РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Велико Търново, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500754 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.07.2021 година, постановено по гр. дело № 319 по описа на
Великотърновски районен съд за 2021 година, предявените от „М.“-ЕООД, гр. Велико
Търново против „У.“-АД, гр. София, искове, с които се претендира присъждане на сумата от
2 824,90 евро, застрахователно обезщетение по полица от 20.02.2019 година, сумата от
682,50 лв., обезщетение за вреди от забава в плащане на вземането, претендирано в размер
на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за времето от 15.11.2019 година до 28.01.2021 година и
законна лихва върху главницата са отхвърлени като неоснователни. В тежест на ищеца са
присъдени направените от ответника разноски.
Решението е обжалвано от „М.“-ЕООД, гр. Велико Търново с искане за
отмяната му вцялост и постановяване на ново, уважаващо исковете с присъждане на
разноски. Позовава се на погрешни фактически констатации и неправилна преценка на
доказателствата.
Ответникът по жалбата - „У.“-АД, гр. София – излага доводи за правилност на
атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271
от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 435, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
1
Ищцовата страна - „М.“-ЕООД, гр. Велико Търново - излага в исковата си
молба, че по договор с „П.“, товародател, извършил превод за ролки производствена хартия
от Холадния до Гърция. При получаване на товара било установено навлажняване на част от
стоката. Товародателят обезщетил получателя по превозното отношение със стойността на
повредената стока и ангажирал отговорността на ищеца-превозвач като срещу свое
задължение прихванал сумата от 2 824,90 евро. Тъй като ищецът имал застраховка с
ответното дружество, покриваща такъв риск, по реда на настоящото производство
претендира сумата от 2 824,90 евро, застрахователно обезщетение по полица от 20.02.2019
година, сумата от 682,50 лв., обезщетение за вреди от забава в плащане на вземането,
претендирано в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за времето от 15.11.2019 година
до 28.01.2021 година и законна лихва и разноски.
Ответната страна - „У.“-АД, гр. София - оспорва иска с възражение, че не
дължи обезщетение на основание т.8.10 от Общите условия към полицата - стоката не била
превозена с подходящ автомобил с оглед естеството на товара. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:
По фактите страните не спорят. Към момента на превоза, описан в исковата
молба, са били в застрахователно правоотношение по полица от 20.02.2019 година,
покриваща отговорността на автомобилен превозвач. Част от превозваната стока е била
навлажнена и получателят е отказал приемането й. Товародателят е обезщетил получателя
със стойността на повредената стока и е прихванал тази стойност - 2 824,90 евро, със свое
насрещно задължение към ищеца.
Искът е неоснователен.
Естеството на увреждане на товара – навлажняване вследствие на проливен
дъжд по време на превоза, сочи на неизпълнение на основно задължение на застрахования
по чл. 395, ал. 1 от КЗ. Касае се за неизпълнение именно на това задължение, защото макар
гражданската отговорност на превозвача, а не товарът да е предмет на застраховката,
ищецът би избегнал увреждането на стоката ако бе положил грижата да добър търговец, в
казуса елементарно изпълнимо с прост оглед по време на задължителния престой за
почивка. Липсата на доказателства това да е сторено поставя ищеца-превозвач в неизправна
по правоотношението страна и правото му на обезщетение по договора за застраховка
следва да бъде отречено.Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Вторият иск има за предмет акцесорно вземане за обезвреда, изцяло
детерминирано от съществуване на главното. Затова по основателността му съдът нарочни
мотиви не излага.
Доводите на ищеца са неоснователни.
В разрез с изявленията по полицата е твърдението, че не е приел общите
условия на застрахователя. Действително, изявлението по полицата, че застрахованото лице
приема общите условия, не конкретизира кои, от коя година, общи условия. Изявлението
2
обаче е направено без резерви и е нелогично да се отнася до общи условия, които самият
застраховател смята за невалидни, защото ги е заменил с нови – тези от 2018 година,
екземпляр, от които е приложен по делото.
Дори да се приеме, че общите условия, и в частност т. 8.10, не обвързват
ищеца, искът му е отново неоснователен, вече заради неизпълнение на задължението по чл.
395, ал. 1 от КЗ.
Изходът на спора и правилата на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има
право на разноски за настоящото производство, като сума доказане в размер на 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 12.07.2021 година, постановено по гр.
дело № 319 по описа на Великотърновски районен съд за 2021 година.
Осъжда„М.“-ЕООД, гр. Велико Търново, да заплати на „У.“-АД, гр. София сумата от 300
(триста лева) лв., разноски за второинстанционното производсво, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3