№ 2880
гр. ..., 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110132776 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено заявление срещу
ответницата в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за нейни
задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период ответницата е била собственик на топлоснабден имот с аб.№ ...
в гр..... По делото няма доказателства учредено право на ползване, респ.за
промяна в собствеността на топлоснабдения имот, поради което доводите на
ответника, поддържани от процесуалния му представител в противната насока,
съдът отхвърля като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР.
По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. По делото е установено, че през процесния период ответникът е бил
собственик на топлоснабдения имот, поради което е длъжен да заплаща цената на
доставената ТЕ.
Установено е по делото, че сградата, в която се намира жилището е
топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва .... За
предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от
действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ... на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата
2
дялово разпределение на .... Последното дружество се явява легитимирано да
поиска и получи плащане на тези суми, а доводите в противната насока,
поддържани от процесуалния представител на ответника, се явяват лищени от
основание.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ / и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз
основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имота на ответника е
доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не е заплатил
същата.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по приетата съдебно-
техническата експертиза дела на ответника за ползвана топлинна енергия е
изчислен точно. Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е
извършвано от ищеца в съответствие с разпоредбата на чл.61- чл.69 от Наредба
№16-334. През процесния период за имота са начислявани суми за ТЕ по
прогнозни дялове и са изготвяни изравнителни сметки въз основа на реален отчет
на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в
имотите на абонатите, в т.ч. и на ответника, като за периода 2021г- до 2022г.,
поради неосигурен достъп, и начислявана ТЕ за максимална мощност, съгласно
чл.61, т.6.5 от Наредбата. Вещото лице сочи, че сумите са начислявани в
съответствие с действащата нормативна уредба, а уредите за измерване са
преминали необходимата метрологична проверка и съответстват на БДС. Вещото
лице сочи, че през процесния период са начислявани суми за ТЕ, отдадена за
сградната инсталация, но това е извършвано изцяло в съответствие с формулата,
предвидена в приложението към чл.61, т.6.1.1. от Наредбата. Вярно е, че
посочената формула е отменено с решение на ВАС, но това не означава
недължимост на тези суми за доставена ТЕ, при безспорно установената доставка.
Доколкото задълженията са установени по основание, то техният размер следва да
се определи по реда на чл.162 от ГПК. С тези доводи съдът отговаря на
твърденията на ответника за недълживост на суми за доставена и начислена ТЕ за
сградна инсталация, отхвърляйки ги като неоснователни.
Поради това съдът прие, че през процесния период в имота с абонатен № ...
е доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и
фактуриране на задълженията /по ССчЕ/, които не са платени и възлизат на
1 154.45 лева главница за доставена ТЕ, 48.28 лева – главница за извършено
3
далово разпределение, както и 213.53 лева – лихва за забава върху главницата за
доставена ТЕ и 7.66 лева – лихва за забава върху главницата за извършено дялово
разпределение.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни докменти, а въз основа на
представените доказателства за отчитане показанията на измервателни уреди
относно количеството потребена топлонергия, което е остойностено по
регулирани от държавен орган цени.
Исковете за главница за доставена ТЕ и извършено дялово разпределение са
основателни и доказани в тези размери, в които следва да бъдат уважени. За
разликата до пълния размер, претенцията за главница за доставена ТЕ е
неоснователна и подлежи на на отхвърляне. Претенцията за лихва за забава върху
главницата за доставена ТЕ и лихва за забава за извършено дялово разпределение
е основателна изцяло, доколкото е предявена в по-малък размер от установения по
делото. Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане
след подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, което е постановено с издадената
заповед за изпълнение.
При този изход на делото, в тежест на ответницата следва да се възложат
част от сторените от ищеца разноски, при юрисконсултско възнаграждение в
минималните размери съответно по чл.25 и чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съответна на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Р. Ш. с ЕГН: ********** и адрес:
... дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 1 157.45 лева - главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 209,59 лева - мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 05.01.2023 г., сумата от 48,28 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 7,58 лева - мораторна лихва за период от 16.07.2020 г.
до 05.01.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
4
ч.гр.д. № 2861/2023г. на СРС, 138 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
цена за доставена ТЕ за разликата до пълния му предявен рамер от 1 671.05 лева.
ОСЪЖДА Д. Р. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ...,
с адрес ..., сумата от 65.20 лева – разноски в заповедното, и 1 273.04 лева -
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5