№ 16115
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110101897 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. М. Б., чрез адв. Б. Е.,
срещу „*********************“ АД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника, в качеството му на застраховател по автомобилна застраховка „*********“, да
заплати на ищеца сумата в размер на 14500 лева, представляваща непогасен остатък от
************** за настъпило на 03.10.2019 г. застрахователно събитие – ПТП със
собствения му лек автомобил марка *************************, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 2700 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 25.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда – 14.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за автомобилна
застраховка „*********“ по застрахователна полица № ***********, със срок на
застрахователно покритие от 07.11.2018 г. до 06.11.2019 г. по отношение на лек автомобил
марка *************************, собственост на ищеца. На 03.10.2019 г., около 20,00 ч.
И. Б. управлявал собствения си автомобил по главен път I-1 с посока от ********* към
**********. В района на 187-ми км. движещият се пред процесния автомобил тир рязко
намалил скоростта и поради неспазване на необходимата дистанция от страна на ищеца
настъпило ПТП между двете превозни средства, при което на застрахования автомобил били
причинени значителни щети. На мястото на произшествието пристигнали служители на
РУП – ************, които съставили Протокол за ПТП № ********** от 03.10.2019 г. Тъй
1
като автомобилът не бил в движение, се наложило транспортирането му с пътна помощ, за
което ищецът заплатил сумата в размер на 43,20 лева съгласно издадена му фактура №
************ г. За настъпилото ПТП до застрахователя било подадено уведомление, въз
основа на което била образувана щета № ************. На 04.10.2019 г. експерти на
застрахователя направили оглед на автомобила. С доклад по щетата било одобрено
************** в размер на 8209,24 лева, което било изплатено на ищеца по банков път на
25.11.2019 г. Счита преведената сума за крайно недостатъчна за възстановяване на
автомобила, тъй като според предоставена от сервиз на „************“ ООД калкулация на
щетите разходите за отстраняване на същите възлизали на 25873,66 лева, а с влагане на
алтернативни части и на такива втора употреба – на 22700 лева. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„*********************“ АД за отговор, като след изтичане на срока по чл. 131 ГПК е
постъпило становище по същата чрез юрк. А.Г.. Процесуалният представител оспорва
предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер. Твърди, че ответникът
бил изпълнил точно задълженията си към ищеца, като с извънсъдебното плащане на сумата
в размер на 8209,24 лева бил обезщетен действителният размер на уврежданията по
застрахования автомобил. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът И. М. Б., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Е.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. Депозира
молба, в която моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Депозира писмена защита, в която излага допълнителни съображения в подкрепа на
направените искания.
В съдебно заседание ответникът „*********************“ АД, редовно призован, се
представлява от юрк. М.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата
молба, като уточнява, че с оглед изчислената от вещото лице стойност за възстановяване на
щетите в случая била налице тотална щета и от дължимото ************** следвало да
бъде приспадната стойността на запазените части. В хода на устните състезания юрк.
Иванов моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции съобразно
изложеното в отговора на исковата молба. Освен това моли да бъде взето предвид и
обстоятелството, че ищецът не бил представил документ за дерегистрацията на процесния
автомобил. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК. Не прави възражение срещу разноските на ищеца.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
2
между страните съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на договор за автомобилна застраховка „*********“ по застрахователна полица №
***********, със срок на застрахователно покритие от 00,00 ч. на 07.11.2018 г. до 24,00 ч. на
06.11.2019 г. по отношение на лек автомобил марка *************************,
собственост на ищеца, с рискова клауза „1“ – Всички рискове. Видно от отбелязване в
полицата, годината на производство на процесния автомобил била 2008 г., а от приложено
по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І е видно, че датата на първа
регистрация на същия автомобил била 20.05.2008 г. Застрахователната сума била определена
на 29000 лева.
По делото са представени Общи условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства („*********“) на „*********************“ АД.
Съгласно т. 7.1 от общите условия застрахователният договор покривал частична щета или
тотална (пълна) щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила в следствие реализиране
на рисковете, посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той е изпълнил
задълженията си като страна по договора и не е налице общо или специално изключение,
установено в тези общи условия. Общите изключения били предвидени в раздел ІХ от
общите условия. В т. 33 от Раздел Х „**************“ на общите условия МПС били
разделени на пет класа в зависимост от застрахователната сума (действителна стойност) на
застрахования обект и изминалите години от датата на производство, като процесният
автомобил попадал в клас „Б“ – МПС със застрахователна сума от 20001 лева до 30000 лева
за леки автомобили, независимо от изминалите години от датата на производство (т. 33.2 от
общите условия). Съгласно т. 35 от същите при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят заплащал **************, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на събитието. В случаите, при които застрахователната сума надвишавала
действителната стойност на застрахованото МПС, размерът на обезщетението се определял
съразмерно на действителната стойност. При тотална щета (пълна загуба) застрахователят
възстановявал действителния размер на щетата, но не повече от действителната стойност на
застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. Общият
размер на изплатените обезщетения през времетраене на застраховката не можел да
надвишава 80 % от застрахователната сума (т. 35.1 от общите условия). В клаузата на т. 39 от
същите били уредени хипотезите на тотална щета (пълна загуба) на МПС: 1. при кражба или
грабеж на цялото МПС; 2. когато стойността на обезщетението надвишавала 70 % от
действителната стойност (застрахователната сума); 3. когато МПС било повредено до такава
степен, че било икономически неоправдано да се ремонтира и възстановява; 4. когато било
повредено до степен на негодност и не подлежало на възстановяване. При тотална загуба,
ако застрахованото МПС не бъде поискано писмено от застрахователя и не бъде
предоставено от застрахования на застрахователя, размерът на обезщетението се намалявал с
изплатените преди това обезщетения (ако имало такива) и със стойността на изправните
и/или запазени части, детайли и възли в зависимост от състоянието на МПС (т. 41 от общите
условия). Съгласно т. 1.3 от Клауза 1 – Всички рискове от общите условия, каквато била
3
уговорена и в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие по време на движение
и/или в паркирано положение било сред покритите рискове.
Не се оспорва обстоятелството, че на 03.10.2019 г. на главен път I-1 с посока от
********* към ********** настъпило ПТП, при което бил увреден процесният автомобил,
както и това, че след ПТП застрахованият автомобил не можел да се движи на собствен ход
и бил транспортиран от пътна помощ, за което ищецът заплатил сумата 43,20 лева съгласно
фактура № ************ г. За настъпилото застрахователно събитие, на 04.10.2019 г.
ищецът уведомил застрахователя, за което била образувана щета № ************. На
04.10.2019 г. и на 07.10.2019 г. били извършени два огледа на процесния автомобил от
експерти на застрахователя и след оценка на щетите било определено ************** в
размер на 8209,24 лева, включващо и сумата 43,20 лева за репатриране на автомобила. Не се
спори между страните, че одобреното ************** било изплатено на ищеца по банков
път на 25.11.2019 г.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключенията
на вещото лице – основно и допълнително са приети от съда, но по отношение на
определената действителна стойност на процесния автомобил допълнителното заключение е
оспорено от процесуалния представител на ищеца. Заключенията са изготвени след
запознаване с приетите по делото писмени доказателства и направени допълнителни
проучвания. От основното заключение се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията по застрахования лек автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на застрахователното събитие, възлизала на 25024,76 лева. Вещото
лице констатирало, че в представената по делото проформа-фактура били описани два
детайла, които обаче липсвали в описа на застрахователя – пиропатрон акумулатор и реле
перка вентилатор. Поради това същите не били включени при изчисляване на вредите.
Стойността на ремонта на тези две части била в размер на 848,90 лева. Освен това не било
ясно дали в проформа-фактурата бил включен дължимият ДДС. Ако същият не бил включен,
тогава ремонтът щял да струва с 4180 лева повече. От допълнителното заключение се
установява, че действителната (средна пазарна) стойност на увредения лек автомобил,
определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, била в размер на 26547
лева. При тези данни вещото лице изчислило, че стойността, необходима за възстановяване
на процесния автомобил, представлявала 94,27 % от неговата действителна стойност, поради
което направило извод, че е налице тотална щета. Стойността на запазените части по лекия
автомобил представлявала 25 % от неговата действителна стойност към датата на
настъпване на процесното ПТП или 6637 лева. Така вещото лице изчислило, че размерът на
застрахователното обезщетение за увредения автомобил, определен при условията на
тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 25 %, възлизал на 19910
лева. Поради оспорване на допълнителното заключение в частта за определената
действителна стойност на автомобила от процесуалния представител на ищеца съдът
допусна повторна експертиза само с тази задача. Заключението на вещото лице е прието от
съда и не е оспорено от страните. От същото се установява, че действителната (средна
4
пазарна) стойност на увредения автомобил към датата на настъпване на застрахователното
събитие била в размер на 25611 лева. А действителната му стойност, определена на база
застрахователната стойност с включен процент овехтяване към същата дата предвид срока
на експлоатация след сключване на застрахователната полица, възлизала на 28922,80 лева.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква
съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ урежда правото на застрахования при настъпване на
застрахователно събитие да получи дължимото ************** от застрахователя по
имуществената застраховка „*********“ за причинените вреди. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя, е необходимо да бъдат доказани всички елементи от
фактическия състав – наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните
към момента на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на покрит от
застрахователния договор риск в срока на застрахователното покритие; причинените от
застрахователното събитие вреди; наличието на причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и претендираните вреди и размерът на последните.
В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия
състав, пораждащ правото на застрахования да получи от застрахователя по имуществената
застраховка обезщетение са се осъществили, поради което и съдът е приел за ненуждаещи се
от доказване релевантните обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от
събраните по делото доказателства – писмени такива и основното заключение на съдебната
автотехническа експертиза. Спорен е единствено размерът на дължимото от ответното
дружество **************.
По този въпрос следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати **************, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика дължимото
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване
на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда),
респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
5
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 73 от 13.03.2025 г. по т. д. № 2095/2023 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 60135 от
15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., І т. о., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І т.о., ВКС,
Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., І т.о., ВКС).
Следователно, когато е налице тотална щета, както е в настоящия случай, от значение е
действителната стойност на застрахованото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие в рамките на договорената
максимална застрахователна сума. Определената в договора застрахователна сума е само
горната граница, до която следва да бъде определено застрахователното обезщетение, но
последното не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. В този смисъл е и т. 35 от общите условия на
застрахователя – при настъпване на застрахователно събитие застрахователят заплаща
**************, което е равно на действително претърпените вреди към деня на събитието,
но ако застрахователната сума надвишава действителната стойност на застрахованото МПС,
размерът на обезщетението се определя съразмерно на действителната стойност. Освен това
общият размер на изплатените обезщетения през времетраене на застраховката не можел да
надвишава 80 % от застрахователната сума (т. 35.1 от общите условия) или 23200 лева в
конкретния случай. С оглед изложеното при определяне на действителната стойност на
увредения лек автомобил не може да бъде взета предвид изчислената от вещото лице по
повторната експертиза сума в размер на 28922,80 лева, тъй като това не е неговата пазарна
стойност. Направеното в тази насока искане от страна на процесуалния представител на
ищеца в депозираната писмена защита не може да бъде уважено. Действителната стойност
на застрахованото имущество, определена като средно пазарната му стойност към датата на
настъпване на застрахователното събитие съгласно заключението по повторната
автотехническа експертиза (прието от съда и неоспорено от страните), е в размер на 25611
лева. Посочената сума е в рамките на определената в договора за имуществена застраховка
„*********“ застрахователна сума от 29000 лева.
На следващо място, съгласно т. 41 от общите условия на застрахователя при тотална
загуба, ако застрахованото МПС не бъде поискано писмено от застрахователя и не бъде
предоставено от застрахования на застрахователя, размерът на обезщетението се намалява с
изплатените преди това обезщетения (ако е имало такива) и със стойността на изправните
6
и/или запазени части, детайли и възли в зависимост от състоянието на МПС. В настоящия
случай няма данни, а и твърдения увреденият лек автомобил да е бил предаден от ищеца на
застрахователя, поради което следва да бъде приложена клаузата на т. 41 от общите условия.
В съдебната практика се приема, че размерът на пълната претендирана от ищеца вреда от
тотална загуба на собственото му МПС следва да се намали със стойността на запазените
годни части и детайли на автомобила, които остават в негова собственост. Приспадането на
стойността на запазените части при определяне на ************** за тотална щета е израз
на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, за чието спазване съдът следи
(вж. Решение № 138 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 4007/2018 г., ІІІ г. о., ВКС, Определение №
392 от 19.06.2018 г. по т. д. № 66/2018 г., ІІ Т.О., ВКС). В случаите на тотална щета при
определяне на застрахователното обезщетение следва да се вземат предвид запазените,
неувредените части и детайли на автомобила, които могат да бъдат реализирани на
вторичния пазар, като стойността им се приспада от стойността на моторното превозно
средство към датата на застрахователното събитие. В противен случай би се нарушил
принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в
сравнение с това от преди увреждането. Следователно, и без направено в тази връзка
възражение от страна на ответника, съдът следва служебно да приспадне стойността на
запазените части при определяне на застрахователното обезщетение.
Според допълнителното заключение на първата автотехническа експертиза
(неоспорено от страните в посочената част) стойността на запазените части по увредения
лек автомобил представлява 25 % от неговата действителна стойност с оглед получените от
процесното ПТП щети. Доколкото по делото не бяха ангажирани доказателства за размер на
запазените части, различен от изчисления от вещото лице, съдът намира, че следва да
кредитира заключението в тази му част. Както беше прието по-горе, действителната
стойност на увредения автомобил възлиза на 25611 лева, а стойността на запазените части –
на 6402,75 лева. Дължимото от ответника обезщетение следва да бъде изчислено като от
определената от вещото лице действителна стойност на увреденото имущество в размер на
25611 лева бъде приспадната стойността на запазените части – 6402,75 лева, или ответникът
дължи сумата в размер на 19208,25 лева. Към тази сума следва да бъдат прибавени
заплатените от ищеца и неоспорени от застрахователя разходи за репатриране на автомобила
в размер на 43,20 лева. Или общо дължимата сума възлиза на 19251,45 лева. Не се спори
между страните, че застрахователят е извършил частично плащане по претенцията на ищеца
в размер на 8209,24 лева. Или, дължимото от ответното дружество ************** съдът
изчисли на 11042,21 лева, до който размер предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен. За разликата над уважения размер от
11042,21 лева до пълния предявен размер от 14500 лева искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на възражението на ответника, че не било изпълнено условието на чл.
390, ал. 1 КЗ, тъй като ищецът не бил представил документ за прекратяване на
регистрацията на застрахования автомобил, съдът намира следното. В съдебната практика
7
последователно се приема, че за съда не съществува задължение за указване на страната да
представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална
щета или за поставяне на условие в диспозитива на осъдителното решение. Дължимостта на
обезщетението по чл. 405, ал. 1 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Съгласно чл. 390, ал. 1
КЗ предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС е
представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Т. е. изпълнението на
административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по
съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице
съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това има значение за началния срок на забавата, но не и
за основателността на претенцията за главницата (**************). Поради това и
поставянето в диспозитива на решението (в случай че е проведено съдебно производство) на
условие за представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение
към главницата. Ако доказателството е било представено в предхождащ решението момент
(преди или по време на съдебното производство), то би била поставена началната дата на
обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай че регистрацията на
МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по
същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният диспозитив в
частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с факта (вж.
Решение № 140 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., ВКС, Решение № 44 от
02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ВКС, Решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. №
1256/2014 г., II т. о., ВКС).
По делото липсват данни, а и твърдения регистрацията на процесния автомобил да е
била прекратена поради настъпилата тотална щета, въпреки изявлението на процесуалния
представител на ответника, направено още в първото съдебно заседание, че такъв документ
трябва да бъде представен. При съобразяване на цитираната по-горе съдебна практика
следва да бъде прието, че това обстоятелство е ирелевантно за основателността на
предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, но налага извода, че ответникът не е изпаднал в забава
по отношение на главницата. С оглед изложеното дължимото обезщетение в размер на
11042,21 лева следва да бъде присъдено в полза на ищеца, ведно със законната лихва от
датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил
марка ************************* до окончателното изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
8
законната лихва от деня на забавата. С оглед приетото по-горе, че поради липса на
доказателства за прекратяване на регистрацията на увредения автомобил ответникът не е
бил поставен в забава, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищецът е извършил следните разноски: 688 лева за внесена държавна такса, 550 лева за
депозити за вещи лица и 1100 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Посочените
разноски не са оспорени от ответника. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът „*********************“ АД следва да бъде осъден да заплати на
ищеца И. М. Б. сумата в общ размер на 1500,97 лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за внесена държавна такса, депозити за вещи лица и
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът също е поискал присъждане на направените по делото разноски, като е
представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ответното дружество е
извършило следните разноски: 300 лева за депозит за вещо лице и 300 лева за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът И. М. Б. следва да бъде осъден да заплати на
ответника „*********************“ АД сумата в общ размер на 214,81 лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*********************” АД, ЕИК *************, представлявано от
изпълнителните директори В.В.И. и В.В.М., със седалище и адрес на управление гр.
***************************, да заплати на И. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. *************************, по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата
11042,21 (единадесет хиляди четиридесет и два лева и 21 ст.) лева, представляваща
непогасен остатък от ************** по автомобилна застраховка „*********“ за
настъпило на 03.10.2019 г. застрахователно събитие – ПТП със собствения на ищеца лек
автомобил марка *************************, ведно със законната лихва от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка
************************* до окончателното изплащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 11042,21 лева до пълния предявен
размер от 14500 лева.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
*************************, срещу „*********************” АД, ЕИК *************,
представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В.В.М., със седалище и адрес на
управление гр. ***************************, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2700 лева, представляваща
мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 25.11.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.01.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „*********************” АД, ЕИК
*************, представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В.В.М., със
седалище и адрес на управление гр. ***************************, да заплати на И. М. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *************************, сумата 1500,97
(хиляда и петстотин лева и 97 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса, депозити за вещи лица и заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, И. М. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. *************************, да заплати на „*********************”
АД, ЕИК *************, представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В.В.М., със
седалище и адрес на управление гр. ***************************, сумата 214,81 (двеста и
четиринадесет лева и 81 ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10