Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 322, 12.11.2012 г., град
Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД състав
На деветнадесети
октомври
две хиляди и дванадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА
ДОЧЕВА
Секретар В.Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 962 по
описа за 2012г.
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Е.С.Й. в
която се твърди, че в резултат на нанесеният му от ответника удар с вила е
претърпял неимуществени вреди- болки и страдание и временно разстройство на здравето,
в размер на 3000лв. Претендира и разноски.
Ответникът Е.Н.М. твърди, че е
нанесъл удара защитавайки се от ищеца. В условията на евентуалност изтъква
доводи за справедливост на иска до размера на 1500 лв.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: В РРС
са били образувани две НЧХД №***г. с подсъдим Е.Й. и №***г. с подсъдим Е.М.. И
по двете дела пострадалите са предявили граждански искове. Производството по второто дело е прекратено с
разпореждане от *** г., вкл. и спрямо гражданския иск. С присъда № г. по НЧХД №***г. на РРС, съдът е признал Й.
за виновен в това, че на *** г. в землището на гр. Ц. К. е причинил лека
телесна повреда на М., изразяваща се в хематом в лявата половина на лицето- от
скуловата област на ръба на долната челюст, дълбоко Г-образно охлузване на
кожата в лявата скулова област, разкъсно-контузна рана по лигавицата на лявата
буза и счупен на нивото на венеца 5-ти горен зъб вляво, насиняване на кожата на
предностраничната част на лявата мишница, охлузвания на задната повърхност на
лявото рамо, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия - престъпление по чл.130 ал.1 НК, като М. е отвърнал веднага със
също такава телесна повреда, а именно причинил е на Й. лека телесна повреда по
чл.130 ал.1 НК , изразяваща се в две разкъсно-контузни рани в лявата окосмена
част на главата, с оток на меките тъкани и кръвонасядане около същите,
насинявания по кожата с оток на меките тъкани над лявата ушна мида, лявата
половина на шията и върху извивката на лявата раменна става, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му, поради което и на основание
чл.130 ал.3 НК и двамата са освободени от наказание. Й. е осъден да заплати на
М. сумата от 1500 лв. по предявеният от него иск по чл.45 ЗЗД. Присъдата е
потвърдена с решение № *** г. по внчхд № *** г. на РОС.
По делото е назначена СМЕ, според
заключението на която ищецът е получил описаните наранявания. Срокът на
оздравителния процес за разкъсно-контузните рани, при първично заздравяване,
както и за кръвонасяданията е две седмици.
По делото са разпитани двама
свидетели, роднини на страните. Св.Й.Й., брат на ищеца твърди, че ответникът
пръв е ударил ищеца с вила. Започнало да му тече кръв. Свидетелят се вмъкнал
между двамата, като се опитал да изтегли вилата от ръцете на ответника. Той
отишъл да вземе втора вила и се опитал да удари свидетеля. В този момент се
намесил ищеца и ударил ответника със сопа. От удара на ищеца му прилошало и се
наложило да отидат в „спешната“. Там го превързали и спрели кръвта. Два дни
след инцидента лежал на легло. Раните му заздравели за около 20 дни. Изпитвал
болки. Ищецът бил силно притеснен за евентуални усложнения от удара в главата.
Св. Н. Я., баща на ответника
описва приетата от наказателния съд фактическа обстановка, а именно че сина му
е нападнат и бит от ищеца, а той защитавайки се, леко го е лизнал с вилата.
Ответникът представя съдебно-медицинско
удостоверение за нанесените му от ищеца наранявания, които съответстват на
установените по НЧХД.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът
намира
следното: Искът за причинени неимуществени вреди е частично основателен.
Налице са законово изискуемите
предпоставки за неговата основателност, а именно: Предпоставките за възникване на отговорността
за непозволено увреждане са следните: а) противоправно деяние; б) вреди; в)
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите; г) вина.
За тяхното наличие, се е произнесъл
наказателният съд с присъдата по НЧХД *** г. на РРС, прилагайки института на
реторсията. За да прецени наличието на
законовите изисквания за приложението на чл.
130, ал. 3 НК, съдът е задължен да провери не само съставомерността на
описаното в тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т. е. с
ответното поведение на самия тъжител, независимо от факта, че в това
производство срещу последния не е подадена насрещна тъжба. В това се състои
всъщност и едно от процесуалните изключения при реторсията. В настоящия случай
районният съд е обсъдил всички доказателства за съставомерността на деянията,
осъществени от тъжителя и от подсъдимия, и обосновано е приел, че и двамата са
осъществили престъплението по чл. 130, ал. 1 НК и поради еднаквото по степен телесно увреждане е приложил чл. 130, ал. 3 НК, като е освободил и
двамата от наказателна отговорност. Постановената присъда е влязла в сила и
съгласно чл. 372, ал. 1 НПК е
задължителна за всички учреждения, организации и физически лица относно
въпросите - извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. При реторсията задължителният характер на присъдата се разпростира
еднакво върху деянието, предмет на частната тъжба и насрещно извършеното
деяние. Затова този съдебен акт представлява процесуална пречка по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 6 НПК за образуване и
провеждане на ново наказателно производство спрямо същите лица и за същите
деяния.
Искът е доказан по основание, но следва
да се ангажират и ценят доказателства за неговия размер.
Свидетелят Й., брат на ищеца
твърди, че първите няколко дни е бил на легло, тъй като му се виело свят. Имал
болки в главата. Раните му зараснали за около 20 дни. Ищецът бил притеснен от
евентуални последствия от удара в главата. На базата на тези показания съдът
следва да оцени причинените на ищеца неимуществени вреди. Посоченият в чл. 52 ЗЗД критерий е справедливостта. Тя в случая изисква да се съобрази протеклия
оздравителен процес, наличната реторсия и присъдените на ответника
неимуществени вреди. От боя на *** г. сa пострадали и двете страни.
Нараняванията им са сходни по вид, довели са до един и същ краен резултат-
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният процес и
за двамата е протекъл между 14-20 дни. Ето защо, справедливостта изисква
съответната репарация също да е еднаква и за двамата. На ищеца следва да се
присъди размер на обезщетението в размер на 1500 лв. За размера до 3000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Ответникът дължи разноски, съобразно
уважената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Е.Н.М. ***, ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Й. от с.гр., ЕГН ********** сумата от 1500
лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от
***г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.45 ЗЗД за размера над 1500
лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.Н.М. да заплати по сметка
на РРС сумата от 60лв. държавна такса и на Е.С.Й. сумата от 160лв. за разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: