Р Е Ш Е Н
И Е
гр. Хасково, 15.02.2011год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд
в публичното заседание на седемнадесети
януари
през две хиляди и единадесета
година в състав :
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: З.Л.
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията
гр.дело № 976 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от Л.В.Б., Д.А.Б. и В.А.Б.,***
против „Еко Традекс Груп” АД-гр.Хасково, иск с правно основание чл.200 от
Кодекса на труда.
Ищците твърдят, че са наследници на починалия при
трудова злополука Анчо Емилов Б.,***, ЕГН **********, като първата от тях била
негова съпруга, а вторите двама ищци-негови синове.
Пострадалият бил назначен в ответното дружество с Трудов договор №
25/16.06.2008г. на длъжност „общ работник”, а с Допълнително споразумение
№5/16.09.2008г. бил преместен на длъжност „кофражист”. На 10.09.2009г., около
11.40 часа, на междуселищния път гр.Смолян-с. Мугла, на площадка пред Трудово
поправително общежитие-гр.Смолян, при придвижване от обичайния път към мястото,
където се хранел през работния ден, Анчо Емилов Б. бил ударен от отскочила
греда в областта на брадата и сънната артерия зад дясното ухо, при което
получил несъвместими с живота травми - кръвоизлив под меката мозъчна обвивка и
контузия на малкия мозък и починал. Посочва се още, че инцидентът бил
регистриран в ТП на НОИ-РУСО-гр.Хасково с Декларация за трудова злополука, вх.
№ 44/14.09.2009г., досие №44, подадена от работодателя „Еко Традекс Груп”
АД-гр.Хасково, който регистрирал злополуката като трудова съгласно чл.55, ал.2
от КСО. Пострадалият Анчо Б. бил на 56г., здрав и работоспособен, съвестно и
коректно изпълнявал трудовите си задължения. Живеел заедно със съпругата и
децата си в едно домакинство. Бил любящ съпруг и грижовен баща, който основно
осигурявал издръжка на цялото семейство. Между тях била изградена особена
връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа. Ищците много тежко изживявали
внезапната смърт на своя съпруг и баща. Все още не можели
да преодолеят загубата на близък и обичан човек, както и липсата на морална и
материална подкрепа в живота си. Предвид изложеното, молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да им заплати сумите – по 65 000 лева
за всеки от тях, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания от смъртта на
съпруга и бащата Анчо Емилов Б., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането - 10.09.2009г. до окончателното им изплащане,
както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен. Счита, че с оглед разпоредбата на чл.238 от КЗ, застрахователят
е длъжен при настъпване на застрахователното събитие да плати застрахователната
сума, определена в застрахователния договор. В случай, че съдът прецени наличие
на отговорност на ответника по смисъла на чл.200 от КТ, то моли същата да бъде
намалена с оглед факта, че налице било съпричиняване на вредоносния резултат от
наследодателя на ищците.
Конституираното по делото трето
лице-помагач на страната на ответника – Застрахователно дружество „Уника-Живот”
АД-гр.София взема становище, че предявеният иск е неоснователен, тъй като
злополуката не е станала при и по повод възложена работа.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Няма
спор между страните, че към датата 10.09.2009г. наследодателят на ищците – Анчо
Емилов Б., е бил работник в ответното дружество „Еко Традекс Груп” АД-гр.Хасково,
където е работил на длъжността “общ работник”. С Допълнително споразумение № 19/31.03.2009г.
към цитирания трудов договор, сключено между ответника и наследодателя на
ищците, последният е приел да изпълнява трудовите функции на длъжността
„кофражист” с място на работа – Обект „Депо за ТБО”-гр.Смолян.
Безспорно
е също така, че с Разпореждане № 46/06.10.2009г. на НОИ-Териториално
поделение-Хасково, декларираната с Декларация № 44/14.09.2009г. злополука, е
призната за трудова такава по чл.55, ал.2 от КСО.
