Решение по дело №990/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Барбър 7 Манекена“ ЕООД с ЕИК ********, представлявано от А.И.А. – управител, срещу Решение № 474 от 26.03.2023г. на ВРС, ХХХІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 20223110204916/2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №674082-F675/496/07.11.2022 г. на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Варна, с което на дружеството на основание чл. 261, ал.1 от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал.1 от ЗКПО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. Със същото решение са присъдени разноски в полза на ТД на НАП-Варна в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба решението на ВРС се атакува като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изложени са твърдения, че въззивният съд въпреки, че е изяснил фактическата обстановка, е достигнал до неправилен извод, като е потвърдил НП. Сочи, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид незначителния срок на забавата при подаването на ГДД, липсата на произтекли вреди и инцидентния характер на нарушението. Твърди, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочена конкретна дата на извършване на нарушението. Сочи, че не става ясно коя дата е приета от АНО като дата на извършване на нарушението – първата такава, от която лицето е в забава - 01.07.2020г., датата на подаване на ГДД - 08.07.2020г. или датата на която е установено нарушението - 27.07.2020г. В този смисъл излага съображения, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на наказателното постановление. В заключение от касационната инстанция се иска да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС и да постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление. Депозирана е молба с.д. № 8158/30.05.2023 г. от касатора, в която същия поддържа депозираната жалба. За с.з. „барбър 7 манекена“ ЕООД редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касация – ТД на НАП – Варна, чрез главен юрисконсулт Х. А. , в депозирани писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи, че в случая безспорно е установено извършеното нарушение, което е нарушение на просто извършване и с което се засяга системата на функциониране на данъчното законодателство и определянето на данък по отношение на задължените субекти. Споделят се мотивите на въззивния съд, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Отправя искане съда да остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по повод постъпила жалба от „Барбър 7 манекена” ЕООД с ЕИК ********, представлявано от А.И.А., срещу Наказателно постановление №674082-F675496/07.11.2022 г. на Директор Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което на дружеството за нарушение на чл.92, ал. 1 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. Административнонаказателната отговорност на „Барбър 7 манекена” ЕООД е ангажирана за това, че дружеството като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за 2021 г. в ТД на НАП - Варна, в законоустановения срок по чл. 92, ал.2 от ЗКПО, а именно - до 30.06.2022 г. Установено е, че ГДД по чл. 92, ал.2 от ЗКПО за 2021 г. е подадена на 08.07.2022 с вх.№ 0300И1137996/08.07.2022 г., т.е. след изтичане на законоустановения срок. С оглед на така установените факти, свид. М.П., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Варна, съставила на дружеството АУАН за нарушение на чл. 92, ал.1 от ЗКПО. Актът бил предявен на представляващия дружеството и подписан без възражения. В предвидения в чл. 44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок постъпили писмени възражения, в които се твърди, че дружеството е имало годишен приход от 10 лв. и е на загуба. Направеното възражение не било прието и било издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 261, ал.1 от ЗКПО е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

При постановяване на въззивното решение съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано точно и ясно от фактическа страна както в АУАН, така и в наказателното постановление, описани са обстоятелствата, при които е извършено, както и констатациите на проверяващите, посочени са доказателства, които го подкрепят. Вмененото във вина на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Въззивният съд приел, че в АУАН и НП се съдържат и факти досежно датата на извършеното нарушение, доколкото същата се извежда от описанието на нарушението с посочване крайния срок за изпълнение да процесното задължение, като същевременно за целия период от датата на изтичане на законоустановения срок до датата на депозиране на дължимата декларация - 08.07.2022 г., която дата е посочена в обжалваното НП и в АУАН, осъщественото бездействие се явява противоправно. Въззивният съд, като съобразил ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС приел, че предвид факта, че нарушението е на просто извършване и липсата на вреди не може да е от значение за преценката относно наличието на маловажен случай, а освен това не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, АНО правилно е приел, че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение. Направил е извод, че тъй като наложената санкция е определена в минималния, предвиден в закона размер, не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата. Мотивиран така, ВРС постановил решение, с което потвърдил Наказателно постановление №674082-F675496/07.11.2022 г., издадено от Директор Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна.

Настоящата инстанция, споделя изцяло мотивите на въззивния съд за формална законосъобразност на НП и доказаност на нарушението, намира извода му за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН за неправилен по следните мотиви:

Касационната инстанция приема, че от събраните по делото доказателства може да се направи еднозначен извод, че дружество е осъществило посоченото в НП нарушение.

В тази връзка съдът намира за неоснователно релевираното с жалбата възражение относно датата на извършване на нарушението. ВРС е посочил, че в АУАН и НП е посочената датата на подаване на ГДД – 08.07.2022г., правилни са изводите на въззивния съд, че от датата на изтичане на законоустановения срок до датата на депозиране на декларацията осъщественото бездействие от дружеството се явява противоправно.

По приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът прецени следното:

Настоящата инстанция счита, че извършеното нарушение от дружеството осъществява признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Това е този случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Изхождайки от така даденото определение, съдът приема, че преценката за „маловажен случай“ следва да се прави на базата на конкретните фактически обстоятелства по случая – вида на нарушението, начина на извършването му, вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. В случая е безспорно, че дължимото действие е било изпълнено на осмия ден след установения в закона срок – 30.06., като задълженото лице само е предприело действия по изпълнението, преди извършването на проверката от служителката в ТД на НАП – Варна на 27.07.2022г. По делото липсват доказателства, а и не се твърди, дружеството – жалбоподател да е било санкционирано за други нарушения по ЗКПО. Не на последно място следва да се посочи, че видно от подадената на 08.06.2022г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО, дружеството е декларирало общо приходи – 10 лв., общо разходи – 10.20 лв. и счетоводна загуба – 0.20лв.

Не е спорно и, че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършви. В случая изложените по – горе обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по - ниска степен на обществена опасност. Съобразявайки факта, че във времето закъснението, с което е подадена ГДД е незначително – само 7 дни, както и че със същата е декларирана счетоводна загуба от 0.20лв. и липса на дължим корпоративен данък, то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В този случай наложената имуществена санкция от 500 лева, макар и в минимален размер, се явява несъразмерно тежка.

На следващо място е вярно, че значимостта на охраняваните обществени отношения свързани с документооборота и отчетността на дейността на търговеца, са обусловили законодателното решение, неизпълнението на задължението по чл. 92, ал.1 от ЗКПО да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл. 261, ал.1 от ЗКПО. Това обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице по - ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и поведение на нарушителя.

Не може да се приеме, че в конкретния случай нарушението рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на чл. 261, ал.1 от ЗКПО обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл. 28 от ЗАНН. Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не е в противоречие и с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, доколкото предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, би било адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено и с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

При горните изводи, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки, съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Въззивният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4 от ЗАНН, като отмени НП и предупреди дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение от същия вид ще му бъде наложена имуществена санкция. Вместо това, като е постановил решение, с което е потвърдил обжалваното НП, ВРС е приложил неправилно закона, което е основание за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

С оглед изложените съображения съдът намира, че следва да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество като приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

При този изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира за неоснователно. Касаторът не претендира присъждане на разноски, поради което касационната инстанция не следва да се произнася в тази част.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 474 от 26.03.2023г. на ВРС, ХХХІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 20223110204916/2022 г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №674082-F675496/07.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Варна, с което на „Барбър 7 Манекена“ ЕООД с ЕИК ********, представлявано от управителя А.И.А., на основание чл. 261, ал.1 от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал.1 от ЗКПО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Барбър 7 Манекена“ ЕООД с ЕИК ********, представлявано от управителя А.И.А., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: