Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София,16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар И.Коцева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 5480 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
от М.А. против А.М. с правно основание чл.129, ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди,
че на 24.10.2017г. сключил с ответника договор за прехвърляне на дялове от
дружествен капитал на дружество с ограничена отговорност „Б.К.К.“ срещу
заплащане на сумата от 250 000 евро. Ответникът заплатил само част от
договорената цена, като останал неизплатен остатък от 190 000 евро. Поради
изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 190 000
евро, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2020 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска. Твърди, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове е
привиден в частта, относно посочената цена от 250 000 евро и в частта относно
начина на плащане на сумата. Поддържа, че действителната договорена цена между
страните е 10 000 евро. Твърди, че договорът от 24.10.2017 г. следва да бъде
разглеждан във връзка със споразумение за уреждане на сметки от 25.10.2017 г.,
което разкрива действителната воля между страните относно цената на
дружествените дялове и относно начина на плащане. Поддържа становището, че това
споразумение следва да бъде разглеждано като „обратно писмо“, писмен документ,
чрез който се разкрива симулацията и действителната воля между страните. Твърди,
че в отношенията между страните, поради нищожността на клаузата за цената,
следва да се приложи действителната договорена цена от 10 000 евро, съгласно
споразумението за уреждане на сметки от 25.10.2017 г. Ответникът заявява, че
изцяло е изплатил договорената цена от 10 000 евро. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа страна следното:
С
договор от 24.10.2017 г. за прехвърляне на дялове от дружествен капитал на
дружество с ограничена отговорност „Б.К.К.“ ищецът е прехвърлил на ответника
всичките си 5 000 дружествени дялове от „Б.К.К.“ ООД за сумата от 250 000 евро,
платими по банкова сметка ***.
Представено
е споразумение за уреждане на сметки между ищеца, ответника и “Б.К.К.“ ООД,
което е подписано на 19.10.2017 г. от ищеца и на 25.10.2017 г. от ответника в
лично качество и като управител на дружеството.
В преамбюла на споразумението страните са посочили, че между тях е било
сключено инвестиционното споразумение на 19.04.2014 г.,
съгласно което ответникът е следвало да извърши „операция“ за ищеца, да го
подпомогне при кандидатстването му за
пребиваване и след това за гражданство в България, при условие, че ищецът поеме
всички разходи и без възнаграждение. Посочено е, че ответникът е изпълнил
задълженията си по
инвестиционното споразумение от 19 април 2014 г. В
преамбюла е отразено, че след получаване на пребиваване ищецът е информирал
ответника, че статутът на пребиваване не е полезен за него и заявлението за
гражданство е твърде дълго.По тези съображения, ищецът е пожелал да прекрати
инвестиционното споразумение и е изпратил нареждане с писмо от 28 юли 2016 г.
до ответника да „спре всички бизнес дейности,
да прекрати всички трудови договори и да продаде дълготрайните активи (машини)
на компанията на обща цена от 210 000 евро до края на декември 2016 г.“
Посочено е, че
ищецът и ответникът като „акционери“ в дружеството, са се договорили, ищецът да
прехвърли всички свои „акции“ от капитала на дружеството на ответника чрез
договор за покупка на дялове в България като част от споразумението за уреждане
на сметки.
В
споразумителната част/ чл.2 - чл.4/ страните са се
договорили за следното:
Ответникът се е
съгласил да плати на ищеца за уреждане на техните финансови отношения,
произтичащи от инвестиционното споразумение от 19.04.2014, сума от 210 000 евро, която да бъде платена на месечни вноски,
както следва:
- 10 000 евро –
представляващи хонорар за адвокати, упълномощени от ищеца/Т. иВ./, от които 5000
евро, платими при подписване на споразумението по клиентска банкова сметка ***, и още
5000 евро, платими в рамките на 60 дни, считано от датата на подписване
на споразумението за уреждане на сметки, но не по-късно от 19.12.2017 г. по
клиентска банкова сметка ***;
- 200 000 евро,
платими на месечни вноски за период от 5
години, както следва: 40 000 евро годишно; 3 333 евро месечно, които трябва да
бъдат платени на първия ден от всеки календарен месец; първата вноска трябва да
бъде платена при подписване на споразумение
за уреждане на сметки на 24.10.2017г., а
последната вноска да бъде платена на 24.09.2022 г. В случай че ответникът не
успее да плати нито една вноска в рамките на 7 дни от падежа й, всички останали
вноски ще станат задължително дължими незабавно и автоматично, без никакво
предизвестие или съдебен иск.
Посочено е, че
ищецът ще има право право да приложи
незабавно това Споразумение за уреждане на сметки като дългова облигация и да получи
заповед за изпълнение от съдията по изпълнението срещу ответника и дружеството,
което е присъединен гарант на ответника. Страните са се споразумели при забава
в плащането да се дължи 9 % лихвен процент.
Посочен е
банкова сметка, ***.
Страните са
заявили, че освен уредените сметки, нямат
други претенции една към друга по отношение на инвестиционното споразумение.
В чл.4 от споразумението
за уреждане на сметки е посочено, че, без да се засягат предходните разпоредби,
поради процедурни съображения, дяловете, притежавани от ищеца в регистрирания
капитал на дружеството, ще бъдат прехвърлени на ответника за сумата от 10 000 евро,
която сума ще се счита за валидно плащане срещу дължимата сума по споразумението
за уреждане на сметки, както е посочено в член 2./в чл.2 е посочена общо сумата
от 210 000 евро, включваща 10 000 евро за адвокатски възнаграждения и 200 000
евро за уреждане на отношения, произтичащи от инвестицинното споразумение от
19.04.2014г./.
Представена е
електронана корпеспонденция между страните, от която се установява какви
предложения са правени във връзка с подписване на споразумението за уреждане на
сметки. В писмо от 25.07.2017 г. от адвокат на ищеца, адресирано до адвоката на
ответника/л.73/, е посочено, че в миналото ищецът е превел 257 000 евро за
дяловете, които е получил, като е направено изчисление на нотариалните такси,
ако стойността на дяловете бъде посочена 10 000 евро и ако стойноста на дяловете
бъде посочена - 257 000 евро. От
представените писма е видно, че страните са обсъждали дали посочването
на по-ниска продажна цена на дяловете, които ще бъдат прехвърлени, не крие
рискове за ищеца, с оглед на данъчни задължения.
Представен е
протокол от 10.04.2014 г. на ОС на съдружниците на „Б.К.К.“ ООД за увеличаване
на капитала на дружеството, от който е видно, че през 2014 г. е било взето
решение за увеличаване на капитала на дружеството с парична вноска от 500 000
лева, платима от новоприетия съдружник М.А./ищецът/, който придобива 5000 дяла
на стойност от 100 лева всеки, при което дяловото участие след увеличението на капитала на
съдружниците, е както следва: ищецът притежава 5 000 дяла всеки от 100 лв. –
99.90 % от дружествения капитал, ответникът притежава 25 дяла всеки на
стойност от 100 лв. – 0.05 % от
дружествения капитал и Велислава Заркова – 25 дяла, всеки на стойност 100 лв.,
представляващи 0.05 % от дружествения капитал.
Представено е
удостоверение от „П.И.Б.“ АД, от което е видно, че на 30.04.2014 г. по сметката на „Б.К.К.“ ООД е постъпила
сумата от 500 000 лв., преведена от ищеца, представляваща парична вноска за
увеличаване на капилата на дружеството.
Представени са доказателства
за извършени плащания от ответника на адвокатско дружество “Колев Т.“ на
25.10.2017г. и на 04.12.2017г. в общ
размер от 10 000 евро.
Представени са
доказателства за извършени общо четири плащания от ответника по сметка на
ищеца: на 27.10.2017 г. – 3 333 евро; на
05.12.2017г.- 3 333 евро; на 03.01.2018 г. са платени 3 333 евро; на 05.02.2018
г. са платени 3 333 евро. Общо са платени 13 332 евро.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.129, ал.2 от ТЗ.
За да бъде уважен искът трябва да
бъде установен следният фактически състав: 1/страните да са обвързани от
валиден договор за прехвърляне на дружествени дялове; 2/вземането на лицето,
прехвърлило дяловете, да е изискуемо; 3/ ответникът да не е заплатил
договорената цена на дружествените дялове.
От представения договор от
24.10.2017 г. се установява, че ищецът е
прехвърлил на ответника всичките си 5 000 дружествени дялове от „Б.К.К.“ ООД за
сумата от 250 000 евро, платими по банкова сметка ***. Същият е сключен в
предвидената от закона форма – писмена с нотариално удостоверяване на подписите
и съдържанието.
Спорен въпрос по делото е дали договорът е привиден в частта относно
посочената цена на дружествените дялове от 250 000 евро и относно начина на
плащане. Ответникът се позовава на споразумение за уреждане на сметки от
25.10.2017 г., съгласно което договорената цена за дружествените дялове възлизала
на 10 000 евро и плащането й следвало да бъде извършено, съгласно договорения
начин в споразумението за уреждане на сметки. Твърди, че споразумението за
уреждане на сметки има характер на „обратно писмо“ и разкрива действителната
воля на страните.
Съдът намира възражението на
ответника за неоснователно, поради следните съображения:
Видно от споразумението за уреждане
на сметки същото е следвало окончателно да уреди отношенията между страните във
връзка с предходно инвестиционно споразумение, което не е представено по делото. От протокола от
10.04.2014 г. на ОС на съдружниците за увеличаване на капитала на „Б.К.К.“ ООД се
установява, че е взето решение за увеличаване на капитала на дружеството с
парична вноска от 500 000 лева, платима от новоприетия съдружник М.А./ищецът/,
който придобива 5000 дяла на стойност от 100 лева всеки, при което дяловото
участие след увеличението на капитала на
съдружниците, е както следва: ищецът притежава 5 000 дяла всеки от 100 лв. –
99.90 % от дружествения капитал, ответникът притежава 25 дяла всеки на стойност от 100 лв. – 0.05 % от дружествения капитал и
Велислава Заркова – 25 дяла, всеки на стойност 100 лв., представляващи 0.05 %
от дружествения капитал.
Представено е удостоверение от „П.И.Б.“
АД, от което е видно, че на 30.04.2014 г. по сметката на „Б.К.К.“ ООД е постъпила сумата
от 500 000 лв., преведена от ищеца, представляваща парична вноска за увеличаване
на капилата на дружеството.
При прехвърляне на дружествените си
дялове съдружникът има право да ги продаде на цена, която успее да договори с
насрещната страна – няма пречка цената да бъде по-ниска, в сравнение със
стойността на дяловете от капитала на дружеството, но трябва по несъмнен начин
да бъде установено, че действителната воля на страните е била именно такава, а
това не се установява от доказателствата по делото.
В споразумението за уреждане на
сметки от 25.10.2017 г. действително е посочено, че дяловете ще бъдат
прехвърлени за сумата от 10 000 евро, но
същевременно е указано, че с тази сума ще се покрие част от задължението по т.2
от споразумението, която касае плащане на 200 000 евро – стойност, получена от
продажбата на дълготрайни активи на дружеството. Така по некоректен начин в
споразумението са смесени цена от продажба на дълготрайни активи и цена на дружествени дялове.
Споразумението от 25.10.2017 г. урежда
отношенията между страните във връзка с инвестиционно споразумение от
19.04.2014 г., като волята на стрните следва да бъде тълкувана и във връзка с инвестиционното
споразумение. Самото инвестиционно споразумение не е представено по делото. За
съдържанието му може да се съди от преамбюла на споразумението за уреждане на
сметки и от протокола на Общото събрание на съдружниците на „Б.К.К.“ ООД от
10.04.2014 г., с което е приет за съдружник ищецът срещу заплащане на парична
вноска в капитала на дружеството от 500 000 лв.
След като ищецът е внесъл общо 500
000 лева като парична вноска в капитала на дружеството, в споразумението за
уреждане на сметки страните са се договорили, че при ликвидиране на
материалните активи на дружеството, той трябва да получи 200 000 евро, като са
посочили, че част от тази сума е и цената на прехвърлените дружествени дялове./преамбюл
на споразумението за уреждане на сметки и т.2, т.4 от споразумителна част/.
Споразумението за уреждане на сметки сочи, че страните са приели
че отношенията между тях ще бъдат напълно уредени, вкл. и относно продажбата на
дружествените дялове, ако бъде заплатена сумата от 200 000 евро.
Това споразумение е било подписано
от ищеца на 19.10.2017 г. – няколко дни
преди оконателното сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове,
а ответникът го е подписал след сключване на договора за прехвърляне на
дружествени дялове.
В договора за прехвърляне на дружествени
дялове от 24.10.2017 г. цената вече е договорена на 250 000 евро, която съответства
на реалната стойност на дяловете от капитала на дружеството.
При това положение споразумението за
уреждане на сметки не сочи по несъмнен
начин воля у страните дяловете да бъдат продадени за 10 000 евро. Не е заявено изрично в споразумението
/подписано от ищеца на 19.10.2017г./, че цената по последващия договор от
24.10.2017 г. е привидна и уговореният начин на плащане е привиден, респ.
че в отношенията между страните относно цената на дружествените дялове следва
да се прилагат други разпоредби – разпоредбите на споразумението за уреждане на
сметки.
Към 24.10.2017 г. споразумението за сметки
все още не е било подписано от ответника и в този смисъл то не е обвързвало
страните. От житейска гледна точка е нелогично да се сключи договор с цена на
дружествените дялове за 250 000 евро, да се заплатят съответно по-високи такси,
а действителната цена да е 10 000 евро.
След продажбата на дружествените
дялове, ищецът няма да има възможност да търси заплащане на стойността на
ликвидираните материални активи, поради което и договорената цена на
дружествените дялове от 250 000 евро, която съответства на реалната им стойност
от капитала на дружеството, отговаря и на действителната воля на страните.
По изложените съображения съдът
приема, че договорът от 24.10.2017г. за прехвърляне на дружествени дялове не е
привиден относно договорената цена на дружествените дялове и относно начина на
плащане на цената.
От представените от ответника
платежни нареждания се установява, че е заплатил на ищеца общо 13 332 евро чрез
четири вноски, всяка от по 3 333 евро, които представляват плащания по споразумението
за уреждане на сметки на вноски, уговорени от страните като стойност на
продадени материални активи, а в настоящото производство ответникът иска тези
плащания да бъдат приети за плащания на цената на прехвърлените дружествени
дялове.
Съдът приема, че сумата от 13 332
евро следва да се приспадне от общата цена на дружествените дялове, тъй като и в
самото споразумение за уреждане на сметки двете стойности – цена на дружествени
дялове и цена на дълготрайни активи – са смесени, като е посочено, че плащането
на дружествените дялове погасява частично задължението за материалните активи,
т.е двете задължения са част от общо задължение от 200 000 евро.
При договорено задължение по
договора за прехвърляне на дружествени дялове от 250 000 евро, след приспадане
на плащане от 13 332 евро, остава неизплатен остатък от 236 668 евро.
Ищецът в настоящото производство търси
плащане на сума в по-малък размер – 190 000 евро, за който размер искът е
доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 9738.60 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
А.М., ЛНЧ ********, гражданин на Република Франция, роден на *** г., с френски
паспорт №*******, издаден на 29.04.2013 г., адрес за кореспонденция : гр.София,
ж.к.“Лозенец“, ул.“ *******, секция А, да
заплати на М.А., ЛНЧ **********, гражданин на Република Ливан, роден на ***
г., с ливански паспорт тип Р, № *******, издаден на 05.10.2015 г., валиден до 04.10.2020 г., с
разрешение за постоянно пребиваване в България № **********, издадено на
14.01.2016г., валидно до 04.10.2020 г., с адрес за призоваване: гр.София, ул.“*******–
за адв. Т., на основание чл.129, ал.2 от ТЗ, сумата от 190 000 евро, дължима по договор от 24.10.2017 г. за
прехвърляне на дялове от дружествен капитал на дружество с ограничена
отговорност „Б.К.К.“, ведно със законата лихва, считано от 18.06.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.М. да
заплати на М.А., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 9738.60 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: