Решение по дело №49539/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3993
Дата: 16 март 2023 г.
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20221110149539
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3993
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря В. К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110149539 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество суми /главница и лихви/, представляващи незаплатена цена на
доставена топлинна енергия, за абонатен № ....
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответниците оспорват предявените искове, в т.ч. и с твърдения за пълно
плащане на процесните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение в
производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК, приключило с обезсилване на
издадената заповед, както и с твърдения за погасяване на вземанията по давност.
Претендират разноски..
Третото лице-помагач /ТЛП/ не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
1
страните, приема за установено следното:
Не се спори по делото и от представените писмени доказателства се доказа
наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на
задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота на ответниците с
абонатен № ... е доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане и
фактуриране на задълженията за процесния период възлизащи на исковите суми.
Независимо от това обаче, същите са недължими.
От представените писмени доказателства /ч.гр.д. на 59 състав при СРС и
приложените към отговорите на ИМ платежни документи/ се установява, че по
реда на чл. 410 и сл. ГПК, срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ в
периода м. 05.2017 г. – м.04.2019 г. за сумите, предмет и на настоящото
производство. Ответниците са подали възражение по чл.414а от ГПК с приложени
към него даказателства за пълно плащане на сумите по издадената заповед, след
което същата е била обезсилена. В приложените по ч.гр.д. и към отговорите на
ИМ в настоящото производство платежни документи изрично са посочени
периодите, за които се заплаща ТЕ, както и фактурите, по които се извършва
плащане.
Неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, ищецът е
отнесъл извършените плащания, с които изцяло са погасени задълженията,
предмет на настоящото производство, за погасяване на други /стари/ задължения
на ответниците. Предвид това, поради плащане на дължимите суми, предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени само на това основание,
без да се обсъждат останалите доводи на ответниците, в т.ч. и за изтекла давност.
В тази връзка /за пълното на изложението/ следва само да се посочи, че към датата
на издаване на заповедта по чл. от ГПК и плащане на дължимите суми, давността
за вземанията не е била изтекла. Към датата на подаване на ИМ по настоящото
дело обаче, вземанията, предмет на същата са погасени по давност.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат. В негова тежест
следва да се възложат сторените от ответниците разноски – по 440 лева на всяка
от тях – заплатено адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ..., срещу В. Н. И., ЕГН **********, и А. П. А., ЕГН **********, двете
от ..., искове по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца по 1 404.95 лв. всяка от тях -
главница за доставена в периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. топлинна енергия в
имот с абонатен №..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.09.2022г. до изплащане на вземането,
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати
на. В. Н. И., ЕГН **********, и А. П. А., ЕГН **********, двете от ..., по 440.00
лева на всяка от тях – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
..., за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЕХЕМ СЪРВИСИС
ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3