№ 1207
гр. Варна, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100501875 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. К. С. срещу Решение №
1926/28.05.2024 г., постановено по гр.д. № 14302/2023 г. по описа на Районен
съд - Варна, ХLIX състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска й против
община Варна с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от
2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от счупване на горната фаланга на пети
пръст на дясното стъпало, травматичен оток в същата област представляващо
временно разстройството на здравето на пострадалата на 13.07.2023г., поради
лошо стопанисване на обекти от Община Варна, с адм. адрес гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк" № 43, представлявана от кмета на общината, довели
до претърпените болки, страдания, стрес, дискомфорт.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло
1
предявения искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Въззиваемият община Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира
отговор по така подадената жалба, с който отправя искане решението на ВРС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание страните чрез процесуален представител и с
писмено становщие поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Н. К. С. против
община Варна с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане
ответника да заплати, както следва: сумата 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от
счупване на горната фаланга на пети пръст на дясното стъпало, травматичен
оток в същата област представляващо временно разстройството на здравето
на пострадалата на 13.07.2023г., в следствие на спъване на разместена
тротоарна плочка и падане поради лошо стопанисване на тротоара пред блок
№ 103, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ от Община Варна, довели
до претърпените болки, страдания, стрес, дискомфорт и сумата от 50 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в платена
такса за издаване на съдебно медицинско удостоверение №940/2023 г. от Д-р
Елена Димова, МБАЛ „Св. Марина“, ведно със законната лихва от датата на
увредата -13.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
община Варна, с който се оспорват изцяло предявените искове, като се
отправя искане за тяхното отхвърляне като неоснователни, а в условията на
евентуалност се претендиране намаляване размера на търсеното обезщетение.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния разултат от страна на
ищцата.
Решение № 1926/28.05.2024 г., постановено по гр.д. № 14302/2023 г. по
описа на Районен съд - Варна, ХLIX състав е влязло в законна сила в частта, с
която община Варна е осъдена да заплати на Н. К. С. сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки
и страдания от счупване на горната фаланга на пети пръст на дясното стъпало,
2
травматичен оток в същата област представляващо временно разстройството
на здравето на пострадалата на 13.07.2023г., в следствие на спъване на
разместена тротоарна плочка и падане поради лошо стопанисване на тротоара
пред блок № 103, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ от Община
Варна, довели до претърпените болки, страдания, стрес, дискомфорт, ведно
със законната лихва от датата на увредата -13.07.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с
правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими, доколкото се
претендира парично вземане вследствие на деликт.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено
следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-
гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
3
Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване
на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на
възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е
условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на
отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва
закономерно да произтича от деянието, а не да се явява негово случайно
следствие. Що се отнася до вината, макар в гражданското съдопроизводство
същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то в
хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.
Решение № 1926/28.05.2024 г., постановено по гр.д. № 14302/2023 г. по
описа на Районен съд - Варна, ХLIX състав е влязло в законна сила в частта, с
която община Варна е осъдена да заплати на Н. К. С. сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки
и страдания от счупване на горната фаланга на пети пръст на дясното стъпало,
травматичен оток в същата област представляващо временно разстройството
на здравето на пострадалата на 13.07.2023г., в следствие на спъване на
разместена тротоарна плочка и падане поради лошо стопанисване на тротоара
пред блок № 103, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ от Община
Варна, довели до претърпените болки, страдания, стрес, дискомфорт, ведно
със законната лихва от датата на увредата -13.07.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Предмет на силата на присъдено нещо не е само субективното
материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на
който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти,
очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право. Със сила на присъдено нещо се ползват
съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират
спорното право, чрез основанието и петитума на иска. Т.е. в настоящият
случай налице е сила на присъдено нещо по смисъла на чл. 298, ал. 4 от ГПК
по отношение на това, че на конкретната дата и място, въззивницата
претърпява процесното увреждане, от което за нея произтичат неимуществени
вреди, които са в пряка причинна връзка с противоправно виновно поведение
на длъжностни лица на ответника, изразяващо се в неподдържане на
4
тротоарната настилка на бул. „Вл. Варненчик“ пред бл. № 103. Горните
въпроси не подлежат на пререшаване съобразно разпоредбата на чл. 297 от
ГПК.
Спорният въпрос касае размера на претърпените от въззивницата
неимуществени вреди.
При определяне размера на следващото се на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди съдът съобразява нормата на чл. 52 от ЗЗД според която
същото се определя от съда по справедливост, както и заложените в ППВС
4/1968г. критерии за справедливост, а именно, че претърпените от деликта
морални вреди трябва да са съразмерни с техния действителен размер, който е
обусловен както от характера, продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,
възрастта, прогнозата, въздействието върху личността на пострадалия и най-
близкото му обкръжение, продължителността на страданието, така и от
икономическата ситуация в страната към момента на увреждането.
