№ 4061
гр. С, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВ.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110137977 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „Т.С.” ЕАД с ЕИК ********, срещу В. В. Д. с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ срещу за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите: 2024,81 лева
главница, начислена за топлоенергия за периода 01.05.2018г. – 01.04.2020г. за потребление в
имота ап. 96, находящ се в гр. С, ж.к. О 1, бл. 117, вх. Е, ет. 2, както и 280,24 лева мораторна
лихва за периода 15.09.2019г. – 21.09.2021г., също сума за дялово разпределение 39,51 лева
от 01.09.2018г. до 01.02.2020г., ведно с мораторна лихва 8,51 лева за периода 31.10.2018г. –
21.09.2021г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. д. 56982/2021г. на СРС,
57 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на
заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответната страна, чрез особен представител адв. Ст. С., в законния срок представя отговор,
с който прави възражения, подробно изложени в отговора
Ответната страна, чрез особен представител адв. С. С. оспорва исковете с подробно
изложени в отговора аргументи, включително за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул.
„Проф. Г. П.“ № 3, не изразява становище по исковете, представя данни за извършеното
дялово разпределение за този абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е
извършено съгласно действащата нормативна уредба.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № ****** с обект
ап. 96 в гр. С, на горепосочения адрес, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е
доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „М“, в сила
от 11.07.2016г.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
Видно и от Договор от 31.01.2005г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
Закона за общинската собственост ответницата В. Д. е закупила от СО – район В процесното
жилище /л. 14 - 16 от делото/.
Установява се договорната връзка между ищеца и третото лице помагач с Договор от
03.06.2020г. – л. 33 и следващите, както и между третото лице и Етажната собственост, част
от която е и жилището на ответника – договор от 26.09.2002г. – л. 18 и следващите от
делото.
Съгласно приетата СТЕ по делото всички уреди – измервателни и отчитащи, са били в
изправност за процесния период. Подаването на топлоенергия е съобразно нормативните
изисквания. Топломерите са преминали необходимите метрологични проверки.
Изготвената ССЕ по делото установява, че в процесния период за посочения абонатен номер
няма регистрирани плащания, съответно правилно е начислена и разпределена топлоенергия
за отопление, за битова гореща вода и надлежно са приспадани суми по корекции.
Дължимите за периода суми за топлоенергия, така и за дялово разпределение са в
претендираните размери. В процесния период няма плащания. Има обаче разминаване по
документи и по петитум. В заключението се посочва, че се дължи главница за топлинна
енергия общо 1843,55 лева /при претендирани 2024,81 лева/ и мораторна лихва върху нея
273,55 лева /при претендирани 280,24 лева/. До този извод вещото лице е стигнало,
изследвайки документите именно на ищеца за процесния период, като се вземат предвид
изравнителните сметки. Главницата и мораторната лихва за дялово разпределение съвпада с
претендираната – 39,51 лева и 8,51 лева лихва.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи
аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът,
собственост на ответната страна, в процесния период е топлоснабден, надлежно е
присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не
са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за
отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са
2
плащани. По размер съдът приема посочения от ССЕ като дължим, а именно 1843,55 лева и
мораторна лихва върху нея 273,55 лева, като в този размер исковете подлежат на уважаване,
а за горницата – на отхвърляне.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Настоящият състав счита, че простото позоваване на това възражение не го прави конкретно
и доказано – няма нито поискани доказателства в тази посока, нито опит да се посочат по
размер. С оглед на диспозитивното начало съдът не събира доказателства вместо страните,
съдът правораздава, а не калкулира. Ето защо като недоказано възражението подлежи на
отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенции страните си дължат разноски по
съразмерност. По особеното представителство на ответната страна разноски се следват само
на ищеца. Съдът приема, че ищецът е сторил разноски в заповедното: 47,06 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, или общо 97,06
лева, от които по съразмерност се дължат 89,30 лева. В исковото ищецът /без представен
списък по чл. 80 ГПК/ е сторил разноски общо 1100,00 лева /600 лева за експертизи и 400
лева за особен представител, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение/, от които по
съразмерност се дължат 1012,14 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу В. В. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, общ.
В, ж.к. О 1, бл. 117, вх. Е, ет. 2, ап. 96, че ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********, сумите
1843,55 /хиляда осемстотин четиридесет и три лв. и 55 стотинки/ лева главница, ведно
със законна лихва от 01.10.2021г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъденото до пълно предявения размер от 2024,81 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, също сумата 273,55 /двеста седемдесет и три лв. и 55 стотинки/ лева
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 21.09.2021г., сумата 39,51 /тридесет и девет лв.
и 51 стотинки/ лева ведно със законна лихва от 01.10.2021г. до изплащане на вземането,
както и 8,51 /осем лв. и 51 стотинки/ лева мораторна лихва от 31.10.2018г. до 21.09.2021г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 56982/2021г. на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА В. В. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД сумата 89,30 /осемдесет
и девет лв. и 30 стотинки/ лева разноски в заповедното производство по съразмерност.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Т.С.“ ЕАД разноски 1012,14/хиляда и дванадесет лв. и 14 стотинки/ лева деловодни
разноски по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул.
„Проф. Г. П.“ № 3 като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4