РЕШЕНИЕ
№ 755
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500753 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред първата инстанция-
Столична община срещу Решение № 6443 от 25.11.24 година по гр.д.
№10706/23 година на СГС, ГО, I-28 състав, в частта, в която е уважен,
предявеният срещу ответника/въззивник, иск по чл. 49 вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД
за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от травматични
увреждания, получени от падане на 19.03.2023 г. в необезопасена шахта,
намираща се в гориста местност в близост до с. Владая, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 19.03.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на постановеното
от СГС, решение в обжалваната му част. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд не бил приел, че е налице съпричиняване на
1
пострадалия, което представлявало нарушение на чл.51 от ЗЗД. Сочи, че
ищецът живеел близо до мястото, където е претърпял инцидента и би
следвало да познава мястото на инцидента, както и да е наясно къде се намира
процесната шахта. Освен това мястото било извън пътя и не съществувало
задължение да бъде осветено; касаело се до гориста местност. Счита, че при
определяне на размера на обезщетението са нарушени принципите на чл. 52 от
ЗЗД и особено този за справедливост. Намира, че присъденото обезщетение е
прекомерно. От събраните по делото доказателства се установявало, че
твърдените за претърпени от ищеца, болки и страдания са силно
преувеличени- травмата, която бил претърпял ищеца не налагала оперативно
лечение, а само обездвижване на крайника. Следвало да се отчете, че към
настоящия момент пострадалият е напълно възстановен.
Иска се в обжалваната му част първоинстанционното решение да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което ищцовата претенция да
бъде отхвърлена или алтернативно- да се намали размера на присъденото
обезщетение. Претендира се юриск. възнаграждение.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца в
първоинстанционния съд – В. В. Х., в който отговор се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част, като се цитира и съдебна практика в подкрепа на
тезата му. Освен това се сочи, че за подобен инцидент с въпросната шахта,
ответникът вече бил осъден да заплати обезщетение на друг пострадал, за
което били събрани доказателства. Затова счита, че поведението на ответника
освен виновно е и безотговорно; за вреди от предходния инцидент Столична
община била осъдена преди две години, а шахтата и към настоящия момент не
била обезопасена. Твърди, че с подаването на въззивната жалба Столична
община цели да отдалечи плащането на дължимото му се обезщетение. Счита,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително
съдебно-медицинска експертиза се установява, че претенцията му е
основателна. Доказани били кумулативно дадените предпоставки за
ангажиране на отговорността на СО по чл.49 ЗЗД. Твърденията на въззивника
за наличие на съпричиняване били голословни и противоречащи на събраните
доказателства, вкл. воденото от предходния пострадал, дело за обезщетение.
Съдържанието на отговора по исковата молба квалифицира като „дразнещо“ и
затова се иска отговора да не бъде кредитиран. Счита, че размера на
2
присъденото от СГС, обезщетение, отговаря на полученото от ищеца телесно
увреждане. Сочи, че възстановителния период бил протекъл в рамките на 2-3
месеца, през който период ищецът бил търпял силни болки, страдания и
неудобства. От показанията на разпитаната на страната на ищеца, свидетелка,
се установило, че през този период ищеца се е нуждаел от чужда помощ.
Употребявал обезболяващи, както и имал нарушения на съня. За в бъдеще
ищецът не следвало да натоварва пострадалия крайник; същият щял да се
ошипи и да предизвика негативни усещания у ищеца. Претендират се
разноски.
Въззивната жалба е допустима:
Решението е връчено на въззивника на 09.12.2024 г и е обжалвано в
срока по чл.259, ал.1 ГПК- на 19.12.2024 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението.
В частта в която ищцовата претенция е отхвърлена за разликата
над сумата от 20 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., решението
като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден процес, както и е
допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че при
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
е установено, че на 19.03.2023 г. ищецът Х. е претърпял падане на посоченото
в исковата молба място - в гориста местност, близо до с. Владая, в близост до
бивш санаториум, намиращ се в землището на с. Владая и при достигане на
място с GPSКООРДИНАТИ 42.639432, 23.183610 - топографско обозначение
42°38'22.0"N23°11'0"Е. От падането Х. бил получил счупване на лявата
колянна капачка. СГС е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Д. Л.,
който бил пряк очевидец на падането на ищеца в необезопасената шахта.
3
Показанията му се потвърждавали и от тези на свидетелката К. П., която се
била грижила за ищеца през целия възстановителен период след падането.
От извършената справка в СГКК - София от вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, а и не се спорело между страните, че процесната
шахта попада в ПИ 11394.1803.99, в землището на с. Владая, както и била
публична общинска собственост. Според приетата експертиза по делото
шахтата служела за отвеждане на повърхностните води при дъжд и при топене
на снеговете, с цел да не се размива пътя и да не се предизвикват свлачищни
процеси. Констатирано било, че липсва метална решетка, което от своя страна
създавало опасност за пешеходци и автомобили.
Според чл. 11, ал. 1 ЗОС, имоти, които са общинска собственост и
какъвто бил теренът, в който попадала процесната шахта, се управлявали в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин. В чл. 31 от Закон за пътищата, било предвидено
задължение на общината да осъществява изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища.
По аргумент от чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗП, основен елемент на пътищата
(пътната инфраструктура) били пътните съоръжения, чиято легална
дефиниция била дадена в § 1, т. 3 от ДР на ЗП, включвайки в понятийния
обхват на пътните съоръжения и водоотвеждащите устройства. От СТЕ
безспорно се установявало, че процесната шахта служи за отводняването на
пътя, предотвратявайки оттичането на води в дерето и ерозията му, поради
което и следвал извод, че шахтата е част от отводнителна система и се явявала
пътно съоръжение в изяснения вече смисъл, която се стопанисва и поддържа
от ответната община.
Анализът на визираната нормативна уредба сочел, че именно ответника
носи отговорност за вреди, настъпили вследствие на необезопасяване на
съоръжения, които са нейна собственост. Процесната шахта се намирала в с.
Владая, което представлявало част от територията на Столична община, и
именно ответникът следвало да предприеме съответните действия по
обезопасяването й, а бездействието му било в разрез със закона и станало
причина за случайното пропадане в нея на ищеца и получаването на
посочените в СМЕ травматични увреждания. При тези си мотиви СГС е
достигнал до извода, че ищцовата претенция се явява доказана по основание.
4
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди СГС се е
позовал на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът е
кредитирал изцяло заключението на приетата без възражения от страните
съдебно-медицинска експертиза, според която в причинна връзка с падането
ищецът бил получил счупване на капачката на лява колянна става. Установени
по делото били и други факти, релевантни към определяне на обезщетението,
а именно: изпитваните интензивни болки и страдания за първите 3 седмици
след счупването и първия месец след сваляне на имобилизацията;
невъзможността за самостоятелно придвижване през първите около 45 дни,
когато се налагало използването на патерици и възникналата необходимост от
чужда помощ в ежедневното обслужване на ищеца; общият възстановителен
период от около пет месеца, през който макар и болките в крайника да били
отслабвали и функционалността му да се възвръщала, ищецът продължавал да
търпи неудобства при придвижването си; продължаващите и понастоящем
болки и отток в коляното при натоварване. Необходимо било също така да се
отчете и благоприятният възстановителен процес, зарастването на счупеното
без инвазивна хирургическа интервенция и липсата на функционален
дефицит, както и възможността на увреденото лице отново да спортува. СГС
се е позовал и на активната възраст на ищеца (23 години), както и социално
икономическите условия в страната, затова е приел, че сумата от 20 000 лв.
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на неимуществените вреди, причинени от процесния инцидент. До
този размер ищцовата претенция се явявала основателна и затова е уважена
ведно със законна лихва от дата на увреждането - 19.03.2023 г. до
окончателното плащане. / за разликата до претендираните 30 000 лв., искът е
отхвърлен като в тази му част първоинстанционното решение, както вече
посочено по-горе, не е предмет на инстанционен контрол/.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като
съобрази доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
/пред първата съдебна инстанция/ доказателства, приема следното:
За да бъде основателен иска по чл.49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, следва
да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие
или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се
5
доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е върху този,
който я твърди, в случая ищецът. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки - противоправно деяние и вреда
подлежат на установяване от ищеца.
Противно на соченото от въззивника, първоинстанционният съд е
достигнал до правилния правен извод за наличие на предпоставките на чл.49
вр. с чл.45 ЗЗД, за ангажиране на отговорността на Столична община. За да
стори това СГС е подложил на обстоен анализ събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и допуснатите, изслушани и приети по делото
съдебни експертизи.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
процесната шахта попада в ПИ, публична общинска собственост на Столична
община. Отреждането по кадастралната карта е за „местен път“. Трасето на
пътя съответства на трасето отразено в предходен кадастрален план като по
зелената пунктирана линия /комбинираната скица, приложение № 1 към
заключението/ пътят е с асфалтово покритие, а по зелената плътна линия е
сервитута на пътя/банкета. Процесната шахта е отводнително съоръжение и
като такова е част от отводнителната система на пътя, арг. от легалната
дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗП. Същата има предназначение да поема
повърхностните води, за да не позволява оттичането на водите към дерето и
да не се размива пътя, както и да не се предизвикват свлачищни процеси.
Шахтата е свързана с водосточна тръба с друга шахта, която отвежда водите
от съществуващата река под пътя в дерето. Процесната шахта по
кадастралната карта попада в трасето на пътя, но е извън асфалтовото
покритие и с по-голямата си част е извън банкета. Но шахтата попада в
сервитута на пътя. Вещото лице М. сочи, че такъв тип шахта се покрива с
решетка. Заключението е изготвено от вещото лице след извършен оглед на
място като същият за улеснение на съда и страните е приложил към
заключението си снимки. Вещото лице е категорично, че при това си
състояние /без решетка/ шахтата представлява опасност както за пешеходци,
така и за автомобили, защото е непосредствено до пътя, на около 1,5 м от
пътното платно/снимка л.65 от делото пред СГС/. Вещото лице е заснел
вътрешността на шахтата, която частично е засипана с листа и боклуци
/снимка № 4/.
6
Заключението не е било оспорено от страните, прието е от първата
съдебна инстанция за обективно и като такова е кредитирано, кредитира се и
от настоящата инстанция като компетентно изготвено, както и съответстващо
на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
След като се установи, че шахтата представлява част от отводнителната
система на път, който е публична общинска собственост, то задължението за
нейното обезопасяване е на Столична община. По делото нито се твърди, нито
се установи, а и от придружаващите заключението на вещото лице М.,
снимки, се установява, че процесната шахта и към настоящия момент не е
обезопасена- липсва поставена решетка, то налице е противоправно
бездействия на Столична община.
Действително, по делото пред СГС /пред настоящата инстанция
доказателства не са събирани; описаните в отговора по въззивната жалба за
събиране доказателства същевременно са посочени и като събрани, което и в
действителност е така/ е представено влязло в сила решение № 924 от
21.04.2022 г., постановено от СГС, ГО по гр.д.№ 2693 по описа за 2021 г., с
което Столична община е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени
вреди на трето за настоящия спор, лице, също поради пропадане в
необезопасена шахта, чийто посочени координати съвпадат с тази на
процесната, както и с имота, посочен от вещото лице М. в заключението по
процесното гр.д. /последният, обаче, не се ангажира да отговори дали се касае
до същата шахта, но това е без значение за изхода на спора поради което
правилно първоинстанционния съд не е допуснал до събиране допълнителна
съдебно-техническа експертиза за това обстоятелство/.
Механизмът на инцидента е установен от показанията на разпитания на
страната на ищеца, свидетел – Д. Л., който е пряк очевидец : както са се
разхождали с ищеца сутринта в средата на март 2023 г., свидетелят е видял как
„Изведнъж В. /ищеца/ пада в тревата, така си мислех, след което, като се
приближих до него, видях, че не е тревата, а всъщност е паднал във
въпросната шахта, която не е обезопасена“.
Причинно-следствената връзка между противоправното поведение на
ответника/въззивник и претърпените от ищеца травматични увреждания се
установява както от свидетелските показания, така и от допуснатата,
изслушана и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. Видно от
7
показанията на свидетеля Л., вследствие на пропадането на ищеца в шахтата,
кракът му започнал да се подува и той не можел да стъпва на него; изпитвал
много силни болки. В заключението си вещото лице, изготвило съдебно-
медицинската експертиза е посочило, че вследствие на пропадането в
шахтата, ищецът е получил счупване на капачката на лява колянна става. Това
е установено с рентгеновите снимки, направени в УМБАЛСМ „Пирогов“.
Медикобиологичният характер на увредата е трайно затруднение на
движението на ляв долен крайник, за срок повече от 30 дни. Поставена е
туторна шина за обездвижване на ляво коляно. Шината е носена от ищеца 45
дни. През периода на имобилизация за 45 дни ищецът е изпитвал затруднения
в хигиенно-битовото си самообслужване, тъй като през този период е
следвало да ходи с патерици, не е можел да свива крака и е имал обструкции
във физическата си дейност. Това се потвърждава и от разпита на
свидетелката П., която живее с ищеца и се е грижела за него през
възстановителния период.
През периода на възстановяване ищецът е изпитвал болки и страдания за
период от около 5 месеца, като първите 3 седмици след счупването и първия
месец след свалянето на имобилизацията, болките са били с по-голям
интензитет. При извършения преглед вещото лице констатира, че обективно се
установява запазен обем на движение в лявата коленна става, болезнен в
крайната си фаза на свиване. И сега има болки в мястото на счупването при
натоварване и смяна на времето. Вещото лице д-р С. сочи, че това се дължи на
обстоятелството, че капачката е част от коленната става и участва в
движението на коляното, л.114 от делото пред СГС.
Заключението не е било оспорено от страните, прието е от първата
съдебна инстанция за обективно и като такова е кредитирано, кредитира се и
от настоящата инстанция като компетентно изготвено, както и съответстващо
на събраните по делото доказателства.
Относно размера на обезщетението:
Настоящата инстанция намира, че така определеното обезщетение
отговаря на критериите за справедливост: същото е съобразено с интензитета
на търпените от ищеца болки и страдания, тяхната продължителност около 5
месеца, затрудненията, които е изпитвал през възстановителния период, вкл.,
че е не е могъл да се придвижва, както и да се самообслужва. Касае се до млад
8
човек - ищецът е на 23 години към момента на инцидента, спортист, студент в
НСА, който е водел активен начин на живот преди 19.03.2023 г. До края на
живота си ищецът ще чувства дискомфорт при натоварване и смяна на
времето. Следва да отбележим, че при изслушването си вещото лице е
посочил, че счупването по принцип е една от предпоставките за получаване на
ошипяване.
Размерът на обезщетението е съобразено и с икономическите условия в
страната.
Налага се извод, че довода на въззивника за несъобразяване на размера на
обезщетението с принципа на справедливостта е неоснователен.
Относно съпричиняването:
От страна на ответника, въззивник, комуто е доказателствената тежест, не
се установиха каквито и да е действия на пострадалия /ищец/ с които същият
да е допринесъл за настъпването на инцидента.
От разпита на свидетеля Л. се установява, че мястото на което е настъпил
инцидента с пропадането в необезопасената шахта, се намира на 3-4
километра от дома на ищеца, т.е. не е толкова близо, както се твърди от
въззивника/ответник. В случая местността е била използвана за сутрешна
разходка, а не за обичайно придвижване от страна на ищеца от и към дома му.
От друга страна, гражданите на Столицата не са длъжни да проверяват и да
помнят къде в района им по местоживеене има необезопасена от общината
шахта, за да предотвратят подобни инцидента. Както вече посочихме по-горе,
задължение на Общината е да поддържа в изправност съоръженията,
включително шахтите, които представляват отводнителната система на
пътищата.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, в
обжалваната си част първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора разноските са правилно определени.
Пред въззивната инстанция:
9
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият не е правил разноски и такива не му се присъждат.
Процесуалният му представител претендира адв.възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗАдв. поради което съдът му определя адв. възнаграждение в
размер на 1 100 лв. при съобразяване с липсата на фактическа и правна
сложност на спора пред настоящата инстанция, както и, че производството по
делото приключи в едно публично съдебно заседание без допълнително
събиране на доказателства.
Водим от горното, Апелативен съд-София,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6443 от 25.11.24 година по гр.д. 10706/23
година на СГС, ГО, I-28 състав, в частта, в която е уважен, предявеният от В.
В. Х., ЕГН **********, срещу Столична община, иск по чл. 49 вр. с чл.45, ал.1
от ЗЗД за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от травматични
увреждания, получени от падане на 19.03.2023 г. в необезопасена шахта,
намираща се в гориста местност в близост до с. Владая, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 19.03.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“ № 33, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., да заплати на адв. Г. П. Ч., САК, гр.София,
бул.“Македония“ №1, сграда КНСБ, ет.18, сумата в размер на 1 100 лв.,
представляваща адв.възнаграждение за процесуално представителство на В.
В. Х., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
получаването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11