№ 3437
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100507437 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 20036022 от 08.02.2021 г.по гр. д. № 57401/2018 г. по
описа на СРС, II ГО, 63 състав съдът е осъдил „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, ЕИК: ******* / допусната от въззивния съд промяна в наименованието и
правноорганизационната форма на дружеството в о.с.з. на 20.10.2022 г. на
ответника -„Е.М. ЗАПАД“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „*******, Бенчмарк Бизнес център, да заплати на „К.И С.“ ЕООД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. НПЗ
Изток, ул. „******* сумата от 4 086,00 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди (увреждане на 1 бр. DVR, 11 бр. камери, 11 бр.
пасивен видеотрансивър, 6 бр. захранващ адаптер, 1 бр. принтер и 1 бр. твърд
диск), причинени в резултат на неправомерно прекъсване на преноса на
електрическа енергия в периода 13.06.2018 г. - 14.06.2018 г. в обект, находящ
се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 29.08.2018 г. до окончателното плащане, както и сторените
1
по делото разноски, а именно: 163,44 лева - държавна такса, 300,00 лева -
разноски за експертиза и 700,00 лева - адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение, с което е уважен
предявеният иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е останал
ответникът „Е.М. ЗАПАД“ ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, го
обжалва при твърдения за неправилност и незаконосъобразност. По-
конкретно твърди, че при трета категория осигуреност, каквато е в обекта на
ищеца, ЕРМ ЗАПАД ЕАД има право да прекъсва преноса на ел.енергия при
необходимост за ремонт или подмяна на повреден елемент от системата на
електроснабдяване, за не повече от 24 часа. На следващо място заявява, че
поради техническите си и физични свойства на електроенергията нейните
нормални стойности не представляват точна величина, поради което и
ищецът е следвало да съобрази това при използването й съвместимите
технически характеристики на увредената техника и да предвиди адекватна
защита. Счита, че ищецът е следвало да направи искане и да изпълни
техническите изисквания, като си осигури по-висока категория на
електроснабдяване, тъй като трета степен на осигуреност не е предназначена
за използване на производствен процес, търговски обекти и т.н.
Противопоставя се на заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като било
изготвено по оспорени от страна на ответника документи. Искането към съда
е да отмени първоинстанционното решение и отхвърли изцяло предявения
иск. Иска се присъждане на разноски и юрк.възнаграждение.
Въззиваемата страна „К.И С.“ ЕООД не взима становище по въззивната
жалба и не ангажира доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял
(решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д.
№ 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV
г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации
само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
2
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД,
предявен от „К.И С.“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /
допусната от въззивния съд промяна в наименованието и
правноорганизационната форма на дружеството в о.с.з. на 20.10.2022 г. на
ответника -„Е.М. ЗАПАД“ ЕАД/ за сумата от 4 086 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди /увреждане на 1 бр. DVR, 11 бр. камери,
11 бр. пасивен видеотрансивър, 6 бр. захранващ адаптер, 1 бр. принтер и 1 бр.
твърд диск/, причинени в резултат на неправомерно прекъсване на преноса на
електрическа енергия в периода 13.06.2018 г. - 14.06.2018 г. в обект, находящ
се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 29.08.2018 г. до окончателното плащане.
По делото не се спори, че между ищецът и ответникът е бил налице
валидно сключен договор за предоставяне на достъп до и пренос на
електрическа енергия през разпределителната мрежа с № ********** от
03.02.2016 г.
От констативен протокол № 34 от 20.06.2018 г. се установява, че при
извършена проверка, клиентът е заявил пред служител на ответното
дружество, че на 14.06.2018 г. в 8.30 часа е констатирал, че е имало
прекъсване на захранването, вследствие на което са се повредили
следните уреди: принтер – скенер – 1 бр., ДВР – записвачка – 1 бр. и 11 бр.
камери.
От представената фактура № 1171 от 17.07.2018 г. се установява, че за
закупуване на нови уреди от същият вид ищцовото дружество „К.И С.“ ЕООД
е заплатило в полза на „А.С.“ ЕООД сумата от 4 086,15 лв.
Горните обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.И С. – служители при
ищеца, от които се установява, че на 14.06.2018 г., между 08:30 и 09:00 часа,
същите били в офиса на ищеца, където констатирали, че голяма част от
уредите не работели - изгоряло било захранване на един от компютрите, не
работили принтерът, офис техниката, камерите за видеонаблюдение,
бойлер и др. Според свидетелите такъв проблем е имало и на останалите
етажи от сградата, като това било често срещано събитие.
От заключението на изготвената по делото СТЕ, която съдът приема
като обективно и компетентно изготвена, а и същата не е била оспорена от
3
страните, се установява, че в периода 13-14 юни 2018 г. е имало прекъсване
на електрозахранването, резултат от компрометираното качество на
електроенергията, пренесена до границата на собственост между
електрическите съоражения на ответника и ищеца. От заключението става
ясно, че в резултат на прекъсването са увредени следните вещи на ищеца,
които към датата на увреждането са на стойност 4 086,15 лв.: 1 бр. принтер-
скенер, 1 бр. DVR, 1 бр. кафемашина, 11 бр. пасивен видеотрансивър, 6 бр.
захранващ адаптер, 1 бр. твърд диск, 11 бр. камери за видеонаблюдение и
запис, настолен компютър, 1 бр. дефектнотокова защита.
Според експерта причината за уврежданията е токов удар, като е
изключено токовият удар да е причинен от атмосферно пренапрежение или от
късо съединение в уредите на ищеца. При проверката и огледа на главното
разпределително табло не са се установили данни за претоварване на мрежата
или на процеси, възникнали в съоръженията на ищеца.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза се налага
извод, че процесните щети по имуществото на ищеца са настъпили в
причинна връзка с установения токов удар.
Спорно между страните е настъпването на процесните имуществени
вреди в причинна връзка с неизпълнение на ответника на негови договорни
задължения към ищцовото дружество.
С клаузите на чл. 20 от Договора ответното разпределително
предприятие е поело задължение да осигурява на ползвателя до границата на
собственост на електрическите съоръжения електрическа енергия в
съответствие с изискванията за качество, приети от КЕВР и изискванията за
безопасност съгласно действащото законодателство (т. 2); да обезпечава
сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на
електрическата енергия и съхраняването на собствеността на гражданите (т.
3).
Съгласно чл. 42, ал. 1 от договора, разпределителното предприятие носи
отговорност за вреди, нанесени на ползвателя в случай на неправомерно
прекъсване на преноса на електрическа енергия (т. 2) и в случай на
нарушаване на непрекъснатостта на захранването, определена от
договорената категория по осигуреност на електроснабдяването (т. 3).
4
Съгласно ал. 2 на същия чл. 42 в случай на вреди същите се заплащат от
разпределителното дружество съобразно стойността на нанесените вреди.
Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно
задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е
недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди. Претърпяната
загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на
имущественото състояние на кредитора в резултат на неизпълнението на
договорното задължение. Размерът на претърпяната загуба съответства на
разликата между имуществото, което кредиторът би имал, ако задължението
беше изпълнено, и имотното му състояние след неизпълнението. Нормата на
чл. 89, т. 2 ЗЕ вменява на ответника задължение да осигурява за
лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа,
непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната
електрическа енергия, а съгласно чл. 12, т. 2 от общите условия за ответното
дружество последното се задължава да осигурява на потребителите
електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и
безопасност. При нарушение на непрекъснатостта на захранването, при
наличие доставка на енергия в мястото на присъединяване с показатели за
качество, несъответстващи на действащата нормативна уредба и при
необезпечена безопасна експлоатация на електрически съоръжения, негова
собственост, ответното дружество носи отговорност за щетите, нанесени на
потребителите /чл. 42, т. 2, т. 3 и т. 5 от договора/.
Категорично по делото се установява неизпълнение на задължение за
осигуряване на непрекъснатост на електрозахранването и доставка на
електрическа енергия, отговаряща на изискванията за качество и безопасност,
доколкото е имало прекъсване на електрозахранването до обекта на ищеца на
13-14.06.2018 г., като от СТЕ и показанията на разпитаните по делото
свидетели, се установява причинната връзка между токовия удар и повредата
в уредите на обекта на ищеца, които не са работили на следващия ден.
Доводът на жалбоподателя, че не е имало регистрирани прекъсвания на
ел. захранването на процесната дата, който се опровергава от събраните по
делото доказателства и СТЕ, е неоснователен и не е от естество да изключи
5
отговорността на ответника, при положение че в причинна връзка с
прекъсванията на електроснабдяването и комутационното пренапрежение
(токов удар) са настъпили вреди на ищцовото имущество и в случая не може
да намери приложение разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД.
Доводът на жалбоподателя, че вредите са могли да бъдат избегнати при
инсталиране от страна на застрахования на защита на собствените му
съоръжения след границата на собствеността е неоснователен. Както
правилно е посочил и първостепенният съд осигуряване на по-висока
категория осигуреност на електрозахранването е възможност, а не задължение
на потребителя и не изключва гореочертаните такива на ответното дружество
като доставчик. Не се доказа в производството прекъсването на
електроснабдяването да се дължи на авария или случайно събитие,
изключваща отговорността на доставчика.
По изложените съображения следва да се приеме, че в полза на ищеца е
възникнало вземане към ответника за обезщетение в размер на сумата от 4
086 лева.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на въззивника не следва да бъдат присъдени по
делото разноски.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20036022 от 08.02.2021 г. по гр. д. №
57401/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 63 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6