№ 44704
гр. София, 06.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20231110116615 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 88152/30.03.2023 г., подадено от „Профи Кредит
България” ЕООД срещу Б. А. И..
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая към заявлението кредиторът е представил
заверен препис от договора за кредит, от който произтича неговото вземане,
приложенията към него и общи условия, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от
ГПК. Това дава възможност на съда да извърши преценка относно наличието или не на
неравноправни клаузи, от които произтича вземането, или част от вземането на
заявителя, както и дали искането противоречи на закона и добрите нрави. В
конкретния случай, настоящата инстанция намира, че е налице обоснована вероятност
някои от вземанията на заявителя да се основават на неравноправни клаузи, както и, че
част от тях противоречат на закона и добрите нрави.
Такова вземане, според настоящия състав е за сумата от 131,99 лева,
представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“. В тази част
искането на заявителя противоречи на закона, доколкото разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Несъмнено тази
допълнителна услуга, дефинирана в чл. 15.1. от общите условия като приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, като начален етап от
1
сключването на договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би
могла да се подведе под дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а,
ал.1 от ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да
събира допълнителни такси/възнаграждения.
Казаното по-горе се отнася и за претенцията на заявителя за сумата 266,64 лв.
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. Съобразно чл. 15.2. от
общите условия към договора за кредит процесната услуга представлява осигуряване
на право на кредитополучателя да променя погасителния си план при изпълнение на
съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.
(право на кредитополучателят да отложи погасяването на вноски при наличието на
обективни причини за невъзможност на плащането). Освен, че така уговореното
възнаграждение е свързано с дейността на кредитодателя с управлението на кредита,
съдът намира, че независимо дали кредитополучателят се е възползвал или не от
предоставената допълнителна услуга, същата на практика представлява предварително
уговорено и заплащано заедно с погасителната вноска възнаграждение с
обезщетителен характер за продължаването на срока на договора, на което
кредитодателят няма право поради изричната забрана на чл. 33, ал. 2 от ЗПК –
кредиторът има право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, а в случая
такова е претендирано като отделно вземане със заявлението.
От друга страна, и двете възнаграждения (за приоритетно разглеждане на
искането за кредит и за правото да се промени погасителния план) по съществото си
представляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК.
2
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за допълнителна услуга
за приоритенто разглеждане на заявка за отпускане на кредит и документи и
начислената договорна лихва, с размера на главницата по договора за кредит обуславят
извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които
то е уговорено са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Въз основа на изложеното съдът намира, че посочените претенции на заявителя се
основават на нищожни клаузи и в този смисъл искането в тази част противоречи
закона.
Заявителят е посочил, че длъжникът е погасил 8 погасителни вноски, след което е
изпаднал в забава, следователно и предвид приложения погасителен план постъпилите
плащания от страна на длъжника за погасяване на задълженията по договора за кредит
са в общ размер на 798,72 лв. (8 вноски по 99,84 лв.), с които видно от претенцията на
заявителя са погасявани освен главница и лихва по договора за кредит и част от
възнагражденията за допълнителни услуги, а именно 320 лв. (8 вноски по 40 лв.).
Доколкото клаузите, предвиждащи заплащането на възнаграждения за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни, то съдът следва да вземе предвид плащанията
по кредита, с които е погасена част от уговорените възнаграждения за допълнителни
услуги, като отнесе същите за погасяване на другите компоненти на дълга, съобразно
приложения погасителен план. Така, с направените плащания в размер на 320 лв. за
погасяване на възнагражденията за допълнителни услуги следва да се отнесат за
погасяване на следващите вноски (от 9-та нататък), в резултата на което се явяват
погасени погасителните вноски от 9-та до 13-та вкл. изцяло и част от 14-та вноска, от
която е останала непогасена главница в размер на 39,04 лв. Непогасени са останали и
вноските от 15-та до 18-та. Така неплатената част от главницата, съобразно
приложения погасителен план е в размер на 259,21 лв., поради което за горницата до
пълния заявен размер от 499,72 лв. подлежи на отхвърляне.
Въз основа на горното непогасената част на договорната лихва, съгласно
приложения погасителен план е в размер на 19,11 лв., поради което за горницата до
пълния заявен размер от 98,60 лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на претенцията за законна лихва за забава, същата следва да се
уважи по отношение на уважената част от главницата за периода от изпадането на
длъжника в забава за всяка от неплатените погасителни вноски, като за първата
неплатена вноска е изпаднал в забава на 02.10.2022 г. до 29.03.2023 г. Размерът на
законната лихва върху уважената част от главницата за посочения период, изчислен по
реда на чл. 162 ГПК е 7,98 лв., до който размер следва да се уважи заявлението, а за
горницата до пълния предявен размер от 130,46 лв. заявлението следва да се отхвърли.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за
3
вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 88152/30.03.2023 г., подадено от „Профи Кредит
България” ЕООД срещу Б. А. И., в частта за сумата над 259,21 лв. до пълния
предявен размер от 499,72 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
40005233442/03.08.2021 г., за сумата над 19,11 лв. до пълния предявен размер от
98,60 лв. - възнаградителна лихва за периода 01.05.2022 г. до 01.10.2022 г., за сумата
131,99 лв., представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, за
сумата 266,64 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и за
сумата над 7,98 лв. до пълния предявен размер от 130,46 лв. законна лихва за периода
02.09.2021 г. – 02.10.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4