Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 3362
по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и
сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Е.Г.Т. против П.В.Т. за допускане на развод по
реда на чл. 49 СК поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Ищцата Е.Г.Т. твърди, че с ответника П.В.Т. имат сключен граждански брак,
считано от 23.02.2020 г., като от него нямат родени деца. Излага се в исковата
молба, че с ответника П.Т. заживели заедно от 2019 г. в жилището на неговите
родители в ж.к. „Дъбника“, като това продължило до септември 2020 г., когато
ищцата била принудена да се премести при родителите си.
Сочи се, че в началото на връзката им, ответникът се държал добре с нея, но
това не продължило дълго. Случвало се безпричинно да предизвиква скандали, след
което се извинявал, като оставял впечатление, че няма да се повтори, поради
което решили да сключат брак.
След сключването на брака обаче отношението на Т. спрямо ищцата се
променило в негативен аспект. Той отказвал да си намери работа, употребявал
наркотици, пиел, вземал ѝ парите, правил постоянни скандали, ежедневно ѝ
нанасял побои, заплашвал я, обиждал я, заканвал се, че ще я убие, че ще ѝ
хвърли киселина на лицето, че ще я нареже, многократно я заплашвал с нож, като
се случвало и умишлено да я порязва, не ѝ давал да гледа телевизия,
заплашвал я и с пистолет, който притежавал, отправял заплахи и по отношение на
родители ѝ, удрял я в главата и навсякъде по тялото, от което ѝ
оставяли синини. Твърди се, че това поведение на ответника било постоянно, без
значение дали е употребявал, или не, алкохол или наркотични вещества. Твърди,
че след сключването на брака ответникът многократно, почти ежедневно ѝ
нанасял побои, като за няколко от тези случаи подавала жалби до РУП-Враца, били
ѝ издадени медицински удостоверения. Сочи, че последният случай на
непосредствени побои и заплахи от негова страна бил през м. септември 2020 г.
След това той бил задържан от полицията, като от него били иззети пистолет и
наркотични вещества.
Навеждат се доводи, че съпрузите не могат да живеят нормален семеен живот.
Ищцата твърди, че живее в постоянен страх за живота и здравето си, както и в
непоносим стрес от психическия и физически тормоз, който ответникът упражнявал
върху нея. Сочи, че дори от затвора в гр. Враца ответникът продължил да я
заплашва, включително и че ще я убие, щом излезе от там. Заплахите му спрямо
ищцата и родителите ѝ, след задържането на ответника, били предавани от
неговата майка. По този повод също били подавани жалби в полицията.
Излагат се твърдения, че бракът между съпрузите продължава да съществува
само формално, без никакъв смисъл и лишен от неговото законово и морално
съдържание, без разбирателство и взаимно уважение, общи грижи за семейството и
нормален съвместен живот. Счита, че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака не е възможно да бъде преодоляно, поради което следва да бъде прекратен с
развод.
Навежда се, че вината за прекратяването на брака е на ответника, тъй като
неговото поведение е причина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство.От брака съпрузите нямали родени деца, както и семейно жилище.
Моли съда да постановите решение, с което да прекрати брака между страните
с развод, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, като
приеме, че вина за това разстройство има ответникът. Моли съда да постанови
след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име - Т.. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът изразява становище за неоснователност
на предявения иск за развод. Сочи, че с ищцата са в добри отношения, като
изразява несъгласие с описаните факти в исковата молба.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване
на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство и иск по чл. 53 СК за възстановяване на
фамилното име на съпругата от преди брака. Ищцата е направила искане за
произнасяне по вината за
разстройството на брака, като поддържа, че такава има ответникът.
След преценка на събрания
доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак № 24
от 23.02.2020 г., съставен в гр.Враца, Е.Г.Т.
и П.В.Т. са сключили граждански брак на 23.02.2020 г., като след брака
съпругата е приела фамилното име на съпруга – Т..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Ц. С. Д. /майка на ищцата/ и С. Й. Й..
От показанията на свидетелите се установява, че съпрузите
не живеят съвместно, считано от м. септември 2020 г., като не поддържат никакви
отношения, откакто ответникът е в затвора. И двете свидетелки сочат, че по
време на съвместното им съжителство, ответникът е осъществявал физическо
насилие спрямо ищцата Е. Т., от което ѝ оставяли синини, отправял ѝ
е заплахи, ограничавал е срещите ѝ с приятелки. Свидетелката Д. е по-обстоятелствена
относно извършваното върху дъщеря ѝ насилие, като сочи, че същата се
оплаквала, че ответникът всеки ден я бие в главата и в тялото, рита я в краката
и в кръста. Заявява, че в момента кракът на Е. е с болки от насилието, поради
което не може да ходи добре. Сочи, че последният нанесен побой от ответника Т.
бил преди да я взема от дома му през м. септември 2020 г. - в същия ден я блъскал
в стената. Нанасял ѝ удари и пред родителите си, с които живеели
съвместно. Ответникът отправял заплахи на ищцата за убийство и от затвора чрез
неговата майка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като счита
същите за пълни, непротиворечиви и подкрепящи се със събраните по делото
доказателства.
Като основания за разстройството на
брака се навеждат влошени отношения между страните, злоупотреба с алкохол и
наркотици от страна на съпруга и упражняване на психическо и физическо насилие
от него над съпругата, ограничаване на личния ѝ живот и контакти.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на
неговото съществуване.
От свидетелките показания се установи, че в семейството на
съпрузите конфликтите са чести. Ответникът ежедневно упражнявал насилие върху
ищцата. Страните, считано от м. септември 2020 г. прекъснали всякакви връзки помежду
си. В отношенията между съпрузите липсва взаимност, разбирателство и обща грижа
за семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание, тъй като между
съпрузите в един относително продължителен период е
изчезнало взаимното доверие и уважение, чувството за близост, общност и
единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да
бъде заздравена. Бракът е формален, лишен е
от дължимото се според морала и закона съдържание. Липсата на уважение и
неподдържането на каквито и да е семейни контакти, както и липсата на данни да
са правени опити за заздравяване на брака налагат извода, че бракът се е
превърнал в една формална връзка, лишена от законно и морално съдържание.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че в брака на двамата съпрузи
е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК, поради което същият следва да бъде прекратен.
Направеното искане за произнасяне на вината за допускане на
прекратяването на брака обвързва съда и същият дължи произнасяне по този
въпрос.
Съдът намира, че вина за това състояние на брачната връзка има
съпругът - доказани са брачни нарушения от негова страна: не е спазвал
задължението си за взаимно уважение и разбирателство в отношенията със
съпругата си и спрямо последната е имал недопустимо поведение – упражнявал е психически
тормоз и физическо насилие, което е укоримо и което по съществото представлява
брачно провинение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 14 от СК.
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват
и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между
съпрузите и фамилното име. Страните нямат непълнолетни деца и общо семейно
жилище, поради което съдът не следва да се произнася относно родителските
права, личните отношения, издръжката на
децата и семейното жилище. Страните не претендират издръжка един от друг,
поради което тези въпроси също не следва да се разглеждат с решението по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се
допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите
ще могат да носят в бъдеще. При сключването на гражданския брак по безспорен
начин се установява, че съпругата е приела фамилното име на съпруга, като същата
е направила искане след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си
фамилно име – Т.. В тази връзка, следва да се отбележи, че единствено от
титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо право зависи дали ще се
възползва, или не от тази законова възможност. Предвид, че при сключване на
брака жената е била тази, която е приела фамилното име на другия съпруг, то
единствено тя притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по
чл. 53 СК, доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на
лицето, което е променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да
избере дали да продължи да носи брачното си фамилно име, или да възстанови
предбрачното си такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в
случая се явява ирелевантно. Ищцата е заявила желание след прекратяване
на брака да носи предбрачното си фамилно име Т.. От представеното удостоверение
за сключен граждански брак се установи, че предбрачното ѝ фамилно име е Т.,
като искането за неговото възстановяване следва да бъде уважено на основание
чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.
По разноските:
При произнасяне относно разноските, съдът следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК, съгласно която, съдебните разноски по брачните
дела се възлагат върху виновния съпруг. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените в производството разноски в размер на 705,00 лв.,
от които 680,00 лева адвокатско възнаграждение и 25,00 лева държавна такса.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Е.Г. Т. с ЕГН ********** и П.В.Т. с ЕГН **********,
сключили граждански брак на 23.02.2020 г. в гр.Враца, за което е съставен акт
за граждански брак № 24/23.02.2020 г., като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА за виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в
брака съпруга П.В.Т. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА съпругата Е.Г. Т. с ЕГН ********** след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име – Т..
ОСЪЖДА на осн. чл. 329, ал. 1 ГПК П.В.Т. с ЕГН ********** да заплати на Е.Г. Т. с ЕГН ********** сумата от
705,00 лева – направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: