Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 518/9.4.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти
състав
На единадесети март Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 713 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000107/28.01.2020г. на Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с
което на “Н.2.“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лева на
основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА “Н.2.“ ЕООД, булстат ********* да заплати на РД „АА“
– Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото
разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП на
Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което е наложено административно наказание
имуществена санкция.
С жалбата се изразява позиция, че НП е незаконосъобразно;
допуснати са нарушения на чл.42 т.4 и
чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като липсва описание на нарушението и не са взети
предвид всички факти и обстоятелства, свързани с установяване на нарушението. В
Наредбата не е предвиден срок за прикрепване на съкратения отчет. С оглед на
това, че периодичния отчет на фискалната памет , както и всички отчети на
фискалната памет са справочни и могат да
се вадят по всяко време и многократно, не става ясно как е приета за дата на
нарушението 09.06.2019г. Алтернативно се изразява позиция за маловажност на
случая. Формулира се искане за отмяна на
НП.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител на
дружеството.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата.
По същество моли НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена
като неоснователна. Претендира юристконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
През 2019 год.
служители на ОО „АА“ Варна, сред които св. Й.,
приключили извършена комплексна проверка на въззивното дружество. В хода
на проверката било установено, че на
09.06.2019 г. в гр.Варна, превозвачът "Н.2." ЕООД, притежаващ лиценз
на Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници
№ 10864, е допуснал до управление лек таксиметров автомобил марка "Шкода»,
кат. М1 с peг. № В3863НКН, с който са извършени таксиметрови превози на пътници
в период от 08.02.2019г. до 09.06.2019г. След изчерпване на пътната книжка сер.
Н №28/08.02.2019г., издадена за този таксиметров автомобил, не бил прикрепен
съкратен отчет от фискалната памет на ЕТАФП №ЕС015243 и ФП№46083760, монтиран в
автомобила, в книгата по чл.17 от Наредба№35/03.11.1999г.
При тези констатации,
на 27.11.2019г. служител на ОО АА съставил срещу въззивното дружество акт за
установяване на административно нарушение, в който описал обстоятелствата на
извършване на нарушението и посочил правната му квалификация по чл.23, ал. 4 от
Наредба №35 от 3.11.1999г. на МТ,МФ и ДАСМ. Актът бил предявен и връчен на
представляващ дружеството, който го подписал без възражения. В срока по чл.44
от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН.
На 28.01.2020 год., въз основа на съставения акт АНО издал
атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на
основание чл.105 ал. 1 от ЗАвП му наложил административно наказание имуществена
санкция в размер на 200 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът напълно
кредитира показанията на св. Й., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като
същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от
надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е
съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна.
При провеждането на
АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени в
сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата
и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо
и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото
административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. На първо място следва да
се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни
фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени
са данни за издаденото му удостоверение.
Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на
нарушението и мястото на извършването му. В случая наказващия орган е
индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение – допускането до
управление на лек таксиметров автомобил, с който са извършени обществени
превози на пътници в период от 08.02.2019г. до 09.06.2019г. и след изчерпване
на пътната книжка сер. Н №28/08.02.2019г., издадена за този таксиметров
автомобил, не е прикрепен съкратен отчет от фискалната памет на ЕТАФП №ЕС015243
и ФП№46083760, монтиран в автомобила, в книгата по чл.17 от
Наредба№35/03.11.1999г. Въззивният
състав на съда намери, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни ,
които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на
административното нарушение за което е ангажирана отговорността на "Н.2."
ЕООД.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че
не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение
от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за
наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че
случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди
устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма
задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
Поради горното съдът
намира , че дружеството правилно е санкционирано именно по чл.105, ал.1 от ЗАвП
т.к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен размер от 200 лева за
нарушения на ЗАвП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание. Като съобрази, че санкционната норма предвижда
административно наказание в императивен размер, съдът счете че не следва да се
произнася по въпроса за индивидуализацията на същото, тъй като е лишен от възможност да коригира
размера на санкцията, поради наличие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Противно на изразената позиция с жалбата, съдът намира, че в
настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
извършеното от "Н.2." ЕООД административно нарушение по нищо не се
различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира
случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар.
"формални" нарушения, при които вредните последици /обществената
опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед
на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени
отношения, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде квалифициран
като маловажен. Следва да се отбележи и , че не се касае за изолиран случай на
нарушение, а са констатирани и други такива.
Съдът намери и, че не може да бъде споделена позиция, че в
Наредбата не е предвиден срок за прикрепване на съкратения отчет. С оглед на
това, че периодичния отчет на фискалната памет , както и всички отчети на
фискалната памет са справочни и могат да
се вадят по всяко време и многократно, не става ясно как е приета за дата на
нарушението 09.06.2019г.
С Наредба № 35 от 3.11.1999 г. за функционалните и
техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет
и по- специално с чл. 23 е предвидено отпечатване на отчет след приключване на
всяка смяна. Данъчно задълженото лице
осигурява ежедневно обобщаване на данните за извършените таксиметрови услуги
чрез отпечатване на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет.Отчетите по ал. 1 се прикрепват по хронологичен ред към пътните листа на
водачите от пътната книжка на автомобила. Отчетът по ал. 2 се прикрепва към
пътния лист на последния водач за деня.
Предвиденото , че при изчерпване на пътната книжка данъчно
задълженото лице отпечатва и прикрепва към книгата по чл. 17 съкратен отчет на
фискалната памет за отразения в пътната книжка период по аргумент от
горепосочените разпоредби, следва да се извършва ежедневно за периода на
извършваните превози.
Въз основа на горното , съдът намери, че правилно е била
приета за дата на нарушението тази на
последния ден, отразен в пътната книжка – 09.06.2019г.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски
за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: