Р
Е Ш Е Н И Е
№
260/23.3.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 818 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по
жалбата на „Тара“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пещера, ул. „***“ № *, представлявано от управителя Н. Т. Д. против Ревизионен акт
№ Р-16001319006091-091-001/06.04.2020 г., потвърден с Решение № 284/22.06.2020
г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен.
Подробни съображения са изложени в жалбата. Представени са и писмени
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. С., която по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени ревизионния акт в оспорената му част. Претендира
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът – Директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно
призован, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки вх. №
1926/02.03.2021 г. от юриск. Г., която по изложени съображения моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК да постанови решение, с което да потвърди като правилен и законосъобразен
ревизионния акт, потвърден с Решение № 284/22.06.2020 г. на Директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в обжалваната
му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 на ВАС
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави
възражение по отношение на размера на определени адвокатски хонорар за
осъществяване на процесуално представителство.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001319006091-020-001/18.09.2019 г., изменена със Заповед №
Р-16001319006091-020-002/20.12.2019 г., с обхват на ревизията от 01.06.2019 г.
– 31.08.2019 г. и 01.12.2014 г. – 31.12.2014 г. по ЗДДС.
Основната
дейност на дружеството през ревизираните периоди е производство на обувки, като
същото разполага със собствен обувен цех и магазин под наем, находящи се в гр.
Пещера, както и кадрова обезпеченост за осъществяване на дейността си.
Видно
от констативната част на издадения Ревизионен доклад №
Р-16001319006091-092-001/10.03.2020 г., който по силата на чл. 120, ал. 2, изр.
1 от ДОПК е неразделна част от обжалвания акт, органите по приходите не са
признали правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 37 026,66 лв.
по фактури, издадени от „Джей Си Електроникс“ ЕООД и „Р.А.ПРОЕКТ“ ЕООД както
следва:
· Фактура №
1104/27.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1105/28.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1089/15.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1103/26.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура № 1100/24.06.2019
г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба на услуги.
· Фактура №
1107/29.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1102/25.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1086/13.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1088/14.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1106/29.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1090/17.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1091/18.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1093/19.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1094/19.06.2019 г. на стойност 14 820 лв. и ДДС – 2964 лв. с предмет –
продажба на услуги.
· Фактура №
1095/20.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1096/20.06.2019 г. на стойност 28 860 лв. и ДДС – 5772 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1097/21.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
· Фактура №
1099/22.06.2019 г. на стойност 8320 лв. и ДДС – 1664 лв. с предмет – продажба
на услуги.
Всички
18 броя фактури са на стойност 35 360 лв. с предмет – изработване на сандали,
издадени от „Джей Си Електроникс“ ЕООД, гр. София с ЕИК *********. Данъчният
кредит по издадените от горепосоченото дружество фактури е упражнен през м. юни
2019 г.
На
дружеството е инициирана насрещна проверка, документирана с Протокол №
П-22221919165598-141-001/16.10.2019 г. Във връзка с проверката на лицето е
връчено ИПДПОЗЛ по електронен път, като в
указания в искането срок дружеството не е представило изисканите
документи.
При
проверка в информационната система на НАП е установено, че „Джей Си
Електроникс“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 09.07.2007 г., дерегистрирано е на
20.08.2014 г. (по избор при отпаднало основание за задължителна регистрация по
чл. 96, чл. 97, чл. 97б, чл. 98, ал. 3 или чл.100, ал. 1 от ЗДДС) и отново е
регистрирано по ЗДДС (по избор, независимо от облагаемия оборот) на 17.01.2018
г. Дружеството е отразило в отчетните си регистри по ЗДДС за данъчен период м.
юни 2019 г. издадени на РЛ общо 18 бр. фактури с предмет „продажба на услуги“,
подробно описани в настоящото решение. Констатирано е, че в дневника за покупки
на дружеството за м. юни 2019 г. са включени 3 бр. фактури с предмет „покупки
на услуги“ с дати на издаване 17.06.2019 г., 28.06.2019 г. и 25.06.2019 г.,
издадени от „Неостил“ ООД. Установено е още, че лицето има регистрирано
фискално устройство за обект за други услуги, некласифицирани другаде – офис в
гр. София, ул. „****“ № ** с дата на регистрация в НАП – 19.04.2019 г. При
направена справка в информационната система на НАП е установено, че към момента
на издаване на фактурите дружеството е имало назначено едно лице на трудов
договор.
След
приключване на насрещната проверка по електронен път от страна на дружеството
са изпратени: писмени обяснения, договори за изработка, приемо-предавателни
протоколи, история на транзакциите, фискален бон, оборотна ведомост, хронология
на сметка 501, 401, 503, 602, 411, 703, фактури. След анализ на представените
документи е установено, че през периода 22.04.2019 г. – 27.05.2019 г. са
сключени 18 бр. договори за изработка и доставка на общо 3 400 чифта сандали.
Договорено е изпълнителят „Джей Си Електроникс“ ЕООД да изработи и достави на
свой риск, срещу възнаграждение, посоченото количество сандали, да ги предаде
на получателя, като до приемането им от него полага грижата на добър стопанин.
Представени са 18 бр. приемо-предавателни протоколи, в които е посочено като
място на предаване само гр. София, без да е конкретизиран обект и адрес. Освен
процесните 18 бр. фактури е представена и фактура № **********/17.06.2019 г. с
предмет „по договор“ с данъчна основа 17 333,33 лв. и ДДС – 3 466,67 лв.,
издадена от „Неостил“ ООД. В представеното от дружеството обяснение е записано,
че същото извършва посредническа дейност в сферата на услугите и през периода е
извършило доставка на сандали като посредник между РЛ и „Неостил“ ООД,
сандалите се предават в гр. София с приемо-предавателни протоколи, плащанията
са извършвани в брой, а някои по банков път.
С
цел събиране на допълнителна информация относно процесните доставки е извършена
насрещна проверка на „Неостил“ ООД с ЕИК *********, което според обяснението от
„Джей Си Електроникс“ ЕООД, е реален изпълнител по фактурираните доставки.
Проверката е документирана с Протокол № П-22220519202535-141-001/19.12.2019 г.
Съставеното за целите на извършваната проверка ИПДПОЗЛ е връчено на дружеството
по електронен път, като в определения от органите по приходите срок, документи
не са представени. При извършена проверка в ИС на НАП е установено, че
„Неостил“ ООД не е отразило в дневника си за продажби и СД по ЗДДС за
съответния период фактури, издадени към „Джей Си Електроникс“ ЕООД.
В
хода на ревизията органите по приходите са инициирали насрещни проверки и
изискали информация, касаеща процесиите доставки и от трети лица, а именно: П.
В. М., управител и представляващ „Неостил“ ООД; И. С. П., съдружник в „Неостил“
ООД; С. Р.М., счетоводител на „Неостил“ ООД; И.С. Т., съдружник в „Неостил“ ООД. Документи по повод
връчените искания не са представени.
По
отношение на транспортирането на стоките не са представени доказателства, като
в пътните листове липсват данни за начален и краен километраж, час на тръгване
и пристигане, какво е транспортирано и не могат да бъдат обвързани с издадените
от „Джеи Си Електроникс“ ЕООД фактури и приемо-предавателни протоколи, тъй като
съвпадат само по отношение на една дата – 14.06.2019 г.
След
преглед и анализ на събраните от РЛ, прекият доставчик и посредник „Джей Си
Електроникс“ ЕООД и изпълнителят „Неостил“ ООД документи и информация, органите
по приходите са установили някои противоречия като: разминавания в
количествата, показани по документи –записани брой и чифт в
приемо-предавателните протоколи, брой по фактури и чифт по договори;
разминаване по отношение датите на издадени фактури от 19.06.2019 г. и
20.06.2019 г. по Договори № 71/07.05.2019 г. и № 73/11.05.2019 г. и датите на
съставените приемо-предавателните протоколи от 03.07.2019 г. и 01.07.2019 г.
Констатирано е още, че не са представени документи за вложени материали,
закупуването и транспортирането им, във връзка с изработване на изделията, не е
установено мястото на извършване на услугите, липсват данни за лицата,
ангажирани с извършването им, не са установени машините и оборудването,
използвани в производствения процес, както и чия собственост са. Не са
представени документи, доказващи транспортирането на стоките, предмет на
доставка, както между „Джей Си Електроникс“ ЕООД и „Тара“ ЕООД, така и между
„Неостил“ ООД и „Джей Си Електроникс“ ЕООД. Не е установено дали транспортът се
извършва от трети лица, тъй като не са представени транспортни документи –
товарителница, пътен лист, фактури за транспорт, идентифициращи данни на
шофьори и други. Не са представени сключени между посочените дружества
договори, информация за място на товарене и разтоварване, приемо-предавателни
протоколи между посочените дружества. Липсват отразени фактури в отчетните регистри
по ЗДДС. Не е изяснено по представени банкови извлечения за извършени плащания
към „Неостил“ ООД кои лица са нареждали, съответно теглили преведените суми.
Органите по приходите са посочили още, че представеното от „Джей Си
Електроникс“ ЕООД писмено обяснение за дейността на дружеството, мястото на
предаване на стоките не е подписано, а договори за изработка от № 65 до № 82 са
представени и при предходната ревизия на РЛ за периода 01.10.2018 г. –
31.05.2019 г., във връзка с издадени за този период фактури.
Предвид
изложеното, органите по приходите са счели, че „Джей Си Електроникс“ ЕООД не
доказва материална и кадрова обезпеченост, а самото дружество декларира, че е
посредник между „Тара“ ЕООД и „Неостил“ ООД, поради което са счели, че не се
доказва реалното извършване на доставки по фактурите, издадени от „Джей Си
Електроникс“ ЕООД.
Органите
по приходите не са признали правото на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 1 666,66 лв. и по 2 бр. фактури с № **********/08.12.2014 г. и №
**********/10.12.2014 г. с предмет „рекламна услуга“, издадени от „Р.А.Проект“
ЕООД, гр. София с ЕИК *********. Данъчният кредит по издадените от
горепосоченото дружество фактури е упражнен през м. 12.2014 г.
На
посоченото дружество е извършена насрещна проверка, приключила с протокол №
П-22221019165810-141-001/15.11.2019 г. При проверката е установено, че
дружеството е регистрирано по ЗДДС на 30.07.2014 г. и е дерегистрирано по ЗДДС,
считано от 27.04.2017 г., поради установени обстоятелства по чл. 176 от с.з.
Съставеното за целите на проверката ИПДПОЗЛ е връчено на лицето по реда на чл.
32 от ДОПК. В указания от органите по приходите срок не са представени
документи.
От
„Тара“ ЕООД също е изискана информация за фактурираната реклама, начина на
разпространение, публикуване и други документи, доказващи извършена услуга.
Дружеството е уведомило ревизиращите органи, че сделката, извършена от
„Р.А.Проект“ ЕООД е за реклама на произвежданата от ЗЛ продукция, за което има
издадени фактури, представени с опис № 20988/09.10.2019 г. С посочения от
лицето опис са представени единствено копия на фактури, придружени с бледи и
нечетливи касови бележки.
При
извършена проверка в ИС на НАП е установено, че дружеството е вписано в
Агенцията по вписванията на 17.07.2014 г. с основна дейност –дейност на
рекламна агенция. На „Р.А.Проект“ ЕООД е извършена ревизия, приключила с
издаването на РА № Р-22221015009814-091-01/06.07.2016 г., ведно с РД №
Р-22221015009814-092-01/16.05.2016 г., присъединени за целите на разглежданото
производство с Протокол № 1553318/20.02.2020 г. В обхвата на ревизионното
производство, обективирано с горния РА се включва и м. 12.2014 г. При ревизията
е констатирано, че дружеството не разполага със собствени и наети обекти, както
и техника за извършване на дизайн и предпечат, книговезки услуги, печат на
рекламни материали, изработка на динамичен интернет сайт в декларираните от
него обеми. При проверка в ИС на НАП е установено, че в дружеството са
назначени на трудови договори 2 лица, считано от 21.10.2014 г. с длъжност
дизайнер на рекламни материали и организатор маркетинг. Лицата са с прекратени
трудови правоотношения, считано от 01.06.2015 г. При извършена справка е
установено, че посочените лица през годините са били наети по трудови
правоотношения в други фирми на нискоквалифицирани длъжности (работник в
строителството, куриер, монтажник, шофьор, заварчик). Не са установени
изплатени суми по извънтрудови правоотношения. Относно управителя на
дружеството Р. К. А. е констатирано, че за лицето са подадени уведомления по
чл. 62 от КТ за сключени трудови договори с други фирми, в които е заемал
длъжности като майстор производство на тестени изделия за периода от 01.01.2010
г. до настоящия момент. При ревизията са извършени насрещни проверки на
посочени за подизпълнители дружества - „Брайт Ком“ ЕООД, „Дратстор“ ЕООД,
„Надос БГ“ ЕООД и „Р.Ж.-Груп“ ЕООД, в резултат на които е установено, че
посочените дружества не разполагат с материален, технически и кадрови ресурс да
извършат доставките. Формиран е извод, че зад доставките, фактурирани от
„Р.А.Проект“ ЕООД липсват реално стопански операции и действително осъществени
сделки.
