№ 136
гр. Дупница, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510101877 по описа за 2023 година
Т. А. Л., ЕГН ********** и В. А. Л., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: село
***, чрез пълномощник - адв. З. В., със служебен адрес: гр. ***, са предявили срещу Е. В. Л.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: село ***, отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че
ответникът не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 39339.500.74.1.5 по
КККР на село Крайници, община Дупница, находящ се на таванския етаж, 3 /трети/ етаж
съгласно КККР на селото, в сграда с идентификатор 39339.500.74.1, с предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна. Претендират и направените в настоящото производство
разноски.
Ищците твърдят, че те и ответникът обитават жилищна сграда в село ***, състояща се
от четири етажа - сутерен, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж, тавански етаж и над
него подпокривно пространство. Ищците ползват втория жилищен етаж и таванския
жилищен етаж над него, като двата етажа представляват едно жилище, тип мезонет, а на
таванския етаж няма вода, кухня и баня-тоалетна. На таванския етаж ищците ползват като
част от жилището си дневна, спалня и складово помещение, тъй като нямат друго складово
помещение в къщата. През таванския етаж се преминава до подпокривното пространство и
покрива.
Ответникът ползва сутеренния и първия жилищен етаж.
През 2018 г. по повод на подготвяната разпоредителна сделка със сградата било
издадено удостоверение за търпимост, в което къщата била описана като двуетажна, като
ответникът обяснил, че сутеренът е прилежаща част към първия жилищен етаж, а таванът –
към втория жилищен етаж. При извършено заснемане от геодезист сутеренът бил заснет
като самостоятелен обект, а таванският етаж бил описан като прилежаща част към втория
жилищен етаж.
Съгласно договора за продажба, оформен на 18.09.2018 г. от нотариус Д.Г., в пункт
1
първи било посочено какво се прехвърля като собственост на ответника, а в раздел втори -
че на ищците се продава и прехвърля от баба им и дядо им правото на собственост върху
самостоятелен обект с идентификатор 39339.500.74.1.2, ведно с прилежащите му части,
които към този обект са целия таван и ½ идеална част от общите части на сградата. Пред
нотариуса ясно била изразена волята на страните и не е имало спорове какво се прехвърля.
Единствено подпокривното пространство, находящо се над таванския етаж или тавана, както
е описан от нотариуса в нотариалния акт, дословно възпроизведено от издадената от СГКК-
гр. Кюстендил схема, е общо и в съсобственост с ответника като обща част по
предназначение съгласно чл. 38 ЗС.
Впоследствие ищците узнали, че с нотариален акт за покупко-продажба № 55, том I,
дело № 52 от 10.02.2023 г. на нотариус Д.Г. ответникът е купил от баба им и дядо им
продаденият първо на тях тавански етаж, но вече заснет като самостоятелен обект с
идентификатор 39339.500.74.1.5.
Ищците считат, че втората продажба на един и същ обект не може да породи вещно-
прехвърлителен ефект. Отделно от горното ищците заявяват, че са придобили собствеността
върху посочения обект на основание давност в периода от 2006 г. до настоящия момент.
В постъпилия писмен отговор ответникът сочи, че къщата, в която се намира
процесния обект, е построена през 1974-1979 г. и е на четири етажа - сутеренен етаж с два
гаража и сервизни помещения, три жилищни етажа и таван /подпокривно пространство/.
С нотариален акт № 1, т.III, рег.№ 7367, д.№ 364 от 18.09.2018 г. на нотариус Д.Г.
родителите му прехвърлили на ищците втори жилищен етаж, като е посочено, че прилежащи
части към самостоятелния обект са целия таван /подпокривното пространство, а не тавански
етаж/ и ½ ид.ч. от общите части на сградата. Към онзи момент третият /четвъртия/ етаж
/понастоящем с иден. № 39339.500.74.1.5/ не бил предмет на сделката, поради което не бил
заснет и за него нямало издадено удостоверение за търпимост.
В случая третият /четвъртият/ етаж не се намира в подпокривното пространство,
достъпът до него е през стълбищна клетка, която е обща за цялата къща, т.е. налице е
отделен, самостоятелен вход за етажа и същият отговаря на всички правила и норми
предвидени в действащата към изграждането му Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство за самостоятелен обект, а не както твърдят ищците в
исковата молба, че това е тавански етаж или подпокривно пространство. Всички
съсобственици ползвали този етаж през годините основно за складиране на неизползваеми
вещи. Ищците целенасочено пречели на ответника да обособи помощни помещения /баня-
тоалетна и кухня/, за които има изводи /водопровод и канал/ и минават по едно и също трасе
от първи до третия етаж.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че сградата с идентификатор
39339.500.74.1, в която се намира самостоятелен обект с идентификатор 39339.500.74.1.5, е
построена през 1974-1979 г. и впоследствие не е надстроявана. Между страните не е спорно,
че сградата е построена и след построяването й е била собственост на В.А. Л. и съпругата му
Т.К. Л. в режим на съпружеска имуществена общност.
В първоначално издаденото през 2017 г. удостоверение за търпимост на посочената
сграда /л.21/ тя е описана като сграда с жилищно предназначение на два етажа; през 2022 г.
е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверението /л.20/, като
сградата е описана като състояща се от два жилищни и тавански жилищен етаж.
С нотариален акт № 1, том III, дело № 364/2018 г. на нотариус Д. Г. на 18.09.2018 г.
В.А. Л. и Т.К. Л. продали: - на Е. В. Л.: самостоятелен обект с идентификатор
39339.500.74.1.1 по КККР на село Крайници, община Дупница, находящ се на първия етаж в
2
сграда с идентификатор 39339.500.74.1, с прилежащи части: мазе и ½ ид. част от общите
части на сградата, самостоятелен обект с идентификатор 39339.500.74.1.3 с предназначение:
гараж в сграда и самостоятелен обект с идентификатор 39339.500.74.1.4 с предназначение:
гараж в сграда, двата на етаж минус първи в сграда с идентификатор 39339.500.74.1, както и
ПИ № 39339.500.74; - на Т. А. Л. и В. А. Л. при равни права: самостоятелен обект с
идентификатор 39339.500.74.1.2 по КККР на село Крайници, община Дупница, находящ се
на втория етаж в сграда с идентификатор 39339.500.74.1, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж – няма, под обекта - обект № 39339.500.74.1.1, над обекта: няма, с прилежащи
части: целият таван и ½ ид. част от общите части на сградата.
С нотариален акт № 55, том I, дело № 52/2023 г. на нотариус Д. Г. на 10.02.2023 г.
В.А. Л. и Т.К. Л. продали чрез пълномощника си Е. В. Л. на Е. В. Л. самостоятелен обект с
идентификатор 39339.500.74.1.5 по КККР на село Крайници, община Дупница, находящ се
на третия етаж в сграда с идентификатор 39339.500.74.1 при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж – няма, под обекта - обект № 39339.500.74.1.2, над обекта: няма.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени
доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.
Свидетелските показания относно начина на ползване на таванския жилищен етаж са
противоречиви: според свидетелите М.А. и Г.И. на този етаж от раждането на детето й през
2018 г. живее В. Л., а свидетелят К.Ч. твърди, че този етаж бил „багажарник“ – използвал се
от всички живеещи в къщата за склад и едва от една-две години на него живее В. Л.. Съдът
кредитира показанията на свидетеля М.А. /личен лекар на В. Л., посещавал в това му
качество процесния етаж/ като изхождащи от страничен за спора свидетел, за разлика от
К.Ч. – първи братовчед на ответника, при чиито показания следва да се отчита възможната
заинтересованост в полза на ответника съгласно чл.172 ГПК.
Показанията на свидетеля В. Л. са неясни, несвързани и противоречиви: смята, че е
прехвърлил къщата преди две години, че таванският етаж е останал на него и на Е. Л. /видно
от нотариален акт № 55, том I, дело № 52/2023 г. на нотариус Д. Г., прехвърлителите не са
запазили право на ползване върху самостоятелен обект с идентификатор 39339.500.74.1.5/;
на въпроса, дали е продавал таван на някой от близките си /съгласно нотариален акт № 1,
том III, дело № 364/2018 г. на нотариус Д. Г./, заявява, че не може да каже; таванският етаж
представлява „багажник“, като при предявяването на направената от вещото лице снимка на
подпокривното пространство свидетелят не е сигурен, дали това е багажника.
Съдът счита, че причина за този характер на показанията е отчасти напредналата
възраст на свидетеля, отчасти неговата заинтересованост в полза на ответника и във вреда
на ищците съгласно чл.172 ГПК /видна от показанията в частта, в която свидетелят заявява,
че внучките, т.е. ищците, са претендирали и за право на собственост върху дворното място,
но за тях „парцел няма; наследник, викам, става чичо ви; наследиха, без да имат право“/.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че сградата на ул. „В. Коларов“ № 10 в село Крайници е триетажна, масивна,
двуфамилна и жилищна по предназначение. Има полуподземно първо ниво /изцяло над
терена на улицата, където са излазите на двата гаража/, два жилищни етажа, тавански етаж,
над който има подпокривно пространство, достъпно през отвор в таванната плоча на
таванския етаж. Таванският етаж се използва от ищците с жилищна функция и склад. В
предверието на таванския етаж е описаният отвор в плочата, през който с мобилна стълба се
достига в пространството под скатовете на покрива.
В таванския етаж се намират преддверие, две стаи и складово помещение. Поради
липсата на кухня и санитарен възел тези помещения не отговарят на изискванията за
самостоятелно жилище. Те се използват като функционално свързани с жилището на втория
жилищен етаж /допълнителни спални и склад, поради липсата на мазе към втория жилищен
етаж/; това е допустимо съобразно нормативните изисквания. Вторият жилищен етаж и
3
таванският етаж могат да бъдат счетени за жилище от мезонетен тип. Няма проектни книжа,
от които да е видна функцията на помещенията в таванския етаж. На таванския етаж има
електроинсталация; няма изводи за водопроводна инсталация и канал, като няма технически
пречки да бъдат изведени при необходимост и след одобряване на проект за преустройство.
В съдебното заседание вещото лице уточнява, че процесният тавански етаж е записан по
този начин при поправката на очевидна фактическа грешка в удостоверението за търпимост,
но представлява пълноценен етаж, а не тавански етаж по смисъла на пар.5, т.51 от ДР на
ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим
съгласно разясненията, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г.,
ОСГТК, предвид претендираното право на собственост от ищците върху процесния
жилищен етаж и оспорването му от ответника, който твърди, че е негов собственик на
основание продажба с гореописания нотариален акт № 55, том I, дело № 52/2023 г. на
нотариус Д. Г.. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, а в
тежест на ищците е да наведат и установят правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника.
Не е спорно, че сградата, в която се намира процесният самостоятелен обект с
идентификатор 39339.500.74.1.5, е построена през 1974-1979 г. и впоследствие не е
надстроявана, т.е. и през 2018 г., и през 2023 г. /годините на извършване на продажбите,
обективирани в нотариален акт № 1, том III, дело № 364/2018 г. на нотариус Д. Г. и
нотариален акт № 55, том I, дело № 52/2023 г. на нотариус Д. Г./ сградата се е състояла от
полуподземно първо ниво, два жилищни етажа, тавански етаж и подпокривно пространство.
На полуподземния етаж са разположени два гаража и мазе, а на таванския етаж е изградена
само електроинсталация, няма изводи за водопроводна инсталация и канал.
Не е спорно, че от построяването до 2018 г. цялата сграда е била собственост на В.А.
Л. и съпругата му Т.К. Л. в режим на съпружеска имуществена общност. Техни деца са Е. В.
Л. и А. В. Л. / починал през 2015 г. и оставил за наследници по закон Т. А. Л. и В. А. Л. –
дъщери, и Р. Л. – съпруга, видно от представеното удостоверение за наследници/.
Основен спорен въпрос по делото е върху какви обекти е прехвърлено правото на
собственост в т. IV на нотариален акт № 1, том III, дело № 364/2018 г. на нотариус Д. Г..
Съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД съдът тълкува клаузите на т. IV във връзка с
останалите уговорки в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Видно от текста на договора е, че към придобитите в индивидуална собственост
обекти от Е. В. Л. е описана и ½ идеална част от общите части на сградата; към придобитите
при равни права от Т. А. Л. и В. А. Л. /наследници по право на заместване на другия син на
прехвърлителите - А. В. Л./ обекти е описана другата ½ идеална част от общите части на
сградата. Следователно целта на прехвърлителите с извършената през 2018 г. продажба е
била приживе да разделят цялата жилищна сграда между наследниците си по закон. В
подкрепа на този извод са и останалите уговорки: на Е. В. Л. са продадени всички обекти на
полуподземния етаж – двата гаража и мазе, описано като прилежаща част към първия
жилищен етаж. На Т. А. Л. и В. А. Л. е продаден вторият жилищен етаж и целият таван,
описан като прилежаща част към втория жилищен етаж.
При установеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че на втория
жилищен етаж няма складово помещение, а на таванския етаж няма водопровод и
канализация, няма изградени кухня и баня-тоалетна, т.е. таванският етаж не представлява
самостоятелно жилище, очевидно страните по договора от 2018 г. са възприемали този етаж
4
като принадлежност към втория жилищен етаж. Придобиването от единия син на
праводателите на полуподземния и първия етаж, а от децата на другия им син – на втория
етаж и на таванския етаж, води и до разпределянето по равно – по ½ ид. част, на общите
части на сградата. Обичайно е при делба приживе прехвърлителите да се стремят да
разделят поравно между наследниците си притежаваното имущество.
Изводът, че таванският етаж е придобит от Т. А. Л. и В. А. Л. посредством
продажбата през 2018 г., се подкрепя и от показанията на свидетеля М.А., от които се
установи, че поне от 2018 г. В. Л. живее на този етаж, както и от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, според което помещенията на таванския етаж се
използват като функционално свързани с жилището на втория жилищен етаж.
Тълкувайки действителната обща воля на страните, съдът не кредитира заявеното от
В. Л., че таванският етаж е останал на него и на Е. Л. както поради посочените по-горе
неясноти и противоречия в показанията му и липсата на запазено право на ползване при
сделката през 2023 г., така и поради отказа на свидетеля да отговори на въпроса, продавал
ли е на някой от близките си таван, както е посочено при продажбата през 2018 г.
Неоснователен е доводът, че под „таван“ при сделката през 2018 г. страните са имали
предвид подпокривното пространство. Съгласно Тълкувателно решение № 34 от
15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК то представлява обща част от сградата и
следователно е включено в изрично упоменатите по ½ ид. част от общите части на сградата,
описани като придобивани от приобретателите по договора. Отделното посочване в
договора на мазе като прилежаща част към първия жилищен етаж и на таван като
прилежаща част към втория жилищен етаж недвусмислено сочи, че волята на
прехвърлителите и приобретателите е била тези части на сградата да бъдат придобити от
собствениците на двата жилищни етажа.
Процесният тавански етаж е различен от подпокривното пространство, няма характер
на обща част по естество или по предназначение и не е имало пречка да бъде продаден при
описаната сделка на приобретателя на един от жилищните етажи. Поради това е
неоснователен доводът, че представлява обща част на сградата.
Следователно с нотариален акт № 1, том III, дело № 364/2018 г. на нотариус Д. Г. на
18.09.2018 г. В.А. Л. и Т.К. Л. са продали на Т. А. Л. и В. А. Л. втория жилищен етаж и
третия, наречен тавански жилищен етаж при извършената през 2022 г. поправка на очевидна
фактическа грешка в удостоверението за търпимост на сградата. Предвид безспорната по
делото липса на извършвани преустройства на таванския етаж в периода след построяването
на сградата е ирелевантно извършеното след сделката през 2018 г. коригиране на
удостоверението за търпимост на сградата и нанасяне в кадастралния регистър на таванския
етаж като самостоятелен обект на право на собственост.
Поради това при описаната продажба с нотариален акт № 55, том I, дело № 52/2023 г.
на нотариус Д. Г. на 10.02.2023 г. Е. В. Л. е придобил чрез сделка имот от несобственик.
Сделката е валидна (при липса на други опорочаващи я основания по чл.26 и чл.27 ЗЗД), но
не е прехвърлила права върху самостоятелен обект с идентификатор 39339.500.74.1.5 –
процесният тавански жилищен етаж, тъй като никой не може да прехвърли права, които
няма. С тази сделка В.А. Л. и Т.К. Л. не са прехвърлили на Е. В. Л. правото на собственост
върху таванския жилищен етаж, притежаван от Т. А. Л. и В. А. Л. на основание описаната
продажба от 2018 г.
Поради това по делото не се установи притежаването от ответника на право на
собственост върху описания в исковата молба обект и съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложат разноските, направени от ищците по водене на делото за внесена
5
държавна такса, за вещо лице и за адвокатско възнаграждение, в размер общо на 1997 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Т. А. Л., ЕГН ********** и В.
А. Л., ЕГН **********, срещу Е. В. Л., ЕГН **********, че ответникът не е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор 39339.500.74.1.5 по КККР на село Крайници, община
Дупница, находящ се на таванския етаж, 3 /трети/ етаж съгласно КККР на селото, в сграда с
идентификатор 39339.500.74.1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.
ОСЪЖДА Е. В. Л., ЕГН **********, да заплати на Т. А. Л., ЕГН ********** и В. А.
Л., ЕГН **********, сумата 1997 лв. - разноски по водене на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 - седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6