РЕШЕНИЕ
№ 1756
гр. Пловдив, 17.10.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
ІІ отделение, десети състав в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ адм. дело № 2653 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалбата
на Ц.В.В., с ЕГН ********** срещу Решение № 2153-15-327/15.09.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалба на В. срещу Разпореждане
№РВ-3-15-00975513/12.08.2021 г. /л.24/ на Ръководителя на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в
ТП на НОИ Пловдив.
Жалбоподателката оспорва решението
на директора на ТП на НОИ Пловдив и
потвърденото разпореждане като неправилни, незаконосъобразни, постановени в
противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание - адв. А.
като пълномощник на Ц.В. поддържа жалбата, иска от съда да отмени оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се сторените разноски
по производството.
Директора на ТП на НОИ Пловдив чрез юрк. В. оспорва жалбата, претендира
юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки.
Оспорването, като направено
от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118,
ал.1 от КСО и против акт подлежащ на
съдебно обжалване е процесуално
допустимо, а жалбата разгледа по същество е неоснователна.
Административен съд -
Пловдив, десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
С разпореждане
№РВ-3-15-00975513/12.08.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ Пловдив, на основание чл.
114, ал. 1 и 3, във връзка с чл.10, чл.50, ал.1 и чл.53 от КСО е разпоредено Ц.В.В.
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и
раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от
20.04.2017 г. до 22.05.2019 г., в размер на 14463.41 лв., от които 10861.08 лв.
- главница и 3602.33 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на издаване на разпореждането (12.08.2021 г.).
В хода на административното
производство по отношение на Ц.В.В. с ЕГН **********, са събрани доказателства
и са установени следните плащания на парични обезщетение към болнични листове и
заявления-декларации, както следва : По болничен лист № Е20178568902 с период
на временна неработоспособност от 20.04.2017 г. до 03.06.2017 г. вкл. на
15.05.2017 г. е изплатено парично обезщетение за 7 работни дни от месец април
2017 г., в размер на 178.89 лв., на 05.06.2017 г. е изплатено парично
обезщетение за 20 работни дни от месец май 2017 г., в размер на 460.00 лв. и на
07.06.2017 г. е изплатено парично обезщетение за 2 работни дни от месец юни
2017 г., в размер на 41.82 лв.; По
болничен лист № Е20170178395 с период на временна неработоспособност от
22.05.2017 г. до 02.07.2017 г. вкл. на 03.07.2017 г. е изплатено парично
обезщетение за 20 работни дни от месец юни 2017 г., в размер на 418.18 лв.; По
болничен лист № Е20178049536 с период на временна неработоспособност от
03.07.2017 г. до 01.09.2017 г. вкл. на 04.10.2017 г. е изплатено парично
обезщетение за 21 работни дни от месец юли 2017 г., в размер на 460.00 лв., за
23 работни дни от месец август 2017 г., в размер на 460.00 лв., и за 1 работен
ден от месец септември 2017 г., в размер на 24.21 лв.; По Заявление-декларация
за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за периода от
135-я до 410-я ден, на основание чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО), съгласно която на Ц.В. е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на
труда за периода от 02.09.2017 г. до 02.06.2018 г. вкл. и е изплатено парично обезщетение за целия период в общ
размер на 4390.08 лв.; По Заявление-декларация за изплащане на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), съгласно която на Ц.В. е разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1
от Кодекса на труда за периода от 04.06.2018 г. до 22.05.2019 г. вкл. е изплатено
парично обезщетение за целия период в общ размер на 4427.90 лв.
По отношение на Ц.В. от
дружеството – осигурител "ПЕРЛЛА
ВЕЛЛ" ЕООД са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периодите
13.04.2017 г.- 31.03.2019 г. и 01.01.2020 г. - 12.02.2020 г. с код
"01" за вид осигурен, а съгласно, регистър "трудови
договори", осигурителят е подал информация за Ц.В. като наето по трудово
правоотношение лице, считано от
13.04.2017 г.
Няма спор между страните, че
посоченото паричното обезщетение по болничните листове и заявления-декларации е
изчислено и изплатено на база представените приложения по НПОПДОО и подадената
от осигурителя "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД, ЕИК ********* за Ц.В. информация в
информационните регистри на НОИ и НАП.
На основание чл.108 от КСО е
извършена проверка на осигурителя "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД, като целта на
проверката е било установяване основанието и коректността на подаваните от
осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица включително и за лицето Ц.В.В..
Съставен е констативен протокол №КП-5-15-00891531/10.03.2021 година /л.99 и сл/.
В хода на проверката от
осигурителя е представен трудов договор № 01/13.04.2017 г. /л.103/ съгласно който Ц.В. е назначена на работа в
дружеството на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ на длъжност „продавач -
консултант", за неопределен срок, при пълно работно време 8 часа, считано
от 13.04.2017 г. /петък/ . Трудовият договор е подписан от работодателя, но не
е подписан от наетото лице. Представена е и заповед №005/06.07.2020г. /л.105/ към
трудов договор №003/13.04.2017 г., съгласно която трудовото правоотношение е
прекратено считано от 06.07.2020 г. като заповедта е подписана от работника.
Налице е несъответствие в номерацията на трудовия договор и номерацията на
трудовия договор, относно който е издадената
заповед за прекратяване на трудово правоотношение на лицето с
осигурителя.
В хода на административното
производство са представени разчетно - платежни ведомости на дружеството „Перлла
велл“ ЕООД /л.164 и сл./, от които за Ц.В.В. е установено следното: - За м.04.2017 г. при отработени 3 дни, 7 дни
ползван отпуск поради временна неработоспособност с право на обезщетение от НОИ
и начислен осигурителен доход в размер на 76.67 лв.; - За периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г.
вкл. В. е ползвала отпуск с право на обезщетение от НОИ и няма начислен
осигурителен доход; За периода м.05.2019 г. - 31.12.2019 г. осигурителят "ПЕРЛЛА
ВЕЛЛ" ЕООД не е представил разплащателни ведомости; За периода м.01.2020
г. - м.06.2020 г. вкл. без прекъсване Ц.В. е ползвала неплатен отпуск и няма
начислен осигурителен доход; За м.07.2020 г. на жалбоподателката са начислени 3
дни в неплатен отпуск без осигурителен доход.
Видно от представените
разплащателни ведомости на дружеството "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД за месец
април 2017 г. същите не са подписани от В.. Отразени са като отработени само 3
дни през месец април 2017 г., след което възоснова на болнични листове Ц.В. е ползвала
непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност за периода от 20.04.2017
г. до 01.09.2017 г. вкл. с причина "Бременност". В периода от 02.09.2017 г. до 03.06.2018 г.
вкл. В. е била в отпуск с право на парично обезщетение за бременност и раждане
за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, а в периода
от 04.06.2018 г. до 22.05.2019 г. вкл. в отпуск с правото на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО. В свое обяснение с вх.№
1034-15-41 #8/22.02.2021 г., /л.163/, управителят на дружеството пояснява, че
се е забавил с представянето на документите поради дълго отсъствие от страната,
здравословни проблеми и невъзможност да установи контакт с предишния му
счетоводител.
Административният орган е
приел, че при тези данни по отношение на Ц.В.В. не са събрани доказателства за
действително упражнявана от нея трудова дейност в "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД
възоснова на надлежно сключен трудов договор и възникнало в тази връзка
осигуряване. Контролният орган при ТП на НОИ - Пловдив е приел, че подадените
от "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД за Ц.В. данни с декларация обр. № 1 са некоректни,
поради което на осигурителя са били издадени Задължителни предписания
№ЗД-1-15-00891533/10. 03.2021 г. за заличаване на подадените за нея данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периодите от 13.04.2017 г. до 31.03.2019 г. и от
01.01.2020 г. до 12.02.2020 г. вкл. Предписанията
са връчени на осигурителя на 28.05.2021 г. по реда на чл.110, ал.4 от КСО, като
по делото не са ангажирани доказателства да са оспорени в законоустановения
срок. Поради неизпълнение на задължителни предписания
№ЗД-5-15-00891533/10.03.2021 г., на 29.06.2021 г. данните, подадени по чл. 5,
ал.4 от КСО за Ц.В. са били служебно заличени, на основание чл. 4, ал. 10. т. 4
от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
При така установените факти
в хода на производството на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, е издадено Разпореждане
№РВ-3-15-00975513/12.08.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ -Пловдив.
В хода на производство по
реда на чл. 117 от КСО, Ц.В.В. с жалба вх.№1012-15-449/27.08.2021 г. е
обжалвала разпореждане №РВ-3-15-00975513/12.08.2021 г. като оспорващата е приложила оригинал на трудов договор
№01/13.04.2017 г., длъжностна характеристика на длъжност
"продавач-консултант“ с дата 13.04.2017 г., протокол за постъпване на
работа към трудов договор №01 от 13.04.2017 г. и служебна бележка
№01/13.04.2017 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, с
положени подписи за страната на работодателя и за страната на работника, като
навежда твърдение, че тези документи е получила при назначаването си в
дружеството "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД. Като доказателство за упражняваната
от нея трудова дейност е приложила и писмени обяснения от Е.И. Трифонова. В
административното производство е констатирано, че приложените към жалбата
документи не се представени от осигурителя. Представения като приложение към
жалбата трудов договор №01/13.04.2017 г., сключен с Ц.В.В. и представения
трудов договор №01/13.04.2017 г. при извършената проверка приключила с
констативен протокол №КП-5-15-00891531/10.03.2021 г. е установено, че се
различават, както в текста, така също и в положените подписи за отдел
"Човешки ресурси" и за работодателя. В хода на съдебното производство
Е.И.Т. беше разпитана като свидетел, като в своите показания същата обясни, че
от 2004 г. работи във фирмата на В. /баща на оспорващата и собственик на
капитала на „ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД/. Свидетелката заявява, че първоначално е
работила по трудов договор, а впоследствие въз основа на граждански договор.
Започнала е работа с Ц.В. от 2010 г., като трудът е полаган на адрес
гр.Пловдив, бул.“В. Априлов“ и през всичките тези години са били само двете. По
делото са ангажирани доказателства от страна на ответника, че няма данни за
сключен трудов договор между Е.И.Т. и
дружеството "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД, ЕИК *********. По отношение на Е.Т. е
изискана и информация от ТД на НАП Пловдив. От приложените справки, не се
установява Т. да е имала сключен трудов договор с "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД,
както и граждански договор между нея и дружеството. Справка по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД е подало единствено за 2017 г. но в същата Т.
не фигурира като лице, на което са изплатени доходи по извънтрудови
правоотношения. Като съобрази така
разгледаните доказателства, съдът намира, че показанията на Т. не следва да бъдат
кредитирани. Напротив, с тях се цели създаването на една привидна паралелна
действителност, от която в значителна степен проличават елементите на
недобросъвестното поведение на оспорващата. В съдебно заседание на 03.02.2022
г./л.286 и сл./ като свидетел беше разпитан управителят на дружеството "ПЕРЛЛА
ВЕЛЛ" ЕООД, който е и баща на жалбоподателката. В своите показания,
относно полагането на труд от жалбоподателката в това дружество и съставяните в
тази връзка документи, свидетелят заяви, че Ц.В. не е била назначена по-рано и
документално не е била оформена по-рано. Другото разпитано като свидетел по
делото лице, за което се твърди, че е било „ТРЗ“ на дружеството, в съдебното
заседание заяви, че всички документи, които е изготвяло са предавани
своевременно на управителя на дружеството, а трудовите договори не са се
разписвали пред него.
По делото се изиска и
представи личното трудово досие на В., съставено и водено от дружеството, съдържащо:
Протокол за постъпване на работа към трудов договор №01 от 13.04.2017 г.;
длъжностна характеристика на длъжност "продавач-консултант" с дата
13.04.2017 г.; служебна бележка №01/13.04.2017 г. за проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве; декларация №01/13.04.2017 г. от Ц.В. за
неразгласяване на факти и обстоятелства; декларация №01/13.04.2017 г. от Ц.В.
за запознаване с правилата за безопасност на труда в предприятието; трудов
договор №01/13.04.2017 г.; молба №01/13.04.2017 г. от Ц.В. за лични данни и
молба №01/13.04.2017 г. от Ц.В. за назначаване на длъжност
"продавач-консултант" в "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД. Доказателствата
в трудовото досие се оспориха от ответната страна. Съгласно разпоредбата на
чл.180 от ГПК, подписаният частен документ е доказателство само, че изявлението
е направено от лицето, посочено като негов автор. Това представлява т.нар.
„формална доказателствена сила” на подписания частен документ и при оспорване
на истинността му е налице оспорване на автентичността на документа. По своето
съдържание, неистински може да е само официалният свидетелстващ документ. При
частните документи не може да се постави въпрос за опровергаване на
съдържанието им /за оспорване на верността им/, като оспорване в този смисъл не
е основание за откриване на инцидентно производство по чл.193, ал.1 от ГПК,
нито самостоятелния иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК е допустим. Частните документи нямат материална
доказателствена сила. Законът не предвижда изявленията, които са
материализирани в частен документи да имат задължително обвързващо за съда
действие. Съдържанието им се преценява
от съда по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото
съгласно принципа на чл. 12 ГПК. При съвкупния анализ на събраните доказателства,
съдът намира, че частните документи в личното трудово досие на В. са
антидатирани и не релевират възникнало валидно трудово правоотношение, чрез
упражняване на конкретна трудова функция във връзка със сключен трудов договор на 13.04.2017 г. От
ангажираната по делото съдебно-графологична експертиза, не се установяват
обстоятелства, които да разколебаят горния извод на съда. По силата на
разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.10 от КСО, единствено лице,
което има качеството на работник/служител и което е започнало да изпълнява
задълженията си по трудовия договор, може да има качеството на осигурено лице
по смисъла на КСО. В тази връзка придобиването качеството на
„работник/служител" и изпълнението на трудовите функции, следва да е
надлежно удостоверено. Съгласно чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от Кодекса
на труда (КТ), трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя в писмена форма преди постъпването на работа. На основание чл.63,
ал.4 т КТ, изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с
постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява
писмено. Пред административния орган е представен трудов договор №
01/13.04.2017 г., съгласно който В. се назначава на работа в дружеството на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ на длъжност „продавач - консултант",
за неопределен срок, при пълно работно време 8 часа, считано от 13.04.2017 г.,
но този трудовият договор включително началото на неговото изпълнение, не е подписан
от лицето, като в този смисъл са и показанията на самия управител на
дружеството "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД. В хода на административното
производство е установено, че жалбоподателката не е имала качеството на работник/служител по трудово
правоотношение и същата не е започнала изпълнението на същото. Обоснован е
извода, че В. няма качеството и на осигурено лице по смисъла на КСО. Административният
орган е приел, че В. е допуснала да й бъде изплатено неполагащо й се парично обезщетение
при бременност, раждане и отглеждане на малко дете за периода от 20.04.2017 г.
до 22.05.2019 г. включително, което също е форма на недобросъвестност, тъй като
несключването на трудов договор и неупражняването на трудова дейност в
"ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД, ЕИК *********, са факти, които няма как да не
бъдат известни на лицето.
Легална дефиниция на
понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО,
според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО. Според чл.10, ал.1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който
са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
От изложеното следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето,
за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от кодекса. В контекста на
всичко изложено, същественото в случая е дали Ц.В.В. реално е извършвала
трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с "ПЕРЛЛА
ВЕЛЛ" ЕООД, за да се счита тя за осигурено лице и да и бъде отпуснато
парично обезщетение за временна неработоспособност.
Упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което
следва да бъде доказано от Ц.В.В. при
условията на главно и пълно доказване в процеса. В тази връзка следва да се
посочи, че нито в хода на административното производство, нито в хода на
настоящото съдебно производство, жалбоподателката е ангажирала доказателства в
тази насока. Дори и не посочва в какво точно се състои нейната трудова дейност
или поне какви са задълженията й, нито работното и място, а в жалбата си до
съда сочи, само и единствено, че е извършвала трудова дейност. За пълнота
следва да се отбележи, че наличието на валидно сключено и непрекратено трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на
трудовото и на осигурителното правоотношение. В действителност наличието на
трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но не е достатъчно. Както бе посочено по-горе изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по
смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. При липса на доказателства за изпълнение на конкретни трудови
функции от страна на Ц.В.В. по сключения
с "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД трудов договор и при липса дори и на посочване от
нейна страна на основните и задължения, то правилен е извода на ответния орган,
че тя не е осигурено лице и в този смисъл правилно е отказано отпускането на
парично обезщетение за временна неработоспособност. Неоснователни са възраженията в жалбата, че наличието на неизправен осигурител не
може да има за последица прекратяване на правата на добросъвестните
задължително осигурени лица по чл.4 ал.1 т.1 от КСО, тъй като в случая като
основание за постановения отказ органът е посочил друго, а именно че Ц.В.В. не
е полагала трудова дейност при осигурителя "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД. След като не се упражнява трудова дейност от
работника, то не възниква осигурително правоотношение и работникът не притежава
качеството "осигурено лице" и за него не възниква право на парично обезщетение за временна
неработоспособност.
Във връзка с поддържаното от ответника, че Ц.В.В. не е полагала трудова дейност по сключения с "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ"
ЕООД трудов договор, следва да се отбележи, че след
като в разпоредбата на чл.63, ал.4 от КТ изрично е посочено, че изпълнението на
задълженията по трудовия договор започват с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено, в тежест на жалбоподателя е
да докаже, че фактически е започнал да изпълнява задълженията си по случения с "ПЕРЛЛА
ВЕЛЛ" ЕООД трудов
договор (в този смисъл Решение № 1003 от
24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3306/2018 г.). Такива доказателства не са
представени нито в хода на административното, нито в хода на съдебното
производство.
Относно
изпълняването на някоя от трудовите функции, посочени в длъжностната
характеристика, не са представяни доказателства за извършването на такива
дейности. Твърдяните факти подлежат на доказване от страната, която претендира
от тях изгодни за нея правни последици /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, в случая от
оспорващото лице. Отделно при наличието на твърдян отрицателен факт –
неполагане на труд, в тежест на жалбоподателката е да докаже действително
престиране на такъв в полза на работодателя му. Съдът намира, че такова
доказване в случая не бе проведено, което обосновава извод, че Ц.В. не е
придобила качеството на "осигурено лице" по трудовото правоотношение
с "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД, поради това, че фактически не е започнала да
упражнява трудова дейност по това правоотношение.
За
действителността на този договор е достатъчно наличието на валидно годно
основание за пораждането на правоотношението и готовност на работника/служителя
да престира работната си сила. Предвид разясненото по-горе съдържание на
понятието "осигурено лице", неправилно от жалбоподателката се
приравнява наличието на валидно сключено трудово правоотношение, с възникването
на осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение.
Действително, наличието на трудово правоотношение е една от предпоставките за
възникване на осигурителното правоотношение за работещите по трудов договор
лица, но не е единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Безспорно е, че в болшинството случаи наличието на трудово правоотношение
обуславя възникването и на осигурително такова, но при недоказано действително
престиране на работна сила от наетия работник/служител, разглежданият казус не
може да бъде отнесен към тях.