Органите
по приходите са счели, че по фактурите, издадени от соченото за доставчик
дружество, липсва реално осъществена доставка на услуга, тъй като и двете
страни не представят доказателства за това. Прието е, че установяване наличието
на доставка е положителен факт и като такъв подлежи на доказване от задълженото
лице, тъй като то черпи от това изгодни за себе си правни последици.
Представените от РЛ фактури не са достатъчни за обосноваване на възникнало
данъчно събитие. Липсата на документално обосновани факти и обстоятелства
относно доставките (вида на рекламата, начин на калкулиране на цената, от кого
е извършена, използвани активи, техника, закупени материали и др.), налагат
извода, че същите не са реално осъществени и процесиите фактури са издадени без
да са налице законовите предпоставки за това. Формиран е извод, че е налице
абсолютна симулация на доставки, в която участват и двете страни, тъй като РЛ
не е представило доказателства за получаване на услугите, а дружеството
доставчик, доказателства, че ги е извършило. Счетено е, че е създадена правна
привидност, зад която не стои нищо и са фактурирани доставки, които не са
извършвани.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1, чл.
70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6/9 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, не е
признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Джей
Си Електроникс“ ЕООД и „Р.А.Проект“ ЕООД в общ размер на 37 026,66 лв. На
основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени и следващите се
прилежащи лихви в размер на 3 498,12 лв.
По
делото са разпитани свидетели, чиито показания съдът възприема като достоверни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Свидетелят
З. Г. Д. заяви пред съда, че е работила в „Тара“ от април 2014 г. до април 2020
г., като задълженията й са били да приема материали и стоки, да разпределя
работата, да я контролира и да разпределя продукцията по клиенти. В периода
май, юни, юли 2019 г. са имали доста поръчки, поради което са ползвали
софийската фирма „Джей Си“. Тя е произвеждала през този период цялостно
сандалите, като свидетелката е получавала готовата продукция, проверявала е
количеството й, както и дали отговаря като чифтове на това, което е описано
там. Според свид. Д. с фирма „Джей Си“ са работили през 2017 г. и 2018 г.,
когато са се шиели само саи. Доставките на обувки са пристигали от София с
транспорт на „Тара“ и са доставяни от шофьора и шефа на фирмата. Стоката е
пристигала в кашони, като нейно задължение е било да приема и проверява
приемо-предавателния протокол.
Свидетелят
Р. М. Б. заяви пред съда, че работи във фирма „Тара“ като шофьор. През лятото
на 2019 г. е извършвал доставки от София с бус на фирмата, при които курсове
бил придружаван от шефа му. Освен шофирането е извършвал и товарене на стоката,
която представлявала сандали в кашони. Стоката е превозвана до фирма „Тара“,
като всеки път е била в различен брой кашони. Според свидетеля, фирмата, от
която са доставяни кашоните е „Джей Си“.
Свидетелят
Д. Ф.Ф. заяви пред съда, че е работил от началото на 2019 г. до началото на
2020 г. в „Джей Си Електроникс“ като технически сътрудник. През юни 2019 г.
„Тара“ гр. Пещера е възложила на фирмата, в която е работил, да произведат
сандали, но тъй като те не разполагали с необходимия капацитет, възложили
работата на „Нео Стил“. Продукцията е изработвана от „Нео Стил“ и съхранявана в
склад в Манастирски ливади, откъдето представителят на фирма „Тара“ я е
получавал срещу подписан протокол. През м. юни 2019 г. близо десетина пъти
представителят на фирма „Тара“ е получавал готова продукция от същия склад.
Според свидетеля, плащането е извършвано по банков път и е категоричен, че не е извършвано на ръка.
По
делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която като неоспорена от
страните съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е отговорило, че от доставчик „Джей Си Електроникс“ ЕООД,
за процесния период са издадени 18 бр. фактури, подробно описани в
заключението, с предмет „стоки – сандали“, по които е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит. Всички фактури са платени в брой, с изключение на
фактури № 1094/19.06.2019 г. и 1096/20.06.2019 г., които са разплатени по
банков път. Според заключението, всички процесни фактури, по които е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит, издадени от доставчика „Джей Си
Електроникс“ ЕООД са отразени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за
данъчните периоди за които се отнасят.
Вещото
лице е посочило, че за ушиването на стоките „сандали“, доставчик „Джей Си
Електроникс“ ЕООД е ползвал подизпълнител е „Неостил“ ЕООД. Между двете
дружества са издадени следните документи:
На
07.05.2019г е сключен Договор за изработка между „Неостил“ ЕООД и „Джей Си
Електроникс“ ЕООД за изработка на сандали – общо на брой 3400 чифта, в срок до
03.07.2019 г. Договорено е възнаграждение в размер на 17333.33 лв. без ДДС.
Издадена е фактура № **********/17.06.2019 г. с основание „по договор“ в размер
на 17333.33 лв. без ДДС. Към фактурата са представени приемо-предавателни
протоколи, подписани в гр. София за предаването на изработените сандали от
страна на „Неостил“ ЕООД – предаваща страна и „Джей Си Електроникс“ ЕООД –
приемаща страна. Експертизата, представя в табличен вид обвързвани
съпътстващите документи, издадени между „Джей Си Електроникс“ ЕООД и „Тара“
ЕООД, съпоставяйки ги с тези подписали между „Джей Си Електроникс“ ЕООД и
„Неостил“ ЕООД.
По
отношение на счетоводната отчетност на жалбоподателя, вещото лице дава
заключение, че организацията на счетоводството на дружеството жалбоподател е в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Националните
стандарта за финансови отчета за малки и средни предприятия. Внедрен е
счетоводен софтуер „Бизнес навигатор“, който осигурява синхронизирано
хронологично и систематично счетоводно отчитане. Утвърден е от ръководството
индивидуален сметкоплан. Счетоводният софтуер осигурява систематични счетоводни
регистри за обобщаване на счетоводната информация, които се откриват в началото
на отчетния период и се приключват в неговия край; заведени са всички
счетоводни регистри; спазени са основните счетоводни принципи съгласно ЗСч.
Видно от взетите счетоводни котировки и систематизирани счетоводни разпечатки
може да се твърди, че счетоводната отчетност на дружеството жалбоподател е
водена редовно по отношение на взетите стопанските операции във връзка с
процесните фактури, по които е отказано правото на приспадане на ДДС за
ревизирания период.
По
отношение на счетоводството на изпълнителя – доставчик „Джей Си Електроникс“
ЕООД – при посещение на място в гр. София на ул. „Родопски извор“ № 60, на
експертизата са били представени следните счетоводни справки – извлечение от
банковата сметка на „Джей Си Електроникс“ ЕООД, копия на дневни финансови
отчети във връзка с плащания в брой по процесните фактури, оборотна ведомост за
м. юни 2019 г., хронология на сметка 501 Каса в лева, хронология на сметка 401
„Неостил“ ООД, хронология на сметка 503 Разплащателна сметка в лева, хронология
на сметка 602 Разходи за външни услуги, хронология на сметка 411 Клиента „Тара“
ЕООД, хронология на сметка 703 Приходи от продажба на услуги. Същите са
идентични с наличните по делото, събрани в хода на ревизионното производство.
Всички процесни фактури са отразени счетоводно, като са взети следните
счетоводни записвания - Дебит сметка 411 Клиента „Тара“ ЕООД, на Кредит сметка
703 Приходи от услуги, на Кредит сметка 453,2 Начислен ДДС на приходите.
Експертизата счита, че стопанските операции по отношение на процесните фактури
са коректни.
По
делото е приета съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена от
страните съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е отговорило, че при посещение в производствения цех на
„Тара“ ЕООД гр. Пещера се е запознал с производствената дейност, при което е
констатирал, че фирмата е ориентирана към производство на висок клас дамски
обувки. На ден са изработвани между 60 и 100 чифта в зависимост от сложността
на моделите. Вещото лице е посочило, че за периода януари – май 2019 г. са
произведени и продадени 8245 чифта, или средномесечно 1650 чифта, като през
месец юни на същата година – 1570 чифта. Според експертизата за първия
ревизиран период от 01.12.2014 г. до 31.12.2014 г. не са закупувани никакви
стоки и материали от „Джей Си Електроникс“ и „Неостил“. Само през месец юни –
първият месец от ревизирания период на 2019 г., „Тара“ е закупила от „Джей Си Електроникс“
3400 чифта сандали по 52 лева чифта, като през същия период е продала 2800
чифта сандали, а останалите 600 чифта са продадени през месец юли. Експертизата
е заключила, че производствените възможности покриват поръчките.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният
РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му
правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на
обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл
може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Безспорно
по делото се установи, че фактурите са осчетоводени при жалбоподателя, включени
в Дневниците за покупки, по тях е начислен и ползван данъчен кредит за
процесния период, доказано е извършването и осчетоводяването на последващи
доставки, които съответстват количествено и стойностно на доставените стоки и
услуги по спорните фактури.
Спорът
по същество се свежда до материалната законосъобразност с оглед обосноваността
на отказа на ревизиращия орган за възстановяване на данъчен кредит по отношение
на процесните, посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на
осъществените доставки и липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,
поради непредставянето на документи при насрещната проверка от страна на
доставчика по фактурите, установяващи неговата материална, техническа и кадрова
обезпеченост да реализира доставките. Именно на това основание- ревизиращият
орган е направил извод, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит,
съгласно чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва материалната
законосъобразност на този извод, като посочва, че доставката е реално
осъществена и е вложена и отчетена с последваща реализация, както и, че не носи
отговорност за действията на предходните си доставчици по веригата.
По
делото не е спорно, а се установява и от заключението на вещото лице по ССЕ, че
от доставчик „Джей Си Електроникс“ ЕООД, за процесния период са издадени 18 бр.
фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Всички
фактури са платени в брой, с изключение на фактури № 1094/19.06.2019 г. и
1096/20.06.2019 г., които са разплатени по банков път. Според заключението,
всички процесни фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит, издадени от доставчика „Джей Си Електроникс“ ЕООД са отразени в
дневниците за продажби и СД по ЗДДС за данъчните периоди за които се отнасят.
Безспорно
е установено също така, че организацията на счетоводството на дружеството
жалбоподател е в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и
Националните стандарта за финансови отчета за малки и средни предприятия.
Внедрен е счетоводен софтуер „Бизнес навигатор“, който осигурява синхронизирано
хронологично и систематично счетоводно отчитане. Утвърден е от ръководството
индивидуален сметкоплан. Счетоводният софтуер осигурява систематични счетоводни
регистри за обобщаване на счетоводната информация, които се откриват в началото
на отчетния период и се приключват в неговия край; заведени са всички счетоводни
регистри; спазени са основните счетоводни принципи съгласно ЗСч. Видно от
взетите счетоводни котировки и систематизирани счетоводни разпечатки може да се
твърди, че счетоводната отчетност на дружеството жалбоподател е водена редовно
по отношение на взетите стопанските операции във връзка с процесните фактури,
по които е отказано правото на приспадане на ДДС за ревизирания период.
По
отношение на счетоводството на изпълнителя – доставчик „Джей Си Електроникс“
ЕООД, вещото лице е посочило, че всички процесни фактури са отразени
счетоводно, като са взети следните счетоводни записвания - Дебит сметка 411
Клиента „Тара“ ЕООД, на Кредит сметка 703 Приходи от услуги, на Кредит сметка
453,2 Начислен ДДС на приходите. Експертизата счита, че стопанските операции по
отношение на процесните фактури са коректни.
Спорът
по делото е правен и се отнася до тълкуването и прилагането на Закона за ДДС,
във връзка с материалната обоснованост на оказа за приспадане на данъчен кредит
в полза на жалбоподателя-получател на доставка по фактури за извършените
услуги, поради липса на доставката, във връзка с непредставянето от страна на
доставчика на документи, които удостоверяват неговата материална, техническа и
кадрова обезпеченост да извърши доставките.
Ревизиращият
орган е мотивирал отказа си с идентични изводи, а именно с факта, че
доставчикът не може да докаже по безспорен начин реална доставка или услуга при
издаването на процесните фактури, невъзможността да бъде установена
необходимата техническа, материална и трудова/кадрова обезпеченост за
извършване на доставките.
Изводът
за липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и
обстоятелства от обективната действителност, т.е. прилагане на определени логически
правила към обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на съдебен
контрол, т. е. да бъде установено дали изводът за липса на реална доставка е
изграден при правилна преценка на фактите и обстоятелствата, установени по
време на ревизията. В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното
лице има задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и
благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а
и следва да бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на
реална доставка е логически и правно издържан.
Съдът
намира, че при така установените факти ответникът е достигнал до погрешни и
необосновани изводи за липса на реално получени доставки по фактурите, издадени
от доставчика на жалбоподателя. Аргументите му по отношение на всяка една от
процесните фактури са аналогични. Като законово основание се посочва чл. 68,
ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС , а като фактическо основание – липсата
на данни и доказателства от страна на доставчика, относно действителността на
доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа,
материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето
на първични счетоводни документи.
При
анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод,
че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на
всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и
липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда
на чл. 71, ал. 1 ЗДДС.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и
услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен
кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС.
В
процесния случай, органите по приходите приемат че не е налице реална доставка
по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.
От
събраните по делото доказателства в хода на административното и съдебното
производство, съдът прави извод, че тези изводи на ревизиращите органи, се
основават на неправилен анализ на установените при ревизията факти, както и на
обстоятелството, че ревизиращият екип не е анализирал изобщо договорите между
доставчиците и жалбоподателя, наличната документация и доставките и тяхното
реално изпълнение и приемане. В случая органът по приходите е достигнал до
извода за липса на реални доставки въз основа на констатация, за липсата на
данни и непредставянето на всички изискани от доставчика документи и обяснения,
при насрещната проверка, без да е анализирал наличието на доказателства при
жалбоподателя, за реализирането на услугата и приемането на услугата с надлежни
документи, както и документацията, свързана с последващите доставки и
приемането на стоките.
Законът
не задължава получателя на услуга, какъвто е жалбоподателя, да съхранява
количестено-стойностни сметки и разходни норми за стоки, материали, труд, транспорт,
извършени от доставчика, както и данни дали са извършени от лица заети по
трудово правоотношение или от подизпълнители на доставчика, доколкото
резултатите от тези данни са обективирани в окончателните актове, чиято
валидност не е оспорена от ответника. Не може да бъде вменена във вина на
жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи доставчика, доколкото той
няма задължение да ги съхранява по закон.
От
друга страна непредставянето на документи и обяснения от доставчика, както и
липсата на данни, посочено като основание за отказа в РА и РД, също не може
само на това основание да обоснове отказ за признаване на данъчен кредит.
Непредставянето на данни и обяснения от доставчика - не може да обоснове
автоматичен извод за липсата на технологична кадрова и материална обезпеченост.
Преки доказателства подкрепящи този извод не са представени от ревизиращия
екип.
В
тази връзка, настоящият състав съобразява обстоятелството, че облагането с ДДС
не може да представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове
между доставчика и получателя на услугата. Органите по приходите са били длъжни
в хода на ревизията да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от
значение за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице и да
изяснят всички факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на
публичните вземания, включително като извършат посещение на обекта, направят
пълна проверка и анализ на договорите във връзка с реализацията, на които са
издадени за установяването на извършените доставки.
От
доказателствата по делото не може категорично да се направи извод за намерение
за увреждане на интересите на обществото или на другата страна по сделката.
Следователно не се касае за злоупотреба с право, тъй като не са установени
данни, които могат да бъдат отнесени както към субективния, така и към
обективния елемент на това деяние.
Също
така от данните в РА не може да се приеме, че по отношение на никоя от
процесните фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на
правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил
издаването на фактурите с включването им в дневниците си за продажби. Съгласно
относимата практика /Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г. / националният съдия
следва да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да
изгради заключението си за реалност на доставките и услугите, като се уточнява,
че „обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от
посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй
като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи,
разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация
или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях
като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото
на приспадане. Тоест по ревизионната преписка категорично не са установени
данни за данъчна измама или злоупотреба с право, а следователно не са
установени и основания по т. 1 от диспозитива решение по дело С-18/13, за да
бъде отказано правото на приспадане на данъка на жалбоподателя. /Решение № 6047
от 26.05.2015 г. по адм.д. № 8024 от 2014 г. на ВАС, Първо отделение/.
Следва
да се отбележи, че макар и да не е изрично посочено в РА и РД, отказът за
възстановяване на ДДС в този случай е свързан с определянето на сделката или
услугата като симулативна. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката
си, че режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в
Директива 2006//112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не
е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика
данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от
данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде
санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит.
Така и Решение № 6047 от 26.05.2015г. по адм.д. № 8024 от 2014г. по описа на
ВАС – Първо отделение, Решение № 252 от 10.01.2017г. по адм.д. № 11876 от 2015г
по описа на ВАС – Осмо отделение, Решение № 518 от 16.01.2017г. по адм.д. №
8295 от 2015г. по описа на ВАС – Първо отделение. Знанието не може да се
презюмира, както е допуснал ревизиращият орган, а следва да бъде установено от
обективните данни и доказателства по делото.
Освен
това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело
С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и
С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или
услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит
поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на
доказателства за обезпеченост за
изпълнение на услугата от страна на преките доставчици, при наличието на данни
за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от
предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС
по издадената фактура.
Настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се
установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по
отношение на услугите, така както е пезумирал решаващият орган. Следва да се
налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало
да знае, че услугите, с които обосновава правото си на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител,
каквито доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика
на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава
задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си,
каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението постановено по
съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква
а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на
данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност,
на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги,
поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите
доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни
данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
услугата, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на услуги.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да
бъде уважена, а ревизионният акт в потвърдената му част ще следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 2930 лева,
от които 50 лева – държавна такса, 700 лева – за вещо лице, 2160 лева – адвокатски хонорар и 20 лева –
депозит за призоваване на свидетел.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-16001319006091-091-001/06.04.2020 г., в частта, потвърдена с
Решение № 284/22.06.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на
„Тара“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул.
***“ № *, представлявано от управителя Н. Т. Д., направените по делото разноски
в размер на 2930 /две хиляди деветстотин и тридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 1490 от 16.02.2022г. на ВАС - София, Първо отделение по АД № 6381/2021г.
- ОТМЕНЯ решение № 260 от 23.03.2021 г. на Административен съд – Пазарджик,
постановено по адм.д. № 818/2020 г., в частта му, в която е отменен ревизионен
акт № Р-16001319006091-091-001/06.042020 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, относно установените с него задължения за ДДС в размер на
1 666.66 лв. и лихва 875.38 лв. за данъчния период м. декември 2014 г., както и
в частта за разноските над 2 699.34 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„ТАРА“ ЕООД против ревизионен акт № Р-16001319006091-091-001/06.042020 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, относно установените с
него задължения за ДДС в размер на 1 666.66 лв. и лихва 875.38 лв.
ОСЪЖДА „ТАРА“ ЕООД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул." ***" №
** да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 1 140.08
лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „ТАРА“ ЕООД, ЕИК**** със седалище и адрес на
управление: гр. Пешера, ул." **" № * разноски в размер на 2 024.50 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.