РЕШЕНИЕ
№ 2076
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110203256 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано по жалбата на Н. М. Н. с ЕГН**********, живееща в
гр. С. в жилищен квартал Б. на ул. „С. К.“ №****, с адрес за призоваване в гр. С. в част
********** на жилищен квартал О. к. в блок ******** във вход ******* в апартамент
*********, срещу Наказателно постановление №***********, издадено на ******** година
от Г. В. Б., Началничка на I група „Административно-наказателна дейност“ в III сектор
„Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНАТА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ*********седалище и адрес
на управление в гр. С.на ул. “Е. А.*******” №********, представлявана от директора главен
комисар Л. Т. Н..
Жалбоподателката оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Отрича извършването на административното нарушение. Твърди, че не
управлявала посоченото в постановлението моторно превозно средство.
Жалбоподателката не участва в открито съдебно заседание нито лично, нито чрез
пълномощници.
Редовно упълномощената процесуална представителка на въззиваемата страна главен
юрисконсулт Силвия Георгиева Михайлова представя в съда писмено становище на 01. IV.
1
2025 година. Оспорва жалбата и в открито съдебно заседание. Претендира разноски.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Свидетелят А. Т. С. с ЕГН********** е собственик на лек автомобил марка
„**********“ модел „***********“ с регистрационен №***********.
55
На 11. VIII. 2020 година в 11 часа същото превозно средство се движи на
територията на Столична община в населеното място – гр. С., по ул. „С.“ с посока на
движение от ул. „Й. Щ.“ към ул. „П. К.“. В посочения пътен участък максимално
разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от категория „В“ към
процесната дата е предвидената в чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – 50.00
км/ч. Въпреки ограничението автомобилът със движи със скорост от 101.00 км/ч – 61.00 км/ч
над допустимата, видно от представената по делото снимка.
На 23. Х. 2020 година свидетелят А. Т. С. с ЕГН********** декларира по реда на чл.
188 от Закона за движението по пътищата, че собственият му лек автомобил марка
„**********“ модел „************“ с регистрационен №************* на 11. VIII. 2020
55
година в 11 часа е бил управляван от жалбоподателката. Декларацията е представена по
делото.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателката най-рано на 05. II. 2025 година, а жалбата e подадена чрез
административнонаказващия орган на 11. II. 2025 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да
провери дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателите, по аргумент от чл. 314, ал. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 84 от Закона за административните
нарушения и наказания.
Съдът по-специално взе предвид задължителните указания на Тълкувателно
постановление №1, постановено на 27. II. 2015 година от Общото събрание на наказателните
2
колегии на Върховния касационен съд на Република Българя и ОСС на II колегия на
Върховния административен съд на Република България по тълкувателно дело №1 по описа
за 2014 година, докладвано от съдията Съдиите Лозан Панов и Румен Петров, според които
давността за погасяване на административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от Закона за административните нарушения и
наказания, е тригодишна и започва да тече от довършване на нарушението до реализиране
на административнонаказателната отговорност с влязъл в сила акт, като се прекъсва
съобразно чл. 81, ал. 2 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от Закона за
административните нарушения и наказания с всяко действие на надлежните органи,
предприето към преследваното лице, след което почва да тече нова давност.
Независимо от спирането или прекъсването на давността
административнонаказателната отговорност се погасява с изтичането на т. нар. абсолютна
погасителна давност, която в случая е четири години и половина по силата на чл. 81, ал. 3 от
Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от Закона за административните нарушения и
наказания. Давността ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез
съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
административнонаказателната отговорност на дадено лице.
Обжалваното наказателно постановление е издадено за нарушение, извършено на 11.
VIII. 2020 година. Затова съдът намира, че абсолютната давност е изтекла на 11. II. 2025
година – в деня на подаването на жалбата.
При липса на особени правила относно производството пред съда по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления, съгласно чл. 84 от Закона за административните
нарушения и наказания, следва да намерят приложение разпоредбите на Наказателно-
процесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 334, т. 4 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от
същия кодекс, приложима съответно в настоящия случай, при погасяване на отговорността,
поради изтичане на предвидената в закона давност, съдът следва да отмени проверявания
акт и да прекрати производството по делото.
По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на жалбоподателката, но искане в такъв
смисъл не е направено. Затова съдът не присъжда разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ Наказателно постановление №**********, издадено на 09. ХI. 2020 година
3
от Г.В.Б., Началничка на I група „Административно-наказателна дейност“ в III сектор
„Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНАТА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ*************** със
седалище и адрес на управление в гр. София на ул. “Екзарх Антим I” №5,
представлявана от директора главен комисар Любомир Т. Николов, с което на
основание съответно чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата и чл. 185
от същия закон на Н. М. Н. с ЕГН**********, живееща в гр. С. в жилищен квартал
Б.на ул. „С. К.“ №********** с адрес за призоваване в гр. С.в част *****на
жилищен квартал О. к. в блок *********** във вход ******** в апартамент
***********, са наложени:
административно наказание „глоба“ в размер на 700.00 (седемстотин) лева и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за 3 (три) месеца за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и
административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лева за нарушение на
а
чл. 150, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
2. ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по наказателно дело с
административен характер №3256 по описа на XCVI състав от наказателното
отделение на Софийския районен съд за 2025 година.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4