О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
10.04.2019
г.
Старозагорски
районен съд,
Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на десети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като
разгледа гр.д. № 6126 по описа на
СтРС за 2018 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал.
1 от ГПК.
Предявените искове са редовни и
допустими.
В срока по чл. 131 от ГПК не постъпил
отговор на исковата молба от ответника.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва
да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия на
писмени доказателства.
Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА представените
с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 2369/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
НАСРОЧВА о.с.з. за 20.05.2019 г. от 13.45ч., за която дата да се призоват страните.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и от
отговора на исковата молба.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО
:
Производството е по реда на чл. 422
от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Профи
Кредит България“ ЕООД против С.А.С., в която се твърди, че на 14.03.2017г.
ответникът кандидатствал за отпускането на потребителски кредит като е попълнил
Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт.
На 15.03.2017г. дружеството „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД предоставило на С.С. „Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за кредит" относно потребителски кредит
"ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" с пакет от допълнителни услуги Бонус.
След взето информирано решение от
страна на С.С. на 15.03.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит №
**********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор, от една
страна и С.С., като длъжник от друга страна.
Договорът е сключен при следните
параметри:
Рефинансиране:
• Кредитор:
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД
• Сума
на рефинансиране: 806.30 лв.
• В
полза на С.А.С.
По кредита:
• Сума
на кредита 3000 лева.
• Срок
на кредита: 36 месеца.
• Размер
на вноската по кредита: 146.36 лв.
• Годишен
процент на разходите (ГПР) 49.90%
• Годишен
лихвен процент: 41.17%
• Лихвен
процент на ден: 0.11 %.
• Дата
на погасяване: 10-то число от месеца
• Дължима
сума по кредита: 5270.04 лв.
По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги:
• Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 2642.04 лв.
• Размер
на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 73.39 лв. Общо задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
• Общо
задължение: 7912.08 лв.
• Общ
размер на вноската: 219.78 лв.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като рефинансирал предишно
задължение на С.С. към дружеството в размер на 806.30 лв.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като превело паричната
сума в размер на 2193.79 лв. по сметка на С.А.С. видно от приложеното преводно
нареждане с банкова референция BORD06059145 от 15.03.2017г., сумата
представлява остатъчна стойност на одобрение кредит в размер на 3000лв, след
направеното рефинансиране в размер на 806.30 лв.
Ответника от своя страна поел задължение
по Договора за потребителски кредит, като го сключил за срок от 36 месеца с
месечна вноска по погасителния план в размер на 219.78 лева и падежна дата
всяко 10-то число на месеца. Договорът бил подписан при Общи условия /по
нататък наричани за краткост „ОУ"/.
На 17.08.2017г. между „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД в качеството си на кредитор от една страна и С.А.С., в
качеството си на длъжник от друга страна бил подписан Анекс № 1 към Договор за
потребителски кредит за отлагане на вноски. В Анекс № 1 било уговорено, че
вноска № 4, ще бъде отложена и същите, ще бъдат заплатени в края на
погасителния план, като за целта е изготвен нов погасителен план, който е
неразделна част от Анекс № 1.
В резултат неизпълнението на
длъжника и обстоятелството, че е платил 3 пълни вноска, и една частична
вноска,след изпадането му в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите
условия към Договор за потребителски кредит на 03.01.2018г. договорът за кредит
е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, а до
длъжника С.С. е изпратено писмо уведомление на 09.01.2018 г.
В настоящето производство „ ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото
заявление лихви за забава в размер на 19.81 лв., както и от тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.
Претендират само законна лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложените по-горе
обстоятелства, към днешна дата С.А.С. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД сума в размер на 7034.96 лв. /седем хиляди тридесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки./, представляващи неизплатено парично задължение.
Ответникът се е съгласил с цената на
кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата
сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения
договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното
задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в
Районен съд- гр. Стара Загора. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 2369/2018
г. На 31.10.2018 г. дружеството заявител „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД получава
съобщение, съдържащо разпореждане с указание, за предявяване на установителен
иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК.
С оглед гореизложеното и след като
се убедите в основателността на исковата претенция, моли да се постанови
решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника С.С. в размер на 7034.96 лв. /седем хиляди
тридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/, представляващи неизплатено
парично задължение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
Претендирани са направените по
делото разноски.
С уточняваща молба ищецът пояснява,
че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** С.С. дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния план и е в
размер на 2270.04лв. Страните по този ДПК се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане
на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. По договорното задължение от страна на длъжника има погасена
сума в размер на 400.90 лв. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер
1869.14 лв.
Съгласно сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите
условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 2642.04 лв. От него
имало заплатена сума в размер на 293.56 лв. Неизплатената част от пакета била в
размер на 2348.48 лв.
По отпусната главница в размер на
3000 лв. била погасена сума в размер на 182.66 лв. неизплатената част от
главницата оставала в размер на 2817.34 лв.
Видно и от предоставения договор
дължимата сума по кредита била в размер на 7912.08 лв., а по погасителен план
ответникът е направил 4 пълни вноски и една частична. Платена била сума в
размер на 877.12 лв. Респективно на което се обосновава вземането на кредитора
за сумата в размер на 7034.96 лв. посочено в исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
подаден отговор на исковата молба.
При така изложените твърдения съдът
намира, че е сезиран с установителен искове по реда на чл. 422 от ГПК, които
следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за сумата от 2817.34
лв. главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл.
9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била
налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която
е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за
недължимост на сумата.
По делото като безспорен може да се отдели фактът, че сумата
от 3000 лева е получена в заем от страна на ответницата и сумата от 182.66 лв. е
погасена.
По иска за 1869.14
лв.– по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена
възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 2348.48
лв.– чл. 10а от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че тези такси в размер на
общо 2642.04 лв. са уговорени и ползвани съответните услуги, както и че същите
са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани с усвояване и управление на
кредита.
Ищецът признава плащане в размер на 293.56 лв..
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: