О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
09.07.2020г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Евгения Стамова Членове:Веселина Джонева
Калин Василев
След като разгледа докладваното от съдия Стамова в.ч.гр.д.№213/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от „***” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, вписано в ТР при АВ с ЕИК ********* представлявано от Н.Г.С.и А.Ч.Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез техния пълномощник С.Р.Р.срещу разпореждане №565/07.02.2020г. на Кюстендилския районен съд по ч.гр.д.№93/20.
С посоченото разпореждане е отхвърлено, като неоснователно заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, подадено от „***” ЕАД, ЕИК ********** ( с посочени седалище и адрес на управление) срещу Е.Й.Л., ЕГН ********** *** за парично вземане в размер на 144.91 лева – главница по Договор за потребителски кредит №**********/23.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, 9.08 лева- договорна лихва за периода 25.08.2019г. – 25.11.2019г., 14.39 лева – обезщетение за забава за периода от 25.08.2019г. до 08.01.2020г.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.Счита, че приложения към заявлението договор е в пълно съответствие с изискването по чл.10, ал.1 ЗПК, както и с изискванията по чл.11, ал.1 т.7 – т.12 ЗПК.В договора са посочения общият размер на кредита, лихвен процент, годишен процент на разходите, обективиран е погасителен план и информация по т.12 от ЗПК.Съдържа договорки и за обстоятелствата по чл.11.20 – наличие или липса на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия на неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.Жалбоподателят счита, че инкоропорираният в чл.11.2 от договора погасителен план, в който са посочени брой, размер и падеж на всяка вноска отговаря на изискванията на закона.Доколкото при процесния договор е приложим фиксиран лихвен процент за целия период, не е налице изискване за посочване на последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми, в това число главница и лихва.Счита, че ако за потребителя е съществувала неяснота относно тази част от договора, същият е имал право съгласно чл.11, ал.1 т.12 ЗПК и от самия договор, да изиска безвъзмездно от дружеството детайлен погасителен план, който да му предостави подробна информация за размера на погасената сума и оставащите за плащане такива, съдържащ разбивки по компоненти на главница и договорна лихва.Цитира съдебна практика съдържаща такова разрешение – решение на КнОС по в.гр.д.№74/2019г.Цитира и решение №776/2018г. на ОС Пазарджик, според което, доколкото договорът не е сключен при Общи условия не може да се говори за неговата нищожност, на основание чл.11,1 ал.2 вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с императивна правна норма, от разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗПК не следва и извод, че Общите условия представляват задължителна част от съдържанието на договора.Няма текст който да предвижда, че договорите за потребителски кредит следва да се сключват задължително при Общи условия.Становище в подобен смисъл извлича от решение на ОС – Пловдив по в.гр.д.№1621/2018г., ОС – Сливен по в гр.д.№492/2019г., ОС – Разград по в гр.д.№20/2019г., ОС – Перник по в гр.д.№687/2017г. и ОС –Плевен по в.гр.д.№955/2016г.Счита, че приемането на методика за изчисляване на ГПР различна от установената в закона е недопустимо и липса на изискване в договора да бъде посочен начина на изчисляване на ГПР, а само посочване на размерът, като процентна величина, който не би могъл да надвишава законово допустимия и следва да бъде изчислен по предвидения в ЗПК начин.В жалбата е формулирано искане за отмяна на разпореждането и уважаване на подаденото заявление.
По делото липсват доказателства за датата на връчване на препис от постановеното на 07.02.2020г. разпореждане на жалбоподателя.На 26.02.2020г. същият е получил съобщение с обективирано уведомление, за това, че по ч.гр.д.№93/2020г. съдът е отказал за издаде заповед за изпълнение, като в едномесечен срок от получаване на съобщението може да се предяви осъдителен иск относно вземането, като се довнесе държавна такса.С оглед датата на получаване на това съобщение, което е най – ранния момент на узнаване на обжалваното разпореждане и датата на подаване на жалбата, което станало чрез пощенски оператор, съгласно разписка от пощенски оператор „Спиди” за извършена пощенска услуга с баркод 1-0006 113 246 869 9 -023 000 946 00 на 26.02.2020г., когато документи са представени от заявителя в куриерска фирма служба Спиди с адресат ОС-Кюстендил, жалбата е подадена в срок. Изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - чл.413, ал.2 ГПК.Ето защо следва да бъде разгледана по същество.
Тъй като заявлението е отхвърлено не се дължи връчване на препис от жалба.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по заявление по образец съгласно чл.417 ГПК, подадено от „***” ЕАД представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С.– изп.д-ри срещу Е.Й.Л., ЕГН ********** ***ото е вписано в ТР и е банка.Фигурира в списъка на БНБ за лицензирани банки.В т.9 от заявлението е посочено парично вземане в размер на 144.91 лева главница, възнаградителна лихва 9.08 лева за периода от 25.08.2019г. до 25.11.2019г., обезщетение за забава в размер на 14.39 лева за периода от 25.08.2019г. до 08.01.2020г.Уточнено е, че се касае за вземане по договор за потребителски кредит №********** от 23.11.2018г., съгласно извлечение от счетоводни книги към 08.01.2020г.В т.12 от заявлението относно документ от който произтича вземането е посочено – извлечение от счетоводни книги към 08.01.2020г. по партида Договор за потребителски кредит.№**********/23.11.2018г.В графата за допълнителни изявления и информация е обективирано искане за заплащане на държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.Претендира се издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.Със заявлението освен пълномощно, документ за внесена държавна такса са представени извлечение от счетоводните книги на „***” ЕАД към 08.01.2020г. както и договорът за кредит.С допълнителна молба вх.№3120/07.02.2020г. са изложени допълнителни обстоятелства относно заплатена сума в размер на 318,94 лева, посочено е че в договора са посочени общия размер на кредита, лихвен процент, годишен процент на разходите, обективиран е погасителен план, информация по т.12 от ЗПК, уговорки относно обстоятелствата по чл.11.20 по чл.29, ал.4 и 6 ЗПК и лихвения процент на ден.
Посоченото извлечение от счетоводните книги е подписано от специалист в отдел „Кредитна администрация”, в същото е отразено, че отразява състоянието по кредитна сметка във връзка с договор за потребителски кредит №********** сключен на 23.11.2018г. към 08.01.2020г, посочени са имена, ЕГН и адрес на кредитополучателя, общия размер на сумата съгласно договора, начало на договора – 23.11.2018г., край на договора – 25.11.2019г., падеж на задължението – 25-то число, дата на изискуемост – 25.11.2019г., брой на вноските по договора – 12, брой на платени – 8 и на неплатени вноски – 4.Отразено е, че размерът на задълженията по договора възлизат на изискуема главница в размер на 144.91 лева, изискуема договорна лихва за периода от 25.08.2019г. до 25.11.2019г – 9.08 лева, обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 25.08.2019г. до 08.01.2020г.- 14.39 лева, нула такси, респ. общо задължение в размер на 168.38 лева.Представено е пълномощно за подписалия извлечението от представителите на Банката.
С допълнителна молба заявителят е посочил размер на погасената сума – 318.94 лева.
В представения договор за потребителски кредит в чл.7.1 – общ размер на кредита е посочена сумата 395.50 лева.От отразеното в чл.8 става ясно, че се касае за кредит за закупуване на стоки, които са посочени готварска печка с цена – 346.50 лева и гаранция – 49.00 лева.В чл.9 от договора е посочено, че лихвения процент с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 29.71%, лихвата се начислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, посочено е, че лихвения процент на ден се изчислява, като 1/360 – та част от лихвения процент по чл.9.1.В чл.9.4 е договорено заплащането на лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума, за периода на просрочието.Посочен е размера на законната лихва за просрочие към момента на сключване на договора – ОЛП 310 пункта надбавка.В чл.10 са посочени годишен процент на разходите -33.82 % и обща сума дължима от потребителя в размер на 461.99 лева.Отразено е, че при просрочие от страна па потребителя дължимата от него сума ще се увеличи с лихвите и разходите.В чл.11.2 е отразен погасителен план- посочени са дати на плащания и размер на дължимата сума( без разграничение относно главница и лихви), а в чл.11.1 е отразено задължение за погасяване на задължението на погасителни вноски на каса или по банков път, заплащането на лихва при просрочие както и дължимост на съдебни и други разходи съгласно чл.15.В чл.12 е обективирано разяснение относно правото на потребителя да получи извлечение от сметка, при писмено поискване и безвъзмездно във всеки момент от изпълнение на договора, под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, посочващ дължимите плащания и сроковете и условията на извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент, когато е приложимо допълнителните разходи.В чл.20 от договора е разяснено правото на потребителя, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина да се откаже от договора в срок до 14 дни, считано от датата на сключване на договора, че тази разпоредба не се прилага за договори за кредит с общ размер по- малък от 400 лева, упражняване на правото на отказ с писмено уведомление в посочения срок, на хартиен или друг траен носител, задължение за връщане на главницата и начислена за периода от датата на усвояване на средствата до датата на връщане на главницата, не по- късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора да упражняване на правото за отказ от договора.В договора се съдържат разяснения относно плащането на обезщетение за забава, последици при просрочие на вноските – в това число автоматична предсрочна изискуемост при неплатени 3 поредни погасителни вноски.В чл.22 е разяснено право на предсрочно погасяване на кредита – по всяко време, изцяло или частично, при намаляване на общия разход по кредита, заплащане на разходи във връзка с предсрочно прекратяване в размер на 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащия срок на договора е по- голям от една година и в размер на 0.5 на сто, когато оставащият срок е по- малък от 1 година.В чл.23 е определен ред за прекратяване на договор а- при изтичане на срока и плащане на всички погасителни вноски, при отказ от договора съгласно чл.20, при погасяване по реда на чл.22, при недекларирана промяна в обстоятелства декларирани при сключване на договора – отказ от договора от страна на кредитора.
