Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на дванадесети май, две хиляди и седмнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Г.
при секретаря Кирилка Ангелова, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 4
945 по описа за 2012 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРЕКРАТЯВА
производството по иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК на О.Г.Т. срещу държавата
за признаване за установено, че при изграждането на бул. „В.В.“ държавата не е
имала право да завземе 1 506,00 кв. метра от имот с номер 310, м.
„Подуенско пладнище“ по плана на гр. София от 1956 г.
[2] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) на О.Г.Т. срещу Държавата и „П.Ф.К.Л.”
АД за признаването му за
собственик и предаване на владението на: част от имот 1236, която е с площ от
4 725,00 кв. метра; част от имот 1237, която е с площ от 1 028,00 кв.
метра; имоти без планоснимачни номера и с площи от 1 650,00 кв. метра и
1 138,00 кв. метра. Всички имоти са очертани със синя линия от химикална
паста и зелена линия по скицата на вещото лице С.К., приложение 19, към нейното
заключение, л. 288, т. 1 от настоящото дело. Приложение 19 към заключението на
вещото лице С.К. е неразделна част от настоящото решение. О.Г.Т. е със съдебен
адрес – адвокат В.,***. Държавата е представлявана от Министъра на регионалното развитие,
чрез пълномощника си - Областния управител на област София, с адрес: гр. София,
ул. „*******. „П.Л.” АД е със съдебен адрес – адв. Р.К.,*** ОСЪЖДА О.Г.Т. да заплати на П. „Л.” АД 3 090,40 лева разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението в частта по §1 може да бъде обжалвано с
частна жалба пред САС в едноседмичен срок от получаването на съобщението за
изготвяне на решението.
[5] Решението в
частта по §2 може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от получаването
на съобщението за изготвяне на решението.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[6] О.Т.
заявява в искова молба от 29.03.2012 г., че е собственик на имот пл. номер 310
по плана от 1956 г., който е идентичен с имот пл. номер 32 от кв. 148 по
регулационния план от 1983 г. на местността „Суха река – Б.Ш.”. Той е придобил
този имот по наследство от своя наследодател Г.Д.Т., който пък е закупил общо
22 500,00 кв. метра през 1903 г. и 1908 г.
[7]
През 1986 г. са били отчуждени 5 047,00 кв. метра от имот пл. номер 310 за
пътен възел. При изпълнение на мероприятието обаче, са били усвоени не
отчуждените 5 047,00 кв. метра, а 6 560,00 кв. метра или с 1 513 кв.
метра повече. За тези 1 513,00 кв. метра държавата дължи на ищеца
обезщетение, което той ще търси.
[8]
От процесния имот пл. номер 310 не са били отчуждавани други части. Останалата площ
е била неправомерно завзета от държавата, като за част от нея е бил издаден и
акт за държавна собственост. От тази част, неправомерно завзета от държавата,
6 014,00 кв. метра са били включени в УПИ V – отреден за стадион „Л.”, а други
9 924,00 кв. метра се владеят от ответника П.Ф.К.„Л.“ (Л.) и държавата.
[9]
Затова О.Т. моли съда:
1.
да признае за установено спрямо държавата и Л., че държавата не е имала право
да завземе 1 506,00 кв. метра, които попадат в района на пътния възел;
2.
да приеме, че ищецът е собственик и да осъди държавата и Л. да му предадат
владението на: част от имот 1236, която е с площ от 4 725,00 кв. метра;
част от имот 1237, която е с площ от 1 028,00 кв. метра; имоти без
планоснимачни номера и с площи от 1 650,00 кв. метра и 1 138,00 кв.
метра. Всички тези имоти са в района на стадиона на Л. (исковата молба, л. 3-6.
т. 1; уточнителната молба, л. 32-35, т. I; становището, л. 127-129, т. I; допълнителното
уточнение в с.з. на 05.09.2014 г., л. 302, т. I. Ищецът е уточнил имотите по точка
втора в съдебното заседание на 05.09.2014 г., като е използвал приложение 19 от
заключението на вещото лице К. и това са имотите, отбелязани със следните площи
- 4 725, 1 138, 1 028 и 1 650 кв. метра – приложение 19, л.
288, т. I).
2.
На ответниците
2.1.
на Л.
[10]
Л. е подал писмен отговор. С него той е оспорил предявените искове.
[11]
Той е заявил, че имотите, които са били собственост на Г.Т., не са идентични с
имотите пл. номера 1236 и 1237 от сега действащия план, както и с имота от
6 016,00 кв. метра, описан в АДС 04812. Л. също твърди, че дори имотите да са идентични,
те не са на ищеца, те са застроени и собствеността за тях не подлежи на
възстановяване.
[12] Ответникът заявява също, че липсва
правен интерес от предявяване на иска да бъде признато, че държавата не е имала
право да завземе 1 506,00 кв. метра, тъй като сроковете за подаване на
заявление за обезщетение са изтекли. Затова Л. моли съда да прекрати производството
по този иск, а да отхвърли втория иск (писмения отговор, л. 95-99, том I;
протокол от съдебно заседание, л. 290-303, том I).
2.2.
на ответника ДЪРЖАВАТА
[13]
Ответникът държавата, чрез законния си представител Министъра на регионалното
развитие, не е подал писмен отговор в едномесечния срок. В съдебно заседание от
05.09.2014 г. държавата е оспорила предявените искове, като е заявила, че: 1. за
ищеца не е налице правен интерес от установяване, че държавата не е имала право
да завземе 1 506,00 кв. метра, защото сроковете за подаване на заявление
за обезщетение са били изтекли; 2. улиците и булевардите са публична общинска
собственост и затова държавата не следва да отговаря по иска (протокол от
съдебно заседание на 05.09.2014 г., л. 290-303, том I).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[14] На 11.02.1903 г. Д. Т. е закупил на
публична продан една нива, находяща се в гр.София, Подуянска махала, местност
Пладнището, с площ от 18,00 дка. Съседи на нивата са били Ц.А., ГМ., държавна
река, М. Н. и път (крепостен акт от 11.02.1903 г., л. 23, том I).
[15] На 15.07.1908 г. Д. Т. е закупил още
една нива, съседна на закупената през 1903 г. Тя е била с площ от 4 500,00
кв. метра. Нейни съседи са били: Д. Н., Ц.Б., Д.И.и Д. Т. (крепостен акт от
15.07.1908 г., л. 24, том I).
[16] Част от двете ниви, описани в §§14-15
са процесните имоти, описани в §§2 и 9 от решението. Процесните
имоти съответстват на следните имоти по плана от 1956 г. – части от имот 4, 6, 3,
5, 16, 17 и 18, и имоти 7-15 плюс 19-23 - а по плана от 1977 г. – части от имоти 32a, 32б,
112, 114-117, 120 и цели имоти 118-131 и имот без планоснимачен номер (т. 4 от
заключение на вещо лице К., л. 250-261, 260 том I, както и приложение 19 към
експертизата на вещото лице К., л. 288, т. I това са
имотите, очертани със синя химикална паста и със зелено; приложение 3 към
заключението на тройната експертиза, л. 249, том II; сравни
приложение 19 с приложение 3).
[17] През периода 1945-1951 г. и през 1967
г. наследниците по закон на Д. Т. – Г.Д.Т., С.Д.Т.и Й.Д.Т– са продали и дарили на
трети лица всички имоти, отговарящи на процесните, с три изключения (за това
продадените имоти на имоти с кои пл. номера по плана от 1956 г. и по плана от 1977
съответстват и как те са разположени върху плана от 1983 г. вж. приложение 3 от
заключението на тройната експертиза, л. 249, том II; за това кои
имоти са продадени като се съпоставя номерацията им към 1956 г. и 1977 г. вж.
т. 3, стр. 11-12 от заключението на тройната експертиза, л. 234-246, както и:
таблицата към заключението, л. 250-251, т. II; за това как е
била прехвърлена собствеността на процесните имоти вж. §§20-28, 30-41, 44 от
настоящото решение, по-долу).
[18] Преди отчуждаванията не е била
прехвърлена собствеността единствено на няколко имота. Първият е имот 1 по
плана от 1956 г., съответстващ на имот 112 по плана от 1977 г., от който малка
част в югоизточния му край е част от процесните имоти. Вторият имот е 32б, от
който малка част в югоизточния му край е част от процесните имоти. Третият имот
е част от имот 6 и 7 по плана, действал към 1956 г., ограничена от лилавата
линия между букви АБ, очертаваща неотчуждената част от имот 1237, и синята
хоризонтална линия под нея по кадастъра от 1959 г. (пак там). Тя попада в имота, отреден за спортни
съоръжения и е с площ от 60,00 кв. метра (таблица 1 и 2 към тройна СТЕ, л.
250-251, и приложение 3 от същата експертиза, л. 249, том II[1]).
[19] Продажбите са били извършени по
следния начин: през 1945 г. Г.Д.Т., С.Д.Т.и Й.Д.Тса продали части от нивата,
която Д. Т. е бил закупил през 1903 г. Общата площ на продадените части е била
2 150,00 кв. метра чрез пет продажби.
[20] Първата продажба е била на
21.08.1945 г. на 360,00 кв. метра на А. и Л.М.. Това е бил имот 19 по плана от
1956 г., съответстващ на имот 127 по плана от 1977 г. (нот. акт, л. 236-238,
том I.; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 245, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[21] Втората продажба е била на
21.08.1945 г. на 330,00 кв. метра на И. С.Ц., който
впоследствие е продал имота на Д. С.Т.. Това е бил имот 20 по плана от 1956 г.,
съответстващ на имот 128 по плана от 1977 г. (нот. акт, л. 369-371, том I; нотариален
акт, л. 240, т. 1; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 245, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[22] Третата продажба е била на 21.08.1945 г. на
360,00 кв. метра на И.ка Димитрова Баракова. Това е бил имот 21 по плана от 1956 г.,
съответстващ на имот 129 по плана от 1977 г. (нотариален акт, л. 241-243, том I; т. 3 от
заключението на тройната експертиза, л. 245, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[23] Четвъртата продажба е била на
29.09.1945 г. на 500,00 кв. метра на Д. К. и А.Д., който впоследствие те са
продали на Р.С.К.. Това
е бил имот 18 по плана от 1956 г., съответстващ на имот 126 по плана от 1977 г.
(нот. акт, л. 541-542, том I; нот. Акт, л. 543-544, т. I; разписния
лист, л. 208, т. I; т. 3 от заключението на тройната
експертиза, л. 245, т. II; таблицата към заключението на тройната
експертиза, л. 250, т. II).
[24] Петата продажба е била на 27.12.1945
г. на 600,00 кв. метра на Г. и Николина Къневи, които впоследствие са го
продали на Л. и Г. Ж.. Това е бил имот 14 по плана от 1956 г.,
съответстващ на имот 122 по плана от 1977 г. (нот. акт, л.
363-364, том I; нот. акт, л. 225, т. I; т. 3 от
заключението на тройната експертиза, л. 244, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II);
[25] До края на 1946 г. наследниците на Д.
Т. са продали още 1 672,00 кв. мeтра от нивата,
придобита през 1903 г. чрез нови четири продажби. Първата е била на 24.08.1946
г. на 360,00 кв. метра на П.Н.Б.. Това е бил имот 13 по плана от 1956 г.,
съответстващ на имот 123 по плана от 1977 г. (нот. акт, л. 228-229, том I; т. 3 от
заключението на тройната експертиза, л. 244, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[26] Втората е била на 18.09.1946 г. и на
12.10.1946 г. – общо 537,00 кв. метра (124,00 кв. метра и 416,00 кв. метра) на В.
и Д.Б.. Това е бил имот 12 по плана от 1956 г., съответстващ на имот 124 по
плана от 1977 г. (нотариални актове, л. 365-368, том I; т. 3 от
заключението на тройната експертиза, л. 244, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[27] Третата е била на 02.09.1946 г. на
387,50 кв. метра на К.Т.Б., който впоследствие го е продал на И.Ц.. Това е бил
имот 22 по плана от 1956 г., съответстващ на имот 130 по плана от 1977 г. (нот.
акт, л. 372-373, том I; нот. акт, л. 244-246, т. I; т. 3 от
заключението на тройната експертиза, л. 245, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II);
[28] Четвъртата продажба е била отново на
02.09.1946 г. на 387,50 кв. метра на Н.Т.Б. и К.Н.Т., който впоследствие те са
продали на Д. Т.. Това е бил имот 23 по плана от 1956 г., съответстващ на имот
131 по плана от 1977 г. (нот. акт, л.
374-375, том I; нот. акт, л. 247-248, том I; т. 3 от
заключението на тройната експертиза, л. 245, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[29] На 20.01.1947 г. е била извършена
делба на част от имота с площ 18,00 дка. Г.Д.Т. е получил в дял южната част от
имота с площ от 5 047,00 кв. метра и съседи: Г. М.; Й.Т., река и
продадените парцели. Й.Д.Те получила средната част от нивата с площ 3 361,00
кв. метра, а С.Д.Т.– северната част с площ 3 361,00 кв. метра. Освен
разделената нива, предмет на делото е била и друга нива с площ от 4 500,00
кв. метра в м. „Пладнището“, гр. София, при съседи: М.Г., Й.Й., бр. М. и
наследници на Д. Т.. Производството по отношение на тази част от нивата е било
прекратено и тя е останала неразделена (протокол по ч. гр д. 213/1946 г. на
Софийски околийски съд, л. 140-141, том II).
[30] През 1947 г. Г.Т. е продал 1 500,00
кв. метра от получената в дял нива с площ 5 047,00 кв. метра чрез нови пет
продажби. Първата е била на 08.09.1947 г. на 300,00 кв. метра на В.Й.. Това е
бил имот 11 по плана от 1956 г., съответстващ на имот 119 по плана от 1977 г. (нотариален акт, л. 223-224, том I; т. 3 от
заключението на тройната експертиза, л. 244, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[31] Втората продажба е била на
24.09.1947 г. на 300,00 кв. метра на Г. К.. Това е бил имот 9 по плана от 1956
г., съответстващ на имот част от имот без планоснимачен номер по плана от 1977
г. (нотариален акт, л. 379-380, том I; т. 3 от заключението на тройната
експертиза, л. 244, т. II; таблицата към заключението на тройната
експертиза, л. 250, т. II).
[32] Третата продажба е била на 24.09.1947
г. на 300,00 кв. метра на Д. Б.. Това е бил имот 10 по плана от 1956 г.,
съответстващ на имот 118 по плана от 1977 г. (нотариален акт, л. 221-222, том I;
т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 244, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[33] Четвъртата продажба е била на 11.12.1947
г. на 300,00 кв. метра на И. Табаков. Това е бил имот 8 по плана от 1956 г.,
съответстващ на част от имот без планоснимачен номер по плана от 1977 г. (нотариален
акт, л. 376-378, том I; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 244, т.
II; таблицата към заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[34] Петата продажба е била на 23.12.1947
г. на 300,00 кв. метра на Н. Н. и Г. Б.. Това е бил имот 5 по плана от 1956 г.,
съответстващ на имот 117 по плана от 1977 г. (нотариален акт, л. 219-220, том I;
т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 244, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[35] През 1949 г. Г.Т. е продал още 1 500,00
кв. метра от получената в дял нива с площ 5 047,00 кв. метра чрез нови пет
продажби. Първата е била на 14.11.1949 г. на 300,00 кв. метра на М.К.. Това е
бил имот 2 по плана от 1956 г., съответстващ на имот 113 по плана от 1977 г. (нот.
акт, л. 210-211, том I; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 244, т.
II; таблицата към заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[36] Втората е била на 14.11.1949 г. на
300,00 кв. метра на Л.М.. Това е бил имот 6 по плана от 1956 г., съответстващ
на имот 115 по плана от 1977 г. (нотариален
акт, л. 357-359, том I; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 244, т.
II; таблицата към заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[37] Третата е била на 14.11.1949 г. на
300,00 кв. метра на Г. Т. Д.. Това е бил имот 6 по плана от 1956 г.,
съответстващ на имот 115 по плана от 1977 г. (нотариален акт, л. 360-362, том I;
таблицата към заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[38] Четвъртата е била на 14.11.1949 г.
на 300,00 кв. метра наМ.Т. М. и Б.М. Т.. Това е бил имот 7 по плана от 1956 г.,
съответстващ на част от имот без планоснимачен номер по плана от 1977 г. (нотариален
акт, л. 381-383, том I; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 244, т.
II; таблицата към заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[39] Петата продажба е била на 27.12.1949
г. на 300,00 кв. метра наС. П. и Д.Г.. Това е бил имот 4 по плана от 1956 г.,
съответстващ на имот 114 по плана от 1977 г. (нот. акт, л. 212-215, том I; т. 3
от заключението на тройната експертиза, л. 244, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[40] През 1950 г. Г.Т. е продал още 600,00
кв. метра от нивата с площ 5 047,00 кв. метра чрез две продажби. Първата е
била на 17.07.1950 г. на 300,00 кв. метра на Б.Б.. Това е бил имот 3 по плана
от 1956 г., съответстващ на имот 116 по плана от 1977 г. (нот. акт, л. 216-218,
том I; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 244, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II). Втората е
била на 20.09.1950 г. на 300,00 кв. метра на Б.В.. Това е бил имот 17 по плана
от 1956 г., съответстващ на имот 125 по плана от 1977 г. (нот. акт, л. 232-235,
том I; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 245, т. II; разписния
лист, л. 99, т. II)
[41] През 1951 г. Г.Т. е продал на П. х.П.
700,00 кв. метра от нивата с площ 5 047,00 кв. метра. Това е бил имот 16 по
плана от 1956 г., съответстващ на имот 120 по плана от 1977 г. (нот. акт, л.
545-547, том I; т. 3 от заключението на тройната експертиза, л. 244, т. II; таблицата към
заключението на тройната експертиза, л. 250, т. II).
[42] Първият план на местността, в която се
намират процесните имоти, е бил одобрен през 1956 г. В този план двата имота,
закупени от Д. Т. през 1903 г. и 1908 г., са били обединени в един имот с
планоснимачен номер 310 (констатациите и заключението по т. 4 от СТЕ, л.
250-289, том I). След изработване на кадастралния план, в южната част на имота,
означена като полигон 13а, са били нанесени имоти с планоснимачни номера от 1
до 23. По този начин планоснимачният номер 310 вече се е отнасял само за северната
част от бившия имот, обединил двете ниви, които Д. Т. е закупил през 1903 г. и
1908 г. (заключението на вещото лице К., л. 250-289, том I; разпита на вещото
лице в съдебно заседание от 05.09.2014 г., л. 290-303, том I и приложение № 1
към тройната СТЕ, л. 247, том II).
[43] На 24.02.1964 г. е починала С.И.Т.-
съпруга на Д. Т. Т. (удостоверение за наследници, л. 169, том I). На 30.05.1967 г. е бил одобрен
регулационен план на кв. Сухата река. С него е било предвидено през част от
имотите с пл. № 1-23 да премине улица (заповед за одобряване на регулационен
план и извадка от регулационния план, л. 249 и следващите, том I).
[44] На 08.12.1967 г. Г.Д.Т. е дарил на дъщеря
си Р.Г.А.и сина си О.Г.Т. по 900,00 кв. метра или общо 1 800,00 кв. метра
от свой имот в гр. София, м. „Подуянско пладнище“. Дарените имоти са били част
от нива с площ 5 047,00 кв. метра . Това са били имоти 32а и 32б по плана
от 1977 г. (нот. актове, л. 109-112, том II; таблицата към заключението на
тройната експертиза, л. 250, т. II; отчуждителните преписки, л. 435-437 и
л. 438-441, том I).
[45] През 1972 г. Г.Д.Т. е
дарил на всеки от своите внуци – Р.А.и М.Т.- по 600,00 кв. метра, или общо
1 200,00 кв. метра, от свой имот, находящ се в гр. София, м. „Подуянско
пладнище“. Дарените имоти са били част от нива с площ 5 047,00 кв. метра.
Това са били имоти 32г и 32в по плана от 1977 г. (нот. актове, л. 105-108, том
II; отчуждителните преписки, л. 446-450 и л. 442-445,
том I).
[46] По
регулационния план, одобрен на 22.10.1973 г., имотите с номера 1-23 в
полигон 13а са били отразени с планоснимачни номера 112-131. Освен тях, част от имота,
намираща се между имоти 115, 117, 122, 123, 118 и 119, е била придадена към
парцел I – за спортен комплекс на физкултурно дружество „В. Л.“ (приложение №
12 към СТЕ, л. 280, том I )
[47] По дворищната регулация от 1977 г.
частта от имота, намираща се между имоти 118 и 119, 115, 117, 32а, и 122,
123, която по предходния регулационен план е била придадена към парцел I - за спортен комплекс, вече е била обособена
в самостоятелен парцел без планоснимачен номер. Освен нея, от бившия имот 310
са били образувани имоти с планоснимачни номера 32, 32а, 32б, 32в, 32г. (приложение
13 към СТЕ, л. 281, том I). От тях сред
процесните имоти са попадали имот 32а и частично имот 32б (сравни приложение 19
от заключението на вещото лице К., л. 19, т. I с приложение 3
от заключението на тройната експертиза, л. 249, т. II).
[48] Със заповед от 03.04.1981 г. е бил променен
регулационният план на връзката на бул. „В.В.“ с ул. „Р.“. Улицата, която с
предходния план е било предвидено да минава през имотите, е била маркирана със
знак за отпадане (х) в зелен цвят. По този начин предвиденото трасе на
булеварда е засягало единствено части от имоти 32г и 112 в кв. 148. Частта без
планоснимачен номер отново е била придадена към имота, предвиден за спортни
съоръжения (приложение № 14 и № 14а към СТЕ, л. 250-289, том I). В неодобрения
кадастрален план от 1981 г. са били нанесени имоти с номера 1236 и 1237
(заключение по т. 5 от тройната СТЕ, 234-246, том II).
[49] Със заповед РД 40-1078/18.05.1982 г.
от Г.Т. е бил отчужден имот 112 в кв. 148, м. „Суха река – Б.Ш.“ (заповед, л.
451, том I). Имотът е бил отчужден за реконструкция на бул. „В.В.“. Към този
момент имотът е бил с площ 1 000,00 кв. метра (оценителен протокол, л.
452, том I). Г.Т. е обезщетен за отчуждаването с парична сума (оценителен
протокол, л. 452, том I).
[50] С дворищната регулация, одобрена със
заповед № 50-09-136/11.04.1983 г. на Столичен народен съвет, Управление
„Архитектура и градоустройство“, не са били предвидени промени в трасето на
бул. „В.В.“. С този план е било предвидено изграждането на паркинг и улица,
които са засягали почти всички имоти от 112 до 130 в кв. 148. Отново е била предвидена
източна граница на имота без планоснимачен номер, който по този начин отново е образувал
самостоятелен парцел (заповед, л. 95, том II и приложение № 15 към СТЕ, л.
250-289, том I).
[51] На 10.12.1984 г. е починала Й.Т. –
дъщеря на Д. Т.. След смъртта ѝ Г.Д.Т. е останал единственият наследник по
закон на Д. Т. (удостоверение за наследници, л. 169, том I).
[52] Със заповед РД 40-537/18.04.1986 г.
от Г.Т. е бил отчужден имот с пл. № 32, в кв. 148, м. „Суха река – Б.Ш.“ на
основание чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ (заповед, л. 428, том I). Към момента на
отчуждаване имот 32 е бил с площ 5 047,00 кв. метра. От него са били отчуждени
200,00 кв. метра за улица и 4 847,00 кв. метра за закрити спортни
съоръжения (оценителен протокол, л. 430, том I, и скица, л. 258, черен
класьор). Като обезщетение на Г.Т. са били изплатени 36 791,00 лева и е било
определено да получи в собственост апартамент в ж. к. „М.“ (заповед, л. 52, том
II). За отчуждаването е бил съставен АДС № 2961 от 24.09.1986 г. (заповед, л.
14 и АДС, л. 16, черен класьор).
[53] Трасето на бул. „В.В.“ не е било изпълнено
по начина, предвиден с последния план от 1983 г. То е било изпълнено по такъв
начин, че в него са попадали 10 553,00 кв. метра от имотите, които са
образували стария имот 310, а именно: 1. целите имоти с пл. № 32в и 113 и 2. части
от имоти с пл. № 32, 32а, 32б, 32г, 115, 114, 117, 116, 112 и 120 (приложения
19 и 20 към СТЕ, л. 288-289, том I; приложение 3 към тройна СТЕ, л. 249, том II).
[54] Останалата част от имотите 32а, 32б,
115, 114, 117, 116, 112 и 120, която не е попадала в трасето на булеварда, е попадала
в имота, отреден за закрити спортни съоръжения. В него са попадали и: 1. част
от югоизточната част от имот с пл. № 32; 2. имоти с номера – 118, 119, 121, 122, 123, 124, 125, 126, 127, 128, 129, 130, 131 по плана от
1977 г.; 3. имотът без пл. №, означен с букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, К на
приложение 3 към тройната експертиза (приложения 2 и 3 към СТЕ, л. 248 и 249, том II).
[55] До 1986 г. са били отчуждени всички
имоти, съставляващи бившия имот 310, с две изключения (отчуждителни преписки за
имоти 32, 32а, 32б, 32в, 32г, 112-119, 121-126, 128-131, л. 428-535, том I и
заповед по рег. пр. 116/1982 г. за имот 127, л. 55, том II). По делото няма
данни за отчуждаване на имот 120 и имота без планоснимачен номер, означен с
букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, К на приложение 3 към тройната експертиза (л.
249, том II). Ето защо съдът приема, че тези имоти не са били отчуждени.
[56] На 15.10.1987 г. Г.Д.Т. е завещал
цялото си имущество на сина си О.Г.Т. (саморъчно завещание, л. 171, том I,
заключенията на вещи лица, л. 145-150 и л. 228-233, том II). Г.Т. е починал
през 1990 г. (удостоверение за наследници, л. 169-170, том I).
[57] На 12.02.1998 г. са били съставени
актове за държавна собственост за: 1. закрито тренировъчно футболно игрище и
тренировъчен терен, построено през 1981 г., с площ 6 519,00 кв. метра; 2. две
тренировъчни футболни игрища с площ от 11 700,00 кв. метра и от 11 350,00
кв. метра, построени през 1973 г. За първи път актове за държавна собственост
за тези имоти са били съставени през 1981 г. (АДС, л. 100-101, том I).
[58] На 21.06.2005 г. е бил съставен акт
за държавна собственост № 04812 за УПИ V в кв. 148 по
плана на гр. София, м. „Сухата река - Б.Ш.-север“. В имота са били включени и
закритите спортни съоръжения и спортни площадки, актувани с актовете, съставени
на 12.02.1998 г. (АДС, л. 45-46, том I).
[59] Част от УПИ V в кв. 148 са и
двата имота с номера 1236 и 1237, нанесени през 1981 г. Без проекти и без
позволителни билети в тези имоти са били изградени тренировъчно футболно игрище
и огради (заключение по т. 6 от тройната СТЕ, 234-246, том II).
[60] В рамките на УПИ V попадат 8 533,00
кв. метра от южната част на бившия имот 310, обединил двете ниви, закупени от Д.
Т. през 1903 и 1908 г. (заключение на вещо лице, л. 250-261, том I и приложение
10 към него, л. 278, том I). Съгласно плана от 1956 г. тези 8 533,00 кв. метра
представляват: 1. части от имоти с номера: 310, 1, 3, 4, 5, 6, 16; 2. целите
имоти с номера: 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 (протокол
от с.з. от 05.09.2014 г., л. 290-303, том I и приложение 1 към тройна СТЕ, л.
247, том II). Имотите, които попадат в УПИ V, съгласно
плана от 1977 г., са: 1. части от имоти
с номера 32, 32а, 32б,115,114,117,116,112,120; 2. целите имоти с номера 118-131; 3. имотът без планоснимачен
номер, означен с букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, К на приложение 3 към
тройната експертиза (протокол от с. з. от 05.09.2014 г., л. 290-303, том I, и приложения
2-3 към тройна СТЕ, л. 248-249, том II).
[61] Ищецът е заплатил 167,77 лв. лева такса за вписване на исковата
молба (л. 85, том I), 800,00 лева възнаграждение на вещи лица (л. 158, л. 184, л.
313, том I, и л. 72, том II), 31,70 лева за съдебни удостоверения и такси (л.
между л. 63 и л. 64, том I, л. 79, л. 82 – 83 и л. 193, том II). Л. е заплатил 1
600,00 лева за вещо лице (л. 75, л. 88 и л. 201, том II) и 1 490,40
лева за представяне на доказателства по делото.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[62]
Ищецът е предявил два иска. Първият иск е по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК съда
да установи спрямо ответниците, че държавата е завзела имоти, без законово
основание и не по установения законов ред. Вторият иск е по чл. 108 от Закона
за собствеността (ЗС) за признаването му спрямо ответниците за собственик на
недвижими имоти и осъждането на ответниците да му предадат владението на тези
имоти.
1.
По иска по чл.
124, ал. 1, пр. 2 от ГПК
[63] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск за
установяване несъществуването на едно право. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. държавата да не е имала право да завземе процесните
имоти; 2. ищецът да иска това да бъде установено спрямо ответниците.
[64]
Ищецът твърди, че от него са били отнети без законово основание 1 506,00 кв. метра,
които попадат в района на пътния възел. Той също заявява, че интересът му да
бъде установено, че държавата е завзела тези 1 506,00 кв. метра без
законово основание, произтича от възможността да предяви претенции за
обезщетение към държавата.
[65]
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, се възстановява собствеността върху всички
недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по
установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в
периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. В случаите, когато не са налице
условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 от
ЗВСОНИ, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред,
определен с отделен закон (чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ).
[66]
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, срокът за подаване на исканията с избрания начин
на обезщетяване е едногодишен от влизането на закона в сила. ЗОСОИ е обнародван
в ДВ бр. 107/18.11.1997 г. и е влязъл в сила на 22.11.1997 г. Едногодишният
срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ е изтекъл на 21.11.1998 г. Този срок е
преклузивен, т.е. с изтичането му се погасява правото на обезщетение. Ето защо
ищецът би имал правен интерес от водене на иска, единствено ако правото му на
такова обезщетение не е погасено.
[67]
В случая О.Т. не е представил доказателства, че до 21.11.1998 г. е подал искане
за обезщетение по ЗОСОИ. Затова съдът приема, че ищецът не е направил това.
Следователно правото на ищеца да търси обезщетение по ЗОСОИ е погасено. Ето
защо О.Т. няма правен интерес от търсеното установяване и съдът прекратява
производството по този иск (за подобно разрешение вж. Определение на ВКС
111-2011-I Г. О. по ч. гр.
д. 310/2010 г.).
[68]
ВКС е приел в свое определение 220-2012-II Г. О. по гр. д. 171/2012 г., че „[о]бстоятелството дали
имотът съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, както и дали върху него е
осъществено мероприятие, възпрепятстващо реалното
възстановяване на собствеността касае основателността, а не допустимостта“ на
установителен иск за собственост. „Ако по делото бъде установено, че поради извършено
застрояване правото на собственост не може да бъде възстановено реално, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Възможността в подобна хипотеза наследниците на
лицето, от което имотът е бил отнет, да получат обезщетение, определено по реда на
ЗОСОИ, не съставлява
пречка за предявяване на иск за установяване правото на собственост, основано на твърдения, че е настъпило реално
възстановяване на собствеността, ако въпросът за наличието на
предпоставките на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ е спорен. Ирелевантно е обстоятелството поради какви
съображения е предявен установителният иск“. Определението е било постановено по
реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и е задължително за първоинстанционните и
въззивните съдилища.
[69]
Определението е било постановено за случай, различен от настоящия. Първо, докато
в настоящия случай ищецът иска от съда да установи, че държавата не е имала
право да завземе имота му, в случая, разгледан от ВКС, искът е бил за
установяване, че ищецът е придобил собствеността по реституция. Второ, докато в
настоящия случай ищецът ясно заявява, че иска да установи това обстоятелства,
за да потърси обезщетение по ЗОСОИ, в случая, разгледан от ВКС, ищецът е
заявил, че ще търси обезщетение по Закона за собствеността. При такова
съществено различие между предявените искове, предмет на настоящото дело и на
делото пред ВКС, настоящият съд не е обвързан от разрешението, дадено в
определение 220-2012-II Г. О. по гр. д. 171/2012 г. Затова съдът не го прилага относно
наличието на правен интерес у ищеца от предявяването на настоящия иск.
[70]
С определение 220-2012-II Г. О. по гр. д. 171/2012 г. ВКС е създал правилото
обаче, че е допустим иск за установяване, че е възникнало правото на
възстановяване на собственост, независимо от това дали са изтекли сроковете за
търсене на обезщетение по ЗОСОИ. Установено правило е в практиката на ВКС, че,
когато ищецът има на разположение иск, с който да постигне по-голям резултат, е
недопустим иска му, с който той цели да постигне по-малък резултат (класическият
случай е, когато се предявява установителен иск за нещо, което може да се търси
с осъдителен иск). Процесният случай е точно такъв. Вместо да търси
установяването на правото си на собственост въз основа на реституция, ищецът
търси само установяване на обстоятелството, че държавата не е имала право да
завземе имота му. Ето защо искът е недопустим и на това основание, и съдът
прекратява производството по него.
2.
По иска по чл.
108 от ГПК
[71]
Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1.
ищецът да е собственик на определена вещ; 2. ответникът да владее или държи тази
вещ без основание и без да е неин собственик.
[72] Ищецът твърди, че е придобил
собствеността върху процесните имоти по реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Съгласно
чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, се възстановява собствеността върху всички недвижими
имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения
законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9
септември 1944 г. до 1989 г. Следователно, за да е била възстановена на ищеца
собствеността на процесните имоти по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ е
необходимо: 1. ищецът или наследодателят му да е бил собственик на имотите
преди отнемането им или отчуждаването им; 2. държавата общините или народните
съвети да са отнели от ищеца или наследодателя му тези имоти без законно
основание или да са ги отчуждили не по установения законов ред; 3. към датата
на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът да е бил собственост на държавата, общините,
обществени организации или техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ
и 4. имотите да съществуват реално до размерите, в които са били отчуждени.
[73] Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ, правото
на възстановяване на собствеността се установява от факта на отнемане на
имотите. Следователно до доказване на противното съдът следва да приеме, че
лицата, от които имотите са били отнети, са били техни собственици.
2.1. По отношение на имоти 32а, 114-131 и имот без
планоснимачен номер по плана от 1977 г.
[74] Съдът установи, че до 1951 г.
наследниците на Д. Т. са прехвърлили собствеността на всички тези имоти преди
отчуждаването им (§§17, 20-28, 30-41, 44 по-горе). Ето защо по отношение на
тези имоти не е налице първата предпоставка за придобИ.е собствеността по
силата на реституционния закон – към момента на отнемането или отчуждаването
имотите да са собственост на ищеца или на негов наследодател. Ето защо О.Т. не е
придобил собствеността на тези имоти по реституция. Не е налице предпоставка за
уважаването на иска по отношение на тези имоти и затова съдът го отхвърля.
2.2. По отношение на имот 112 по плана от 1977 г.
[75] Съдът установи, че имот 1 в полигон
13а по плана от 1956 г., който представлява имот 112 по плана от 1977 г., е бил
собственост на Г.Т.. Този имот е бил отчужден от наследодателя на ищеца за
„Реконструкция на бул. В.В.“. Ето защо по отношение на този имот е налице
първата предпоставка за придобИ.е собствеността по силата на ЗВСОНИ.
[76] Съдът установи, че за отчуждаването
на имот 112 е била издадена заповед от председателя на Изпълнителния комитет на
Софийски градски народен съвет на основание чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ (отм.) (§49
по-горе). Ето защо този имот е бил отнет на законово основание и по установения
ред. Поради това не е налице предпоставка за придобИ.е собствеността по силата
на ЗВСОНИ по отношение на този имот.
[77] Дори обаче имотът да не е бил отнет
на законово основание, отново не е налице предпоставка за уважаването на иска
по отношение на този имот. За да бъде признат ищецът за собственик на тази част
от имот 112, следва да е налице и последната предпоставка – имотът реално да
съществува в размерите, в които е бил отчужден. Ако част от имота не е
застроена или не е заета от съответното обществено благоустройствено
мероприятие, правото на собственост може да бъде възстановено реално само ако
тази част може да бъде обособена като самостоятелен обект на собственост
съобразно нормативите за устройство на територията (т. 2 от ТР 1/1995 по гр. д.
3/1994 г. на ОСГК на ВС).
[78] Към момента на влизане в сила на
ЗВСОНИ относно минималните размери на имотите са се прилагали ЗТСУ (отм.) и
ППЗТСУ. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ППЗТСУ (отм), парцелите за малкоетажно
застрояване в градовете следва да имат размери - най-малко 14,00 метра лице и
300,00 кв. метра повърхност.
[79] При сравняването ú с други
съседни имоти, се установява, че частта от имот 112 е много под 300,00 кв. метра.
Ето защо тя не отговаря на изискванията на ЗТСУ(отм.) за самостоятелен парцел.
Поради това собствеността за нея не е била възстановена с реституционния закон
и ищецът не е неин собственик. Не е налице предпоставка за уважаването на иска
за този имот и съдът го отхвърля.
2.3. По отношение на имот с номер 32б по плана от 1977 г.
[80] Съдът установи, че имот 32б е бил
отчужден от О.Т.. Съдът не установи този имот да е бил продаден от О.Т. или
негов наследодател. Ето защо е налице първата предпоставка за придобИ.е
собствеността по реституция.
[81] Съдът установи, че за отчуждаването на
имота е била издадена заповед РД 40-1758/15.12.1986 г. на основание чл. 95 и
чл. 98 от ЗТСУ (отм.). Ето защо имот с пл. № 32б е отнет на законово основание
и по установения ред (по реда на глава Пета, раздел I на ЗТСУ
(отм.). Поради това и по отношение на него не е налице предпоставка за
уважаване на иска. Дори имотът да е бил отнет или отчужден незаконно, частта от
него, която попада в процесните имоти и не е застроена, не е достатъчна за
обособяването на самостоятелен имот. Затова собствеността за нея не е била
възстановена на ищеца. Не е налице предпоставка за уважаването на иска и по
отношение на този имот и съдът го отхвърля.
2.4. По отношение на частта от
имота без планоснимачен номер по плана от 1977 г., част от имот 6 и 7 по плана
от 1956 г., ограничена между лилавата линия между букви АБ, очертаваща
неотчуждената част от имот 1237 и синята хоризонтална линия под нея по
кадастъра от 1959 г.
[82] Собствеността на тази част от имот
не е била прехвърляна, а била на наследодателя на ищеца. Налице е първата
предпоставка за придобИ.е на собствеността по силата на реституционния закон.
Тази част от имот не е била и отчуждавана. Ето защо съдът приема, че тази част
от имот е била завзета от държавата не по установения за това ред. Налице е и
втората предпоставка за придобИ.ето на собствеността по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ.
[83] Съдът установи, че тази част от имот
все още е държавна собственост и държавата не се е разпореждала с нея. Налице е
и третата предпоставка за придобИ.е собствеността по силата на ЗВСОНИ.
[84] За да бъде признат ищецът за
собственик на тази част от имот, следва да е налице и последната предпоставка –
имотът реално да съществува в размерите, в които е бил отчужден. Съдът
установи, че повърхността на частта от имота е около 60,00 кв. метра. Ето защо
тя не отговаря на изискванията на ЗТСУ(отм.) за самостоятелен парцел. Поради
това собствеността за нея не е била възстановена с реституционния закон и
ищецът не е неин собственик. Не е налице предпоставка за уважаването на иска за
този имот и съдът го отхвърля.
[85] Съдът установи, че не са налице
предпоставките за уважаването на иска по отношение на процесните имот. Затова
съдът го отхвърля.
3.
По възраженията на
ищеца за нищожност на нотариалните актове
[86] Нотариалните актове, с които се
доказва продажбата на имотите, съставящи бившия имот 310 в м. „Подуенско
пладнище“, са представени от Л. с молби от 05.09.2014 г. (л. 203-205, том I) и от
26.09.2014 г.(л. 252-256, том I). В съдебно заседание от 05.09.2014 г.
съдът е указал на страните до 03.11.2014 г. всяка от тях да вземе становище по
представените документи от противната страна. На 30.10.2014 г. ищецът е
депозирал молба (л. 404-405, том I), с която оспорил представените
нотариални актове и е поискал да бъдат изключени от доказателствата по делото.
[87] С молба от 03.11.2014 г. Л. е
представил допълнителни нотариални актове (л. 421-425,
том I). По тези доказателства ищецът е заявил становище с молба от
06.02.2015 г. (л. 3-7, том II). С тази молба О.Т. е поискал нотариалните
актове да бъдат изключени от доказателствата по делото, тъй като: 1. са били написани
с два почерка; 2. са били с неверни или липсващи граници; 3. липсвало е името
на нотариуса; 4. липсвали са лични данни на страните и свидетелите. Ищецът не е
възразил, че нотариалните актове са били нищожни.
[88] Едва в съдебно заседание на
24.04.2015 г. ищецът е заявил, че нотариалните актове са били нищожни, а с писмената
си защита той е посочил основания за нищожността на всеки от актовете. Поради
това съдът приема, че възражението на ищеца за нищожност на нотариалните актове
е било направено след срока за това. Ето защо съдът не го обсъжда.
4.
По разноските
[89] Ответниците претендират разноски. Л. търси такива за
3 090,40 лева, които са действително заплатени. Държавата също търси разноски.
По делото няма доказателства тя да е направила такива.
[90] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова
съдът осъжда ищеца да заплати на Л. 3 090,40 лева разноски по делото.
Съдия:
[1] Около 190,00 кв. метра е
частта от имот 1237, която попада в имот 310 по плана от 1959 г. (приложение
1 към тройната СТЕ, л. 247, том II). Около 130,00 кв. метра е частта от имот 1237,
която попада в имот 32а по плана от 1977 г. (приложение 2 към тройната СТЕ, л.
247, том II). Ето защо остават около 60,00 кв. метра за частта между
южната граница на имот 32а по плана от 1977 г., означена с букви АБ, и
северната граница на имоти 6 и 7 по плана от 1956 г.