Р Е Ш Е Н И Е
28.06.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
22.06. 2021
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 577 2021
дело № по описа за година.
Малолетните
Е.К.Д., ЕГН: **********, и А.К.Д.,
ЕГН: **********, действащи чрез своята майка и законен представител С.Е.Б., ЕГН: **********, тримата с
адрес: ***, са предявили срещу К.Л.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.150 СК във вр. с
чл.143, ал.2 от СК за увеличаване размера на присъдената в тяхна полза издръжка
с решение от 09.01.2019г., постановено по гр.д.№ 2037/2018г. по описа на ДРС, от
по 130.00 лв. месечно на по 250.00 лв. месечно за всеки от тях, считано от
датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване.
Ищците поддържат, че ответникът и С.Е.Б. са техни родители, живели на семейни начала до 2012г., когато, поради недостиг на пари, майката се принудила да замине да работи в Република Кипър. Твърдят, че от 2018г. за тяхното отглеждане и възпитание се грижи изцяло майка им С.Е.Б., а ответникът въобще не се интересува за тях. С горепосоченото решение било предоставено упражняването на родителските права на майката, а на ответника бил определен режим на лични отношения и бил осъден същия да им заплаща издръжка в размер на по 130.00 лв. месечно. Твърдят, че за периода от определяне на този размер на издръжка до настоящия момент нуждите им са се увеличили и средствата за издръжката им са крайно недостатъчни. Същевременно твърдят, че бащата има възможност да отделя повече средства за издръжката им, понеже получава добри доходи, няма алиментни задължения към други лица и няма данни да е с влошено здравословно състояние.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. Р.А., е подал отговор, с който оспорва предявените искове като завишени по размер. Твърди, че няма възможност да заплаща претендирания размер на издръжка, понеже в момента е безработен. Оспорва твърдението на ищците, че за тяхната издръжка се грижи изцяло майка им. Твърди, че освен присъдената издръжка с решение от 09.01.2019г. по гр.д.№ 2037/2018г. на ДРС, дава и допълнителни средства на децата си, редовно им купува дрехи, подаръци и т.н. Освен това сочи, че има още две малолетни деца, за които следва да се грижи и издържа: Е.К.Д., ЕГН: ********** и Любомир К.Д., ЕГН: **********.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане на Е.К.Д., издадено въз основа на акт за раждане № 584/05.11.2009г., съставен в гр. Дупница; удостоверение за раждане на А.К.Д., издадено въз основа на акт за раждане № 620/02.12.2010г., съставен в гр. Дупница, че ищците са низходящи по рождение от първа степен на ответника.
Служебно е известно на съда, че по силата на влязло в сила съдебно решение от 09.01.2019г. по гр.д.№ 2037/2018г. на ДРС, бащата е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 130.00 лв. за всяко от тях.
Видно от служебна бележка № 0098-И/16.03.2021г. и служебна бележка № 0099-И/16.03.2021г., издадени от Основно училище „Христо Ботев“, с. Крайници, общ. Дупница, А.К.Д. е ученичка в ІV-ти клас, а Е.К.Д. е ученик в V-ти клас в същото училище за учебната 2020/2021г.
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за месечни доходи на С.Е.Б., издадено от работодателя й „Тим Трейд 8“ ООД, същата получава брутно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната.
Видно от представените с отговора на исковата молба от ответника удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 6/04.07.2017г., съставен в гр. Трън и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 80/19.02.2015г., съставен в гр. Перник, ответникът е баща на още две малолетни деца: Е.К.Д., ЕГН: ********** и Любомир К.Д., ЕГН: **********. Ответникът е представил и документ от Университетска клиника на университета Билефелд –гр. Бетел, Федерална Република Германия, видно от който Е.К.Д., ЕГН: **********, се е лекувал в посочената болница от Диабет тип І.
От депозирания от ДСП-Дупница социален доклад се установява, че основните грижи за отглеждането и възпитанието на малолетните ищци са поети от изцяло от майката, която е осигурила и поддържа подходяща и сигурна среда за нормалното им развитие. Семейството обитава първия етаж от наследствена къща в с. Червен брег, където хигиенно-битовите условия са добри. Децата посещават редовно училище, справят се добре с усвояването на учебния материал, а майката осъществява необходимия контрол и проследява редовното посещение на учебните занятия и успеха им в училище. Децата имат желание да спортуват и да посещават извънкласни занимания, но това е свързано с допълнителни разходи, което затруднява майката.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Анка Д.Д. и Георги Иванов Чорбаджийски. Свидетелят Чорбаджийски дава показания, че изцяло майката се грижи за ищците, която изпитва сериозни финансови затруднения, тъй като не получава висока заплата, а бащата не дава нищо допълнително, освен издръжката, за която е осъден.
Свидетелката Д. дава показания, че ответникът живее в Германия, но в момента е безработен и разчита на заплатата, получавана от жената, с която в момента съжителства. Ответникът има още две деца, едно от които е болно.
При тази установеност на фактите съдът
възприе следните правни изводи:
Съгласно даденото в чл.143, ал.3 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тоест правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл.150 СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, при условията на пълно и главно доказване да установи, че се явява правоимащо да получи издръжка лице, обстоятелството, че ответникът е негов родител /по рождение или по силата на осиновяване/, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да престира същия, както и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите или увеличаване на материалните възможности на задължения родител.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищците не са навършили пълнолетие, че същите се явяват по рождение низходящи от първа степен на ответника, както и че понастоящем последният е задължен да им заплаща месечна издръжка в размер на по 130.00 лв.
На следващо място съдебният състав приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства е в състояние да мотивира извода, че за времето от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е определен размерът на посочената издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция-22.06.2021г., са изминали близо три години, през който период е настъпило значително изменение на обстоятелствата, доколкото децата неминуемо са пораснали и са се увеличили значително и необходимите им средства за издръжка, както и типичните за възрастта им потребности. Установява се също така, че ищците са ученици в прогимназиален курс на обучение, което несъмнено е свързано с по-високи разходи, същите искат да посещават и извънкласни дейности и да спортуват, което майката не може да си позволи.
За изминалия период от три години, безспорно са се изменили значително и социално-икономически условия в страната, а също така значително е увеличен и размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Известно е, че размерът на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2021г., е увеличен на 650.00 лв., което означава, че даваната в момента от ответника издръжка е под минималния размер, установен в чл. 142, ал. 2 от СК (1/4 от МРЗ или 162.50 лв.).
Видно от представеното удостоверение за доходи, майката на ищците получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Върху нея пада задължението за ежедневно полаганите за децата грижи, заплащането на разходите за отопление, ел. енергия, вода и др. в съвместно обитаваното от тях жилище, както и осигуряване на средства за обучението им в училище.
Въпреки, че липсват данни за трудови доходи на ответника, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че същият е работил във ФР Германия, където живее понастоящем, където размерът на получаваните трудови възнаграждения е значително по-висок, ответникът е в трудоспособна възраст, липсват данни за наличие на заболяване, водещо до намалена работоспособност.
При определяне размера на дължимата издръжка, съдът взе предвид и обстоятелството, че ответникът има още две малолетни деца, за които следва да се грижи и издържа, едно от което има и заболяване, от което следва да се лекува.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално-икономическите условия в страната, съдът приема, че ищците има нужда да получават, а двамата родители имат възможност да им осигуряват обща месечна издръжка в размер на по 370.00 лева за всяко от тях, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата живеят при майката и същата полага ежедневни грижи за тях, осигурява им храна, заплаща разходи за отопление, електроенергия, вода, наем и т.н. Поради това по-голямата финансова тежест следва да падне върху неполагащия преки грижи родител. Съдът счита, че бащата, с оглед неговите доходи, следва да осигурява 200.00 лева месечна издръжка на всяко от децата си, а останалите 170.00 лева следва да се поемат от майката.
С оглед на всичко гореизложено, съдът приема, че материалните възможности на ответника му позволяват на този етап да заплаща сумата от по 200.00 лв. месечна издръжка на синовете си. С оглед горните констатации предявения по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал. 2 СК иск се явяват частично основателен за сумата от 200.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /24.03.2021г./, а за разликата до пълния предявен размер от по 250.00 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 201.60 лв. върху увеличения размер на издръжката.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 292.00 лв. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете.
С оглед даденото в чл.242, ал.1, предл. първо ГПК разрешение следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 във вр. с чл.143, ал. 2 от СК, размера на определената с решение от 09.01.2019г. по гр.д.№ 2037/2018г. на ДРС, в полза на Е.К.Д., ЕГН: **********, и А.К.Д., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на по 130.00 лв., като:
ОСЪЖДА
К.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплаща на Е.К.Д., ЕГН: **********,
и А.К.Д., ЕГН: **********, чрез тяхната
майка и законен представител С.Е.Б.,
ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, месечна
издръжка в размер на по 200.00 (двеста)
лева за всяко от децата, считано от 24.03.2021г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като за
разликата до пълния предявен размер от по 250.00 лв. месечно, отхвърля исковете,
като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1, предл. първо от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, К.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница сумата от 201.60 лв. (двеста и един лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
К.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Е.К.Д., ЕГН: **********, и А.К.Д.,
ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител С.Е.Б., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, сумата от 292.00 лв. (двеста
деветдесет и два лева), представляваща сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: