№ 5833
гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110160534 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Същото е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. Х., чрез адв. Д. М. от САК, с
пълномощно представено към исковата молба, срещу „фирма“ АД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове, както следва: установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
недействителност на клаузата, предвидена в чл. 23 от Договор за паричен заем №
******/18.02.2021г., сключен между Н. Н. Х. – като заемател и „фирма“ АД – като
заемодател, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника „фирма“ АД да заплати на ищеца Н. Н. Х. сумата от 5 лева,
представляваща частична претенция от общо 216 лева, представляваща недължимо платени
суми по процесния договор за заем, ведно със законната лихва върху нея от 17.10.2023г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните са встъпили в облигационни отношения на
18.02.2021 г., като са сключили договор за потребителски кредит от разстояние № ****** за
сумата от 800 лева при срок за погасяване на кредита 30 дни, при годишен лихвен процент в
размер на 36% и годишен процент на разходите 42.58 %, а сумата която следва да се върне е
в общ размер на 824 лева. Твърди се, че съгласно чл. 13 от процесния договор, същият
следва да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в общите условия или
банкова гаранция в полза на дружеството, опуснало кредита. Ищецът сочи, че му е
начислена неустойка в размер на 216 лева, тъй като не е предоставил в срок надлежно
обезпечение, като общата сума, която трябва да върне възлиза на сумата от 1 040 лева.
Ищецът твърди, че е погасил цялото си задължение. Посочва, че договорът е нищожен, на
основание чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената в
закона форма. Смята, че договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 11
ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
съдържанието му, а именно годишен процент на разходите. Счита, че в нарушение на
императивните правила в договора ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично
1
да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. На следващо
място сочи, че грешно е посочен размерът на ГПР, като същият бил многократно над
допустимия в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В договора било уговорено задължение на
заемополучателя да осигури две физически лица, които солидарно да поемат задължението
към заемодателя - в случай, че не предостави уговореното обезпечение заемателят дължи
неустойки в почти двоен размер на главницата. Ищецът смята, че е налице изначална
невъзможност за толкова кратък срок да се предостави подобно обезпечение, което водело
до нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2, ор. 1 от ЗЗД. В настоящия случай
кредитополучателят не можел да влияе на съдържанието на договора. Ищецът смята, че
грешното посочване на размера на ГПР следва да се равнява на непосочване на същия.
Смята, че посочения в договора размер на ГПР и реално прилаганият са различни, което
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП. Моли съда да прогласи за недействителна клаузата, предвидена в чл. 23 от договор за
паричен заем № ******/18.02.2021 г., сключен между Н. Н. Х. и „фирма“ АД и на основание
чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД моли съда да осъди „фирма“ АД да му заплати сумата от 5 лева,
представляваща частична претенция от общо 216 лева, представляваща недължимо платени
суми по потребителски кредит № ******/18.02.2021 г., ведно със законната лихва върху нея
от 17.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото съдебно-
деловодни разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника „фирма“ АД, като в
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор, макар съдебните книжа да са редовно
получени от същия на 05.12.2023 г.
В тежест на ищеца е да докаже: 1. че клаузата на чл. 23 от договора, сключен с ответника,
е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на императивни правни норми
или поради накърняване на добрите нрави, както и че същите имат неравноправен характер.
2. че сумата от 5 лева /частично от 216 лева/ е получена от ответника; 3. всички факти, на
които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че атакуваната клауза от договора е уговорена
индивидуално, че е равноправна и действителна, както и, че сумата от 5 лева /частично от
216 лева/ е получена на годно правно основание, както и всички факти, на които основава
своите искания или възражения.
Не са налице факти и обстоятелства, които да се признават от страните.
По отношение на доказателствените искания на ищеца, съдът намира, че следва да бъдат
приети приложените към исковата молба писмени доказателства. Следва да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на зададените в исковата
молба въпроси. Основателна е доказателствената претенция на ищеца за задължаване на
ответното дружество да представи следните документи по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК:
справка от счетоводството си за всички извършени плащания, в това число и да представи
платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадки, счетоводни книги
2
по Договора за паричен заем №******/18.02.2021г., включително да предостави копие от
договора, погасителния план и СЕФ.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие
на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че с оглед
разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за
реално изпълнение на задължения по договор следи служебно за нищожност на същия
поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО: Предмет на делото обективно
кумулативно съединени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване недействителност на
клаузата, предвидена в чл. 23 от Договор за паричен заем № ******/18.02.2021г., сключен
между Н. Н. Х. – като заемател и „фирма“ АД – като заемодател, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „фирма“ АД да
заплати на ищеца Н. Н. Х. сумата от 5 лева, представляваща частична претенция от общо
216 лева, представляваща недължимо платени суми по процесния договор за заем, ведно със
законната лихва върху нея от 17.10.2023г. до окончателното й изплащане.
Не са налице факти и обстоятелства, които да се признават от страните.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже: 1. че клаузата на чл. 23 от договора, сключен с
ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради
нарушение на императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на императивни
правни норми или поради накърняване на добрите нрави, както и че същите имат
неравноправен характер. 2. че сумата от 5 лева /частично от 216 лева/ е получена от
ответника; 3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е докаже, че атакуваната клауза от договора е уговорена
индивидуално, че е равноправна и действителна, както и, че сумата от 5 лева /частично от
216 лева/ е получена на годно правно основание, както и всички факти, на които основава
своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително
медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от
всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и
ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че
при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно
3
уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,поставени в
исковата молба. Определя депозит в размер на 250 лева, който следва да бъде внесен от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице,
специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да бъде уведомена
за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ
за внасяне на определения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 10.04.2024 г. от
10:10 часа, за когато да се призоват страните, както и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия
указания.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4