Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 28.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Габриела
Лазарова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№8008 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №91123/11.04.2019г.,
постановено по гр.дело №21016/2016г. по описа на СРС, ГО, 54 с-в, С.О.е осъдена
да заплати па ЗАД”Б.В.И.Г."АД на основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) вр.чл.49 ЗЗД, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 12592,34лв.- регресно вземане, възникнало с
изплащане на застрахователно обезщетение за вредите на л.а.„Ауди А8Л“ с ДК№********
в резултат на ПТП от 07.07.2015г., настъпило в гр.София, ул.„Сливница“ в
участъка между „Орион“ и „Нестле“, вследствие виновно и противоправно поведение
на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на общински път,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исквата молба 15.04.2016г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 420,21 лв.-
обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.12.2015г. до
15.04.2016г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1973,85лв. разноски,
като искът с правно основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 12592,34 лв. до пълния
предявен размер от 12783,80 лева, а искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е
отхвърлен за разликата над сумата от 420,21 лв. до пълния предявен размер от
423,10 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 и 8
от ГПК сумата от 2,21 лв. разноски за производството.
Срещу
решението в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа,
че по делото не е установено увреждането на автомобила, както и причинно-
следствената връзка с извършвания ремонт на бул.”Сливница”. Процесното ПТП
настъпило и вследствие нарушение от страна на водача на разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявените
искове- отхвърлени, или евентуално- размерът на обезщетението намален.
Претендира направените по делото разноски.
В
представения в срок отговор на въззивната жалба ищецът по делото и ответник по
жалбата ЗАД”Б.В.И.Г."АД твърди, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендира
разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) вр.чл.49,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ(отм.) с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Следователно, за да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се
установят следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
В
случая от представените по делото писмени и гласни доказателства, и
заключението на изслушаната АТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило по
описания в исковата молба механизъм. Следователно, на описаното в исковата
молба място е било налице необезопасено препятствие на пътното платно,
необозначено по начин, позволяващ избягването му, като вследствие на удар на
увредения автомобил в това препятствие са причинени описаните в заведената при
застрахователя преписка щети.
Не
се спори между страните, а и от представената застрахователна полица със срок
на действие, в който попада датата на процесното ПТП се установява, че за л.а.„Ауди
А8Л“ с ДК№******** има валидно сключен договор за имуществено застраховане по
застраховка "Каско" при ищеца. Безспорно между страните е
обстоятелството, че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил
посоченото в исковата молба застрахователно обезщетение на 17.11.2015г..
Доколкото
процесното ПТП е настъпило в границите на гр.София следва да се приеме за установено
че пътят е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради
което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 1 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност/препятствие на пътното платно с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението и съобразно чл.13 ЗДвП. Общината
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване
на неравността на пътното платно до премахването и, е довело и до неизпълнение
на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице
е основание за суброгация на ищеца срещу ответника.
Не
се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увредения автомобил. При управление на МПС не се изисква от водачите да знаят
или предполагат наличието на неравности, дупки или каквито и да било други
препятствия по пътя. Необозначено и несигнализирано препятствие на пътя не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е
налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Обемът
на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на 12592,34 лева, съгласно заключението на АТЕ за
стойността на вредите, при направено плащане от застрахователя в размер на 12783,80
лева, поради което искът с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.) вр.чл.49,
ал.1 ЗЗД правилно е уважен до този размер.
По
така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно в обжалваната му
част.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата претендира разноски в размер на 1104 лева за адвокатско възнаграждение
с включен ДДС, което е заплатено на процесуалния представител видно от
представените по делото доказателства, поради което следва да се присъди
изцяло.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№91123/11.04.2019г., постановено по гр.дело №21016/2016г. по описа на СРС, ГО,
54 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С.О.с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“********да заплати на ЗАД”Б.В.И.Г."АД с ЕИК:******** сумата от 1104
(хиляда сто и четири) лева разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/