Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 12,06,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г.а като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 1567 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Х.П.Х. срещу А.К.Г. и
К.А.Г. обективно съединени при условията на евентуалност искове с пр.кв. чл.30
от ЗЗД, чл.29 от ЗЗД, вр. с чл.27 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-
продажба от 25,01,2008год., обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот № 009, рег.№ 270, дело № 008/2008год. по описа на нотариус С.П.,
с район на действие СРС и с peг. № 045 на НК, по силата на който ищецът, в
качеството на продавач, прехвърлил на ответницата, в качеството на купувач,
собствеността върху недвижим имот - апартамент № 3, находящ се в гр. София,
ж.к. „******, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща
квадратура от 77,81кв.м., при съседи: стълбище, М.С., Б., двор, И.и З.Т., ул.
„Емил Ваксидович“, заедно със зимнично помещение без посочени площ и номер по
документ за собственост, при съседи: коридор, Н.Б.М.и двор, заедно с 3,86 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя,
поради наличие на упражнени действия на заплаха и измама при сключването му.
Ищецът твърди да е придобил собствеността върху
посочения имот, по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 193, том 10, дело №
1626/1980год. Излагат се доводи, че атакуваният договор за покупко- продажба
бил сключен в резултат на системни заплахи и саморазправа от страна на Ю.В.М.,
която заплашвала и изнудвала ищеца да прехвърли имота на ответницата, с цел да
бъде ипотекиран за обезпечение на договор за кредит. Твърди, че не е получил
никакви парични средства от продажбата и при сключване на договора изрично
протестирал.
Сочи, че с цел поддържане на имотната измама и
намаляване на създаденото напрежение Ю.М. накарала нейн познат - Д.Д.Г.да
сключи с него на 03.12.2008год. предварителен договор за продажба, по силата
който Г.се задължил да му прехвърли собствеността върху процесния имот в срок
до месец ноември, 2009 год. Тъй като поетото задължение не било изпълнено в
срок, ищецът бил принуден със заплаха да приеме удължаване на срока за
прехвърлянето на имота до 30,11,2011год. Сочи, че впоследствие имотът бил
ипотекиран за обезпечение на договор за кредит и изнесен на публична продан.
Твърди през 2012год. и 2014год. да е депозирал тъжби в прокуратурата, по които
обвинение на виновните лица не било повдигнато.
Предвид изложеното, поддържа процесният договор за
покупко- продажба да е унищожаем на осн. чл. 30 от ЗЗД, а при условията на
евентуалност- на осн. чл.29, ал. 2 от ЗЗД. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок за
отговор по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в
който е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Излагат се
доводи, че атакуваният договор за покупко - продажба бил сключен с цел
рефинансиране на съществуващ договор за ипотечен кредит от 2005год. на името на
сина на Ю.М., който бил обезпечен с процесния недвижим имот. Оспорва
твърденията за натиск и изнудване на ищеца с цел сключване на договора. Сочи,
че за закупуване на жилището получила кредит от ОББ в размер на 100000лв., от
които 50000лв. били преведени по банкова сметка ***,- били преведени за
погасяване на обезпечения с имота му кредит от 2005год. Твърди, че за негова
сигурност подписали договор, съгласно който щял да продължи да живее в имота,
като в срок до 30,09,2008год. трябвало да погаси кредита към ОББ и да си върне
жилището. Поддържа, че в уговорения срок за погасяване на кредита М. и Х.
намерили лице, на което ищецът да прехвърли правата си по договора с нея - Д.Д.Г..
Сочи, че със съгласието на ищеца продала апартамента на посоченото лице /Г./,
като кредитът й към ОББ бил погасен, а уговорката й с М. и ищеца- изпълнена.
Постъпил е отговор и от ответника К.А.Г., който
оспорва иска. Посочва, че е участник в нотариална сделка като продавач, по
силата на която, той и съпругата му продават на лицето Д.Д.Г., както е
уговорено в анекс от 01/10/2018 год. към предварителен договор за покупко-
продажба. Ищецът бил прехвърлил правата
си на купувач по предварителния договор на лицето Д.Г., без да са наведени
твърдения, че са употребени заплахи или насилие за това, защото това са били
действителни уговорки между страните. Твърди, че ищецът бил предоставил
предварителен договор от 03,12,2008 год. с лицето Д.Г.за обратно изкупуване на
същия имот, което навеждало, че той се опитвал да запази имота си. Неговото
намерение било да сключва сделки с лица, които имат доходи и можело да теглят
банкови кредити, за да си запази имота. Поддържа се, че процесните суми са били
изплатени в полза на ищеца. Излагат се съображения, че иска е погасен по
давност.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане с № 193, т. X,
дело № 1626/12,06,1980 год. И.П.И.е прехвърлила на Х. П.Х., недвижим имот, представляващ апартамент
№ 3, находящ се в гр. София, ж.к. „******, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, с обща квадратура от 77,81 кв.м., при съседи: стълбище, М.С.,
Б., двор, И.и З.Т., ул. „Емил Ваксидович“, заедно със зимнично помещение без
посочени площ и номер по документ за собственост, при съседи: коридор, Н.Б.М.и
двор, заедно е 3,86 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя.
По делото е представена справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания от Служба по вписванията – гр. София /л. 23/, видно
от която на 07,11,2005 год., върху процесния недвижим имот е учредена ипотека, за обезпечение на
кредит към „Р.“ АД.
С договор, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 009, рег.№ 270, дело № 008/25,01,2008год. по описа на нотариус С.П.
/л. 6/, ищецът, в качеството му на продавач е прехвърлил на А.К. Г., в качеството ѝ на купувач,
собствеността върху процесния недвижим имот. Ответницата продавач се е
задължила да заплати продажната цена в размер на 50000,00 лв., чрез банков
кредит, предоставен от „О.Б.Б.“ АД. Предвидено е също, че остатъкът от
продажната цена ще бъде преведена по сметка ******* в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и ще
послужи за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за банков кредит №
42 от 08,11,2005год.
От писма, изх. № 04-005-29/12,11,2007год. и
04-006-12/13,12,2007 год. на „О.Б.Б.“ АД /л. 66 и 67/, адресирани до ищеца и
ответницата А.Г., се установява, че във връзка с придобиването на имота от
ответница, банката е одобрила отпускането на кредит в размер на 100000,00лв.
Видно от платежно нареждане от 06,02,2008год. /л.104/, ответницата А.Г.
е наредила по сметка на ищеца IBAN № *******
сумата от 49000,00 лв., като е посочено основание пълно погасяване на ипотечен
кредит.
По делото е представено извлечение от сметка ******, открита на името на А.Г. /л. 74/, от която е видно на това лице да са
отпуснати парични средства в размер на 100000,00 лв., с основание усвояване на
ипотечен кредит. От това извлечение се установява също така, че на 06,02,2008 год. по сметка на Х.П.Х.
е била преведена парична сума в размер на 49000,00 лв., а на 18,02,2008 год. парична сума в размер
на 50000,00
лв.
Видно от Удостоверение за сключване на граждански
брак /л. 88/, към датата на прехвърляне на процесния имот ответницата А. Н.и К.Г.
са били в граждански брак.
С предварителен договор за покупко-продажба от 25,01,2008год., рег. № 2083/25,01,2008год.,
/л.63/ ответниците- А. Н.и К.Г., в качеството си на продавачи, се задължават да
прехвърлят на ищеца-Х.П. , в качеството на купувач собствеността върху
процесния недвижим имот. Договорът е сключен под условие, че продавачите придобият собствеността
върху имота. В т. 1.2 е предвидено, че купувачът – ищец влиза във владение на
недвижимия имот в деня на подписването на договора. Съгласно т. 3 от договора,
ищецът се задължава да заплати сумата от 114000,00 лв. Съгласно т. 4.2., ищецът
– купувач се задължава да погаси съществуващ кредит на продавачите към банка „О.Б.Б.“
АД, в размер на 100000,00 лв., като за периода от подписването на договора до
погасяване на кредита пред нотариус, купувачът плаща месечните вноски,
включително всички лихви, такси и неустойки по обслужването на банковия кредит.
Определен е срок за прехвърляне на недвижимия имот до 30,09,2008год. Продавачите са се
задължили, след придобиването от тяхна страна на процесния недвижим имот да
учредят договорна ипотека в полза на купувача, както и да издадат запис на
заповед в негова полза. В т. 8.1 е предвидено, че до изповядване на сделката
пред Нотариус, купувачът има право да прехвърли правата си по договора на трето
физическо или юридическо лице, като уведоми продавачите.
С анекс към предварителен договор от 25,01,2008год.
сключен на 01,10,2008год. /л. 69/, ищецът и ответниците са се споразумели, че ищецът ще прехвърли
правата си по горепосочения предварителен договор на Д.Д.Г.. Предвидено е също
така, че окончателното прехвърляне на процесния недвижим имот, погасяването на
съществуващия кредит на ответниците – продавачи към ОББ АД в размер на
100000,00 лв., с банков кредит за рефинансиране, и изповядване на сделката пред
Нотариус, ще се извърши в срок до 30,09,2008год. Видно от представената справка от Служба
по вписванията – София за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална
партида на Д.Д.Г./л. 36/, последният е придобил собственстта върху процесния
недвижим имот.
По делото е представен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 03,12,2008год., рег. № 36315 на нотариус Б.Я./л. 9/, с
който Д.Д.Г., в качеството на продавач поема задължение да прехвърли на ищеца-Х.П.,
в качеството на купувач процесния недвижим имот. Договорът е сключен под условие, че продавачът придобие
собствеността върху имота. В т. 1.2 е предвидено, че купувачът – ищец влиза във
владение на недвижимия имот в деня на подписването на договора. Съгласно т. 3
от договора, ищецът се задължава да заплати сумата от 134000,00 лв. Съгласно т.
4.2., ищецът – купувач се задължава да погаси съществуващ кредит на продавача /Д.Г./
към банка ДСК ЕАД, в размер на 120600,00лв., като за периода от подписването на
договора до погасяване на кредита пред нотариус, купувачът плаща месечните
вноски, включително всички лихви, такси и неустойки по обслужването на банковия
кредит. Определен е срок за прехвърляне на недвижимия имот до 30,11,2009год. Продавачът се е
задължил, след придобиването на процесния недвижим имот да издаде на купувача
запис на заповед.
По делото е представен запис на заповед,
с дата на издаване 03,12,2008год. /л.12/, с издател- Д.Г., с който последният
безусловно се задължава да заплати срещу представяне на записа сумата от
134000,00 лв. на Х.П.Х.. Падежът на менителничния ефект е определен на
30,11,2009год. В документа също така е записано, че е гаранция по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04,12,2008год.
Със споразумение към предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 03,12,2008год., рег. № 36315 на Б.Я.–
нотариус, с район на действие СРС, рег. № 258 в НК от 30,11,2009 год./л. 13/,
срокът за прехвърляне на собствеността върху процесния имот е определен до 30,11,2011год.
С пълномощно, с нотариална заверка на подписа, рег.
№ 19959/17,07,2009 год. и съдържанието, рег. № 19960/17,07,2009год. на нотариус
Б., Д.Д.Г.е упълномощил Ю.В.М. да го представлява във връзка с процесния
недвижим апартамент, като извършва всякакви сделки на управление и разпореждане
с него.
По делото е представен сигнал /л. 17/, с който
ищецът по настоящето дело сезира прокуратурата, че е бил подложен на натиск и е
въведен в заблуда от страна на Ю.В.М. да прехвърли процесния имот.
По делото са събрани гласни доказателствени средства,
чрез разпит на свидетелката Е.Г.а Д.. Известни са ѝ проблеми на ищеца във връзка
с прехвърлянето на негов недвижим имот. Сочи да е присъствала на среща в офиса
между две жени, с имена Ю. и А., които били започнали да притискат Х. да им
прехвърли апартамента си. Ю. заплашвала открито ищеца със съпруга на А., който
работел в охранителна фирма. Притискали ищеца да прехвърли апартамента, за да
могат да изтеглят кредит. Ю.казала, че след като изтеглят кредита щели да
върнат апартамента. Кредитът трябвало да бъде изтеглен на името на А., защото Ю.имала
задължение към нея. Свидетелката присъствала на 5-6 подобни разговора. На
такива разговори присъствала и Д.Д.- работодател на свидетелката и ищеца. По
сведение на ищеца свидетелят сочи Х.П. да е бил и физически малтретиран, тъй
като го е виждала със синини по тялото.
По делото са ангажирани доказателства и чрез разпит
на свидетел- И.Ц.Л.. Посочва, че лятото на 2008година при превоз на ищеца до
дома му е била свидетел на упражнено спрямо него физическо насилие. Ищецът бил
нападнат пред блока, в който живее от трима души, които не разпознава, които
докато го удряли му казвали „Прехвърли го, недей да се правиш на инат, какво се
инатиш“. По сведение на ищецът, това
били хора изпратени от непознато за свидетелката лице - Ю.или Ж., които искали
ищецът да им прехвърли имот.
Свидетелката Д.Д./работодател/ на ищеца сочи, че проблемите на ищеца били
с лице на име Ю.и ответниците по делото. Искали са ищецът да прехвърли
апартамента си на „Ж.“, за да може той да бъде ипотекиран и последната да плати
лечението на майка си. Дава показания, че е присъствала на разговори между
ищеца, ответниците и въпросното лице Ж.. Дава сведения, че е посещавала с тези
лица двама различни нотариуси. По време на първото посещение в нотариална
кантора, тя не видяла нотариуса, а само секретарките и помощничките му. На
ищеца били подадени два листа, които следвало да подпише, но той отказал. По
тази причина станали неприятности, ответниците и лицето Ю.започнали да
заплашват ищеца, както и близките му, като казали, че „на сестра му ще ѝ
отрежат главата“ – тази заплаха изхождала от ответниците А. и К. Г.и.
Свидетелката посочва, че в офиса ѝ се е състояла среща между ищеца, Ю.и
още някакъв мъж във връзка с прехвърлянето на апартамента от ищеца. Въпросната Ю.убеждавала
ищеца, че след прехвърлянето ще му върне апартамента, след което започнали да
разговарят на висок тон, в този момент, мъжът скочил и започнал да нанася удари
на ищеца, след което свидетелката ги изгонила от офиса си. Дава показания, че
след срещата при нотариуса ищецът отново е бил обект на физически тормоз.
Свидетелката била в апартамента на ищеца по работа. Чула как ищецът извикал от
болка. Станала да провери случващото се и видяла в коридора пред жилището двама
мъже, единият от които биел ищеца, а другият му казвал „Подписвай, ще ти отрежа
главата и апартамента ще го взема“. След като свидетелката заплашила, че ще
викне полиция, единият от мъжете тръгнал към нея, хванал я за рамото и я
разтресъл. Посочва, че единият мъж се казва „Д.“, а другия не го познавала.
Присъствала е и на втора среща при нотариус, където е следвало да бъде подписан
договор, с който да бъде върнат апартамента на ищеца. На тази среща видяла и
лицето Д., което нападнало ищеца пред вратата на жилището му. След като ищецът
тръгнал да влиза при нотариуса бил принудително изкаран от мъж, придружаващ
лицето Ж.. Свидетелства, че действително е имало ипотека върху имота, като
кредита, който тя е обезпечавала е бил погасяван изцяло от ищеца, като лично
свидетелката му е давала пари за това. Дава показания, че ищецът не е получавал
пари във връзка с имота. Свидетелства, че първата сделка била да се „върне
ипотеката“ на ищеца, а втората, да се върне самия апартамент.
Свидетелката Ю.В.М. дава показания, че с ищеца е работила заедно в
периода 2003-2004 год., а с ответниците са в близки приятелски взаимоотношения.
Сочи, че както тя, така и ищецът били в тежка финансова ситуация, поради което
взели решение да изтеглят заедно кредит. Кредитът бил изтеглен от сина на
свидетелката, като ищецът учредил ипотека върху процесния имот за обезпечение
на кредита. Имало уговорка с ищеца заедно да погасяват кредита, но плащания са
били извършвани единствено от нея и сина ѝ. Имали нужда от още финанси,
но понеже никой не е давал кредит на нея или на ищеца, е трябвало да бъде
намерено друго лице, което да изтегли кредит. Понеже ищецът не намерил такова
лице, свидетелката помолила своя близка приятелка - ответница А.Г. да изтегли нов
кредит. За тази цел, в края на 2007 и 2008год. апартаментът ѝ бил
прехвърлен. След това кредитът бил „прехвърлен“ на друг познат на свидетелката
– Д.Г.. Ищецът продължил да живее в апартамента си. Свидетелства, че никой не го
е заплашвал, той е бил наясно със ситуацията. Посочва, че по време на
посещенията на нотариуса, никой не е придружавал ищеца. Свидетелства, че с
отпуснатия от „О.Б.Б.“ АД кредит е бил погасен изтегления от сина ѝ
кредит. Ищецът получил част от кредита в брой, а с друга погасил предходен
негов кредит. Свидетелства, че тя е получила 30 000 лв. от кредита.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с пр.кв. чл. 30 от ЗЗД, както и евентуален иск с пр.кв.
чл. 29, ал. 2 от ЗЗД.
При
разглеждане на исковите претенции, съдът
съобрази съдебната практика за поредност при разглеждане на основанията за недействителност,
в конкретния случай основанията за унищожаемост, според тежестта на релевирания порок: поради заплашване, а при условията на евентуалност поради
измама.
По отношение
на иска по чл. 30 вр. чл. 27 от ЗЗД:
За да
е налице заплашване по смисъла на чл. 30 ЗЗД, водещо до унищожаемост на
договора, е необходимо да е осъществено въздействие върху психиката на едната
страна, чрез възбуждане на основателен страх, предизвикан от насрещната страна по сделката или от трето
лице, за предстоящо
неблагоприятно засягане за страната, за имуществото й или за нейни близки и
имуществото им. Именно осъществената принуда следва да е мотивирала страната/която се позовава на
унищожаемостта/, да обективира волеизявление за сключване на атакуваната
сделка. При произнасяне на това
основание за унищожаемост, е необходимо да се изясни дали няма данни за
обективно наличие на обстоятелства, които сами по себе си могат да предизвикат
страхови представи у една от страните по договора. В случаите, когато
страховите представи са предизвикани от трето лице, не е необходимо насрещната
страна по сделката да е в известност за това. Необходимо е използването на
психическа принуда да предизвика основателен страх у заплашвания, като
критерият за преценка на средствата за възбуждане на основателен страх, трябва
да бъде обективен и абстрактен. Ирелевантни относно наличието на принуда са субективните
качества на заплашвания при преценяване на възбуждането на основателен страх у
него при използване на средствата на психическа принуда.
Безспорно с договор, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 009, рег.№ 270, дело № 008/2008год. по описа на нотариус С.П.,
с район на действие СРС и с peг. № 045 на НК, ищецът е прехвърлил на ответницата А.Г.,
собствеността върху процесния недвижим имот, чрез покупко-продажба.
От показанията на първата група свидетели на ищеца-
Д., Л.и Д.се сочи на упражнено спрямо ищеца психическо и физическо въздействие
в насока прехвърлянето собствеността върху процесния апартамент – бил обект на
заплахи и физическо насилие. С оглед събраните данни по делото, съдът приема
лицето „Ж.“, за което свидетелите дават показания да е свидетелката Ю.М.. По
отношение на осъществената психическа принуда за заплахи, от естество да
мотивират ищеца да сключи процесната сделка, съдът намира следното: Не
кредитира показанията на св.Д. относно това, че при присъствието й на срещи в
офиса на Д.Д., ищецът е бил притискан да прехвърли собствеността върху имота,
тъй като съдът констатира противоречие в показанията на св.Д. и Д.Доцева/ които
са били в един офис и сочат и двете да са присъствали на срещи, в който Ю.
заплашва Х.П. да прехвърли апартамента. Едната свидетелка сочи, че причина да
притискат ищеца е фактът, че Ю. имала дълг към А., във връзка с което са
поискали от Х. да им прехвърли собствеността върху апартамента, включително,
чрез заплахи, че съпругът на А. работи в охранителна фирма и на ищеца „може
да му се случи нещо лошо“. От друга страна свидетелката Д.сочи, че при
срещите на които е присъствала, причина за оказваната принуда върху ищеца е
факта, че Ю.иска да закупи лекарства за майка си, която е онкоболна. Това,
което се установява еднозначно от показанията на двете свидетелки е това, че
имотът следва да се прехвърли на А., с
цел ипотекирането му, във връзка с отпускане на банков кредит. Съдът приема за
житейски необосновано и лишено от логика обстоятелството лица, които упражняват
психическа и физическа принуда спрямо ищеца да бъдат водени от него в офиса, в който лицето работи, включително и
да бъдат „представени“ на работодателката Д.Д.. Фактът, че лицата Ю. и А. са
посещавали офиса на ищеца, както св.Д. сочи /5-6 срещи/, както и това, че
ищецът е ипотекарен длъжник относно процесния имот по договор за кредит/от
2005год./, с кредитополучател сина на свидетелката Ю.М. говори за това, че
между страните са провеждани периодични разговори по повод използване на имота
като гаранция по договори с банкови институции, вкл. прехвърляне собствеността
на процесния апартамент на А.К..
Действително по делото са наведени твърдения за
упражнено физическо насилие спрямо ищеца. По отношение на този факт,
показанията на св.Д. не могат да бъдат кредитирани, тъй като не възпроизвеждат
преки впечатления на лицето, а сведения от Х.П.. Показанията на св.Д.Д.за
упражнено физическо насилие при посещение при нотариус също не могат да бъдат
кредитирани, тъй като съдът намира да са недостоверни. Свидетелката сочи, че
при посещението при нотариуса Х.П. не е влизал
при нотариуса, което се опровергава от приложените доказателства /ако се приеме
това да е при сделката по прехвърляне на имота/, личното явяване на ищеца е
удостоверено с НА от 25,01,2008год. От друга страна дори да се приеме за
установено в този момент да е упражнено физическо насилие върху ищеца-на
стълбите пред нотариалната кантора, то няма данни какъв конкретно документ е подписал ищеца / очевидно това не е
нотариалния акт по прехвърляне на имота, в който полагането на подпис е
удостоверено по реда на чл.179 ГПК/. На следващо място посещението при
нотариуса, за което свидетелката сочи да е на адрес ул.Ангел Кънчев не
съответства на удостовереното по НА от 25,01,2008год. за адрес на нотариалната
кантора-ул.Славянска.
По отношение на упражнено физическо насилие, за
което Д.Д.сочи да е извършено в жилището на ищеца, действително последната
сочи спрямо П. да е упражнено физическо насилие като двама мъже са нанасяли
удари срещу него, от които единият е заявил “Подписвай, или ще ти отрежа
главата и апартамента пак ще го взема“. В тази част съдът приема извършеното
насилие да е извършено по време след изповядване на процесната сделка, тъй като
свидетелката сочи по време да е осъществено след „първата сделка“, която е „да
се върне първата ипотека на Х.“, от което се налага извод да не е договора за
прехвърляне на имота на ответницата на 25,01,2008год., тъй като не е „за
връщане на жилището“.
Представените писмени доказателства по делото, обосновават
извод за постигната уговорка между страните за прехвърляне на имота на А. с цел
отпускане на кредит, с който да се покрие задължение на ищеца по стар договор
за кредит от 08,11,2005год. и част от парите да бъдат предоставени на трето
лице Ю.М.. Този извод категорично се обосновава от изявление на самия ищец в НА
№009/25,01,2008год., с което продавачът е заявил, че желае остатъкът от
продажната цена/ разликата над дължимите здравни осигуровки в полза на НАП/да
се преведе по сметка в Ю.и Е.Д.Б. АД, за
пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за банков кредит №42 от
08,11,2005год. Този факт е установен и от извлечение от сметка с титуляр А.К.,
от което е видно, че по отпуснатия кредит
общо в размер от 100000лв., 49000лв. първоначално и впоследствие 50000,00лв.
са преведени по сметка на ищеца на
06,02,2008год. и 18,02,2008год. При съвкупната преценка на събраните
доказателства, съдът приема волеизявлението на продавача по атакуваната сделка
за покупко-продажба да е мотивирано от желанието на продавача да погаси старо
задължение по договор за кредит от 2005год. Установява се същия да е имал предходни
отношения със свидетеля М. по повод уреждане на задължения по договор за
кредит, с кредитополучател сина на свидетелката и учредена ипотека за
обезпечаване на задълженията по този кредит със собствения на ищеца апартамент. Последното обстоятелство се
установява и от представената справка за вписвания, отбелязвания и заличавания
на ищеца, от която е видно, че той е бил задължено лице към „Р.“ АД, впоследствие
„Ю.И Е.Д.Б.“АД.
Съобразно изложеното настоящия състав приема, че по
делото не е проведено безусловно доказване при условията на чл.154 от ГПК
относно обстоятелството договора за покупко-продажба да е сключен по причина
упражнено спрямо ищеца физическо или психическо насилие.
Предвид изложеното исковата претенция като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността на претенцията за унищожаемост
на договора поради заплаха, съдът дължи произнасяне по заявения при условията
на евентуалност иск с пр.осн. чл. 29, ал. 2, вр. чл. 27 от ЗЗД за унищожаемост
поради измама.
Фактическият
състав на измамата по чл. 29, ал. 2 ЗЗД изисква: Да е сключена сделка; едната
страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката,
така и/или относно последиците от нея; заблуждението да е предизвикано умишлено
от трето за сделката лице и другата страна по сделката е знаела или да не е
могла да не знае за нея; сделката да е сключена поради заблуждението. Измамата
представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то
мотивирано към сключване на определена сделка. Въвеждането в заблуждение, чрез създаване на погрешна,
невярна представа се обусловя от създадена, чрез изопачаване на действителността
или нейното премълчаване, представа, в резултат на което е сключена сделката.
Заблуждението може да се отнася както
до всички елементи на сделката относно нейното съдържание, така и до формиране на мотивацията за сключване на сделката. Обичайно доколкото измамената страна е дееспособно лице съзнаващо
свойството и значението на извършеното, то съзнава съдържанието на сделката, в
конкретния случай фактът, че се разпорежда с вещно право на собственост върху
притежавания от него имот. Основен критерий за наличие
на предпоставките по чл.29 ЗЗД е това, че опорочаването на волята на лицето се обосновава именно с мотива за
сключването, т.е. ако лицето е действало съзнавайки действителното
положение никога не би сключило такава сделка.
В конкретния случай, съдът намира тези елементи да не
се установяват. Безспорно по делото не се твърди ищецът да е въведен в
заблуждение относно съдържанието на покупко-продажбата.
Не се установява да е въведен в заблуждение и относно последиците на същия при
сключването му. Напротив с цел преодоляване на същите /прехвърляне на
собствеността на ответницата А.К./ е съставен предварителен договор на същата
дата /25,01,2008год./, с който е
уговорено под условие прехвърляне на собствеността на ищеца като уговорената продажна цена ищецът Х.П. се
задължава да заплати, чрез погасяване на кредита на продавачите към ОББ в
размер на 100000лв./отпуснат за закупуване на имота по оспорената сделка/. За
наличието на такава уговорка свидетелства и договореното издаване на запис на
заповед -2бр. за суми от по 60 000.00лв., което е лишено от житейска
логика, доколкото нелогично е страната имаща вземане за цена по предварителен
договор да обезпечава задължението на купувача-ищец. Аналогична е и хипотезата
по сключения и втори предварителен
договор от 03,12,2008год. между Х.П. и Д.Д.Г.. Т.е. в обобщение следва да се
посочи, че неизпълнението на ответниците, респективно трети лица да прехвърлят отново на ищеца собствеността върху продадения имот не
може да обоснове извод за това, че същия е въведен в заблуждение относно
последиците от сделката. За пълнота следва да се отбележи, че изложените
фактически твърдения не налагат извод за нищожност на сделката, тъй като
прехвърлянето на имота не е извършено за
обезпечаване на дадени парични средства от приобретателите на ищеца, а с цел осигуряване
на финансиране като последните получат парични средства, които да предоставят
на ищеца/трето лице за погасяване
на предходни задължения.
Това от своя страна не позволява да се приеме, че
са възникнали предпоставките по чл. 29, ал. 2 от ЗЗД и исковата претенция е
неоснователна.
Дори да се приеме, че волеизявлението на ищеца за сключване
на процесния договор е мотивирано само с факта, че впоследствие отново ще
придобие собствеността върху имота/ което да се тълкува като заблуждение
относно последиците от сделката/, то исковата претенция отново би подлежала на
отхвърляне като погасена по давност. Съгласно чл.32, ал.2 от ЗЗД правото да се
иска унищожаване се погасява с
тригодишна давност. Давността тече от
деня, в който измамата е открита или заплашването е престанало. В конкретната
хипотеза по отношение на наведеното основание за унищожаемост –измама, съдът
приема като краен срок, в който
заблуждението на ищеца да е открито, датата на която той сочи / в ИМ/ да
е депозирал тъжба в софийска районна прокуратура на 16,07,2012год. Т.е. до датата на исковата
молба депозирана на 08,02,2016год., тригодишния срок е изтекъл.
По
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на ответниците се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 1150,00лв., от които общо 1100,00лв.-адв.хонарар и 50,00лв.-свидетел.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Х.П.Х., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, – адв. Н.С., срещу А. К.Г., ЕГН ********** и К.А.Г.,
съдебен адрес:*** – адв. В.Г., иск с пр.кв.чл.
30 ЗЗД, вр. чл. 27 от ЗЗД за
унищожаване на договор, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 009, рег.№ 270, дело № 008/2008год. по описа на нотариус С.П.,
с район на действие СРС и с peг. № 045 на НК, по силата на който Х.П.Х., в
качеството на продавач, прехвърлил на А.Г., в качеството на купувач,
собствеността върху недвижим имот - апартамент № 3, находящ се в гр. София,
ж.к. „******, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща
квадратура от 77,81кв.м., при съседи: стълбище, М.С., Б., двор, И.и З.Т., ул.
„Емил Ваксидович“, заедно със зимнично помещение без посочени площ и номер по
документ за собственост, при съседи: коридор, Н.Б.М.и двор, заедно с 3,86 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя,
поради заплаха като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Х.П.Х., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, – адв. Н.С., срещу А.К.Г., ЕГН ********** и К.А.Г., съдебен
адрес:*** – адв. В.Г., предявен при условията на евентуалност иск с пр.кв.чл. 29, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 27 от ЗЗД за унищожаване на
договор, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №
009, рег.№ 270, дело № 008/2008год. по описа на нотариус С.П., с район на
действие СРС и с peг. № 045 на НК, по силата на който Х.П.Х., в качеството на
продавач, прехвърлил на А.Г., в качеството на купувач, собствеността върху
недвижим имот - апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „******, състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща квадратура от 77,81кв.м.,
при съседи: стълбище, М.С., Б., двор, И.и З.Т., ул. „Емил Ваксидович“, заедно
със зимнично помещение без посочени площ и номер по документ за собственост,
при съседи: коридор, Н.Б.М.и двор, заедно с 3,86 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя, поради измама като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.П.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Н.С.
да заплати на А.К.Г. и К.А.Г., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 1150,00 лв. -разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: