1 ГПК по
отношение на А. Б. С. с ЕГН ********** и А. А. С. с ЕГН **********, че дължат при
условията на солидарност на „Глоуейв България” ЕООД с ЕИК *********, сумата 75 274
евро с основА.е запис на заповед, издаден на 01.06.2008г. от „Ава Спорт” ООД, с ЕИК
********* и авалиран от А. Б. С. и А. А. С., ведно със законната лихва, считано от подаване
заявлението за издаване заповед за изпълнение на 06.10.2015г. до окончателното изплащане,
предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от
08.10.2015г. по ч.гр. дело № 1767/2015г. на PC Монтана. Осъдени са А. Б. С. и А. А. С. да
заплатят на „Глоуейв България” ЕООД сумата 2 944.46 лева разноски за исковото
производство, както и разноските по заповедното производство в размер на 2945 лева
държавна такса и 2738.35 лева адвокатско възнаграждение, включени в издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1767/2015г. на PC Монтана.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от А. Б. С. и А. А. С., чрез адв.В.Б. от ПАК,
с доводи, че е недопустимо, евентуално неправилно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, които обуславят необоснованост от фактическа и правна страна на крайния извод
на съда за основателност на предявения иск. Обосновават твърденията за недопустимост,
тъй като е постановено по нередовна искова молба-неуточнено каузално правоотношение,
което обезпечава записа на заповед, дали същото включва и двата договора от 11.05.2007г за
заем, сключен между „Вест 64” ЕООД и „Ава Спорт” ООД /н./ и договора за сух лизинг на
въздухоплавателно средство от 1.04.2008г, сключен между В. С. и „Ава Спорт” ООД /н./
Възразяват, че не са разгледА. възраженията им за недействителност на каузалното
1
правоотношение за размера на претенцията поради това, че не е имало твърдения за
недобросъвестност на кредитора, погасяването им чрез плащане и по давност, по договора
за цесия относно наличието на привиден кредитор, възраженията по менителничния
документ относно мястото му на издаване в гр.Монтана.
Делото е разгледано при наличието на процесуални пречки за развитието на
производството-висящо дело по несъстоятелност т.д. № 198/2020г на „Ава Спорт” ООД по
описа на ОС-Монтана и участието на съдията-докладчик по т.д. № 85/2021г, чийто предмет
е оспорване на вземането на „Глоуейв България” ЕООД, произтичащо от идентично
каузално правоотношение-договор за заем от 11.05.2007г и договор за сух лизинг на
въздухоплавателно средство от 1.04.2008г.
В писмената защита на процесуалния представител на въззивниците се поддържат
доводите, изложени във въззивната жалба.
Ответната страна „Глоуейв България” ЕООД, представлявана от адв.Е. Й. от САК, е
оспорила въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че по делото са доказА. всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците, като авалисти. Сочи още, че
са неоснователни доводите, че решението е недопустимо като постановено по подадена
нередовна искова молба, тъй като е посочено в исковата молба, че претенцията произтича от
запис на заповед, издаден за обезпечение на задължения по договор за заем от 11.05.2007г.,
сключен между „Вест 64” ЕООД и „Ава Спорт” ООД, което е обявено за безспорно между
стрА.те, като дружеството е придобило вземането с договор за цесия от 28.05.2008г., че
между В. С. и „Ава Спорт” ЕООД е сключено споразумение от 1.08.2008г., като „Ава
Спорт” ООД е издало в полза на В. С. 15 броя записи на заповед, обезпечаващи главницата
и договорната лихва по договора за заем, авалирА. от ответниците А. С. и А. С..
Представянето на договора за сух лизинг на въздухоплавателно средство, новиран като заем
на 30.11.2009г, е поради включването на задълженията по този договор към погасителен
план от 30.11.2009г. на главница и лихва по договор за цесия от 8.06.2012г., изчислени
погасителни вноски до 2024г. Поради това считат възраженията, касаещи този договор и
споразумението за новация, за ирелевантни към предмета на спора.
Поддържат, че възраженията на въззивниците по каузалното правоотношение са
недопустими, тъй като същите не са страна или поръчители по него и съгласно чл.484, ал.2
ТЗ задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е
недействително поради каквато и да било причина, освен недостатък във формата,
кредиторът не губи правата си и в случай на прекратяване на правосубектността на
длъжника.
Сочи, че съдът е разгледал каузалното правоотношение и се е произнесъл съобразно
разпоредбите на чл.465 вр. с чл.485, ал.2 и чл.289 ТЗ вр. с чл.9 и чл.63, ал.1 ЗЗД. Счита за
правилно приетото от съда, че ответниците не са навели доводи, че при предявяване на
правата по записа на заповед ищецът като кредитор е бил недобросъвестен и е злоупотребил
с правата си като е знаел за съществуващи факти и обстоятелства, водещи до невъзникване
или погасяване на задълженията на длъжника по договора за заем, че се е произнесъл по
всяко едно от направените възражения-че не е налице недействителност по договора за заем,
тъй като няма изискване за сделка по занятие, договорите за цесия не са привидни и не
противоречат на закона и добрите нрави, погасителният план е подписан от „Ава Спорт”
ООД, налице са и плащА.я по него, поради което са несъстоятелни доводите за липса на
съгласие от страна на длъжника „Ава Спорт” ЕООД.
Излага доводи, че авалистите по записа на заповед не могат да релевират възражения
по каузалното правоотношение, тъй като не са страна по него. Поддържа, че не са били
релевирА. възражения относно погасяването на сумата, което не се установява и от
представената Главна книга, като дългът е установен с подписА. документи, като дори и да
се приеме, че са извършвА. частични плащА.я, то същите са в размер много по-нисък от
2
претендираната сума. С декларация ответницата С. по т.д.№ 198/2020г по несъстоятелността
е посочила, че задълженията на „Ава Спорт” ООД, издател на записа на заповед, е в размер,
надвишаващ многократно този по ценната книга.
Относно възраженията за мястото на издаване на записа на заповед поддържа, че
погрешното му посочване не опорочава същия, тъй като не е налице липса на реквизит, а и
съгласно чл.536, ал.4 ТЗ при липса на посочване на място на издаване, то за такова се счита
мястото, посочено до името на издателя. При наличие на посочено място на плащане, то
мястото на издаване, дали е в гр.София или в гр.Монтана, е ирелевантно. Претендира да се
остави без уважение въззивната жалба, да се потвърди решението и да се присъдят разноски.
В писмената защита на процесуалния представител се поддържат доводите, изложени в
отговора на въззивната жалба.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото „Глоуейв България” ЕООД е посочил в исковата молба, че
ответниците А. Б. С. и А. А. С. му дължат на основА.е запис на заповед с падеж 31.05.2013
г., издаден на 01.06.2008 г. от „Ава Спорт” ООД, авалиран от тях, сумата от 75 274 евро, за
което вземане по заявление на дружеството-ищец е издадена на 08.10.2015г. заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1767/2015г. на PC-Монтана, с която „Ава Спорт” ООД и авалистите
са осъдени да заплатят солидарно на ищеца дължимото по записа на заповед парично
вземане от 75 274 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението на 06.10.2015г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в
производството в общ размер на 5 683.35 лева.
Изложил е доводи, че като авалисти по издадения запис на заповед ответниците- А.
Б. С. и А. А. С. отговарят за цялото задължение лично в качеството им на физически лица и
солидарно при същите условия като дружеството, издател на записа на заповед. Същият е
издаден на 01.06.2008г., съдържа всички законовоопределени в чл. 535 от ТЗ реквизити,
посоченият в него падеж 31.05.2013г. е настъпил, от която дата задължението за плащане
сумата по записа на заповед е ликвидно и изискуемо. Ценната книга е авалирана от
ответниците, които отговарят по същия, както и дружеството издател, като задължението им
съгласно чл. 485, ал. 1 от ТЗ е действително и когато задължението, за което е дадено, е
недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.
