№ 11200
гр. София, 19.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветн.есети декември през две хиляди дв.есет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докл.ваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110150727 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. В. Й., ЕГН **********,
в качеството на едноличен търговец с фирма ..“, ЕИК ., починала в хода на процеса и
заместена от наследниците си по закон В. ЦВ. Т., ЕГН **********, и Т. ЦВ. Т., ЕГН
**********, със съдебен .рес ., с която срещу „Ба. .“ ., ЕИК ., със седалище и .рес на
управление . са предявени обективно кумулативно съединен осъдителни претенции за
заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, от които 2 900 лв. за силно влошаване на здравословното състояние -
получаване на сърдечни кризи, аритмия, хипертонични кризи, нервно напрежение,
притеснение, дискомфорт, за изпитвано чувство за безпомощност, беззащитност, стрес,
безсъние, унижение, загуба на доверие в институциите и правовия ред и сумата от 100 лв. за
претърпени вреди, от негативно влияние в търговските й взаимоотношения с доставчици и
клиенти, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба на 30.08.2021 г.
до окончателното плащане, както и за сумата от 295 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 11.09.2020 г. - 30.08.2021 г.
Ищцата извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че в
качеството си на едноличен търговец с фирма ..“, ЕИК ., била клиент на ответната ба. и
имала открита разплащателна сметка с IBAN . На 11.09.2020 г. направила опит да извърши
банкови разпореждания през интернет банкиране и установила, че е налице технически
проблем, непозволяващ извършване на разплащания от тази сметка. Сочи, че провела
няколко разговора със служители на контактния център относно така възникналия проблем.
Наложило се да посети офис на ба.та за разрешаване на проблема, където бил връчен
незаверен препис от запорно съобщение по чл. 202, ал. 1 ДОПК изх. № С200022-003-
0040146/04.09.2020 г. на НАП, ТД София. От последното било видно, че длъжник по изп. д.
№ 22150047054/29.10.2015 г., по което е наложен запор върху описаната банкова сметка не
е ..“, а упълномощеното лице на предприятието, което не било управител, а обикновен
1
пълномощник. Допълва, че титулярят на банковата сметка не бил з.ължено лице по
изпълнителното дело, по което бил наложен запорът. Посочила на служители на ответника,
че запорът бил наложен без правно основание и настоя;а за вдигането му, подала и писмена
жалба. Въпреки това запорът не бил вдигнат, което наложило пълномощник да посети офис
на ответника за извършване на необходимото за вдигане на неправомерно наложения запор.
Пълномощникът била принудена да под.е искане за промяна на достъпа до „. директ за
бизнес клиенти“ за промяна на данни за електронен достъп до разплащателната сметка.
Получила ново потребителско име и парола, но отново не могла да извършва разплащания
чрез електронната платформа, което наложило провеждане на нови телефонни разговори и
подаване на нова жалба на 14.09.2020 г. След проведени разговори и опити за разрешаване
на проблема, на 15.09.2020 г., при опит за извършване на операции чрез интернет банкиране,
ищцата установила, че запорът е вдигнат, като била уведомена от ответната страна, че
ситуацията е възникнала вследствие пропуск на служител на ба.та. Сочи, че наложеният
запор и невъзможността да разполага с финансовите си средства, създали редица
неудобства и негативни преживявания. Посочва, че здравословното състояние рязко се
влошило - получила на сърдечни кризи, аритмия, хипертонични кризи, нервно напрежение,
притеснение, дискомфорт, изпитвала чувство за безпомощност, беззащитност, стрес,
безсъние, унижение, загубила на доверие в институциите и правовия ред. Твърди, че
наложеният запор имал негативно влияние на наложения запор върху в търговските й
взаимоотношения с доставчици и клиенти.Негативните преживявания на ищцата
произтичали и от факта, че в рамките на няколко дни нямала достъп до финансовите си
средства. Твърди, че е налице противоправно поведение от страна на банков служител,
изразяващо се в неправомерно налагане на запор, нарушаващо забраната да не се вреди
другиму. Служители не положили грижата на добрия стопанин при изпълнение на техните
функции, което довело до неправомерно наложен запор върху банковата сметка за чужди
з.ължения.За репариране на причинените вреди претендира сумата от 3 000 лева, законна
лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира мораторна лихва за периода 11.09.2020 г. - 30.08.2021 г., възлизаща 295 лв. и
сторените в производството разноски. Представя документи, прави искане за събиране на
доказателства, изразява становище по писмения отговор на ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозира писмен отговор, с който оспорва исковете
по основание и размер по подробно изложен съображения. Твърди, че на 08.09.2020 г. в „Ба.
.“ . било получено запорно съобщение от публичен изпълнител на НАП, с което бил
наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки на лицето В.Ц. ..
Последната не била титуляр на банковата сметка на ищцата, а била единствено
упълномощено лице с право да се разпорежда със средствата. Ответникът посочва, че пор.и
технически пропуск при миграция на електронни данни от системата на „. . В.Ц. . била
отбелязана като управител на ..“, а не като упълномощено лице, пор.и което запорът бил
наложен погрешно върху банковата сметка с титуляр ..“. Сочи се още, че на 11.09.2020 г.
запорът бил вдигнат, а достъпът до интернет банкирането никога не е бил отнеман.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че запорът е продължавал да съществува след
2
11.09.2020 г. Твърди се още, че независимо от техническия пропуск, ищцата е имала
възможност да тегли парични средства, както на каса, така и на АТМ устройство. Сочи, че
след 11.09.2020 г. имало проблем с достъпа до електронните канали от страна на ищеца,
който не бил свързан с наложения погрешно запор. Намира исковата молба за нередовна, а
претендираното обезщетение за прекомерно. Оспорва твърдението за наличие на
противоправно поведение на служител на ба.та и за наличие на причинно – следствена
връзка между твърдените вреди и наложения запор. Представя документи. Желае
отхвърляне на исковете.
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛ.:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД вр.чл.52
ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
и чл.86, ал.1 вр.чл.84, ал.3 ЗЗД за сумата от 295 лв., претендирана мораторна лихва от датата
на увреждането – 11.09.2020 г. до датата, предхождаща подаването на иска – 30.08.2020 г..
Отговорността по чл.49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен
характер. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест по иска по чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже противоправно поведение, причинна
връзка между последното и настъпилите вреди, както и фактите, водещи до ангажиране
отговорността на възложителя – възлагане на работата на делинквента и причиняването на
вредите при или по повод извършването . Ищецът следва да докаже пълно и главно в
процеса и размера на претендираните от него вреди.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендираният деликвент трябва да е предписано нормативно
з.ължение за действие.
Вината на служителя се предполага до доказване на противното, противоправността е
правен извод.
В тежест на ответника е да установи, че служителят е действал добросъвестно.
Ответникът следва да докаже възраженията си.
Всяка от страните следва да докаже положителните факти, на които основава изгодни за
себе си правни последици.
Не са налице общоизвестни или служебно известни на съда факти по смисъла на чл.155
ГПК.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените
към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи. С оглед
необходимостта от установяване твърденията на ищцата, следва да бъдат допуснати двама
свидетели при режим на довеждане. Искането за допускане на експертиза е нередовно,
доколкото не се сочи в коя област на медицината се необходими специални знания за
3
отговор на поставените в становището по писмения отговор з.ачи, иска се едно вещо лице,
но желанието на ищеца е за изготвяне на комплексна експертиза. На ответника следва да се
предостави възможност за формулиране на з.ачи към експертизата. Оспорванията на част от
представените към писмения отговор приложения не изискват откриване на производство
по чл.193 ГПК, а са такива по същество на спора именно пор.и съображенията в
становището по писмения отговор.
Възраженията на ответника за нередовност на исковата молба са неоснователни,
доколкото поставените изисквания за детайлизиране на размера на обезщетението не
почиват на процесуалните изисквания. Липсата на подобна конкретизация не рефлектира
върху правото на защита на ответника.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
На основание чл. 140, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ПРИЕМА проект за докл. съобразно обстоятелствената част на определението.
ДОПУСКА, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК, представените от страните документи като
доказателства по делото.
ДОПУСКА, на основание чл.163 ГПК, двама свидетели на ищеца при режим на
довеждане за установяване на посочените в исковата молба и становището по писмения
отговор обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца да осигури явяване на допуснатите свидетели за датата на първото
по делото открито съдебно заседание като го предупреждава, че при неоснователно
неявяване на същите съдът ще постанови краен съдебен акт, без да събира тези гласни
доказателства.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от уведомяването с писмено изявление с препис за
насрещната страна или н.лежно изготвено електронно изявление, подписано с
квалифициран електронен подпис, да посочи от колко вещи лица желае да бъде изготвена
исканата експертиза и в коя област на медицината да бъде/ат специалист/и вещите лица.
При неизпълнение съдът ще приеме, че искането не се поддържа и ще постанови краен
съдебен акт без изслушване на медицинска експертиза.
РАЗПОРЕЖДА при постъпване на изявление на ищеца за отстраняване на
4
нередовностите в доказателственото искане за допускане на експертиза препис от него да се
изпрати на ответника. На последния се предоставя възможност в седмичен срок от
получаване на това изявление да изрази становище по същото и на свои ред да формулира
з.ачи към експертизата.
УКАЗВА на ищеца, че ако отсъства повече от един месец от .реса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е било връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за
новия си .рес, като при неизпълнение на това з.ължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени. Същото з.ължение има и
пълномощникът.
УКАЗВА на ответника, че ако напусне .реса си и в търговския регистър не е вписан
новият му .рес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се считат за
редовно връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 03.02.2022 г. от 10:30 часа, за
когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, а на ответника да се връчи
препи с от възражение на отговора на исковата молба вх. № 103261/07.12.2021 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5