Решение по дело №10/2024 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 772
Дата: 5 март 2024 г. (в сила от 5 март 2024 г.)
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20247200700010
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 772

гр. Русе, 05.03.2024 г.

Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                                         Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

при секретаря              МАРИЯ СТАНЧЕВА                         като разгледа докладваното от   съдия        АГУШ  адм. дело № 10 по описа за 2024 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/, във връзка с чл. 208, ал. 2 от същия кодекс.

Образувано по жалба на С.М.М. ***, чрез процесуален представител адвокат А.Е., срещу решение № 213/21.11.2023 г. на Директора на ТД на НАП Варна и потвърдения с него отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С 230018 - 012 - 0000073/28.09.2023 г., издаден от публичен изпълнител при същата дирекция.

 Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ за отмяна на обезпечението е незаконосъобразен, защото е наложен запор по банкова сметка, ***вен фонд "Земеделие". Твърди, че същите са публични средства, целево предоставяни от държавния бюджет и този на ЕС, поради това върху тях не може да се провежда принудително изпълнение. Тези суми са несеквестируеми и единственият овластен да ги получи и то в пълен размер е земеделският производител – бенефициер.

Предвид това, че при налагане на запора ПИ не е посочил несеквестируемостта на сумите, постъпващи от ДФЗ по сметката на жалбоподателя, последният иска отмяната на обезпечителната мярка. Представено е извлечение от банковата сметка, върху която е наложен запорът и по която постъпват субсидии от ДФ „Земеделие“.

         В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа предявената жалба и прави искане същата да бъде уважена.

          Не претендира разноски.

Ответникът по оспорването - Директорът на ТД на Варна, чрез процесуален представител, дава становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че наложения запор е законосъобразен, за което се позовава на мотивите в оспореното решение. Не отрича, че постъпващите от европейските фондове средства към земеделските производители са публични средства, но смята, че с постъпването им по сметката на жалбоподателя губят това си качество и стават негови лични средства. Поради което няма пречка за провеждане на принудително изпълнение върху тях.

Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 208 от ДОПК за отмяна на обезпечението. Не претендира присъждане на разноски.

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Депозирана е в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК.

         Предвид изложеното, съдът прие жалбата за процесуално допустима.

         Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по изложените по-долу фактически и правни съображения.

По доказателствата:

Представени да писмени доказателства, които не са оспорени от страните. Представено е извлечение от запорирана банкова сметка ***, клон Русе, по която са превеждани субсидии от фонд "Земеделие" и/или други несеквестируеми вземания.

В настоящето производство, съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 144, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на акта, проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

В тази връзка, съдът взе предвид релевираните в жалбата оплаквания, съобрази и доводите на страните. Извърши служебно дължимата проверка на оспорения акт, на основание чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът приема за установени следните релевантни факти:

По фактите:

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С230018-022-0001081/26.04.2023г., издадено от К. Д. на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Варна във връзка с постъпили мотивирани искания за предварително обезпечаване на задължения №Р- 03001822005588-039-001/30.03.2023г. и №Р-03001822005588-039-002/10.04.2023г. от Р. М. М. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна на жалбоподателя е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижими имоти, собственост на лицето, запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително управление на дружеството, находящи се в ТБ „ОББ" АД и „ЦКБ" АД както и запор на 1/2 ид. ч. от два броя моторни превозни средства.

Обезпечителните мерки са наложени въз основа на цитираните по-горе мотивирани искания за задължения, съставляващи данъци и осигуровки, като очаквания размер е общо в размер на 66 565.32 лв., от които главница - 52 213.04 лв. и лихва към 07.04.2023 г. - 14 443.28 лв. Същото е влязло в сила на 14.09.2023г., тъй като е било обжалвано и с Решение от 14.09.2023г. по описа на АС-Русе, АД №427/2023г. е било потвърдено решение № 134/28.06.2023г. на директора на ТД на НАП Варна.

Ревизионното производство е приключило с РА № Р03001822005588-091-001/18.05.2023г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-03001823105030-003-001/09.06.2023 г. Издадено е постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с № С230018-139- 0001069/26.05.2023г., връчено на 30.05.2023г. - необжалвано и влязло в сила.

За горепосочените държавни вземания е образувано ИД № *********/2023г., като не се спори, че към датата на постановяване на оспореното решение оспорващият има непогасени публични задължения в размер на 79 580.01 лв., от които главница 56924.13лв. и лихва 22 655.88 лв. На 25.09.2023г. в ТД на НАП Варна, офис Русе е постъпила молба вх.№С230018-000-0463159/25.09.2023г., с която е изискана отмяна на наложения запор върху банковите сметки на земеделския производител, като е изтъкнат аргумент, че постъпващите суми са от субсидии, изплащани от ДФЗ, върху които не могат да бъдат налагани запори и същите не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. По депозираната молба е постановен отказ на публичен изпълните на основание чл. 208, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ДОПК с изх. № С230018-012-0000073/28.09.2023 г. Отказът е обжалван по административен ред пред директора на ТД на НАП Варна и е постановено обжалваното решение № 213/21.11.2023г.

В мотивите на решението е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от ДОПК отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването и след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и т. 5. Нормата на ал. 3 гласи, че решаващият орган отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1, изречение първо или че са налице условията по чл. 199, ал. 2. Длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това.

Прието е, че в случая не се установява нито една от предвидените в закона предпоставки, при наличието на които могат да се отменят наложените обезпечения. Към днешна дата вземането не е погасено, нито изпълнителните основания, от които е възникнало, са отменени, изменени, обявени за нищожни от съда, не се иска замяна на обезпечителните мерки с банкова гаранция или пари. Не е налице и съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки спрямо размера на публичното вземане. С оглед изложеното решаващият орган е приел, че не е изпълнена посочената хипотеза на закона, която да обуслови незаконосъобразността на издаденият отказ за отмяна на наложената обезпечителна мярка.

Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави следните изводи:

По правото:

Релевираните в жалбата твърдения за факти разкриват административно-правен спор. Жалбоподателят търси съдебна защита срещу отказ на администрацията на НАП да отмени наложени обезпечителни мерки – запор върху банковите му сметки в банка ЦКБ и ОББ и изпълнение върху суми, които счита за несеквестируеми.

На основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК, отказът за отмяна на обезпечението се обжалва по реда на чл. 197 от ДОПК. Следователно отказът в случая подлежи на задължителен контрол по административен ред пред директора на съответната ТД на НАП, а негово решение, с което се потвърждава този отказ, според чл. 197, ал. 2 от ДОПК може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на същата ТД.

Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.197 ДОПК се очертава, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са отказът на ПИ за отмяна на ОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. В тази връзка, съдът на основание чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да прецени дали при издаването на двата административни акта са спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния акт; изискването за писмена форма и реквизити; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им.

При служебно дължимата проверка на валидността на обжалваните актове, която не се оспорва, съдът установи следното:

Процесното Решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност. Постановено е от директора на ТД на НАП Варна, който въз основа на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 208, ал. 2 от с. к. е натоварен с това правомощие. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл.197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата. Изложени са подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на НАП да потвърди обжалвания пред него отказ.

         Обжалваният пред административния орган отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП Варна, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Същият е изготвен в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, както и фактически и правни основания за издаването му.

Не се твърди в жалбата и не се установява при проверката да са допуснати нарушения на процесуални правила при постановяване на отказа за отмяна на обезпечението. Наличието на ликвидни и изискуеми публични задължения не се оспорва.

Не се твърди погасяването им или др. активно поведение на длъжника в тази връзка, т. е. обезпечителната нужда съществува. Не се твърди и наличие на предпоставки за отмяна на обезпечението в хипотезата на чл. 208, ал. 1 от ДОПК.

         От фактическа и правна страна актът на администрацията е основан на това, че наложеният от ПИ запор върху банковите сметки на жалбоподателя е законосъобразен, т.к. субсидиите от ДФЗ не са посочени конкретно като несеквестируеми в чл. 213 от ДОПК, а предпоставките по чл. 208, ал. 1 от ДОПК не са налице.

Съдът намира оспорения отказ за материално незаконосъобразен, отчасти, предвид следното:

В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са уредени различни форми на финансово подпомагане на същите оператори, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение.

По делото не са спорни от фактическа страна обстоятелствата, че жалбоподателя има непогасени публични задължения, като и че е получавал безвъзмездна финансова помощ за дейността си като земеделски производител.

Видно от разпоредбата на чл. 100, ал.1  от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, а съгласно ал. 2 на същия член, тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

В § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП е дадено легално определение, че "земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция, от което следва, че те не представляват финансови предприятия. Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за държавния бюджет за 2023 г. намират приложение по отношение на държавните субсидии, които се отпускат на земеделските производители и тези средства не могат да се използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични такива, какъвто е настоящият случай.

По отношение на средствата, отпускани от фондовете на ЕС, те са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, като на основание чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен фонд "Земеделие". Съобразно Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Съвета бенефициери на тези плащания – в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно, по предназначение. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства.

От изложеното следва, че се касае за публично целево финансиране и единственият овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициерът – земеделски производител. Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица. Нещо повече, изразходването на отпуснатите целеви средства от Държавен фонд "Земеделие", подлежи на контрол по отделен ред, а установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, така и до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на Държавата, тъй като неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните органи. Поради това тези средства няма как да послужат за друго, освен за тази дейност, за извършването на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер. Изводът, който се налага е, че правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани, като целево предоставени, са обект на специален режим и са несеквестируеми.

         Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.

Следователно несеквестируемостта на сумите от субсидии, изплащани от ДФ "Земеделие" обуславя незаконосъобразност на оспорваните актове и е основание за тяхната частична отмяна до размера на получаваните от жалбоподателя субсидии.

Правомощията на решаващия орган и съда при обжалване на отказ за отмяна на обезпечението са изрични визирани в разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от ДОПК, където се посочва, че съдът отменя обезпечението, при наличието на посочените в разпоредбата условия.

Водим от горното и на основание чл. 208, ал. 3 от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 213/21.11.2023г. на директора на ТД на НАП – Варна и потвърденият с него отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С 230018 - 012 - 0000073/28.09.2023 г., издаден от публичен изпълнител при същата дирекция, в частта, в която е наложен запор върху несеквестируеми вземания на длъжника – постъпващите от Държавен фонд "Земеделие" суми от субсидии по сметките на земеделския производител С.М.М., с ЕГН **********, в ТБ ЦКБ АД и Търговска банка ОББ АД.

         ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С230018-023-0001081/26.04.2023г., издадено от Красимира Душкова на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Варна / действието на наложените предварителни обезпечителни мерки е продължено с постановление № С230018-139-0001069/26.05.2023г., в частта, в която е наложен запор върху несеквестируеми вземания на длъжника – постъпващите от Държавен фонд "Земеделие" суми от субсидии по сметката на земеделския производител С.М.М., с ЕГН **********, в ТБ ЦКБ АД и Търговска банка ОББ АД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: