РЕШЕНИЕ
№ 1333
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110114325 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Е. М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * срещу М. ИЛ. ЯН., ЕГН **********, с адрес: *, първоначално
обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 2 000.00 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 07.09.2015 г., формирана от сбора на падежиралите
вноски за периода от 20.04.2016 г. до 15.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 15.04.2021 г. до окончателното погасяване на вземането и сумата в размер от
2./ 1 000.00 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 15.04.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1104/16.04.2021 г. по реда
на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5523 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на сезиралата
съда искова молба, въпреки че препис от същата му е връчен редовно по реда на чл. 46, ал. 2
от ГПК.
Първо по делото заседание, в което е даден ход на делото, е проведено на 11.04.2022
г., като редовно призованият по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК ответник не е изпратил
представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, от своя страна, изрично е обективирал искане за постановяване на
1
неприсъствено решение в хода на устните състезания.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди, че е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, като срещу издадената заповед в срока по чл. 414 от
ГПК е постъпило възражение от ответника-длъжник, в тази връзка у него се породил
правният интерес да предяви настоящите искове.
Сочи, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, сключен между
ответника и „О.“ АД на 07.09.2015 г., въз основа на който последният е предоставил на
ответника кредит в размер от 20 000.00 лева, представляваща заета сума. Страните се
уговорили ответникът да върне заетата сума в срок до 11.08.2024 г. на 108 броя месечни
анюитетни погасителни вноски, всяка от които по 284.16 лева, при първа погасителна
вноска 11.09.2015 г., съгласно погасителен план, посочен в договора. Поддържа се, че
ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя за ползването
на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва, чийто годишен процент
възлизал на 8.093%. Сочи се, че годишният процент на разходите по кредита е 9.08%.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да върне заетата суми
чрез частичните плащания в размера на погасителните вноски на съответните падежи,
поради което същият е изпаднал в забава и дължи и обезщетение в размер на законната
лихва. Непогасеният остатък възлизал на 19 670.44 лева, от която сума – 15 955.22 лева –
главница и 3 715.22 лева – договорна лихва, като ищецът твърди да е сезирал съда с искане
за присъждане единствено на падежиралите вноски за главница и договорна лихва,
респективно за периода от 20.04.2016 г. – за заетата сума и от 20.04.2018 г. – за договорната
лихва, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 15.04.2021 г.
Сочи се, че на 31.01.2018 г. между ищеца и кредитодателя е сключен договор за
цесия, с който процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото
дружество. Излага се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за цесията,
като уведомлението от 17.07.2020 г. е изпратено до ответника преди завеждане на делото и е
получено от същия, като в условията на евентуалност се сочи, че с връчване на препис от
исковата молба на ответника, ведно с приложеното уведомление е изпълнена хипотезата на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Ответникът в хода на исковото производство не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
ищецът е представил съвкупност от писмени доказателства, а именно молба-декларация за
отпускане на потребителски кредит; Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 07.09.2015 г., сключен между „О.“ АД и М. ИЛ. ЯН.; погасителен план към
договора за кредит; договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 31.01.2018 г.,
сключен между „О.“ АД и „Е. М.“ ЕООД; анекс № 3 от 03.12.2019 г. към договор за
прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г.; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; пълномощно от „О.“ АД в полза на „Е. М.“ ЕООД за
уведомяване на длъжниците за цесията; Уведомление за цесия, изхождащо от „О.“ АД чрез
„Е. М.“ ЕООД, които съответстват на твърденията му. Към настоящото дело е приложено и
ч. гр. д. № 5523 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
2
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 130.00 лева, от
които: 70.00.00 лева – държавна такса за исковото производство и 60.00 лева – съдебно-
деловодни разноски сторени в хода на ч. гр. д. № 5523/2021 г. по описа на РС-Варна.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, в отношенията между страните, че М. ИЛ. ЯН., ЕГН
**********, с адрес: * ДЪЛЖИ на „Е. М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, следните суми: 1./ 2 000.00 лева /две хиляди лева/, представляваща главница
по договор за потребителски кредит от 07.09.2015 г., формирана от сбора на падежиралите
вноски за периода от 20.04.2016 г. до 15.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 15.04.2021 г. до окончателното погасяване на вземането и сумата в размер от
2./ 1 000.00 лева /хиляда лева/ – договорна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 15.04.2021
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1104/16.04.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5523 по описа за 2021 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, М. ИЛ. ЯН., ЕГН **********, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на „Е. М.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * сумата в общ размер от 130.00 лева /сто и тридесет
лева/, от които: 70.00 лева – държавна такса, заплатена по настоящото исково производство
и 60.00 лева – държавна такса, заплатена по ч. гр. д. № 5523/2021 г. по описа на РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3