Записът на заповед с падеж 31.05.2013г. е прехвърлен от В. С. С. с джиро на ищцовото
дружество на 8.06.2012г.
Изложени са твърдения, че записът на заповед е издаден като обезпечение по
каузално правоотношение-договор за заем, сключен на 11.05.2007г. между „Ава Спорт”
ООД и „Вест 64” ЕООД, по силата на който „Вест 64” ЕООД е предоставило на „Ава
Спорт” сумата от 600 000евро.
Вземането по договора за заем към 08.06.2012г. е било в общ размер на 1 429 837.74
евро, от които 600 000 евро - главница, 362 159 евро - договорна лихва, 25 085.60 евро -
неустойка за забава до 30.11.2009г. и 442 593.14 евро, считано от 01.12.2009г. до
08.06.2012г.
На 08.06.2012 г. е сключен и договор за цесия, с който В. С. С. е прехвърлил на
ищеца вземането си по отношение на „Ава Спорт” ООД на основА.е договор за сух лизинг
на въздухоплавателно средство от 01.04.2008 г., новиран със споразумение от 30.11.2009 г.
като договор за заем за 152 308.60 евро главница. Към 08.06.2012г. общият размер на
прехвърленото вземане е било в размер от 223 995.45 евро, от които 152 308.60 евро
главница и 71 686.85 евро - неустойка за забава, които обстоятелства е изложил поради това,
че задължението по този договор, заедно със задължението по договора за заем, са включени
3
като общи задължения по подписан между „Глоуейв България” ЕООД и „Ава Спорт” ООД
на 8.06.2012г погасителен план за разсрочено погасяване само на главницата и договорната
лихва от 1 139 553.20 евро към 08.06.2012 г. с краен срок за погасяване 31.12.2024 г. и, че
ако задълженията в този размер бъдат погасени, то общото задължение от 1 653 833.19 евро
по двата договора ще се счита изцяло погасено, като няма да се търсят и дължимите
неустойки. Изложено е, че вноските по погасителния план от 2012г. не са извършвА. в срок,
задълженията по него са погасявА. частично, като на 17.02.2015г. е отправена покана за
плащане до „Ава Спорт” ООД и А. Б. С. и А. А. С., получена на 17.02.2015г, но изпълнение
не е последвало. На 08.10.2015 г. просрочените вноски по погасителния план са в размер на
139 386.66 евро, като ищецът се е снабдил със заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист. След тази дата плащА.я са постъпвали, макар и частични с последно
такова през декември 2019 г. След цедиране на вземА.ята и подписване на погасителния
план до подаване на исковата молба общата платена сума по вземА.ята е в размер на 154
388. 61 лева, или 78 937.64 евро, като в нея е включена и получена с разходен ордер сума в
брой от 27.07.2012 г. от 3911.66 лева.
На 01.07.2020 г. е образувано изпълнителното дело въз основа на издадени в полза
на „Глоуейв България“ ЕООД заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 1768/2015 г. на PC Монтана, към което на 08.10.2020 г. е присъединен и
изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д.№ 1767/2015 г.
С решение от 09.02.2021г. по молба на длъжника „Ава Спорт” ООД е открито
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, като с решение от
12.07.2021 г. дружеството е обявено в несъстоятелност. В производството по
несъстоятелност е прието като включено в одобрения от съда списък на приети вземА.я
вземане на ищеца от 3 308 686.75 лева., заедно с лихви върху главниците от 10.03.2021 г.,
включващо вземането на ищеца по договора за заем от 11.05.2007 г. в общ размер на 2 576
196.23 лева, в който са включени главница и договорна лихва по договора от 1 834 664.10
лева, заедно с лихва, начислявана от 10.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Обосновава наличие на правен интерес от предявения установителен иск поради
подадени възражения от длъжниците срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и
указА.я от страна на съда за предявяване иск за установяване вземА.ята, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
Претендирал е да се признае за установено по отношение на ответниците А. Б. С. и
А. А. С., че дължат солидарно на „Глоуйев България” ЕООД сумата от 75 274 евро
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 06.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.10.2015 г. по ч.гр.д. № 1767 по
описа на Районен съд-Монтана за 2015 г.
Ответниците А. Б. С. и А. А. С. са оспорили предявения иск. Изложили са
възражения, че записът на заповед е недействителен, тъй като всички записи на заповед са
били подписА. в гр.Монтана, а процесният е издаден и подписан в гр.София. Релевирали са
възражение за погасяване по давност на вземането по записа на заповед.
Оспорват действителността на джирото с доводи, че ищецът не се легитимира като
кредитор по договора за заем, поради нищожността на договора за цесия от 08.06.2012 г.,
поради което и джиросването на вземането по процесната запис на заповед не е породило
действие.
По отношение на въведеното от ищеца с исковата молба каузално правоотношение
по договор за заем от 11.05.2007г., за обезпечаване задълженията по който е издаден
процесният запис на заповед, се поддържа, че не оспорват сключването на 11.05.2007г. на
4
договор за заем , но се твърди, че същият е нищожен, тъй като заемодателят „Вест
64”ЕООД, а впоследствие и В. С., както и ищцовото дружество, нямат разрешение за
извършване по занятие дейност по предоставяне на парични суми в заем .
Твърди се, че сключените договори за цесия от 28.05.2008г. и от 08.06.2021г., с които
вземА.ята по договора за заем са прехвърлени, са нищожни като привидни, сключени в
нарушение на закона и добрите нрави. Привидността на договора за цесия от 08.06.2012 г. се
извежда от по-ниската уговорена цена за плащане вземането, липсата на плащане на
договорената цена за прехвърляне на вземането и наличие на свързаност между стрА.те по
договора за цесия. Относно привидността на договора за цесия от 28.05.2008г се излагат
доводи, че е с безвъзмезден характер, свързаност на стрА.те, липса на регистрация по ЗДДС
на цесионера В. С..
По отношение на погасителния план от 08.06.2012 г. са изложили доводи, че не са
давали съгласие за обединяване на задълженията по договора за паричен заем от 11.05.2007г
и по договора за сух лизинг на ВС от 01.04.2008 г., поради което е нищожен. Задължението
по договора за заем от 2007г е произволно формирано към 8.06.2012г в размер на 1 429
837.74 евро, като в тази сума е включено и задължението по договора за сух лизинг, а
погасителният план не е подписан от длъжника и авалистите.
Възразили са, че сумата по договора за заем от 11.05.2007г не възлиза на сумата от 1
429 837.74 евро, а е извършена капитализация на лихви към главница, каквото съглашение
няма в договора за заем и лихвата, както и неустойката, са начислени в противоречие с
добрите нрави и целта на закона.
Пред РС-Монтана е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение от „Глоуйев България” ЕООД срещу „Ава Спорт” ООС,
А. А. С. и А. Б. С., въз основа на запис на заповед 01.06.2008г. за сумата 75 274 евро, по
което е образувано ч. гр. дело № 1767/2015г. по описа на PC Монтана и са издадени на
08.10.2015г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. При установено
връчване на заповедта за изпълнение на ответниците, като длъжници по образуваното
изп.дело № 743/2020г. по описа на ЧСИ М. И., peг. № ***, на 31.03.2021г., в срок е подадено
възражение по реда на чл. 414 от ГПК от ответниците, поради което и на заявителя е указано
да предяви иск за установяване на вземането си, съобщението за което е получил на
15.06.2021г
По делото е представен запис на заповед, издаден на 1.06.2008г от „Ава Спорт”
ООД, с който като издател е поел безусловно и неотменимо задължение да заплати на
падежа-31.05.2013г., без протест и разноски, сумата 75 274 евро на или на заповедта на В. С.
С.. Подписан е от представител на издателя А. Б. С. и като авалисти от физическите лица А.
Б. С. и А. А. С.. С джиро от 8.06.2012г В. С. С. е прехвърлил записа на заповед на „Глоуйев
България” ЕООД.
Не се спори между стрА.те по делото, че записът на заповед е издаден, за да
обезпечи срочното погасяване на задължението на „Ава Спорт” ООД по сключен на
11.05.2007г. договор за паричен заем.
Видно от приложения по делото договор за паричен заем от 11.05.2007г.
заемодателят „Вест 64” ЕООД, представлявано от управителя В. С., е предоставил на
заемополучателя „Ава Спорт” ООД, представлявано заедно от А. С. и А. С., в заем парична
сума в размер на 600 000 евро с цел погасяване на банкови заеми, строеж на летателен
център и за оборотни средства със срок на връщане заемната сума 25.05.2022г., при
договорена 8 % годишна лихва и едногодишен гратисен период за погасяване на главница
съгласно погасителен план, приложение към договор, който е обезпечен с учредяване на
ипотека върху недвижим имоти, както и са издадени 15 броя записи на заповед - по един за
всяка година от срока на договора, общо на стойност сборът от главницата и договорната
5
лихва за срока на договора, авалирА. в лично качество от А. С. и А. С..
На 28.05.2008г. вземА.ята на „Вест 64” ЕООД по договора за заем са прехвърлени,
ведно с обезпеченията, с писмен договор безвъзмездно на физическото лице В. С., като в
договора за цесия вземането е посочено в общ размер 962 159 евро, от който 600 000 евро
главница и 362 159 евро лихва, като за извършеното прехвърляне длъжникът „Ава Спорт”
ООД е уведомен от „Вест 64” ЕООД на 1.06.2008г. На същата дата между В. С. и „Ава
Спорт” ООД в гр.София е сключено споразумение, с което след като са констатирали, че
размерът на дълга по договора за заем е 962 159 евро, включващ главница и договорна
лихва, както и че е налице неплащане на вноски по погасителния план общо 28 000 евро,
конкретно посочени с падежи, и са постигнали съгласие забавените вноски да се заплатят в
срок до 03.06.2008г., при което върху същите няма да се начислява неустойка за забава, като
„Ава Спорт” ООД е издало нови записи на заповед /един от които е процесният за сумата от
75 284евро/ в полза на В. С. за сумата 962 159 евро, авалирА. в лично качество от А. С. и А.
С., а издадените са били върнати в оригинал на издателя им.
На 30.11.2009г. в гр. София между В. С. и „Ава Спорт” ООД е сключено
споразумение към договора за заем от 11.05.2007г., с което са констатирали, че след
прехвърляне на вземА.ята на В. С., заемополучателят е в забава и не е извършвал никакви
плащА.я на вноски по заема, желае да изпълнява задълженията си, заедно е начислената
неустойка за забава стрА.те, платени са само пет вноски по договора в общ размер 20 000
евро с посочени дати на плащане. Констатирали са, че към 30.11.2009г. задълженията са в
размер на 987 244.60 евро, формирА. от 600 000 евро главница, 269 800.40 евро
непросрочена договорна лихва, 92 358.60 евро просрочена договорна лихва и 25 085.60 евро
неустойка за забава и са уговорили нов погасителен план за изпълнение за срока на договора
с посочване банковата сметка на В. С., по която следва да се плащат погасителните вноски,
като останалите клаузи на договора за заем за останали непроменени.
На 08.06.2012г. с писмен договор, вписан в службата по вписвА.я на 27.06.2012г., В.
С. е прехвърлил на „Глоуейв България” ЕООД вземА.ята си към „Ава Спорт” ООД по
договора за заем от 11.05.2007г., ведно с всички привилегии и обезпечения срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 1 402 000 евро. С договора за цесия
прехвърленото вземане е индивидуализирано в общ размер 1 429 837.74 лева съгласно
Приложение, неразделна част от договора. Видно от това приложение, размерът на
вземането е формиран от сумата 987 244.60 лева, съгласно споразумението от 30.11.2009г.,
както и от сумата 442 593.14 евро неустойка за забава, считано от 01.12.2009г. до
08.06.2012г., за което прехвърляне длъжникът „Ава Спорт” ООД е уведомен на 6.08.2012г.
Между „Глоуейв България” ЕООД и „Ава Спорт” ООД е подписан нов погасителен
план за заплащане главница и договорна лихва по договори за цесия от 08.06.2012г. С този
погасителен план е уговорено плащане на вземане от 1 139 553.20 евро на вноски за периода
31.08.2012г. - 31.12.2024г.
Установено е по делото, че с договор за цесия, сключен на 08.06.2012г., „Глоуейв
България” ЕООД е придобило от В. С. и вземане към „Ава Спорт” ООД в размер на
223 995.45евро с основА.е договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство, сключен
на 1.04.2008г, като вземането е формирано от сумата 152 308.60 евро главница и 71 686.85
неустойка за забава. В погасителния план, подписан между стрА.те за заплащане на
главница и договорна лихва по сключените на 08.06.2012г. договори за цесия, вземането от
1 139 553.20 евро е формирано от сумата 987 244.60 евро вземане по договора за заем
съгласно споразумение от 30.11.2009г. и от сумата 152 308.60 евро главница по договора за
сух лизинг, като в погасителния план не са включени за плащане неустойките за забава по
двата договора.
По делото е приложена покана от 17.02.2015г., отправена от „Глоуейв България”
ЕООД до „Ава Спорт” ООД и А. С. и А. С., без доказателства за връчване, според която по
6
погасителния план са платени само 33 057.12 евро, забавените вноски са общо на стойност
92 942.88 евро, като плащА.я по главницата не са извършвА.. Поискано е плащане на
минимум три вноски до 28.02.2015г. с предупреждения, че при неизпълнение кредиторът ще
обяви вземА.ята за предсрочно изискуеми и ще предприеме действия за реализиране
дадените обезпечения.
Пред ОС-Монтана е образувано т.дело № 198/2020г по молба на „Ава Спорт” ООД,
за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, като с решение от
09.02.2021г. е обявена неплатежоспособността му с начална дата 16.09.2020г., открито е
производство по несъстоятелност, одобрени са с определение от 08.06.2021г. списъци на
приети вземА.я, а с решение от 12.07.2021г. дружеството е обявено в несъстоятелност с
постановено започване осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. В приложения към молбата по чл. 625 от ТЗ списък на кредитори е
посочено „Глоуейв България” ЕООД със задължение по заем в размер на 1 133 100.80 лева,
а в одобрения от съда списък на приети вземА.я са включени вземА.я на дружеството с
основА.е договор за паричен заем от 11.05.2007г. в размер на 1 834 664.10 лева главница и
727 455.06 лева лихви и неустойки. Вземането е оспорено с иск с правно основА.е чл.
694,ал.1,т.1 от ТЗ, по който е образувано т.дело № 85/2021 г. по описа на МОС
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
Възраженията във въззивната жалба, че съдията-докладчик по делото е имал
основА.я за отвод са недоказА., като обстоятелството, че същият е разглеждал и други дела
между стрА.те, не обосновават такъв извод.
Производството е по иск с правно основА.е чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2
ГПК за установяване на вземането на „Глоуейв България” ЕООД в размер на 75 274евро по
запис на заповед, издаден на 1.06.2008г от „Ава Спорт” ООД в полза на В. С., прехвърлен с
джиро на 8.06.2012г на „Глоуейв България” ЕООД и авалиран от ответниците А. Б. С. и А.
А. С.. Предметът на делото по иска се определя от правното твърдение на ищеца в исковата
молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по
редовен от външна страна менителничен ефект. Вземането по запис на заповед произтича от
абстрактна сделка, на която основА.ето е извън съдържА.ето на документа. При редовен от
външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника,
ищецът не е длъжен са сочи основА.ето на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземането по каузално правоотношение между
него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден записа на
заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основА.ето на поетото задължение за плащане или
обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза по чл.422 ГПК на изследване
подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основА. на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
/Виж т.17 от ТР № 4/2013г по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС./ СтрА.те по делото не
спорят, че процесният запис на заповед обезпечава вземане по договор за заем от
11.05.2007г. Възраженията във въззивната жалба, че не е уточнено дали ищецът е включил
като каузално правоотношение и договора за сух лизинг от 1.04.2008г, са неоснователни,
тъй като изрично същият е заявил, че процесният запис на заповед обезпечава само
задълженията по договора за заем от 11.05.2007г, сключен между „Вест 64” ООД и „Ава
Спорт” ООД, а договорът за сух лизинг е посочен само доколкото задълженията по същия са
обединени с тези по заемния договор в погасителния план.
7
По възраженията срещу записа на заповед по чл.535 ТЗ, че посоченото място на
издаване на същия не съответства на действителното, тъй като всички документи между
издателя „Вест 64” ЕООД и „Ава Спрот” ООД са подписвА. в гр.Монтана, а процесният е с
посочено място на издаване в гр.София, въззивният съд приема, че е недоказано. В
задължителна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК: решение № 225 от 28.03.2014 г.
по т. д. № 948/2012 г. на състав на II Т.О. на ВКС и решение № 167 от 11.10.2017 г. на ВКС
по т. д. № 200/2017 г., II т. о., ТК в отговор на релевантния правен въпрос е прието, че
адресът/на издаване и плащане/ не е самостоятелен реквизит по чл. 535 ТЗ на записа на
заповед, но е необходим за индивидуализация на задължителните реквизити: "място на
плащане и "място на издаване" и липсата на вписването му в ценната книга я опорочавал до
степен на нищожност. Това не важи за случаите, в които посочването на адрес на плащане
и/или издаване няма значение за точното изпълнение на менителничното задължение.
Записът на заповед е издаден на 1.06.2008г въз основа на сключено споразумение
между В. С. и „Ава Спорт” ООД от 1.06.2008г., след прехвърляне на договора за заем, което
споразумение е сключено в гр.София и в него е посочено, че са върнати старите записи на
заповед и са издадени нови, което обосновава издаването на новите записи на заповед в
гр.София. Освен това мястото на издаването на записа на заповед дори и да не е посочено се
приема, че се смята за място на плащането и за местожителство на издателя, съгл. чл.536,
ал.3 от ТЗ, а съгласно ал.4 от същата разпоредба, при липса на посочване, се смята издаден в
мястото, посочено до името на издателя. В процесния запис на заповед е посочено място на
издаване гр.София, което не съвпада с мястото на плащането-гр.-Банкя, и мястото, посочено
до издателя, но е наличен реквизит в самия запис на заповед, като дали той съответства на
действителното място на издаване не опорочава менителничния ефект, след като е наличен.
Относно изложените доводи по възражението за давност следва да се посочи, че е
релевантен петгодишен давностен срок съгласно чл.110 ЗЗД, който е започнал да тече на
31.05.2013г и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 6.10.2015г, от която дата съгласно чл.422, ал.1 ГПК се счита предявена исковата
претенция, давността не е изтекла.
Обстоятелството, че на поемателя по менителничния ефект е прекратена
правосубектността със заличаването му като търговец, не освобождава авалиста по ефекта и
предявяването на иск срещу него не означава недобросъвестност. /Виж решение №
103/4.08.2016г. по т.д.№ 1588/2015г. на ВКС, I Т.О./ и следва да се ангажира отговорността
му. Възраженията по сключените договори за цесия, че са нищожни като привидни,
сключени в нарушение на закона и добрите нрави, не са доказА.. Не може да се направи
извод за привидност на договора за цесия от 8.06.2012г, тъй като е уговорена по-ниска цена
за плащане на вземането, липсва плащане на договорената цена и свързаност на стрА.те по
договора, тъй като тези отношения касаят само стрА.те по договора за цесия, а относно
длъжника имат значение на кого дължи заплащане, каквото не се твърди да е извършено.
Въззивниците са уведомени надлежно за извършените цесии, поради което са имали знА.е
относно смяната на кредитора.
По възраженията на въззивниците, че не са разгледА. възраженията им по каузалното
правоотношение, въззивният съд съобрази, че практиката на ВКС, в която е даден
принципен отговор относно допустимите възражения на менителничния ефект. С Решение
№18/21.04.2011г по т.д.№ 213/2010г на, решение № 120 по т.д.№ 988/2009г, решение № 21
по т.д.№ 1091/2010г, решение № 26 по т.д.№ 1027/2013г, решение №2 по т.д.№ 984/2012г,
всички на II Т.О. на ВКС се приема, че с оглед на самостоятелния неакцесорен характер на
задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на
приносителя на ефекта на възраженията на самия хонорат-както абсолютните възражения за
недействителност на ефекта с изключение на възражението относно формата/, така и
неговите лични /относителни/ възражения, произтичащи от каузално правоотношение, по
8
което авалистът не е страна. Възможността авалистът да противопостави на приносителя на
ефекта личните възражения на хонората /авалата/, когато не е страна по каузалното
правоотношение, е обусловена от недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на
приносителя, които следва да се докажат в процеса от авалиста. Недобросъвестно по
смисъла на чл.289 ТЗ е предприемането от страна на приносителя на фактически или правни
действия, създаващи реална възможност за получаване на двойно плащане. Предявяването и
приемането на вземането по каузалното правоотношение в производството по
несъстоятелност на длъжника-издател на записа на заповед не съставлява
недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на кредитора. Такава
недобросъвестност на приносителя би била налице само в хипотеза на погасено в
производството по несъстоятелност на издателя на записа на заповед задължение на
кредитополучателя по каузалното правоотношение. Недобросъвестност или злоупотреба с
право е налице при знА.е на хонората за наличието на лични/относителни/ възражения на
длъжника по каузалното правоотношнеие, обезпечено с менителничния ефект, по което
същият е кредитор /решение №2 по т.д.№ 984/2012г,на II Т.О. на ВКС, решение № 40 по т.д.
№ 148/2011г на I Т.О. на ВКС, решение № 230 по т.д.№ 383/2012г на II Т.О., на ВКС.
По делото не са наведени твърдения, че приносителят на записа на заповед, като
правоприемник, е недобросъвестен, като са липсвали възражения, че дългът е изплатен или
знА.е на джиратаря, че ценната книга се прехвърля, за да бъде лишен издателя от правото на
възражения по каузалното отношение.
За пълнота следва да се отбележи, че твърденията за недействителност на договора за
заем от 11.05.2007г поради това, че е сключен от заемодателя „Вест 64” ЕООД като сделка
по занятие, за което не е имал разрешение, не е установено, тъй като няма предвидено
нормативно изискване.
По отношение на твърденията, че надлежно е релевирано възражение за частично
плащане на задължението, съдът приема, че не е наведено в сроковете по чл.367 и чл.373
ГПК. Такова е въведено в подадена на 14.02.2022г молба от ответниците след насрочване на
делото с определение по чл.374 ГПК, в която се иска включване в доклада по делото на
възражение за недължимост поради плащане, което е преклудирано и не следва да се
разглежда.
Въз основа на изложените съображения следва да се приеме, че исковата претенция
по чл.422 ГПК е основателна и ищцовото дружество „Глоуейв България” има вземане
спрямо ответниците А. Б. С. и А. А. С. за сумата от 75 274 евро главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
06.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 08.10.2015 г. по ч.гр.д. № 1767 по описа на Районен
съд-Монтана за 2015 г. въз основа на запис на заповед от 1.06.2008г.
Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция, но не е представила доказателства, поради което съдът не следва да се
произнася.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/17.03.2022г, постановено по гр.д.№ 93/2021г по
описа на ОС-Монтана.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на стрА.те пред ВКС на РБ.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10