№ 263
гр. С., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230200294 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на АНГ. Д. Д. против НП №21-
0804- 003777/14.01.2022г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР- С., с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени
наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца. Моли атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно
заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Органът издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован изпраща представител в съдебно заседание, който не
се явява. Изпраща становище по съществото на делото като счита жалбата за
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 26/27.12.2021г. жалбоподателят А.Д. бил на работа като охрана в
заведение „Делийт“, находящо се в сградата на НТС в гр. С.. Той употребил
алкохол в заведението и сутринта около 5 часа се обадил на свой приятел, св.
1
П.Г. да дойде да го вземе с колата, защото е употребил алкохол.
Жалбоподателят излязъл от заведението със свой приятел, св. Д.Д. около
05,30 часа. Двамата разговаряли и св. Д. го попитал ще се прибира ли, при
което жалбоподателят казал, че чака свой приятел от гр. Я. да дойде да го
прибере и че щял да отиде до колата да си вземе якето. Св. Д. бил със
съпругата си и двамата си тръгнали като той видял, че към жалбоподателя,
който вече бил до паркирания си автомобил приближава полицейски
служител. Св. Г. като пристигнал звъннал на жалбоподателя, но той му
затворил. Видял го като излиза от заведението, че му маха да изчака и че
отива до неговата кола. Тъй като се забавил св. Г. се обърнал и видял, че до
жалбоподателя има полицейски служител. След като пристигнал
жалбоподателят му казал, че са му взели книжката. Полицейските служители,
които са били при него са свидетелите Д.С. и Д.Д.. Те потърсили съдействие
от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., тъй като жалбоподателят
лъхал на алкохол. На място пристигнал св. Г. СЛ. Г., който приканил
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническото средство.
Издаден му бил и талон за медицинско изследване, но той отказал да даде и
кръвна проба за изследване. Св. Г. му съставил акт за установяване на
административно нарушение като приел, че е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като възприел
същите констатации и на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП му наложил
„Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен
срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по
същество е основателна.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му във вина нарушение на
2
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Относно това нарушение съдът счита,
че са налице безспорни доказателства, че жалбоподателят А.Д. не е
управлявал моторното превозно средство- лек автомобил марка „Пежо 306“, с
рег. №........... на датата на съставяне на акта 27.12.2021г., поради което не е
извършил нарушението, изразяващо се в отказ да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол или друго упойващо вещество.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съставените актове се ползват
с доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай
обаче се установи по безспорен начин противното, а именно, че на паркинг
пред сградата на НТС жалбоподателят не е управлявал лекия автомобил
„Пежо 306“, а автомобилът е бил паркиран на място за хора с увреждания.
Това се установи по несъмнен начин от показанията на свидетелите Г. и Д.. И
двамата не отричат, че са видели жалбоподателя да отива до автомобила си за
да си вземе якето. По несъмнен начин се установи, че св. П.Г. е дошъл от гр.
Я. за да прибере жалбоподателя, тъй като същият е употребил алкохол. Това е
видял и другия свидетел Д.Д., който е излизал от заведението с
жалбоподателя и е видял, че като е отишъл до колата си към него се е
приближил полицейски служител. Единствено полицейските служители Д.С.
и Д.Д. твърдят в своите показания, че са видели жалбоподателя да управлява
автомобила, но като са отишли той е бил слязъл от него. Свидетелите Г.Г. и
ИВ. Т. ИВ. удостоверяват със своите показания единствено факта, че
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите П.Г. и Д.Д., тъй като те са
последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът кредитира
и показанията на св. ИВ. Т. ИВ., тъй като той е свидетел единствено на отказа
да бъде изпробван жалбоподателя за употреба на алкохол. Съдът кредитира и
показанията на служителя от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., св.
Г., тъй като и той е свидетел единствено на отказа на жалбоподателя да бъде
изпробван за употреба на алкохол. Съдът не кредитира показанията на
двамата полицейски служители Д.С. и Д.Д., тъй като те противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал. Самите те в своите
показания твърдят, че не са спрели за проверка жалбоподателя, а са видели
движението на автомобила към изхода на паркинга, но като ги е видял водача
паркирал автомобила на парко място до входа на паркинга. Ето защо съдът
счита, че като не е управлявал лекия автомобил „Пежо 306“ жалбоподателят
3
не е бил длъжен да вкара въздух в техническото средство за проверка дали е
употребил алкохол, нито е бил длъжен да даде кръв за изследване, тъй като
няма качеството на водач на автомобила. Поради тази причина той не следва
да носи административнонаказателна отговорност за отказа си да бъде
изпробван за употреба на алкохол или друго упойващо вещество.
Ето защо съдът счита атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и като такова следва да го отмени.
Ръководен от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №21- 0804- 003777/14.01.2022г. на началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- С., с което на АНГ. Д. Д. с ЕГН ********** на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба“ в размер на
2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на същата разпоредба като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4