Едновременно с това размерът му не следва да е източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод,
че вредата за ищцата се изразява в счупване на горната фаланга на пети пръст
на дясното ходило. От представения амбулаторен лист, издаден на датата на
инцидента от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД е видно, че терапията, която е
предписана на въззивницата е мека имобилизация за 25 дена. От медицинско
удостоверение № 940/07.08.2023 г., издадено от МБАЛ „Света Анна – Варна“
АД се установява, че травматичното увреждане на С. обусловява временно
разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в извество
затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 3-4
седмици. От горната медицинска документация, която изцяло си
кореспондира, може да се направи обоснован извод, че оздравителният процес
за въззивницата е осъществен в рамките на около месец. Няма данни по
делото към настоящия момент двигателната функция на долния десен
крайник на пострадалата да не е възстановена.
От показанията на свидетелката А. се установява, че по време на
възстановителния процес С. не е могла да се обгрижва изцяло сама, налагало
се е да разчита на епизодична помощ на трети лица, включително и за грижите
5
за майка й, както и че през този период същата е страдала от безсъние и е
изпитвала притеснения. Горните показания обаче съдът обаче не кредитира в
частта за периода на възстановяване на ищцата и в частта за интензитета на
страданията й, тъй като са твърде общи и лишени от конкретика, а и
противоречат на събраните писмени доказателства по делото. Безспорно в
следствие на травмата С. не е моглал да извършва всички обичайни действия
от ежедневието си, като следва да се съобрази, че по време на инцидента
същата е на 66 г., което допълнително затруднява оздравителния процес. Не са
ангажирани доказателства за ползвана допълнителна медицинска помощ или
за извършено някакво медикаментозно лечение във връзка с увреждането.
Преценявайки в съвкупност посочените фактори, които са оказали
неблагоприятно отражение върху здравето на ищцата, обществено-
икономическата обстановка в страната, стандарта на живот,
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на деликта, настоящият състав на съда следва да
приеме, че общият справедлив размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди възлиза на сумата от 1 000 лева, която ще бъде
съответна на характера и тежестта на увреждане на здравето на пострадалата
и съобразена с обществено приетите критерии за справедливост към датата на
настъпване на увреждането.
С отговора на исковата молба ответникът надлежно и в срок е направил
възражение за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в
невнимание от нейна страна при извършване на пешеходната дейност.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не
може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалата, с които
тя обективно е способствала за вредоносния резултат, като е създала условия
или е улеснила неговото настъпване. В случая не може да се приеме, че е
налице съпричиняване на увреждането, тъй като не са ангажирани
доказателства последното да се дължи на някакво конкретно противоправно
поведение от страна на С., а не на неизправност на тротоарната настилка на
бул. „Вл. Варненчик“ в гр. Варна. Още повече, че от показанията на
свидетелката А., които в тази им част са житейски логични и последователни,
се установява, че по време на инцидента ищцата е вървяла бавно по
процесния тротоар. Предвид гореизложеното, възражението на община Варна
6
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата е неоснователно.
Въз основа на изложеното въззивният съд счита, че предявеният иск от
Н. С. против община Варна с правно основание чл. 49 от ЗЗД е неоснователен
и недоказан за разликата над сумата от 1 000 лева до пълния размер на
претенцията от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства в резултат на
непозволеното увреждане, настъпило на 13.07.2023 г.
С оглед съвпадането на правните изводи на първоинстанционния и
въззивния съд обжалваното решение в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивна инстанция на въззиваемия община Варна, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, съобразно обжалваемия интерес, следва да му се присъдят
разноски като въззвиницата Н. С. следва да бъде осъдена да заплати сумата от
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 2 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1926/28.05.2024 г., постановено по гр.д.
№ 14302/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, ХLIX състав В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен иска на Н. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Т.“ № Т. против община Варна Булстат *********, с адрес: гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, представлявано от Благомир Коцев, в
качеството му на Кмет с правно основание чл. 49 от ЗЗД за разликата над
сумата от 1000 /хиляда/ лева до пълния размер на претенцията от 3000 /три
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от счупване на горната фаланга на пети
пръст на дясното стъпало, травматичен оток в същата област представляващо
7
временно разстройството на здравето на пострадалата от инцидент,
осъществен на 13.07.2023 г., в следствие на спъване на разместена тротоарна
плочка и падане поради лошо стопанисване от общината на тротоарната
настилка пред блок № 103, находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“,
довело до претърпените болки, страдания, стрес, дискомфорт.
ОСЪЖДА Н. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Т.“ № Т.
ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, Булстат *********, с адрес: гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, представлявано от Благомир Коцев, в
качеството му на Кмет сумата от 100 /сто/ лева – разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 2 от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8