По
делото беше прието като писмено доказателство Съобщение за смърт №
380/11.09.2009г., издадено от МБАЛ „Св.Георги” ЕАД-Съдебна медицина-гр.Пловдив,
от което се установява, че Анчо Емилов Б. е починал на 10.09.2009г. в 11.00
часа. Като място, където е настъпила смъртта е посочено – гр.Смолян, м.
„Герзовица” и причина за смъртта – „Кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
контузия на малкия мозък”.
Представи
се по делото Застрахователна полица № 580003100409/30.06.2009г., сключена между
Застрахователна компания „Уника Живот” АД и
„Еко Традекс Груп”-гр.Хасково. Застрахователната полица е сключена
съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „Трудова злополука”. Срокът на застраховката е от 01.07.2009г. до 01.07.2010г.,
застраховани са 45 лица от ответното дружество по списък, приложен към
полицата. Видно от застрахователната полица е, че застрахователната сума е в
размер на 1 734 179.92 лева /един милион седемстотин тридесет и
четири хиляди сто седемдесет и девет лева и деветдесет и две ст./ Изброени са и
покритите рискове, като е посочено, че при смърт на застрахования от трудова
злополука, застрахователят изплаща застрахователната сума. От приложения към
застрахователната полица Списък на служителите и работниците, работещи във
фирмата, наследодателят на ищците – Анчо Емилов Б., е вписан под № 9, като е
отбелязано, че застрахователната сума за него е в размер на 35 280 лева.
С
Разходен касов ордер № 2/11.09.2009г. ответникът „Еко Традекс Груп” АД-Хасково
е платил на ищеца Д.А.Б. сумата 2 000 лева, като безвъзмездна финансова
помощ на наследниците на Анчо Б..
По
делото беше прието като доказателство и Досъдебно производство № 398/09г. на
РУП-гр.Смолян, приключило с Постановление за прекратяване на наказателно
производство на Окръжна прокуратура-гр.Смолян от 12.01.2010г., поради липсата
на деяние, което да съставлява престъпление. От последното се установява, че
досъдебното производство е било започнато на 10.09.2009г. от разследващ полицай
при РУна МВР-гр.Смолян, срещу Събин Бранков Маджаров, от гр.Смолян, за това, че
на 10.09.2009г. около 11.30 часа пред сградата на Затворническо
общежитие-Смолян в м. „Герзовица”, при управлението на мотокар, собственост на
ЗО-Смолян, е причинил смъртта на Анчо Емилов Б.,***, поради незнание или немарливо
изпълнение на правно-регламентирана дейност – управление на мотокар,
представляваща източник на повишена опасност – с оглед престъпление по чл.122 и
по чл.123, ал.1 от НК. От мотивите на постановлението става ясно, че от
обективна страна липсва проявата на незнание или немарливо изпълнение на
правно-регламентирана дейност – управление на мотокар. Притежавайки съответното
свидетелство за правоспособност, Събин Маджаров не е нарушил никакво правило за
безопасност при извършваните маневри и работа с
мотокара. Непрекъснато е наблюдавал в посоката за движение на мотокара и
е контролирал пренасяния товар. При изършването на конкретната работа не е бил
длъжен и не е могъл да наблюдава непрекъснато в задна посока. По този начин не
е могъл да предвиди опасното доближаване на пострадалия до мотокара и още
по-малко да предвиди, че при движението си напред една от гумите на мотокара ще
застъпи края на гредата по такъв начин, че гредата ще се вдигне от земята на
височина почти човешки ръст и ще удари пострадалия в главата. Посочено е още,
че в резултат на извършеното разследване, се е наложил извода, че причината за
произшествието и съответно за смъртната злополука с Анчо Б., се явява
проявеното от пострадалия невнимание при доближаването му към работещия мотокар
от задната страна. Тъй като нито от обективна, нито от субективна страна са
налице доказателства за извършено деяние, което да съставлява престъпление,
воденото наказателно производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1,
вр с чл.24, ал.1, т.3 от НК.
По
делото съдът допусна и разпит на свидетели. Св. Здравко Бозов, приятел на
починалия, дава показания, че семейството преживяло болезнено и много трудно
смъртта на своя съпруг и баща. След смъртта му синовете живеели в къщата на село, майка им също била при тях. Много
се подкрепяли и живеели задружно.. Преди смъртта му Анчо Б. и съпругата му
живеели на квартира в гр.Смолян, като събота и неделя си идвали на село. В
момента и двамата му синове работели. Майка им също работела на четиричасов
работен ден.
Другият
разпитан свидетел Спас Балайков дава показания, че познава Анчо Б. от раждането
му. И този свидетел твърди, че семейството понесло много тежко загубата му.
След смъртта му живеели в къщата в с.Коритата. И двамата му синове работели.
Свидетелят не е чувал за конфликти между двамата братя.
Св.
Кръстю Чобанов е бил технически ръководител на обекта, на който е починал
наследодателят на ищците. Дава показания, че по време на инцидента Анчо Б. не е
бил на обекта. Трябвало да бъде 50-60м. нагоре и да върши своята работа, но в
същото това време той самоволно бил напуснал мястото си. Свидетелят е
категоричен, че като ръководител на този обект, не е възлагал на пострадалия Б.
и другия негов колега /Красимир Самуилов/ да извършват работа извън работната
площадка. Двамата обаче решили да слязат по-рано и да обядват. По време на
инцидента свидетелят е бил на около 250-300м. от това място. Свидетелят описва
починалия като изпълнителен работник, дори повече отколкото било нужно. На него
и на друг работник бил забранил, когато се извършват товаро-разтоварни работи,
да се опитват да участват в тях, защото давали разпореждания кой да ги върши, а
това било в правомощията на свидетеля като ръководител на обекта. Още повече,
че товаро-разтоварните работи били с повишен риск. Именно, за да се избегнат
опасности от инциденти, свидетелят издавал устни заповеди Б. и неговият колега
да стоят настрана при извършването на тези дейности.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно се установи, че
настъпилата на 10.09.2009г. и декларирана злополука е призната за трудова
такава. В този смисъл е Разпореждане № 46/06.10.2009г. на НОИ-ТП-гр.Хасково. Не
се спори също така, че злополуката е настъпила при придвижване на пострадалия по
обичайния път към мястото, където се храни през работния ден, след като е
приключила работата, възложена от техническия ръководител на обекта.
Няма спор също така, че ищците са
наследници на пострадалия, както и че като негови най-близки – съпруга и деца,
са преживели тежко смъртта му. Събраха се неоспорими данни за това, че са били
в много топли отношения, живели са задружно като семейство и че смърттта на
бащата и съпруга е причинила множество болки и страдания, така също негативни
преживявания и други неудобства, които законът квалифицира като неимуществени
вреди. В този смисъл следва да се приеме
че са налице предпоставките на чл.200 от КТ, за да се ангажира
имуществената отговорност на работодателя при така настъпилата смърт на
работника. Според нормата на чл.200 от КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им. Или така предвидената
отговорност на работодателя е така наречената „безвиновна” отговорност. Същата
обаче е предвидено в определени случаи да бъде намалена или изключена въобще.
За да бъде намалена отговорността на работодателя, според чл.201, ал.2 от КТ
следва пострадалият да е допринесъл за настъпването на трудовата злополука,
допускайки груба небрежност.
Тук
е мястото да се посочи, че съдът споделя
становището на ответника, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност. От всички събрани по делото доказателства се
установи, че правилата за безопасност на труда са били нарушени от наследодателя
на ищците. В тази насока е и представеният Протокол № 28/28.09.2009г. за резултатите
от извършеното разследване на злополуката, станала на 10.09.2009г. с Анчо
Емилов Б., видно от който е, че пострадалият се е приближил недопустимо до
работещия в момента мотокар, като е пренебрегнал задължението да пази себе си
съгласно чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В същата
насока са и изводите, направени от Окръжна прокуратура-гр.Смолян в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, а именно –
„….причината за произшествието и съответно за смъртната злополука с Анчо Б., се
явява проявеното от пострадалия невнимание при доближаването му към работещия
мотокар от задната страна”. Последователни и непротиворечиви са и показанията
на свидетеля Кръстю Чобанов, технически ръководител на обекта, който е
категоричен, че не е възлагалал на пострадалия Б. извършването на работа извън
работната площадка, но той самоволно е напуснал мястото, където е следвало да
полага труд.
Ето
защо, съдът намира, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.201,
ал.2 от КТ, при която хипотеза отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Груба е небрежността, когато работникът е съзнавал настъпването на
вредоносните последици, но се е надявал да ги предотврати. Безспорно се доказа
в настоящия процес, че наследодателят на ищците е проявил такава груба
небрежност, приближавайки се недопустимо близо до работещия мотокар, като е
пренебрегнал задължението да пази себе си, вменено му от чл.33 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно текста на цитираната норма всеки
работник е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции, а както вече посочихме, пострадалият не е проявил нужното внимание
при приближаването си към работещия мотокар и с това си поведение не е проявил
нужната грижа за своето здраве и безопасност. С оглед изложеното, съдът счита,
че допуснатата от пострадалото лице груба небрежност обосновава съпричиняване
на вредоносния резултат /смърт на същото лице/ в размер
на 50 %.
Що се касае
до размера на обезщетението, разпоредбата на чл.52 от ЗЗД изисква
справедливостта да бъде обвързана с конкретни обективно настъпили и установени
обстоятелства. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките и страданията на пострадалия / в случая неговите
наследници/ и изобщо нематериалните последици от увреждането. В тази насока и с оглед съществуващата съдебна
практика по тези въпроси, съдът намира, че иска се явява основателен и доказан
до размер на сумата от по 50 000 лева за всеки един от ищците. С
оглед така приетото обаче допринасяне от пострадалия за настъпване на
трудовата злополука, съдът намира, че следва да намали
размера на обезщетението с 1/2, или като справедливо обезщетение
за причинените на неговите наследници неимуществени вреди и отчитайки
съпричиняване, съдът намира сумата в размер на по 25 000 лева
за всеки от наследниците. Именно поради изложеното, предявеният иск се явява
основателен и доказан до размер на 75 000 лева /по 25 000 лева за
всеки ищец/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата
злополука – 10.09.2009г. до окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 195 000 лева
/по 65 000 за всеки един от тях/ следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
С
оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 3 000 лева, а на ищците
направените по делото разноски в размер на 5 770 лева, съобразно уважения
размер на иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
По предявения от Л.В.Б., ЕГН **********, Д.А.Б., ЕГН **********
и В.А.Б., ЕГН **********,***, съдебен адрес-гр.София 1301, ул.”Княз Борис I” № 85, ет.4, ап.12, против „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД, със
седалище и адрес на управление-гр.Хасково, ул.”Добруджа” № 10, вх.Б, ет.2, офис
23, ЕИК *********, при участие на трето лице-помагач на ответника Застрахователно
дружество „Уника-Живот” АД-гр.софия, със седалище и адрес на
управление-гр.София, ул.”Искър” № 8, иск с правно основание чл.200 от КТ:
ОСЪЖДА „ЕКО
ТРАДЕКС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление-гр.Хасково, ул.”Добруджа”
№ 10, вх.Б, ет.2, офис 23, ЕИК *********, да заплати на Л.В.Б., ЕГН **********,
Д.А.Б., ЕГН ********** и В.А.Б., ЕГН **********,***, съдебен адрес-гр.София
1301, ул.”Княз Борис I” № 85, ет.4, ап.12, сумата от по 25 000 лева на всеки един от
тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила
вследствие на трудова злополука смърт на общия им наследодател Анчо Емилов Б., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на злополуката – 10.09.2009г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 5 770
лева, съобразно уважения размер на иска, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от по 65 000 лева за всеки един от ищците, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД, със седалище
и адрес на управление-гр.Хасково, ул.”Добруджа” № 10, вх.Б, ет.2, офис 23, ЕИК
*********, да заплати в полза на държавата държавна такса в размер на 3 000
лева, която сума да се внесе по сметка на Районен съд-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :