РЕШЕНИЕ
№ 2966
гр. София, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110156536 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу ЮЛ осъдителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 294.08 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер
на 15 лв. по щета № ************ по застраховка „Каско+“, застрахователна
полица № ************** за нанесени щети на МПС марка „********“,
модел „**********“ с рег. № **********, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 25.01.2022 г. /ПТП/ в ************, ведно със
законна лихва за период от 24.09.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 25.01.2022., в ************ с посока на движение
„Център“ и преди ******** било настъпило ПТП, при което МПС марка
„********“, модел „**********“ с рег. № ********** преминава през
необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно, при
което на лекия автомобил са причинени щети. В исковата молба е посочено, че
за процесното МПС към момента на ПТП има валидна застраховка „Каско“, а
за причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета №
************. Посочва се, че размерът на щетите по МПС марка „********“,
модел „**********“ били на стойност от 279.08 лв., която сума била
изплатена от ищцовото дружество на 14.12.2022 г. Към ответника била
предявена регресна претенция за възстановяване на горепосочената сума с
включени ликвидационни разноски, но плащане не последвало, като
ответникът е този, който отговаря за поддръжката и обслужването на пътя.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
1
по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на причинно
следствена връзка, като твърди и че същото е недоказано, в т.ч. че не се
установява наличието на необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че
не била отчетена амортизацията на гумите при заплащането за
застрахователно обезщетение. Навежда доводи за съпричиняване, като
водачът не бил съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна
обстановка. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора исковата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата, че по застраховка „Каско+“ по застрахователна полица №
************** ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на
14.12.2022 г. в размер на 279.08 лв.
От представената по делото застрахователна полица „Каско+“ №
************** от 12.02.2021 г. със срок на действие от 12.02.2021 г. до
11.02.2022 г., ведно с анекс № 01 от 17.02.2021 г. се установява, че МПС марка
„********“, модел „**********“ с рег. № ********** е било застраховано по
посочената застраховка в ЮЛ.
Представена е и застрахователната преписка ЮЛ във връзка с
настъпилото застрахователно събитие, като към нея е приложено уведомление
за щета № ************ от 26.01.2022 г., опис –заключение по щета №
************ от 26.01.2022 г., калкулация по претенция ************ от
26.01.2022 г., фактура № 84881 от 20.10.2022 г., приемо-предавателен
протокол от 17.10.2022 г., ликвидационен акт по щета № ************ от
26.01.2022 г. Представено е платежно нареждане от 14.12.2022 г., съгласно
което по процесната щета било заплатено застрахователно обезщетение на
стойност 279.08 лв.
С писмо, ищецът е поканил ответника да възстанови платената от
застрахователя сума в размер 294.08 лв., като видно от известието за
доставяне същото е било получено от ответника на 22.03.2023 г. С писмо от
31.03.2023 г. ответникът е отказал да заплати процесната сума.
Представени са Общи условия по автомобила застраховка „Каско+“.
Като свидетел по делото е разпитван свидетеля А. К., който посочва, че
2022 г. съм управлявал автомобил „Кия **********“ със софийска
регистрация, като през 2022 г. имал инцидента с този автомобил, а именно
минал през дупка на платното със задна дясна гума. Посочва, че се бил движел
по *********** с посока центъра, може би преди кв. „Лагера“ усетил
вдлъбнатина на платното и усетил сериозно тропане, не спрял веднага на
булеварда, защото там нямало къде, като след това видял, че джантата била
изкривена. Посочва, че усетих пропадане на колата на пътното платно нямало
обозначение за неравността, като скоростта, с която се движел била
2
съобразена с ограничението за булеварда. Впоследствие след като паркирал
установил какви били проблемите по джантата, като по джантата се виждало,
тъй като била чисто черна, автомобилът бил чисто нов и нямало никакви
други увреждания.
Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
към датата на ПТП, размерът на щетите нанесени на процесното МПС възлиза
на 279.08 лв., а с включени ликвидационни разноски 294.08 лв. Съгласно
заключението от техническа гледна точка нанесените по лек автомобил
„********“, модел „**********“ с рег. № **********, се намирали в
причинно-следствена връзка с твърдения и възможен механизъм на
настъпване на произшествието – преминаване по време на движение през
несигнализирана и необезопасена дупка, находяща се на пътното платно на
бул. „Цар Борис III” в посока на движение към центъра на града в района
преди кв. „Лагера“.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже
наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил;
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на
служителите му във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища/; претърпени от застрахования вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите;
платено застрахователно обезщетение.
По делото е отделено за безспорно, че МПС марка „********“, модел
„**********“ с рег. № ********** е било застраховано по застраховка
„Каско+“ в ЮЛ. Горното се установява и от застрахователна полица №
************** от 12.02.2021 г. със срок на действие от 12.02.2021 г. до
11.02.2022 г.
Процесното ПТП е причинено от необезопасена дупка, находяща се в гр.
София, *********** с посока на движение центъра, преди кв. „Лагера“.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища,
улиците, булевардите, са собственост на общината и то от категорията на
публичната общинска собственост. Поради това за общината съществува
задължение да поддържа собствеността си, която е предназначена за
обслужване на населението. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗП,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, публична
общинска собственост /чл. 8, ал. 3 от Закона/, се осъществяват от общините,
като съдържанието на тези дейности е подробно определено в § 1, т. 12, 13 и
14 от Допълнителните разпоредби на ЗП, включително поддържането на
пътищата като дейност по осигуряване на необходими условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, с
правомощия на кмета на общината /чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП/. Подобна е и
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай, доколкото на
пътното платно е установено наличието на необезопасена и необозначена
дупка, то лицата, на които е възложено от ЮЛ да извършат непосредствено
3
дейностите по поддръжка на пътищата, очевидно не са изпълнили тези
дейности. В резултат на това виновно бездействие, доколкото вината се
предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е причинено и процесното ПТП. Поради
това на основание чл. 49 ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и
поддръжка на пътя – ответникът ЮЛ, следва да отговаря за вредите,
причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да извършат тези
дейности.
Поведението на ответника е противоправно, тъй като с бездействието на
служители на ответника или на други изпълнители, на които общината е
възложила поддържането на пътя - те не само не са отстранили
съществуващата на пътя дупка, но не са и сигнализирали за опасната
неравност, с цел организиране на движението около дупката по начин,
осигуряващ нормалното преминаване на автомобили. От показанията на
свидетеля К., които следва да бъдат кредитирани, тъй като са обективни,
последователни, съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства и житейски логични относно главния факт на доказване
/настъпването на вредоносния резултат и причината за него/ са формирани
непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства, от които се
установява, че на 25.01.2022 г., на *********** процесното МПС е преминало
през необезопасена и несигнализирана дупка, в резултат на което са настъпили
увреждания по джантата.
Неоснователни са твърденията на ответника, че не бил установен
механизма на процесното ПТП, както и причинно – следствената връзка
между вредата и виновното бездействие на служителите на ЮЛ. По
отношение на описания от ищеца механизъм на ПТП - място на настъпване,
причината, връзката с увреждането в случая, ищецът проведе пълно и главно
доказване на посочените факти. Съгласно приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че от техническа гледна точка
нанесените по лек автомобил „********“, модел „**********“ с рег. №
**********, се намирали в причинно-следствена връзка с механизма на
настъпване на произшествието – преминаване по време на движение през
несигнализирана и необезопасена дупка, находяща се на пътното платно на
бул. „Цар Борис III” в посока на движение към центъра на града в района
преди кв. „Лагера“. В този смисъл са и показанията на свидетеля К., който
посочва, че ПТП-то било реализирано в гр. София, *********** с посока
центъра, преди кв. „Лагера“, като автомобилът минал през дупка на платното
със задна дясна гума. Свидетелят посочва, че нямало обозначение за
неравността, като скоростта, с която се движел била съобразена с
ограничението за булеварда. Следователно причина за настъпване на
процесното ПТП е именно наличието на необезопасена дупка на пътното
платно, която става причина за настъпване на произшествието, в резултат на
което на МПС марка „********“, модел „**********“ с рег. № ********** са
причинени имуществени вреди. Съгласно приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, щетите по процесното МПС се намирали в пряка
и причинно-следствена връзка с настъпилото на 25.01.2022 г. произшествие в
град София.
4
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Принципът на пълната обезвреда, означава,
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото
МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно
ответникът в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване
тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от
същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не
може да надвишава пазарната му стойност. В настоящият случай от приетата
по делото съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен
кредитира като компетентно изготвена, се установява, че стойността
необходима за възстановяван на МПС марка „********“, модел „**********“
с рег. № **********, към датата на ПТП била 279.08 лв. Съдът намира, че
сумата от 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета. Доколкото по делото е безспорно, че
заплатеното застрахователно обезщетение от ищеца е в размер на 279.08 лв.,
към която сума следва да се добавят и обичайните разходи от 15 лв., то
предявеният иск на основание чл. 410 КЗ следва да бъде уважен в пълен
размер.
С оглед основателността на претенцията на ищеца следва да бъде
разгледано наведеното с отговора на исковата молба и от третото лице
помагач възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото МПД
с оглед нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Настоящият състав намира, че така
направеното възражение се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. В доказателствена тежест на ответника е да
установи наличието на съпричиняване от страна на увредения, за което не
само, че не се ангажирани никакви доказателства, но дори не са и направени
доказателствени искания в тази насока, още повече, че с доклада по делото
съдът изрично е указал, че за така посоченото обстоятелство не се сочат
доказателства, поради което възражението се явява неоснователно.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството в
размер на 50 лв., платена държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице, 20 лв.
5
депозит за свидетел и 168 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед изходя на
спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, с БУЛСТАТ *********, с адрес *********, да заплати на
ЮЛ, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***********, по
предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 294.08
лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по щета
№ ************ по застраховка „Каско+“, застрахователна полица №
************** за нанесени щети на МПС марка „********“, модел
„**********“ с рег. № **********, във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 25.01.2022 г. /ПТП/ в ************, ведно със законна лихва за
период от 24.09.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ, с БУЛСТАТ *********, с адрес *********, да заплати на
ЮЛ, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 538 лв. - разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6