Р Е Ш Е Н И Е № 46
гр.Сливен, 24.06.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд,
наказателно отделение в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ВАНЯ АНГЕЛОВА
при секретаря Радост Гърдева в
присъствието на прокурора М. Радева, като разгледа докладваното от Председателя
ВЧНД № 349 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е за проверка на първоинстанционно
решение за настаняване на лице на задължително лечение.
Образувано е по въззивна жалба, депозирани от М.И.И.
***, срещу Решение № 225/04.06.2019г., постановено по ЧНД № 676/2019г. по описа
на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваното решение жалбоподателката М.И.И. е
настанена на задължително стационарно лечение в специализирано болнично
заведение – Държавна психиатрична болница гр.Раднево за срок от два месеца. С
решението й е назначен представител на привлечената М.И.И.,
който да изразява информирано съгласие за лечение.
Във въззивната жалба, по повод на
която е образувано настоящото производство, подадена от настаненото на
задължително лечение лице, се сочи, че постановеното решение от СлРС е неоснователно. Посочва, че се чувства напълно
здрава, разбира свойството и значението на деянията, които върши и не създава
опасност за себе си и за околните с държанието си.
В с.з. жалбоподателката, редовно
призована, се явява лично и с адв.С., редовно
упълномощен. Поддържат жалбата. Оспорват решението на СлРС,
като го считат за неоснователно и недоказано. Сочи се, че привлеченото лице И.
е нормален човек. През летния сезон работи като администратор в хотел, намиращ
се на българското черноморие. Твърди се, че дъщерята
на И., под въздействие на баща си, иска майка й да бъде поставена под
запрещение и така да придобие определени материални блага. Акцентира се, че И.
е един здрав, нормален човек и едно настаняване в ДПБ гр.Раднево на
задължително стационарно лечение би й оказало отрицателно психическо
въздействие. Посочва се, че досега И. не е имала никакви отклонения, а дъщеря
й, под чийто сигнал е започнало настоящото производство, не е живяла при нея от
доста време, тъй като е била студентка. Иска се да се отмени решението на
районния съд.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Сливен в с.з. счита, че от събраните доказателства се
установява, че освидетелстваната страда от заболяване квалифицирано като персистиращо налудно
разстройство. Посочва, че не е установена другата кумулативна предпоставка,
необходима за задължително настаняване и лечение на лицето, а именно лицето да
е опасно за себе си, за близките или околните. Сочи, че данни за агресия се
съдържат единствено в показанията на дъщеря й М.Ж.П., като не е ясно дали се
касае за личен конфликт, за лична непоносимост или за някакъв друг тип агресия.
Твърди се, че няма доказателства от трети незаинтересовани лица за такова
твърдение. Представителят на държавното обвинение счита неподкрепен от събрания
доказателствен материал извода на първата инстанция,
че освидетелстваната страда от налудно разстройство и
същата е опасна за околните и е в състояние да извърши престъпление, което е
изведено от заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Прокурорът
посочва, че няма убедителни доказателства за настаняване на едно лице в
Психиатричната болница гр.Раднево, предвид на което счита, че не са налице
предпоставките на чл.155 от Закона за здравето.
Сливенският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з.,
като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по
делото доказателствен материал и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, а и с оглед
на конкретните оплаквания, намери жалбата за основателна.
Производството пред първата
инстанция е образувано по предложение на прокурор при РП – Сливен по чл.155 и чл.157
от Закона за здравето за настаняване за задължително лечение в специализирано
здравно заведение на М.И.И..
От събраните доказателства се
установява от фактическа страна следното:
Освидетелстваната М.И.И. страда от Персистиращо налудно разстройство МКБ10 F 22.8 с коморбидност злоупотреба с алкохол.
Привлеченото лице не страда от умерена тежка или дълбока умствена изостаналост
и съдова или сенилна деменция.
Освидетелстваната живеела сама,
но в края на 2018г. заживяла заедно с дъщеря си, която дотогава била студентка
в друг град. Дъщеря й М.Ж.П. подала жалба до РП Сливен, въз основа на което
била извършана проверка и депозирано предложение до РС Сливен за преценка
налице ли е необходимост от разкриване на процедура по чл.155 от ЗЗ. Било
образувано ЧНД № 676/2019г. по описа на СлРС по
чл.155 от ЗЗ. По него като свидетели били разпитани дъщерята на привлеченото
лице М.П. и бившият съпруг на привлеченото лице Ж.П.. Била назначена и
изготвена съдебно-психиатрична експертиза. Заключението на
съдебно-психиатричната експертиза е направено въз основа на материалите, които
са приложени по делото и най-вече от показанията на дъщерята и бившият съпруг
на освидетелстваната. В заключението си вещото лице е посочило, че привлеченото
лице И. страда от Персистиращо
налудно разстройство МКБ10 F 22.8 с коморбидност злоупотреба с алкохол, с
поведението си уврежда здравето си и е опасна за себе си и за обществото, под
въздействие на психотичната продукция е възможно да
извърши престъпление, лицето не е в състояние да дава информирано съгласие
относно лечението си и привлечената не страда от умерена тежка или дълбока
умствена изостаналост и съдова или сенилна деменция. В заключението вещото лице е посочило, че са
налага задължително лечение, като предлага същото да се проведе в ДПБ Раднево
за срок от два месеца.
Настоящият съдебен състав намира,
че изготвеното заключение, макар неоспорено от страните в първоинстанционното
производство и прието от съда, не е подкрепено от приложения доказателствен материал по делото, както не е съобразено и
с обясненията на привлеченото лице, че същата е здрава и е нормален човек. Не
са изследвани въпросите дали е налице някакъв междуличностен конфликт между
дъщерята и бившия съпруг на привлеченото лице и самата освидетелствана. Взети
са предвид само техните показания и твърдения, като даже твърдяното от свид.Ж.П. не се базира на преки впечатления, а е по разкази
от дъщеря му - свид.М.П., която му е споделяла, че
„майка й й е посягала“. Самият той твърди, че не бил
свидетел на физическа агресия. За случая, който той твърди, че
освидетелстваната И. е отишла в гр.Търговище и са викали полиция е отново по
разкази на дъщеря му, а не негови преки впечатления. По делото не са разпитани
съседи на привлеченото лице, които да потвърдят твърдяното от нейната дъщеря,
нито са събрани други доказателства, които да потвърждават описаното в жалбата
от дъщеря й и след това изложено в показанията й като свидетел. На задължително настаняване и
лечение, съгласно чл.155 от ЗЗ подлежат лицата, които поради заболяването си
могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. По делото няма
събрани доказателства, че привлеченото лице И. може да извърши престъпление или
пък представлява опасност за близките, околните и въобще за обществото или
застрашава сериозно здравето им. При нея няма констатирани такива прояви и
действия.
Нещо повече, съдът е длъжен да
придобие непосредствено впечатление за състоянието на привлеченото лице,
съгласно изискванията на ЗЗ. Спазвайки тези законови разпоредби, настоящата
инстанция намира, че в случая макар и да се касае за диагноза на привлеченото
лице за психично заболяване, която е поставена от вещото лице при изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, а именно Персистиращо
налудно разстройство МКБ10 F 22.8 с коморбидност злоупотреба с алкохол,
освидетелстваната няма данни и доказателства да е опасна за себе си, за
близките или за обществото. Както посочи по-горе съдът, данни за агресивно
поведение от страна на освидетелстваната се съдържат единствено в показанията
на дъщеря й М.П., по чийто сигнал е започнало настоящото производство. Въззивният съд намира и не приема изведеното в заключението
на вещото лице, че с поведението си освидетелстваната уврежда здравето си и е
опасна за себе си и за обществото, тъй като това не отговаря на доказателствената съвкупност по делото, а също и на преките
впечатления на въззивната инстанция в настоящото
производство.
Предвид изложеното въззивната инстанция стигна до извода, че към настоящия
момент не са налице условията на чл.155, вр.чл.146 от
Закона за здравето за настаняване на М.И.И. на
задължително стационарно лечение в ДПБ Раднево за срок от два месеца.
Категорично е установено, че освидетелстваната И. е лице с психично заболяване,
конкретно посочено в заключението по назначената експертиза. Настоящата
инстанция счита, че не е налице опасно поведение и извършване на общественоопасно деяние от освидетелстваната, като лицето
не представлява непосредствена опасност за себе си, близките си и околните.
Съдът е длъжен още веднъж да
подчертае, че разпоредбата на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и
лечение визира две кумулативни предпоставки, а именно лицето да страда от
психично заболяване по смисъла на чл.146 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗ и поради
заболяването си да може да извърши престъпление, което представлява опасност за
близките му, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето му.
Съдът счита, че в конкретния случай не е налице втората кумулативно дадена
предпоставка в чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на лице.
Действително освидетелстваната И. страда от психично заболяване по смисъла на
чл.146 ал.1 от ЗЗ, която е и първата задължителна предпоставка по чл.155 от ЗЗ.
Съдът намира, че към настоящият момент освидетелстваното лице И., поради
заболяването си, не може да извърши престъпление, което да представлява
опасност за близките й, за околните, за обществото или да застрашава сериозно
здравето й. Поради това съдът счита, че не е налице втората предпоставка на
чл.155 от ЗЗ и не следва лицето да е задължително настанено за лечение в
лечебно заведение. Освидетелстваната към момента упражнява трудова дейност и
няма данни за противообществени прояви.
Досежно гореизложеното изводите на РС Сливен
към настоящия момент не могат да бъдат споделени. Това се налага от обстоятелството,
че лицето не представлява непосредствена опасност за себе си и околните.
Липсата на втората кумулативна предпоставка изискуема по чл.155 от ЗЗ към настоящия
момент определя отмяната на решението на РС Сливен, предвид отпадане
необходимостта от задължително лечение на освидетелстваното лице. Поради това
следва жалбата да бъде уважена и решението на РС Сливен да бъде отменено. Следва
да се отхвърли предложението на Районна прокуратура Сливен за настаняване
на М.И.И., ЕГН
**********, на задължително лечение в специализирано болнично заведение, като
неоснователно.
Ръководен от изложеното и на
основание чл.163 ал.1 от Закона за здравето, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 225/04.06.2019г., постановено по ЧНД № 676/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен,
като вместо това ОТХВЪРЛЯ предложението на Районна прокуратура Сливен за
настаняване на М.И.И.,
ЕГН **********, на задължително лечение в специализирано болнично заведение,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: