Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1017/ 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори
юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМР ХРИСТОВ
ДИАНА
ГАНЕВА
при секретар Сийка Хардалова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА
по КАНД № 1010/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „Виктори Ко Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Ивайло“ № 97, ет.1, представлявано
от управителя Б.К.Б, е оспорил решение № 33/21.02.2020г. по АНД № 642/2019г. по
описа на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 471178-F506719/18.10.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП. С наказателното постановление за нарушение на чл.42,
ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС,
на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като на
30.08.2019г. е представен искания паспорт на ФУ, който към момента на
проверката се е намирал в обекта, но не е бил своевременно открит. Иска
обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено
наказателното постановление. При евентуалност иска да се приложи чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
ЦУ на НАП, чрез представител по пълномощие юрисконсулт С. оспорва касационната
жалба и иска оставяне в сила решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Д.Х.,
счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
неоснователна.
„Виктори Ко Мениджмънт“ ООД е наказано затова, че на
26.08.2019г. в 15:25ч. при извършена проверка в магазин „Green Paradise“, находящ се в гр.Приморско, ул.“Зелен рай“ № 6, стопанисван
от касатора, същият не съхранява в търговския обект паспорта на монтираното и
въведено в експлоатация, регистрирано в НАП фискално устройство модел „Daisy FX1200 В-КL“ с ИН на ФУ DY345322 и ИН на ФП: 36486668.
За извършената проверка и направените констатации е съставен
ПИП с № 0339365 от 26.08.2019г.
Административнонаказващият орган е приел, че дружеството е
нарушило чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Съгласно чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. лицето
по чл.3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта
на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС
извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1.
Съгласно ал.1 на чл.185 от ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че нарушението е доказано по
несъмнен начин.
Обжалваното решение е правилно.
Твърдението
в касационната жалба, че паспортът на фискалното устройство се е съхранявал в
търговския обект, но не е бил предоставен на проверяващите, защото в този
момент не е открит своевременно, тъй като бил между други документи, е
необоснована от доказателствата защитна теза. Отделно от това, наличието на
паспорта в търговския обект се установява именно чрез представянето му веднага
след поискване от съответните контролни органи. Обстоятелството, че паспортът е
представен три дни по-късно е ирелевантно, тъй като законът изисква този
паспорт да се съхранява в търговския обект, в който се използва фискалното
устройство. Дружеството не е санкционирано за това, че не притежава паспорт на
фискалното устройство, а за това, че не го е представил при проверката, въпреки
законовото задължение да го съхранява в търговския обект.
Нарушението
е на простото извършване, няма съставомерни вредни последици, затова
твърденията, че не са застрашени, нито са укрити доходи нямат отношение към
извършването на деянието, за което е наложено наказание.
Същото
се отнася и до твърденията за изрядността и техническата изправност на
фискалното устройство. Никъде не е ангажирана отговорността на дружеството за
такива обстоятелства, затова те също нямат отношение.
На
последно място никъде в наказателното постановление не се твърди, че
организацията на дейността в проверяваното търговско дружество има една
единствена цел и тя е отклонение от данъчното законодателство. Дружеството е
наказано само и единствено, защото при проверка в конкретен търговски обект,
стопанисван от това дружество, не е представен паспортът на използваното в
обекта фискално устройство, въпреки че нормата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. изисква съхраняването на паспорта в същия търговски обект. Този
факт е доказан, затова всички възражения, които съдът посочи, са изцяло
неотносими към деянието, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност с процесното наказателно постановление.
Коментираното нарушение не може да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното деяние не
притежава никакви обективни белези, които да го отличават от общите случаи на
нарушения по посочената в АУАН и НП разпоредба. Деянието не се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС-Царево следва
да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 21.02.2020г. постановено по АНД
№ 642/2019г. на Районен съд – Царево.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: