№ 100
гр. Тетевен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100076 по описа за 2025 година
Производство е с правно основание чл. 238-240 от ГПК.
Образувано е по искова молба „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адресна управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21,
Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, чрез пълномощника З. Н. Д. - в качеството й на член на
Съвета на Директорите, упълномощена от Мариуш Григлицки и Анджей Бак - в качеството
им на представляващи дружеството, чрез от юрк. С. П., срещу Н. Д. П., ЕГН ********** с
адрес: гр. Я., област Ловеч, ул. „хххххх“ № 7 с цена на иска: 583.47 лева.
В исковата молба се твърди, че на 29.12.2022 година длъжникът Н. Д. П., ЕГН
**********, сключил Договор за потребителски кредит № ****** с „Креди Йес“ ООД, по
силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне 15 броя
вноски в по 39.00 лв. в срок до 13.04.2023 г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Ищцовото дружество сочи, че длъжникът е заплатил по договора за кредит единствено сума,
в размер на 39 лева.
Заявява се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
12.01.2024 г. г. „Креди Йес“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адресна управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2. Вземането срещу длъжника по
настоящото производство било индидуализирано в Приложение № 1, към договора за
прехвърляне на вземане.
Моли съда да осъди Н. Д. П., ЕГН **********, да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на
предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч.гр.д. № 1025/2024 г., а именно сумата в общ размер от 583.47 лв., формирана
както следва:
1
1) непогасена главница в размер на 374.73.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 21.95 лв.
3) неустойка в размер на 186.79 лв.
4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор
на Исковата молба.
Районен съд - Тетевен, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на
отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото
съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в
негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната
основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, РС - Тетевен е
прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства;
съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в
него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и
от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно
основателен.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен.
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер общо на
сумата 125.00 лева за настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
включващи 25 лева дължима по сметка на съда държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 26 от НЗПП.
Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се
произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от
Разпореждане № 3172 от 20.11.2024 г. по Ч. гр. дело № 1025/2024 г. на РС - Тетевен е, че е
отхвърлено заявлението на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* против
Н. Д. П., без да се присъждат разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в
настоящото исково производство. В този смисъл и претендираната в петитума на исковата
2
молба сума на обща стойност от 125.00 лева, направени по Ч. гр. дело № 1025/2024 г. по
описа на РС - Тетевен се явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 239, във вр. с чл. 238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, Н. Д.
П., ЕГН ********** с адрес: гр. Я., област Ловеч, ул. „хххххх“ № 7, да заплати на
дружеството ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адресна управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.
2, сумата в общ размер от 583.47 лева, формирана както следва: непогасена главница по
договор за кредит, в размер на 374.73., договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 21.95 лв., неустойка в размер на 186.79 лв., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 16.10.2024 г. до окончателно
изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН ********** с адрес: гр. Я., област Ловеч, ул. „хххххх“ № 7
да заплати на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адресна управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“,
ет. 2, сумата в размер общо на 125.00 /сто двадесет и пет лева/, представляваща съдебно-
деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, включващи 25.00 лева дължима по сметка на съда държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 26 от НЗПП.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адресна управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21,
Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, срещу ответника Н. Д. П., ЕГН ********** с адрес: гр. Я.,
област Ловеч, ул. „хххххх“ № 7 за заплащане на направените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от него да се връчи на страните, както и да се приложи по Ч. гр. дело №
1025/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
3