Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 26.11.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 : СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                                                         

При секретаря Нина Кънчева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 661 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Т., пълномощник на „ ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ „ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.„Цариградска“, № 22, ет. 2 против решение № 260047/24.08.2020 г. по гр.д. № 3345/2019г. по описа на Сливенския районен съд, с което въззивникът е бил осъден да заплати на Агенция по заетостта на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и т. 10.3 от Договор № 209-0149 – 18 – 51559 от 10.05.2018г. сумата от 2 395.53 лв., ведно със законната лихва до окончателното и изплащане. Със същото решение въззивникът е бил осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. и държавна такса в размер на 95.82 лв.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, както и че същото е постановено при неспазване на съдопроизводствените правила. На първо място страната посочва , че не била спазена процедурата по призоваване на ответника, поради което случайно разбрал за воденото дело. Ответникът бил търсен само по адрес на седалището си, макар ищцовата страна да е разполагала и с друг негов адрес, поради което ответникът не могъл да организира защитата си. При постановявяне на решението съдът бил длъжен да се съобрази със всички представени по делото доказателства, както и с направените възражения. В случая липсвали данни, от които да се установи че насочващото писмо издадено на Николай Андонов е достигнало до адресата си – ответника по иска. По този начин действията на Агенция по заетостта били извършени след два месеца и половина, поради което тя се явявала неизправна страна по Договора на основание чл. 9.2 от него.Ищецът не бил изпълнил задълженията си за издаване на насочващо писмо в рок. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове за главница и лихви. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от процесуалния и представител главен юрисконсулт И., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и че съдът е взел предвид всички представени по делото доказателства. Страната посочва, че процедурата по призоваване на ответника от РС е била проведена правилно и законосъобразно и оплакванията на въззивника във връзка с това са неоснователни. При постановяване на решението съдът бил взел предвид всички представени по делото доказателства. АЗ била изпълнила задължението си да насочи друго лице на освободеното работно място. Това се установявало от представеното по делото Насочващо писмо от 10.12.2018г. същото се генерирало автоматично от НБД и било невъзможно да се промени датата на издаване. То не било подписано от работодателя защото въпреки проведените телефонни разговори с него от служителите на АЗ не определил дата за извършване на подбор. Това била причината да му бъде изпратена предизвестие за прекратяване на договора. След като от страна на жалбоподателя било направено ново искане за насочване на друго лице била проведена нова процедура, при която му били предоставени още лица, които отговарят на всичките му изисквания, но въпреки това не последвало сключване на договор с никое от тях. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Страните не са направили нови доказателствени и процесуални искания.

В с.з. въззивната страна се представлява от процесуалния и представител адв. Т., която заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от юриск. Йорданова, която заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По отношение направеното възражение за неправилно призоваване на въззивника в първоинстанционното производство по делото, съдът намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл. 50 ал.1 от ГПК е категорична. Мястото на връчване на съдебните документи на търговците и юридическите лица е по последния адрес посочен от тях в търговския регистър. Страната е била уведомявана по този ред и призоваването и за с.з., както и връчването на книжата по делото станали по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК е редовно. Съответно от момента на връчване на книжата по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК започва да тече едномесечният срок за отговор на исковата молба. След като в този срок въззивникът не е възразил на изложеното в исковата молба, не е оспори представените от ищеца доказателства и не е поискал събирането на други такива, възможността му да направи това по – късно се преклудира. Единственото изключение от това правило е посочено в чл. 133 от ГПК – необходимо е да са налице особени непредвидени обстоятелства, които да са попречили на страната своевременно да организира защитата си. В случая такива обстоятелства не се сочат от въззивника.

По този начин може да се направи изводът, че ответникът след като не е оспорил в законния ред представените с исковата молба доказателства, не може да направи това по- късно. Така възражението му, че не е получил Насочващо писмо от 10.12.2018г. не следва да се взима предвид. Той не го е направил своевременно и по този начин ищецът също е бил възпрепятстван да представи други доказателства, които да установят дали и по какъв точно начин въззивникът е узнал за издаденото направление. Тезата на ищеца за узнаване на ответника за изпратения по направление кандидат - служител се подкрепя от представения по делото Доклад от 28.01.2019г. на специалист И. и ст.специалист Колева, които уведомяват по – горестоящия орган, за изпратеното на 10.12.2018г. Направление и за неосъществената по вина на работодателя среща. Тези два документа са взаимнодопълващи се. Те не са оспорени от ответника и макар и двата да изхождат от ищеца изцяло подкрепят тезата му.

След като в срок от АЗ на работодателя е бил изпратен подходящ кандидат за заемане на свободната длъжност ( а в последствие още кандидати) и след като по негова вина среща и назначаване не са се осъществили е налице нарушение на чл.10.3 от Договора и получените от ответника суми ( по чийто – 2395.53 лв., размер не се спори) следва да бъдат възстановени ведно с лихвите от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на производството в полза на Агенция по заетостта следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева за въззивна инстанция.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260047/24.08.2020 г. по гр.д. № 3345/2019г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ ВИ ЕЙЧ ЕМ ГИ „ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.„Цариградска“, № 22, ет. 2  да заплати в полза на Агенция по заетостта, гр. София, бул.“ Дондуков“, № 3 разноски за въззивна инстанция в размер на 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.