Неоснователни
на последно място са възраженията на жалбоподелката, че в случая е налице
добросъвестност при получаване на изплатените й от НОИ обезщетения, като
обстоятелство изключващо задължението за връщането на тези плащания. Безспорно,
съгласно нормативната уредба, дадена в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от КСО, на
възстановяване от лицето, при това с лихва за забава, подлежат недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания, а добросъвестно получените такива се
възстановяват /без лихви/ само в изрично определените от закона случаи, сред
които не попада разглежданият. При липсата на легална дефиниция на понятието
"добросъвестност" в КСО, според общите принципи на правото следва да
се приеме, че такава е налице, когато получателят е със съзнанието и
субективното отношение, че сумите му се дължат. Съгласно възприетото от
съдебната практика, добросъвестността е съществуващото към момента на
получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е
във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Съответно,
недобросъвестно е лицето, което съзнателно се стреми да получи облага, на която
няма право или да получи облага в размер, по-голям от този, на който има право.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а
недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като в случаи от
вида на настоящия, тежестта за това доказване се носи от административния
орган.
Съдът
намира, че в конкретния случай установените в административното производство
факти и събраните доказателства, подкрепят изводите на ответника за наличието
на недобросъвестно поведение на жалбоподателката при получаването на
обезщетенията за временна неработоспособност. Оспорващото лице твърди, че е
получило сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово
правоотношение. Както вече се обсъди обаче, по това правоотношение, съгласно
данните по делото, реално труд не е бил полаган - обстоятелство, което няма как
да не е било известно на жалбаподателката. Поради това положение не може да
бъде възприето становището на последната, че е получила добросъвестно
процесните осигурителни плащания, в който смисъл, обратно – поведението й сочи
на недобросъвестност при получаването им, в какъвто смисъл е и трайната съдебна
практика, цитирана в писмените бележки на ответника, а също и Решение № 12132/
30.09.2020 г. по адм. д. № 6028/2020 г. на ВАС, Решение № 15066/ 07.12.2020 г.
по адм. д. № 6027/2020 г. на ВАС, Решение № 14558/ 25.11.2020 г. по адм. д. №
6025/2020 на ВАС и други.
Няма
ангажирани доказателства, че след
излизане в отпуск на жалбоподателката, на нейно място е бил назначен друг
служител, от което може да се обоснове извод, че трудовата функция, за която се
твърди, че е била назначена В., изначало не е била необходима за организацията
на работа в предприятието на "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД.
Коментираните обстоятелства, както и начинът
по който е процедирано в конкретния процесен случай, обосновават изводи относно
целта на назначаване на работа на жалбоподателката В., дъщеря на В.В. –
собственик на капитала на "ПЕРЛЛА ВЕЛЛ" ЕООД, а именно заобикаляне на
закона при получаване на обезщетения от държавното обществено осигуряване.
Като
краен извод от изложеното до тук се налага, че след като не е възникнало
осигурително правоотношение, то плащанията от страна на НОИ към Ц.В.В., по
посочените в Разпореждане №РВ-3-15-00975513/12.08.2021 г. на ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив болнични листове се явяват направени без
основание. Между страните не се спори и от доказателствата по делото се
установява, че тези плащания са били действително извършени. При това положение
и съобразно изложеното по-горе, на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, е дължимо
възстановяването им от жалбоподателката, ведно с лихвите, определени по реда на
чл. 113 от КСО.
По
горните съображения настоящият състав намира, че оспорените решение на
директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на
НОИ, са законосъобразно постановени и не страдат от визираните в жалбата на В. пороци. Подадената жалба е неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
Съобразно
своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на 250,
00 лв. от които за юрисконсултско възнаграждение 100 лв. ведно с депозита за вещо лице в размер на 150 лв.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Пловдив, десети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ц.В.В., с ЕГН ********** срещу Решение № 2153-15-327/15.09.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане
№РВ-3-15-00975513/12.08.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване в ТП
на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА
Ц.В.В., с ЕГН ********** *** разноски в размер на 250 лв./двеста и петдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна
жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: