Присъда по дело №479/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 57
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 26 март 2022 г.)
Съдия: Стояна Илиева
Дело: 20223110200479
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 57
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
СъдебниЖулиен Иванов Стефанов

заседатели:Тодор Божидаров Тодоров
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
и прокурора Б. Здр. М.
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Наказателно дело от общ
характер № 20223110200479 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Г. Д. АТ. , роден на 21.01.1960 г. в гр. Варна,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, пенсионер,
живущ в гр. Варна, кв. „Св. Иван Рилски“ бл.26, вх.В, ет.2, ап.54, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 21.02.2021 г., в гр. Варна, отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон „Самсунг“ модел „Галакси S20+“, ведно със СИМ карта на „А1“, на стойност 1330
лв., протектор за гръб, розов на цвят със ситни брокати на стойност 20 лв. и стъклен
протектор на стойност 40 лв., всички на обща стойност 1390 лв., от владението и
собственост на М. АЛД. Р., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на осн. чл. 194 ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК му налага наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца.
На осн. чл.58а ал.1 от НК намалява така определеното наказание с една трета, като
подсъдимият Г. Д. АТ. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца.
На осн. чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието с изпитателен срок от
три години.
На осн. чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД осъжда подсъдимия Г. Д. АТ. , със снета по-горе
самоличност, да заплати на М. АЛД. Р., ЕГН **********, сумата от 1390 лв. /хиляда триста
и деветдесет лв../, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието
имуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от М. АЛД. Р. против подсъдимия Г. Д. АТ.
граждански иск за претърпени от деянието имуществени вреди за разликата над 1390 лева до
претендираните 1970 лева.
1
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от М. АЛД. Р. против
подсъдимия Г. Д. АТ. граждански иск за претърпени от деянието неимуществени вреди в
размер на 500 лева.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Г. Д. АТ. да заплати Държавна такса
за предявения граждански иск в размер на 55,60 лв. /петдесети пет лв .и шестдесет ст./
На осн. чл.189 ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Г. Д. АТ. да заплати в полза на
Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР Варна сумата от 492,35 лв., представляваща
разноски по делото.
На осн. чл.112 ал.4 от НПК веществените доказателства: 2 бр. СД на л.127 от ДП,
да останат по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд Варна.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 57 от 10.03.2022 год. по НОХД № 479 по описа за 2022 г. на
Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 222/2021 год. по описа
на 03 РУП – Варна срещу подсъдимия Г. Д. АТ. с ЕГН ********** затова, че на 21.02.2021
г., в гр. Варна, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Самсунг" модел "Галакси
S20+", ведно със СИМ карта на „А1" на стойност 1330 лв., протектор за гръб, розов на цвят
със ситни брокати на стойност 20 лв. и стъклен протектор на стойност 40 лв., всички на
обща стойност 1390 лв., от владението и собственост на М. АЛД. Р., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194 ал.1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по
чл.248,ал.1 от НПК изявява желание да се възползва от диференцираната процедура уредена
в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на
определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание продължи по реда
на глава ХХVII от НПК.
В хода на разпоредителното заседание пострадалата М. АЛД. Р. е конституирана като
граждански ищец и са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявените от нея граждански искове за причинените и имуществени вреди в размер на
1970 лева и неимуществени в размер на 500 лв..
В хода на съдебното производство подс. А. се явява лично и и с адв. Р. Ц. ВАК, служебно
назначена по реда на чл.372,ал.2 от НПК.В съдебно заседание , съдът е разяснил на
подсъдимия възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на
наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред
първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подс. А. изрично е заявил в
горепосоченото съдебно заседание, че е запознат с разяснената му процедура и желае делото
да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция
при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършването на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение , признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа
обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194,ал.1 от НК. Поддържа
се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк
умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението е поискал подс. А. да
бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да му наложи наказание
лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а от НК бъде в размер на шест месеца и
бъде отложено по реда на чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок. По отношение
предявения граждански иск за имуществени вреди счита, че следва да бъде уважен до
размера на повдигнатото обвинение, а за неимуществени вреди отхвърлен като
неосноватален и недоказан.
Гражданския ищец Р. поддържа предявените граждански искове и претендира за
уважаването им в пълен размер, така както са предявени.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия,адв. Ц. , ВАК пледира наказанието на
подзащитния и да бъде съобразено с влошеното му здравословно състоние.Относно
гражданските искове намира, че следва да бъде уважен до размера на стойността на
откраднатите вещи гражданския иск за имуществени вреди, а този за неимуществени
1
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 21.02.2021 г. свид. Мирослава Р. била на работното си място като консултант в мобилен
оператор „А1“, като офиса и се намирал в „Гранд Мол" – Варна. Свид. Р. оставила личния си
мобилен телефон „Самсунг" модел "Галакси S20+" на бюрото от вътрешната страна на
консултантите така, че същият да бъде максимално отдалечен от клиентите. Бюрото било
изолирано от клиентите с плексигласови прегради, с оглед изискванията за предотвратяване
на разпространението от Ковид 19. Около 17:00 часа, в офиса влязъл подс. А.. Забелязал
мобилния телефон на св.Р., както и че тя се била отдалечила от бюрото си. А. се огледал и
използвал момента, в който свидетелката била с гръб към него, пресегнал се, взел мобилния
й телефон и го сложил в джоба си.
Когато в края на работния ден Р. започнала да прибира личните си вещи установила, че
мобилният й телефон не е нито на бюрото, нито в дамската й чанта. Свид. Р. помолила да й
прозвънят от друг телефон на нейния мобилен телефон, но сигналът давал свободно.
На следващия ден /22.02.2021 г./ подс. А. отишъл в района на Кооперативен пазар Варна и в
един от магазините заменил телефона на Р. с друг мобилен телефон марка „Нокия", с
бутони, като му било доплатена неустановена сума, която похарчил за собствени нужди.
Свид. Р., след като установила, че й липсва мобилния телефон, се обадила в централата на
мобилния оператор „А1" и помолила да й запазят записите от инсталираните охранителни
камери в офиса.
В хода на разследването е била назначена лицево-идентификационна експертиза на PC
„Военна полиция" - Варна, от заключението на която се установява, че в обхвата на
камерите е вътрешно пространство - офис на „А1" в „Гранд Мол" - Варна.
На 21.02.2021 г., в 17:00:25 ч. в обхвата на камерите се появява лице от видимо мъжки пол,
облечено с жълто яке с тъмни елементи, с тъмна спортна долница и обуто с тъмни обувки. В
областта на главата му е поставена тъмна шапка. Върху шапката е поставен предмет,
наподобяващ очила. Лицето е с едро телосложение, на видима възраст около 60-63 г.Същото
се насочва към стелаж с мобилни устройства. Видимо разглежда изложените артикули.В
17:00:58 ч. лицето е пред обособено работно място в дясната част на кадъра. Оглежда се и в
17:01:02ч. се пресяга с лявата ръка и взима от плота на бюрото тъмен предмет с правоъгълна
форма, наподобяващ мобилен телефон. Поставя го в левия джоб на якето си и в 17:01:11ч.
напуска обхвата на камерите. Марката и модела на мобилното устройство не могат да бъдат
конкретизирани поради отдалечеността на обекта от камерата, ниската резолюция, наличие
на шум в изображението и др.
От лицето и действията му са извлечени снимкови кадри. При предварителния преглед на
видеофайловете се установява, че лице от видимо мъжки пол, е със сходни общи черти на
главата, лицето и тялото с тези на представения сравнителен материал от подс. Г. Д. АТ..
Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените
фотокопия най-вероятно е заснето лицето посочено, като Г. Д. АТ..
Видно от изготвената съдебно-оценителна експертиза стойността на мобилен телефон
„Самсунг" модел "Галакси S20+" е 1330 лева, протектор за гръб, розов на цвят със ситни
брокати - 20 лева и стъклен протекто - 40 лева, всичко на обща стойност 1390 лева.
В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на
диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК.
В хода на съдебното следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че
признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си
съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на
2
чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия, извършил е проверка дали събраните в хода на
досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали
тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че
доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,като
ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил
протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва
от самопризнанието на подсъдимия А., събраните в хода на досъдебното производство и
приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид изложеното , както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената
служебна проверка , че събраните по ДП доказателства подкрепят направените
самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се
подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени и гласни доказателства – показанията
на свидетелите М. АЛД. Р., Симеон Васков Симеонов, приемно-предавателен протокол,
справка за съдимост , видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза,
съдебнооценителна експертиза, приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по
реда на чл.283 от НПК .
Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по
назначените експертизи. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в
НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.
Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с
разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :
С деянието си от обективна и субективна страна подс. А. е осъществил състава на
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
За да е налице престъплението „ кражба” следва да има следните обективни признаци:
деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, а от субективна страна – това престъпление да е
извършено умишлено, тоест деецът да съзнава, че тази вещ е чужда, както и че този който
отнема вещта има намерението противозаконно да я присвои. Формата и видът на вината са
пряк умисъл. Предвидена е и специална цел – своене на отнетата вещ. За да е предмет на
кражба, чуждата движима вещ трябва да разкрива три особености дадени едновременно: 1.
да е чужда; 2. тя да се намира в нечие чуждо владение и 3. вещта трябва да има стойност.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на чуждата движима вещ от владението на
другиго без негово съгласие. Отнемането представлява прекъсване на досегашното владение
и установяване на ново владение. Вещта може да бъде открадната от всеки владелец, без
значение дали е собственик или не, но отнемането трябва да стане във всички случаи без
съгласието на нейния владелец. Кражбата е резултатно престъпление – изразява се в
завладяването на движимата вещ.
Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин от заключението на назначената
видео-техническа и лицево идентификационна експертиза.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди
движими вещи от владението на друго лице без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да се присвоят.
В случая обекта на престъплението са обществените отношения свързани със собствеността
3
на гражданите. Подсъдимия е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Самсунг"
модел "Галакси S20+", ведно със СИМ карта на „А1“ на стойност 1330 лв., протектор за
гръб, розов на цвят със ситни брокати на стойност 20 лв. и стъклен протектор на стойност 40
лв., всички на обща стойност 1390 лв. от владението на собственика им без неговото знание
и съгласие, и е установил своя фактическа власт.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това са : подс. Г. Д.
АТ., роден на 21.01.1960 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан, пенсионер, ЕГН **********. Същият е
пълнолетно, вменяемо лице – по време на извършване на деянието е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –
съзнавал е, че с действията си ще лиши от фактическа власт владелеца на чуждите движими
вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението. Съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Подсъдимия е
действал с престъпен умисъл и характерните за него престъпна последователност и
целенасоченост.
Това, че подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и
неправомерността на поведението си и е имал намерението противозаконно да присвои
чуждите вещи, е видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието.
Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитане от страна на
подсъдимите на основните правни норми в страната, гарантиращи правото на собственост
на гражданите.
По определяне на наказанието:
Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 194,ал.1 от НК е лишаване до осем
години лишаване от свобода.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, както и
разпоредбите на чл.373,ал.2 от НПК и чл.58а,ал.1 от НК.
Според състава на съда обществената опасност на конкретната кражба е по-висока от
характерната за този вид престъпления, предвид, мястото и механизма на извършване на
деянието.Касае се за кражба, която е извършена въпреки наличието на видеонаблюдение, за
което подсъдимият със сигурност е знаел и което обстоятелство, не го е притеснило ни най –
малко. Степента на обществена опасност на подс. А. е ниска, видно от свидетелството му за
съдимост не е осъждан.
Съдът прие, че не са налице условия за приложение на 58а,ал.4,вр. чл.55 от НК, тъй като не
отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при
които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Предвид горното и на осн. чл.194,ал.1 от НК, съдът определи на подс. А. наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца.
С оглед изискването на чл.58а, ал.1 НК съдът намали така определеното на подсъдимия А.
наказание лишаване от свобода с 1/3 и го осъди на „лишаване от свобода” за срок от четири
месеца.
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
при подсъдимия Панайотов, поради което отложи изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от три години. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК съдът може да
отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от една до три години, ако лицето не
е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за
4
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително
да изтърпи наказанието
Настоящият съдебен състав счита, че посредством така определеното и наложено наказание
успешно ще бъдат реализирани целите, визирани в чл.36 НК.
По предявените граждански искове:
Съдът, с оглед липсата на конкретно възражение на гражданския ищец по заключението на
приетата от съда съдебно – оценителна експертиза, уважи предявения граждански иск само
до размера на причинените с деянието имуществени вреди в размер на 1390 лв. отхвърли
иска за разликата до първоначално предявения размер от 1970 лв.
Съдът отхвърли искането за обезщетяване на причинените неимуществени вреди в размер
на 500 лв. като неоснователно. Съгласно чл. 84, ал.1 от НПК лицата, които са претърпели
вреди от престъплението, могат да предявяват в съдебното производство граждански иск за
обезщетяване на вредите. Под вреди от престъплението по смисъла на горния текст
законодателят има предвид вредите, които са пряка и непосредствена последица от
извършеното престъпление (в случая - стойността на откраднатото имущество), но не и
вреди, които са свързани с евентуални последващи негативни преживявания на пострадалото
лице, след като последното е узнало за деянието. Доколкото въпросът за това дали в
резултат на деянието, в правната сфера на пострадалото лице са настъпили или не
неимуществени вреди и какъв е техният размер е въпрос по основателността на иска,
настоящият съдебен състав, след като взе предвид, че по делото не се установява да са
причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
извършеното престъпление, отхвърли като неоснователен приетия за съвместно разглеждане
граждански иск за причинени от деянието неимуществени вреди.
По отношение направените по делото разноски:
На осн. чл.198,ал.3 от НПК, предвид постановената осъдителна присъда, съдът осъди
подсъдимия А. да заплати на Държавата, по сметка на ОД МВР Варна сумата от 492,35 лв.,
представляващи разноски по делото, както и сумата от 55,60 лв., представляваща държавна
такса за предявения граждански иск.
По отношение на приложеното по делото ВД-2 бр. диск CD – R, съдът на осн.чл.112,ал.4 от
НПК ги остави към делото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:



5
Съобщи за изтекли лични данни