Решение по дело №54/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20207210700054
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

61

гр. Силистра, 19 август 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският административен съд, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова

                                                      ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

                                                                     Елена Чернева

при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от съдия П.Георгиева-Железова КАНД № 54 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.А.П. *** против Решение № 14 от 09.03.2020 г. на Районен съд - Дулово, постановено по АНД № 151 по описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 39-0000173 от 26.09.2019 г. на началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Силистра.

Чрез релевирани доводи за нарушение на закона и процесуалните правила,се претендира за отмяна на решението и на наказателното постановление. Обосновава нарушенията на процесуални правила с твърдение за непълно обвинение и несъответствие между фактически установявания в административно-наказателното производство и приложените законови разпоредби. Не са посочени дължимите параметри на неспазената почивка, което препятствало възможността за организиране на адекватна защита. С допълнителна писмена молба акцентира за нарушение на закона, тъй като районният съд не е преценил случая като маловажен.

Ответната страна Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Силистра не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от ОП - Силистра поддържа заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок срещу подлежащ на касационен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.

Въззивното производство е образувано по жалба на И.А.П. против НП № 39-0000173 / 26.09.2019 г. на Началника на в ОО ”Автомобилна Администрация” - Силистра, с което на основание чл. 93б, ал.11 т. 3 от ЗАвПр на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000.00 лева за това, че като водач, извършващ превоз, попадащ под обхвата на Регламент (ЕС) № 561/06 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821 / 85 и (ЕО) № 2135 / 98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820 / 85 на Съвета, не е спазил изискванията за нормална седмична почивка съгласно чл. 8, § 6 предл. Второ, изр.1-во от цитирания регламент, като намалението на времето за дължима, но неспазена почивка е над 9 часа и 30 минути за дните: 29.08.2019 г.; 30.08.2019 г.; 31.08.2019 г.; 01.09.2019 г.; 02.09.2019 г.; 03.09.2019 г. и 04.09.2019 г. от изискуемия 28-дневен период.

Въззивният съд е възприел фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод, съдът е установил, че на 04.09.2019 г. контролните органи на ИА “Автомобилна администрация” – Силистра извършвали проверка на преминаващите водачи на МПС по път I-7 Силистра – Шумен, на км. 47+793м., отклонение за с. Раздел, общ. Дулово. На същото място около 9. 40 ч. спрели за проверка касатора, в качеството му на водач на товарен автомобил от категория № 3, марка „Скания” Р124ЛА 4х2 НА 420 с рег. № ***, с прикачено полуремарке от категория 04, оборудван с аналогов тахограф. В решението е изложено, че „в момента на проверка водачът не е спазил изискванията за нормална седмична почивка, като намаляването е с над 9 часа и 30 минути, видно от тахографски листи на водача за 29.08.2019 г. на 30.08.19 г., 31.08.19 г., 01.09.19 г., 02.09.19 г., 03.09.19 г. и на 04.09.19 г. - 7 бр., с което виновно е нарушил чл. 8, §. 6, второ тире, изр. 1 от Регламент 561 / 06 г., във вр. с чл. 4, буква „з“ и чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Съгласно чл. 8, § 6 от Регламент № 561 / 2006, през всеки две последователни седмици водачът ползва поне:

- две нормални седмични почивки, или

- една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от поне 24 часа. Намалението обаче се компенсира с равностоен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица.

Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на предишната седмична почивка.

Съгласно чл. 4, буква „з“ от Регламент № 561 / 2006, „седмична почивка“ означава седмичен период от време, през който водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална седмична почивка“ и „намалена седмична почивка“:

- „нормална седмична почивка“ означава всеки период с продължителност от поне 45 часа“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, решаващият състав е преценил, че е налице изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение и е потвърдил санкциониращия акт НП № 39-0000173 / 26.09.2019 г. за налагане на глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 93б, ал. 10, т. 3 от Закона за автомобилните превози за нарушение на разпоредбата на чл. 8, § 6, второ тире, изр. 1 от Регламент/ЕО/ 561/06г. на Съвета във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

Посочените абзаци от оспореното решение цитират нормативни текстове, но не ги съпоставят с установени по делото факти за параметрите на дължимата нормална седмична почивка. Видно е, че нормативно са заложени възможности за няколко хипотези, но същите са предвидими и вписани в хипотезата на правната норма вероятни ситуации. За да се прецени коя от тях се е осъществила, е следвало да се установи какво е било действителното положение-примерно какво показва разчитането на тахографските листа.

Във въззивното производство жалбоподателят е изложил оплаквания в тази насока, налагащи изследване на информацията, съдържаща се в посочените тахографски листи. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото съдът е възпроизвел установената в акта и НП фактическа обстановка, позовавайки се на приложените по делото 7 бр. тахографски листи с констатацията, че същите установяват периода на последната седмична почивка, без обаче да посочи конкретно началото и края й респ. - точните часове, в които е ползвана, за да може да се прецени с колко е намалена. Липсва анализ на данните, съдържащи се в тахографските листи, и изложени съображения кога точно в посочения правнозначим период е извършено нарушението и кога са изтекли съответните правно-значими периоди от време, след които водачът не е почивал поне 45 часа. Липсата на формирани фактически констатации относно тези въпроси опорочава съдебното решение и прави невъзможен касационния контрол по чл. 218, ал. 2 от АПК за съответствието на обжалваното решение с материалния закон.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че решението на Районен съд - Дулово е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предложение "първо" от НПК. Съдът има служебно задължение да разкрие обективната истина по фактите и неизпълнението му е скрепено със санкцията на касация. По така изложените съображения, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.

Необходимо е да се установят обстоятелствата, посочени по-горе в мотивите на решението чрез всички, преценени от решаващия състав необходими и допустими доказателствени средства.

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН съдът следва да съобрази  изменението на чл. 93б, ал. 10 от ЗАвПр с ДВ, бр. 60 / 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., като редуцира размера на санкцията,в случай, че последната е по-благоприятна за дееца.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изречение "второ" от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК, Административен съд Силистра

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 14 от 09.03.2020 г. на Районен съд - Дулово, постановено по АНД № 151 по описа на съда за 2019 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд Дулово за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                                2.