№ 3570
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. Д.А ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д.А ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110170478 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Б. Б. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 1657, 35 лв. – дължима, но незаплатена цена за топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2021 г., 289, 08 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.04.2023 г., 30, 06 лв. – дължимо, но
незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
31.05.2021 г., 7, 14 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 20.04.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №23289/2023 г. по описа на СРС, 88
с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че Б. Б. Д. е бил собственик на топлоснабден имот, находящ се в
********************************************************** по време на процесния
период. Ищецът сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени
с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2
1
ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се
издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка,
клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение и тои е осъществявал тази услуга и е изготвял
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение, като не му е
заплатено възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.
Исковата молба е връчена на ответника Б. Б. Д. на 10.06.2024 г., като в срока по чл.
131 ГПК същият не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 23289/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 17.05.2023 г.
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК той е подал възражение,
поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
2
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото се установява, че именно ответникът е потребител на
топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден имот. Видно от приетия като
доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том III, рег. №
3741, дело № 332 от 2021 г. на 18.05.2021 г. ответникът Б. Б. Д. продава на В. К. И.
собствения си недвижим имот – апартамент № 44, находящ се в
г************************************. Нотариусът, изповядал сделката е констатирал,
че имотът, с който се е разпоредил Б. Б. Д., е придобит по наследство от майка му М. Т. О.. В
нотариалният се съдържа декларация на продавача, че е единствен собственик на имота и
носи негов неоспорен подпис. По делото е прието като доказателство и Удостоверение за
наследници на М. Т. О., видно от което неин единствен наследник е синът й Б. Б. Д.. При
преценка на събраните писмени доказателства и установените факти, съдът намира, че в
периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. собственик на процесния имот е именно ответникът,
който валидно се е разпоредил с имота на 18.05.2021 г. По делото е приета като
доказателство и заявление-декларация от 03.06.2021 г., с което В. К. И. – приобретател по
сключената разпоредителна сделка е поискал да бъде разкрита партида на негово име за
процесния имот, находящ се в г************************************. Ответникът не
навежда никакви възражения срещу твърденията на ищеца и представените доказателства.
Ето защо и съдът намира, че по делото по безспорен начин се установява, че ответникът е
собственик на процесния имот и той е бил потребител на топлинна енергия за процесния
период. С оглед на изложеното посоченото лице се явява страна по облигационното
правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна
енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на
извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен
писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.
Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което
Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил
3
сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
горе съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния
недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според
чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като доказателства
Протокол от 27.09.2012 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за
сключване на договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за
извършване на услугата дялово разпределение с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД. Сред
изброените етажни собственици е и наследодателката на ищеца М. Т. О.. Приет като
доказателство по делото е и договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД. От приетите писмени
доказателства съдът прави извод, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния
адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от
ответника.
Страните не спорят относно факта на предоставяне на топлинна енергия, нито относно
количеството предоставена топлинна енергия. Деистващата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стоиността на деиствително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. Въз основа на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава обща фактура за отоплителния сезон относно
дължимите вземания. По делото е приета като доказателство Обща фактура от 31.07.2021 г.
4
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 1 662, 18 лв., издадена на титуляра на
партидата М. Т. О.. Във фактурата е отразено, че по издадени в периода помесечни фактури
е платена сумата от 60, 09 лв., а общодължимата сума е 1 602, 09 лв. с краен срок за плащане
14.09.2021 г. За периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. е издадена фактура за сумата от 1, 44
лв. с краен срок за плащане 14.09.2021 г., следователно общодължимата сума по издадените
счетоводни документи за периода е 1 603, 53 лв., доколкото самият ищц в издадените от него
документи е посочил, че част от задължението е платено. Ответникът не е оспорил
доставеното, респективно фактурираното количество топлоенергия до имота, не е навел
тъврдения, нито е представил доказателства да е заплатил претендираните суми. Водим от
горното съдът намира, че дължимата сума за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 31.05.2021 г. е на стойност 1 603, 53 лв., която ответникът дължи на ищеца
ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 02.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, а над тази сума до
пълният предявен размер от 1 657, 35 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съгласно Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Задължението за заплащане на
цената за дялово разпределение следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия,
съгласно която клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец. В случая обаче липсват доказателства
за сключен договор между сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес
******************************************, и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, поради
което и въпреки наличието на решение на ОС на ЕС не може да се приеме при условията на
пълно и главно доказаване, че именно това дружество е извършвало дяловото
разпределение, нито се установява как и при какви условия е определено претендираното
възнаграждение. Ето защо съдът намира, че претенцията за заплащане на възнаграждение за
фирмата извършваща дялово разпределение в размер на 30,06 лв. следва да бъде оставена
без уважение.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в
сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които
5
се отнасят. Видно от издадената обща фактура, а и от разпоредбите на Общите условия
следва, че за вземанията по обща фактура за отоплителен сезон 2020 г./2021 г. потребителят
изпада в забава на 15.09.2021 г., видно от приетите като доказателства общи фактури и
посоченият в тях срок за плащане. По изложените съображения, определена по реда на чл.
162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена
на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.04.2024 г., попадащ в обхвата на
общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от общо 266, 64 лв., до които размер
предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 289, 08 лв.
Доколкото съдът прие за неоснователна претенцията за заплащане на възнаграждение
за услугата дялово разпределение, неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане на
мораторна лихва. Само в допълнение следва да се отбележи още, че по отношение на
задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –02.05.2023 г. По изложените мотиви
претенцията следва да бъде изцяло отхъврлена.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело №23289/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както и
в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 81, 75 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и на 171, 56 лв. - платена държавна такса, такса за издаване на
съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съдът
определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в
двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като
съобрази вида и обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито
съдебно заседание.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу Б. Б. Д., ЕГН **********, с адрес в г************************************, ап.
44 установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Б. Д. дължи на Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: 1 603, 53 лв. – дължима, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 02.05.203 г. до окончателно изплащане,
266, 64 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 20.04.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 23289/2023 г. по описа на СРС,
88 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.05.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 603 53
лв. до пълния предявен размер от 1 657, 35 лв., иска за лихва за забава върху задължението
за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 266, 64 лв. до пълния
предявен размер от 289, 08 лв., иска за 30,06 лв. –дължимо, но незаплатено възнаграждение
за услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 05.2021 г., както и иска за
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 7,
14 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 20.04.2023 г.
ОСЪЖДА Б. Б. Д., ЕГН **********, с адрес в
г************************************, ап. 44 да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 81, 75 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 23289/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както и сумата от
171, 56 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7