В договора е обективирана декларация за получаване на стоката описана в чл.8, която не е подписана от потребителя.
Приложени са дубликати на фактури №********** и №**********, издадени от „Техонополис България” ЕАД, в които кредитополучателя е посочен, като клиент, получател на готварска печка на цена 346.50 лева и гаранция в размер на 49.00 лева, подписани от същата,което е станало на 23.11.2018г.
При тези обстоятелства обжалваното разпореждане съдът намира за незаконосъобразно.Районният съд в обжалвания акт е приел, че заявлението е неоснователно – доколкото в договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР( кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора процент), че изчисляването на разходите по начин различен от посочения в закона е недопустимо,не става ясно какво се включва в разходите ( настоящи и бъдещи), липса на яснота относно начина на формиране на погасителната вноска какъв е размерът на главницата, на лихвата и на допълнителните разходи.невъзможност за установяване в производството каква част от вземанията са погасени.
Съгласно чл.417 ал.1 т.2 ГПК - заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.
Съгласно чл.418 когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист,изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
Съгласно чл.425 ГПК сезирането на съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист става със заявление по образец – съгласно действалата към този момент Наредба №6/20.02.2008г.
Отделно от тази преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали заявлението отговаря на изискванията по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 т.1 дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това
В конкретния случай е подадено заявление по образец съгласно посочената Наредба.
В заявлението е формулирано искане за заплащане на главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, изискуеми съгласно договор за потребителски кредит №**********/23.11.2018г.Освен в заявлението обстоятелства от които произтича вземането са изложени и в допълнителна молба като се препраща към договора.
Посочения и представен документ е от кръга на чл.417 ал.1 т.2 ГПК, приложен е и договорът, посочен в заявлението от който произтича вземането.Представеното извлечение от счетоводните книги съдържа най-малко информация за:броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума;общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания – в съответствие с предвиденото в чл.60, ал.2 ЗКИ.Документът е подписан от представител на Банката, поставен е печат и с оглед съдържанието на приложения договор относно срока му на действие до 25.11.2019г. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
При преценка с оглед разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗПК, съгласно която
при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на
потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или предоставяне на
услугата, с оглед на представените фактури подписани от кредитополучатея установяващи
получаване на стоката посочена в
договора, следва, че договорът е произвел правно действие.Относно гаранцията
съдът приема подписаната фактури отразеното в същата, като доказателство за
предоставена търговска гаранция съгласно чл.118 от ТЗ( търговската гаранция се
предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител, който е достъпен
до него).
|
|
|
|
|
Съдът не споделя извода на районния съд за несъответствие на договора с изискването по чл.11, ал.1 т.11 ЗПК.С оглед съдържанието на този законов текст в случая законовото изискване е спазено – посочени са брой ,размер и дати на погасителните вноски.Извод за удовлетворяване изискването на закона със съдържащия се погасителен план произтича и от сравнение с текста на чл.11 ,ал.1 т.12 от ЗПК в който изрично е предвидено предоставения погасителен план да съдържа разбивки за главница и лихва.
Аргумент в тази посока може да се извлече и от решение на Съда на Европейския съюз по дело C-42/15 Home Credit Slovakia a. s. според което, Член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз всички национални правни норми следва да се тълкуват в съответствие с директивите, от които са възприети и начина, по който последните се тълкуват в рамките на правото на Европейския съюз (вж. решението по дело C-106/89 Marleasing).
Други пороци на договора съдът не намира, включително уговорки, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя определени в чл.146, ал.1 ЗЗП за неравноправни или основания за вероятност клаузи от договора да бъдат квалифицирани, като такива.Следва да се има предвид, че добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл. 143 ЗЗП е пряко свързано с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана с оглед правните и последици - постигане на значително неравновесие между правата на търговеца и на потребителя. /така Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, I ТО/. Тази несъразмерност е значителна, когато е налице съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да упражнят своите права за защита по договора.Съдът не констатира клаузи от вида на посочените в чл.146, ал.2 ЗЗП като доколкото представения договор е от типа на предварително изготвени условия намира преценката за неравноправност поначало за допустима.
Не са налице основания договора да се прецени, като недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.Проверката на договора установява съответствие с изискванията по чл.10, ал.1 и чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК. Посочен е общ размер на кредита, лихвен процент, който е фиксиран за целия срок на договора, условия за прилагането му – изчисляване ежемесечно, при метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, в този случай с оглед съдържанието на чл.11,ал.1 т.9 ЗПК не е необходимо посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.В договора не е предвидена възможност за едностранна промяна на лихвения процент поради което не е налице изискване за посочване на обстоятелствата въз основа на които става това както и методика по чл.9а от ЗПК, посочени са ГПР и общата сума дължима от потребителя, като с оглед уточнението, че същите подлежат на промяна при просрочие следва, че допускането при което е изчислен ГПК е липса на просрочие с което е спазено изискването за посочване на допусканията при изчисляване на ГПР.Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на последиците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Спазването на визирания в закона алгоритъм при определянето на ГПР не е предмет на настоящото едностранно, формално производство.При договор с определен срок и липса на уговорки за изменение на лихвен процент и различни начини на усвояване допълнителните допускания при определяне на ГПР се отнасят до валидност на договора за срока му и изпълнение на задълженията съгласно условията и сроковете по договора – т.3 б.”а” от Приложение №1.При съпоставяне на получената в заем сума – цената на закупената стока и посочената общо дължима сума за потребителя става ясно каква сума освен тази която е получил следва да върне респ. да заплати допълнително при точно изпълнение на задълженията му, като съгласно чл.19, ал.3 разходите при неизпълнение на задълженията по договора не се включват в годишния процент.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е определен в Постановление №
426 от 18 декември
При тези обстоятелства се налага извода, че са налице положителните предпоставки и липсват отрицателни предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на жалбоподателя.Обжалваното разпореждане е неправилно, като не се споделят доводите за недействителност на договора и липса на възможност за установяване размера на платени реп. непогасени суми.При извлечение от счетоводните книги, в което са отразени, като дължими процесните суми, което е редовно от външна страна, такава преценка в това производство не се налага и липсва основание за отхвърляне на заявлението.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени, като съдът ще постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми, както и разноски в размер на 75.00 лева -50 лв.юрисконсултско възнаграждение определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК на основание чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ вр. с чл.19 от ЗПП и 25.00 лева държавна такса за първоинстанционното производство.
Разноски за настоящото производство жалбоподателят не претендира.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановеното на 07.02.2020г. по гр.д.№93/2020г. разпореждане на Кюстендилския районен съд КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
Да се издаде заповед за изпълнение по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от „***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от А. Д. и Н.С.– изпълнителни директори, чрез ю.к.Н. срещу Е.Й.Л., ЕГН ********** ***, на основание извлечение от счетоводните книги от 08.01.2020г. по партида Договор за потребителски кредит №**********/23.11.2018г. за следните суми:144.91 лева - представляваща дължими и невърната главница по посочения договор, 9.08 лева – дължима договорна(възнаградителна) лихва, начислена за периода от 15.08.2019г. до 25.11.2019г. дължима по същия договор, сумата 14.39 лева- обезщетение за забава начислено за периода от 25.08.2019г. до 08.01.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 17.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 75.00 лева – представляваща стойността на сторените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева и държавна такса в размер на 25.00 лева.
Постановява НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя за посочените суми, за което да се направи бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Кюстендил за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съгласно диспозитива на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: