РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 848/23.4.2021г.
гр. Пловдив, 23 април 2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
ХІХ състав в открито заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора И. ДЖ., като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 211 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
2. Образувано е по касационна жалба,
предявена от Директора на агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) – гр.
София, чрез процесуалния представител гл. юр. М., срещу Решение № 1434 от 06.11.2020
г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД № 5533 по описа на същия съд
за 2020 г., отменящо Наказателно постановление /НП/ № 11-01-96/20.08.2020
г., издадено от Директора на АДФИ - София, с което на д-р И.П.М., ЕГН **********, на основание чл. 256, ал. 1 от
Закона за обществените поръчки (ЗОП), е наложена глоба в размер на 10 000 лв.,
за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 20,
ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗОП (ДВ, бр. 13/2016 г.).
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно
решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на оспорения съдебен
акт и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба – д-р И.П.М., чрез
пълномощника си адвокат А., счита касационната жалба за неоснователна.
Претендира присъждане на разноските по делото.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от д.р И.П.М., срещу НП № 11-01-96/20.08.2020 г., издадено от
Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София.
Обжалваното НП е издадено въз основа
на АУАН № 11-01-96 от 05.03.2020 г., издаден от Надя Петрова Дечева на длъжност
главен финансов инспектор в Агенцията за държавна финансова инспекция.
Обективираните в АУАН и НП констатации се свеждат до следното:
На 03.01.2018 г. /датата на първата
фактура/ в гр. Пловдив, в „УМБАЛ - Пловдив" АД, гр. Пловдив, д-р И.П.М.. в
качеството си на изпълнителен директор на „УМБАЛ Пловдив'' АД и публичен
възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 16 от Закона за обществените поръчки
/ЗОП/, не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена
поръчка за доставка чрез покупка на лекарствени продукти за нуждите на „УМБАЛ -
Пловдив" АД, гр. Пловдив, при наличие на всички законови предпоставки
/обект, субект и стойност/. Вместо това в „УМБАЛ - Пловдив" АД, гр.
Пловдив, в периода от 03.01.2018 г. до 10.09.2018 г. включително, са извършени
доставки на лекарствени продукти, на обща стойност 1 415 090,08 лв. без ДДС за нуждите на болницата, без да е
проведена процедура за възлагане на обществена поръчка - открита процедура,
поради което поръчката се явява възложена по по-облекчен ред от предвидения в
закона, съобразно нейната стойност.
С така извършените
доставки на лекарствени продукти за нуждите на „УМБАЛ Пловдив“ АД, гр. Пловдив
на обща стойност 1 415 090,08 лв. без ДДС /1 698 108,10 лв. с ДДС/ е достигнат
и надвишен прага по чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „б" от ЗОП, с което е нарушен чл. 17, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗОП (ДВ, бр. 13/2016
г.).
Конкретните обстоятелства, при които
е било извършено нарушението са следните:
За периода
от 01.01.2018 г. до 10.09.2018 г. в „УМБАЛ – Пловдив“ са доставени лекарствени
продукти/медикаменти от различни доставчици, срещу издадени общо 449 броя
фактури, на обща стойност 1 415 090,08 лв. без ДДС /подробно описани в справка
с изх. № П-250/17.02.2020 г./, като първата доставка е извършена на 03.01.2018
г.. документирана с фактура № *********/03.01.2018 г., издадена от „Фаркол“ АД
и складова разписка. С така извършените доставки на лекарствени продукти за
нуждите на „УМБАЛ Пловдив“ АД, гр. Пловдив, на обща стойност 1 415 090,08 лв.
без ДДС е достигнат и надвишен прага по чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „б" от
ЗОП.
При проверка
в Регистъра на обществените поръчки и профила на купувача на „УМБАЛ – Пловдив“
АД не са установени данни за проведени процедури и/или прилагане на реда за
събиране на оферти с обява или покана до определени лица за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Доставка на лекарствени продукти" за нуждите на „УМБАЛ –
Пловдив“ АД, по които са извършени и отчетени разходите за доставка на
медикаменти за периода от 01.01.2018 г. до 10.09.2018 година.
С писмо вх.
№ П-214/06.02.2020 г. от изпълнителния директор на „УМБАЛ – Пловдив“ АД е
изискано досието на възложена обществена поръчка с предмет: „Доставка на
лекарствени продукти" за нуждите на „УМБАЛ - Пловдив" АД, както и
сключените договори, в резултат на финализираната процедура, въз основа на
които са извършвани и отчитани доставки на лекарствени продукти/медикаменти
през 2018 година.
В писмено
сведение с изх. № П-230/10.02.2020 г., настоящият изпълнителен директор на
лечебното заведение посочва, че не е възлагана обществена поръчка за извършвани
и отчитани доставки на лекарствени продукти/медикаменти през 2018 г. и няма
сключени договори.
При това
положение, обществената поръчка за доставка на лекарствени продукти за периода
от 01.01.2018 г. до 10.09.2018 г. е възложена директно, без възложителят да е
провел процедура по реда на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП, съобразно нейната
стойност и без сключени договори, като разходите са отчетени въз основа на
първични документи - фактури. В тази връзка се изиска писмено становище от д-р И.М.,
изпълнителен директор за периода от 03.05.2017 г. до 10.09.2018 г., относно
причините за директно възлагане на обществената поръчка. В свое писмено
становище д-р И.М. посочва, че на 13.10.2017 г. е открита процедура за
възлагане на обществена поръчка за доставка на лекарствени продукти/медикаменти
за нуждите на „УМБАЛ – Пловдив“ АД, групирани по 64 обособени позиции,
включващи 470 лекарствени продукта. В хода на процедурата е установено, че се
налага да бъдат направени съществени промени в условия, които биха променили
кръга на заинтересованите лица, поради което обществената поръчка е прекратена
с Решение от 09.01.2018 година. Д-р И.М. посочва, че за времето, когато не е
имало действащи договори за доставка на лекарствени продукти/медикаменти,
такива са извършвани от доставчици, определени в резултат на проведена
процедура през 2016 година. Твърди, че цените
на лекарствените продукти, доставяни в лечебното заведение, подлежат на правна
регулация от Национален съвет по цени и реинбурсиране на лекарствени продукти и
не е допускано тяхното заплащане над пределно определените цени в лекарствените
списъци, регулирани от съвета. По
тази причина счита, че публичните средства не са разходвани неефективно, а
съобразно тяхната регулация и не са произлезли вредоносни последици за
лечебното заведение.
Така
изложените обстоятелства и мотиви са приети за неоснователни, тъй като не
освобождават възложителя - д-р И.М. от задължението за провеждане на открита
процедура за възлагане обществена поръчка за доставка на лекарствени
продукти/медикаменти.
Установено е,
че за предходните 12 месеца - от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., действителната
обща стойност на поръчките от същия вид - доставка на лекарствени продукти, са
на обща стойност 2 455 272,87 лв. без ДДС, извършени от 13 бр. доставчици.
Стойността
на доставените лекарствени продукти през 2017 г. - 2 455 272,87 лв. без ДДС
попада в стойностния праг на чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „б" от ЗОП, като в
съответствие с чл. 17, ал. 1 от същия закон, към 03.01.2018 г. възложителят е
бил длъжен да проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП за доставка на
лекарствени продукти/медикаменти за нуждите на „УМБАЛ – Пловдив“ АД.
Вместо това
поръчката е възложена по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП - чрез директно
възлагане, като за периода от 03.01.2018 г. до 10.09.2018 г. включително, са
извършени доставки на лекарствени продукти, на обща стойност 1 415 090,08 лв. без ДДС за нуждите на болницата.
Наличието на
всички тези законови предпоставки - обект, субект и стойност на поръчката, според
административнонаказващият орган обуславят задължението на д-р И.П.М. -
изпълнителен директор на „УМБАЛ – Пловдив“ АД, гр. Пловдив за периода от
03.05.2017 г. до 10.09.2018 г., в качеството му на лице по чл. 5, ал. 2, т. 16
от ЗОП да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на
лекарствени продукти/медикаменти по реда на ЗОП.
Нарушението е
извършено за първи път и е установено при извършена финансова инспекция на
„УМБАЛ – Пловдив“ АД, гр. Пловдив, бул. „България" № 234, възложена на
основание чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 5, ал. 2 от Закона за държавната финансова
инспекция, във връзка утвърден годишен план за 2020 г., със заповед №
ФК-10-35/07.01.2020 г., спряна със заповед № ФК-10-110/17.01.2020 г.,
възобновена със заповед № ФК-10-199/04.02.2020 г. на директора на АДФИ.
7. За да отмени
процесното НП, районният съд е приел от правна страна, че същото е постановено
при неправилно приложение както на материалния, така и на процесуалния закон.
В тази насока съдът е посочил, че
доколкото в случая се твърди нарушението да е извършено в периода 03.01.2018 г.
- 10.09.2018 г., приложение следва да намери чл. 256 от ЗОП в първоначалната му
редакция след обнародването му в ДВ, бр. 13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. и преди измененията в сила от 01.03.2019
г., обнародвани в ДВ бр. 86 от
18.10.2018 г.,
В приложимата редакция нормата на
чл. 256 от ЗОП съдържа две алинеи със следното съдържание:
В ал. 1 е предвидено, че възложител,
който възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната
стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор
с включен ДДС, а когато няма писмен договор
- глобата е 1 на сто от извършения разход или от поетото задължение за
извършване на разход, но във всички случаи не повече от 10 000 лв.
Според ал. 2 възложител, който сключи
договор, без да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие
на основания за това, или не спази изискването по чл. 99, се наказва с глоба в размер 10 на сто от стойността на сключения договор
с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. Тълкувайки посочените разпоредби,
районният съд е стигнал до извода, че приложното поле на чл. 256, ал. 2 ЗОП (в приложимата към процесния случай редакция) ще обхваща хипотезите, когато съгласно
предмета и стойността на доставката се били налице условията и задължението за възложителя
да приложи някоя от процедурите, предвидени в чл. 18, ал. 1 ЗОП, но той не е спазил
правилата на закона и не е открил нито една от изброените в чл. 18, ал. 1 от ЗОП процедури по обществена
поръчка и е възложил доставката директно. От друга страна приложното поле на чл.
256, ал. 1 от ЗОП (в приложимата към процесния казус редакция) ще обхваща случаите, в които деецът
формално е спазил изискванията на ЗОП да организира и приложи една от процедурите
визирани в чл. 18, ал. 1 ЗОП, но тя е проведена по по-облекчен ред от предвиденото
в закона с оглед стойността и предмета на поръчката. Според първоинстанционния
съд, основният разграничителен критерий е дали изобщо е проведена процедура по
смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗОП или не. Ако законът е налагал провеждането на процедура
по чл. 18, ал. 1 ЗОП, но такава изобщо не е проведена и е преминато към директно
възлагане, нарушението е по чл. 256, ал. 2 ЗОП (в приложимата редакция). Ако процедура по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗОП все пак
е проведена, но са приложени правилата на по-облекчена процедура в сравнение с изискваната
от закона с оглед вида и стойността на поръчката – нарушението е по чл. 256,
ал.1 ЗОП (в приложимата
редакция).
При обосноваване на този извод,
съдът се е позовал на практика на Върховния административен съд (Решение № 6053 от 26.05.2020 г. по
адм. д. № 8003/2019 г. на ВАС, Решение № 8188 от 03.06.2019 г. по адм. д.
№ 10012/2018 г. на ВАС, Решение № 10172 от 26.07.2018 г. по
адм. д. № 1864/2018 г. на ВАС).
При това положение, тъй като в конкретния
случай, според обстоятелствената част на
АУАН и НП нарушителят не е приложил абсолютно никаква процедура по чл. 18, ал. 1
ЗОП за обществена поръчка на доставените лекарствени препарати, което се
установява и от доказателствата по делото, съдът е формирал извод, че коректната
санкционна норма, приложима спрямо нарушителя се явява чл. 256, ал. 2 ЗОП (в редакцията след обнародването на
закона с ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. и преди
измененията с ДВ бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), а не тази по чл. 256, ал. 1 ЗОП (в същата редакция), по която е наказан с НП.
Независимо, че така констатираното нарушение е
напълно достатъчно за отмяна на спорното НП, като допълнително материалноправно
основание за неговата отмяна, съдът подробно е обосновал и наличието на
основания за квалифицирането на процесното нарушение като маловажен случай по
смисъл на чл. 28 от ЗАНН.
На следващо място, съдът е констатирал и че е
налице неясното относно датата на извършване на нарушението и формата на
изпълнителното деяние.
ІV. За правото:
8. Като е стигнал до тези
правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са
изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на
оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така
и на процесуалния закон.
По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактическите констатации и правни изводи,
формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при
условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.
9. С оглед на спецификите на
възложителя, на предмета на обществената поръчка и на нейната стойност, законодателят
е регламентирал способите за възлагане на обществени поръчки – чрез процедурите
по чл. 18, ал. 1 ЗОП, чрез събиране на оферти с обява или покана до определени
лица и чрез директно възлагане.
Член 20 ЗОП изрично регламентира способите за
възлагане на основата на стойността на обществената поръчка. Така алинея 1 и 2
определят кога възложителят възлага обществена поръчка чрез процедурите по чл.
18, ал. 1 ЗОП. Алинея 3 определя кога възложителят възлага обществена поръчка
чрез способите събиране на оферти с обява или покана до определени лица, а
алинея 4 и 8 – кога възложителят може да възложи директно обществена поръчка.
Възлагането директно на обществена поръчка значи, че възложителят не е задължен
да спазва определени в закона правила. Съгласно изричната разпоредба на чл. 20,
ал. 5 ЗОП доказването на разходите за тези обществени поръчки става само с
първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор.
С приетото в чл. 20, ал. 4 и 5 ЗОП законодателят
фактически е изключил договора за обществена поръчка сключен чрез директно
възлагане от приетата легална дефиниция на договор за обществена поръчка по § 1,
т. 4 ЗОП – възмезден писмен договор, сключен по реда на закона между възложител
и изпълнител с предмет строителство, доставка на стоки или предоставяне на
услуги, макар реално този договор също да има за предмет дейности, които са
обект на обществена поръчка по смисъла на чл. 3 ЗОП, които се извършват срещу
заплащане от възложител, по смисъла на чл. 5 ЗОП. Основанието за това
изключване на обществени поръчки от обхвата на законовата регламентация е
изключително ниската им стойност – законодателят е преценил, че за тези
обществени поръчки не е необходимо спазването на установения в закона ред.
При отчитане на горното, изводът на
първоинстанционния съд, че по отношение на установеното в случая
административно нарушение приложима се явява разпоредбата на чл. 256, ал. 2 ЗОП
(в редакцията след обнародването на закона с ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г.,
в сила от 15.04.2016 г. и преди измененията с ДВ бр. 86 от 18.10.2018 г., в
сила от 01.03.2019 г.), а не
тази по чл. 256, ал. 1 ЗОП (в същата редакция), се явява фактически и
правно обоснован, доколкото в случая жалбоподателят в качеството му на възложителят
е сключил договори за доставки на лекарства на обща стойност в размер на 1
415090,08 лв. без ДДС, без да проведе процедура за възлагане на обществена
поръчка при наличие на основания за това.
10.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му
не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То
ще следва да бъде оставено в сила.
IV. За разноските:
11. Неоснователността
на касационната жалба е условие за присъждане в полза на ответника на
платените и заявени в срок разноски за адвокатски хонорар. Такива разноски в
случая обаче не се констатират да са направени от ответника. Действително по
делото е представен „Договор за правна защита и съдействие“ (л. 9 по
АНД № 5533/2020 г.), в т. III от който е договорено възнаграждение в размер на 996 лв.
платимо по банков път, но доказателства за действително заплащане на така
уговореното възнаграждение не са ангажирани от страна на ответника. В тази
връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември
2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г. по описа на Върховния касационен съд
на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, според
което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В случая, каза се, липсват каквито и да било
доказателства, че страната е заплатила обсъжданото възнаграждение в размер от
по 996 лв., поради което същото не следва да бъде присъдено като разноски,
направени в настоящото производство.
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1434 от 06.11.2020 г. на
Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД № 5533 по описа на същия съд за
2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на д-р И.П.М., ЕГН **********, направено
чрез процесуалния му представител, за присъждане на сторените в производството
разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.