Р Е Ш
Е Н И
Е
№__104_____/
09.05.2019 год. ,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и шести март
2019 г.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
вз.гражданско дело № 132 по описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на «. К. Б.» ЕООД ЕИК-**, срещу Решение № 1168/11.12.2018 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 734/2018 г.в частта му,с която
исковата претенция е отхвърлена за разликата над присъдената с решението сума
от 1 114,59 лв.,до пълния претендиран размер от 2 064,51 лв.
Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго,с което да се уважи напълно иска.
Твърди се,че решението е неправилно.Възразява,че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не се явява
нищожно,поради противоречие с императивните правни норми на чл.10а,ал.2 и 4
и чл.19,ал.4 от ЗПК и добрите
нрави,поради което възнаграждението за допълнителни услуги е недължимо.Клаузите,определящи
задължението за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги не били
недействителни и не противоречали на добрите нрави. Сключването на това споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било
задължително за отпускане на кредита,а по избор на потребителя и зависело изцяло от неговата
воля.
Не било налице и
противоречие на добрите нрави.Щом бил подписал Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги,кредитополучателят се бил съгласил с
тази цена на кредита и дължал плащането й.Паричният ресурс на небанковите институции бил многократно по-скъп от този
на банките,с оглед на факта,че те не осъществяват влогонабиране.
В депозиран по делото писмен
отговор,въззиваемата страна чрез особеният си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без
уважение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата
отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.
Решението на ДРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от
закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.
Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
приложимите законови разпоредби, приема следното:
Първоинстанционният Добрички районен съд
е бил сезиран с искова молба от «. К. Б.» с иска за призвамане съществуването на вземането му по ч. гр. дело № 3891/2017 г. на ДРС,срещу И.Д.Е. с ЕГН **********
за сумата от 2 064,51 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
09.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.10.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 7,02 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 26.01.2017 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 04.04.2017
г. – датата на прекратяване на договора, както и сумата от 41,43 лв. – платена
държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,по което делото е издадена заповед № 2098 от 24.10.2017
г.
Първостепенният съд е отхвърлил иска в частта на
претендираното възнаграждение по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /на една или всички от посочените услуги/, а именно: 1/ приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; 2/ възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3/ възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; 4/ възможност за смяна на дата на падеж и 5/ улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на
производството доказателства, а така също че като цяло обжалваното решение е
дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство
въпроси ,поради което следва да се
ползват мотивите по него съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и
с оглед поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция
излага допълнително следните мотиви:
Остатъкът от претендираното вземане в размер на 949,92
лв., представляващо възнаграждение за закупуване на пакет за допълнителни
услуги, съдът намира за недължим поради неговата нищожност.
В
случая,уговореното възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги нарушава
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което тази
уговорка е нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби и не
може да породи желаните от страните правни последици. Освен това,допълнителните
разходи не могат да надхвърлят допустимите разходи по кредита,определени в
чл.19,ал.4 от ЗПК.Тъй като в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, установен в обществен интерес, за които
съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нищожността
на уговорките може да бъде установена и приложена служебно от съда без от
страните да е наведен такъв довод.
Като се води от гореизложеното
съставът
на Добрички окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1168/11.12.2018 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 734/2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.