Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260129 24.08.2020
година
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на девети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при
участието на секретаря Марияна Михайлова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16220 по описа на съда за 2019
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективносъединени искове по чл. 26 ал. 1,
предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД от Б.Б.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: *** чрез
адв. И. срещу „Кеш Кредит Мобайл" КАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София. ж.к. „Света Троица”, ул. „Зографски манастир”, № 15,
вх. „Г‘; ет. 6, за прогласяване нищожността на договор № **** за потребителски
кредит тип кредитна линия/13.10.2018 г. като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК,
евентуално нищожност на клаузата на чл.1, ал.2 от договора като неравноправна и
противоречаща на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 13.10.2018 г. между
страните е сключен договор за предоставяне на собственост кредитен лимит в
размер на 2500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 36.00 % и годишен
процент на разходите - 50 %. Заемът се обезпечава с поръчителство на две
физически лица, отговарящи на условията по договора, с банкова гаранция или с
лично обезпечение от дружество -поръчител одобрено от кредитора. На същата дата
13.10.2018 г. ищецът е сключил с „Кредит Гаранция” ЕООД договор за възлагане на
поръчителство, по силата на който дължи възнаграждение в размер на 2673.12
лева. Сумата е усвоена и дължима на 24 месечни погасителни вноски съгласно
погасителен план към договора. Договорът
за кредит е нищожен. Нарушени са изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. с
чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 от ЗПК. Липсва е ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 50 %. Кредиторът
не е включил в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с
„Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство от 13.10.2018 г.
Липсват условията за издължаване на кредита от потребителя. Възнаградителна
лихва, 36 % годишно надхвърля повече от три пъти законната, което представлява
нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в
обществото. Договорът за потребителски кредит не би могъл да бъде сключен без
недействителната му част, тъй като той
нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено
възнаграждение за отпуснатия кредит. Поради недействителността на уговорката за
договорна лихва води до нищожността на целия договор. Изначално недействителна
като неравноправна и противоречаща на добрите нрави е уговорката на чл. 1, ал. 2 от договора, предвиждаща че в
петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на всяка сума в рамките
на кредитния лимит, потребителят - следва да осигури като обезпечение по кредита
си поръчителство от страна на две физически лица, наети по безсрочен трудов
договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лева,
неотменима и безусловна банкова гаранция или одобрено от кредитора дружество
поръчител. Освен ограничителните условия относно поръчителите, които трябва да
бъдат осигурени от кредитополучателя, кредитната институция е поставила
алтернативното условие за осигуряване на банкова гаранция. Недействителна е и
уговорката за учредяване на обезпечение е одобрено от кредитора дружество -
поръчител. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя,
длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа
на справедливост е още по-драстично.
В
предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Заявява, че кредита е
предсрочно погасен. Възраженията са неоснователни.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-зоговор за заем от
**** г. е видно, че на 13.10.2018 г. на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 2500 лева,
усвоима на части с минимален размер от 200 лв. за
неопределен срок, при 36% лихва; 50% ГПР, която се възстановява на24 равни погасителни вноски ат па 147,62 лв. по
уговорен погасителен план в периода 13.11.2018-13.10.2020 г. Договорено е
възлагане на поръчитество на задължението по договора от „Кредит Гаранция“ ЕООД
с определено възнаграждение за поръчителя от 1500 лв.
От изготвеното заключение от 19.06.2020 г. по извършената
ССЕ е видно, че ГПР е 50%. В него не участва възнаграждението на поръчителя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от от правна страна следното:
Няма
спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък
е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3
от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон- ЗПК.
Съгласно
чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
В
исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази
връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в
ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 50 %, а възнаградителната лихва- 36%, но от съдържанието на договора не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин
е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на
ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание.
Следва да се има предвид, че погасителния план е оформен с включено
възнаграждение за обезпечение, дължимо на вноски, което сочи, че още към
момента на сключване на договор е било известно това оскъпявене, но то не е
включено в ГПР. Поради това съдът намира, че процесният
договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата
на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една
страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между
интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск
сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД,
без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.
Доколкото
другият иск е предявен в условията на евентуалност, само при отхвърляне на
главния иск, при несбъдване на това процесуално условие, по него не се дължи
произнасяне от съда.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски
за държавна такса-100 лв. 180 лв. за възнаграждение на вещо лице. Тъй като
същия е представляван
от пълномощник,
чието възнаграждение е уговорено по чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 2 наНаредба № 1/ 09.07.2004
г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 590 лв.
Поради
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Кеш
Кредит Мобайл" КАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София. ж.к. „Света Троица”, ул. „Зографски манастир”, № 15, вх. „Г‘; ет. 6
и Б.Б.Д., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, че сключеният между тях договор за
паричен заем № № ***** за потребителски кредит тип кредитна
линия/13.10.2018 г. е
недействителен, поради несъответствие с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от
Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА
„Кеш Кредит Мобайл" КАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София. ж.к. „Света Троица”, ул. „Зографски
манастир”, № 15, вх. „Г‘; ет. 6, да заплати на Б.Б.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
сумата от 280 лв.(двеста и осемдесет лева) за разноски за
производството.
ОСЪЖДА
„Кеш Кредит Мобайл" КАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София. ж.к. „Света Троица”, ул. „Зографски
манастир”, № 15, вх. „Г‘; ет. 6, да заплати на адвокат Е.Г.И.- М., ЕГН: **********,***, сумата от 590(петстотин и деветдесет) лева за адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д. ТЕНЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.