№ 3090
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110103479 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от [*************] против
[*************], в качеството й на универсален правоприемник на [*************]
иск за признаване за установено несъществуването на правото на ответника, в
качеството му на взискател по изп.д. № 20128380409252 по описа на ЧСИ Бъзински, да
насочва принудително изпълнение и да извършва каквито и да е валидни
принудителни изпълнителни и процесуални действия срещу ищеца – длъжник,
поради перемиране на изпълнителното производство по силата на закона - на
основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК. В исковата молба ищецът обуславя правото си на
този иск от разпоредбата на чл.439 ГПК.
В условията на евентуалност в обстоятелствената част на исковата молба /липсва
петитум в тази насока/ ищецът поддържа, че в случай, че съдът приеме, че не е сезиран
с иск с правна квалификация чл.439 ГПК, да се приеме, че искът е предявен като
отрицателен установителен, но по реда на чл.124, ал.4 ГПК.
На последно място, в петитума на исковата молба е обективирано и искане за
прогласяване на нищожност на всички актове на ЧСИ по изп.д. № 20128380409252,
постановени след 25.10.2004 г. или след 11.12.2016 г.
Настоящият съд, след като се запозна с изложеното в исковата молба, приема, че
предявените с нея искове са недопустими.
На първо място, следва да се отбележи, че искът с правно основание чл.439 ГПК е
правното средство за установяване несъществуването, съответно погасяване на
изпълняемото право, обективирано в изпълнителния лист. С искът по чл.439 ГПК се
оспорва съществуването на съответното изпълняемо право и спорът няма нищо общо с
евентуалната перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на съответното изпълнително
дело /в тази насока е решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о. на
ВКС/. Фактите следва да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание / ако е проведено исково
1
производство/ или след изтичане на срока за подаване на възражение, ако ИЛ е издаден по
влязла в сила заповед за изпълнение, срещу която не е подадено възражение в срок. Фактите
са относими към материалното право на кредитора и изключват именно него – например
правото се е погасило по давност поради неизвършване на същински действия по ИД,
плащане, прихващане, други.
В конкретния случай ищецът поддържа, че изпълнителното дело е висящо, но
ЧСИ отказва да го прогласи за перемирано по силата на закона, докато според ищеца
то е перемирано на дата 25.10.2012 г. или евентуално на 11.12.2016 г. В тази връзка
ищецът излага, че се извършвани действия като запори и възбрани срещу имуществено
на длъжника. Те обаче са наложени или поискани след прекратяване на делото по
силата на закона на осн. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като ЧСИ отказва да констатира с акт
настъпилата перемпция и продължава да изпълнява по това ИД. Ищецът изрично сочи,
че не оспорва „материалната основа на правото на принудително изпълнение на
взискателя“, а оспорва само правото на ответника по „конкретното горепосочено ИД“
да извършва действия.
Предявеният в условията на евентуалност иск с правна квалификация чл.124, ал.4
ГПК за установяване несъществуването на факт също е недопустим. В случая правото
на взискателя да иска изпълнение по изпълнителното дело е свързано с признатото му
със съдебното решение/заповед за незабавно изпълнение или заповед за изпълнение
материално право, във връзка с което се издава ИЛ. В конкретният случай ищецът не
отрича това материално право.
Искът за прогласяване за нищожни на всички актове на ЧСИ след определена
дата също е недопустим. Няма как ответник по иска за нищожност на осъществено
нищожно изпълнително действие да бъде взискателя. Срещу нищожните според ищеца
изпълнителни действия същият може да се защити като ги обжалва съответно по реда
на чл. 435, ал. 2 ГПК, чл. 496, ал. 3 ГПК, чл. 463 ГПК или като предяви срещу
съдебния изпълнител иск по реда на чл. 441 ГПК.
На последно място, за съда буди недоумение процесуалното поведение на ищеца,
изразяващо се в подаване на настоящата искова молба, след като по предходна
идентична искова молба образуваното гр.д.№ 56841/2022 г. по описа на СРС, 66-ти
състав производството е било прекратено на горепосочените основания.
Определението за прекратяване е било предмет на въззивна проверка и с
определение № 12571/07.12.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 20221100512172 по
описа на СГС е било потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК искова молба с вх. № 17737/23.01.2023 г.,
подадена от [*************], поради недопустимост на предявените искове.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3479/2023г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба
в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3