Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
21.06.2016 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На четиринадесети юни година
2016
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка И.
Секретар: С.И.
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка И.
АД № 55 по описа за 2016
година
за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл.224а, ал. 5 и чл. 223 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалбата на Е.М.Х. ЕГН **********
*** против Заповед № 203/ 22.03.2016 г. на кмета на община Омуртаг за спиране
на незаконен строеж „Два броя бункери“, находящи се в поземлен имот № 029012 в
землището на с. Рътлина, общ. Омуртаг. Жалбоподателят
счита постановения адм. акт (АА) за незаконосъобразен, поради нарушение на
формата – липсата на задължителни реквизити съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
(фактически и правни основания за издаване на акта). Поставените два бункера не
са „строеж“ по смисъла на ЗУТ, тъй като има издадено от гл. архитект на община
Омуртаг Разрешение за монтаж на преместваемо съоръжение № 4/ 25.08.2015 г. и
същите попадат в хипотезата на чл. 56 от ЗУТ и обслужват основната стопанска
сграда – Пилчарник.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Л.И. от АК – Търговище, който поддържа жалбата и изразява
становище за отмяна на оспорения АА, тъй като същият е изпълнен, а не е в
процес на изграждане, пледира за присъждането на разноски като представя списък
на същите.
Ответникът по оспорването – кмета на
община Омуртаг, редовно призован се представлява от гл. юрк. Петрова, редовно
упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата. В
представените писмени бележки след с.з. по делото процесуалният представител
посочва, че производството пред община Омуртаг е инициирано от жалба на кмета
на с. Рътлина – М. М. до областен управител на Област Търговище. На община
Омуртаг са дадени указания за спиране на строежа от РО“НСК“ – Търговище, където
е указано, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ. Представя две
писма от началника на РО“НСК“ гр. Търговище при РДНСК – Североизточен район.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, налице
е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 25.08.2015 г. гл. архитект на община Омуртаг издал разрешение
за монтаж на преместваемо съоръжение – два броя силози в ПИ № 029012 –
стопански двор в землището на с. Рътлина, общ. Омуртаг (стр. 18 от делото).
На 13.01.2016 г. служители от отдел „КСЕ“
извършили проверка на съществуващата сграда, преустроена в пилчарник, като
отбелязали, че са монтирани два броя бункери върху фундамент. Съставен бил
Констативен акт № 1 (стр. 16 и 17 от делото). Служителите отбелязали, че за извършеното строителство
няма издадени строителни книжа, с което е нарушена нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
На 21.01.2016 г. с писмо изх. № 91-00-024
копие от Констативния акт било изпратено на жалбоподателя (стр. 15 от делото).
На 22.03.2016 г. кмета на община Омуртаг
издал процесната заповед № 203 (стр. 13 и 14 от делото), с която разпоредил, че
спира незаконен строеж „Два броя бункери“, находящи се в ПИ № 029012, в
землището на с. Рътлина, общ. Омуртаг и забранява достъпа до него на основание
чл. 224а, ал. 6 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 7 от ЗУТ. Като на
основание чл. 223, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ определил дата 28.03.2016 г. за
поставяне на отличителни знаци за ограничаване на достъпа и недопускане на хора
до строежа.
По делото е изслушана съдебно-техническа
експертиза с вещо лице строителен инженер ПГС, което е дало уточнение, че се
касае за два броя силози с марка „ROXELL“ с
вместимост от по 12 тона, които са монтирани в ПИ № 029012, в стопанския двор
на с. Рътлина, общ. Омуртаг, в североизточната страна на съществуваща сграда –
пилчарник. Съдебният експерт е посочил, че силозите са монтирани съгласно
разрешение за монтаж. Силозите са сглобяема метална конструкция, с цилиндрична
форма и конусовидно дъно, диаметър на цилиндрите около 235 см, с височина около
500 см., цилиндричната част започна на около 230 см. от горната повърхност на
фундамента. Фундамента е бетонов с размери 300 х 600 см., разположен е между
северната ограда и северната стена на пилчарника на разстояние 50 см от стената
и около 200 от оградата (според изготвената окомерна скица). Всеки от силозите
стъпва на по 4 метални колони, които са свързани с болтове и анкери с
фундамента. Вещото лице е посочило, че към момента на огледа от него, силозите
са в много добро състояние и са предназначени за съхранение и автоматизирано
подаване на храна за отглежданите в пилчарника пилета. Съдебният експерт е
посочил, че силозите могат да се демонтират и преместят без да се наруши
тяхната цялост, тъй като всеки от тях стъпва на по 4 метални колони, които са
свързани с болтове и анкери с фундамента. Вещото лице е посочило, че категорията
на строежа е шеста и попада в хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.
Съдът кредитира заключението на съдебния
експерт, като приема, че процесните силози са преместваемо съоръжение като част
от технологична инсталация за хранене на пилета, отглеждани в т.нар.
„Пилчарник“ предвид на издаденото Разрешение за монтаж на преместваемо
съоръжение № 4/ 25.08.2015 г. на гл. архитект на община Омуртаг за два броя
силози в ПИ, собственост на жалбоподателя. Налице е строеж от шеста категория
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.
По делото е представено удостоверение за
търпимост № 13 / 01.06.2015 г. на гл. архитект на община Омуртаг за строежите в
ПИ № 029012, в землището на с. Рътлина, общ. Омуртаг: стопанска сграда със застроена
площ от 894 кв.м. и навес със застроена площ от 370 кв.м. (стр. 20 от делото).
Представено е също съдебно решение № 32/ 22.03.2010 г., постановено по гр.д. №
41/ 2010 г. по описа на РС – Омуртаг, което е вписано в АВ под № 56, том 1, вх.
Рег. № 251/ 23.04.2010 г.(стр. 21 до 24 от делото), с което е обявен за
окончателен писмения предварителен договор от 18.10.2005 г. по силата на който кооперация“КЛАС“
(в ликвидация), с. Рътлина, общ. Омуртаг продава на жалбоподателя собствения на
кооперацията недвижим имот – селскостопанска сграда с бетонна площадка и площ
на сградата 894 кв.м. и навес с площ от 370 кв.м., построени в имот № 029012.
Представена е и скица № К00582/ 13.07.2015 т. за имот № 029012 в землището на
с. Рътлина, общ. Омуртаг, собственост на Държавен поземлен фонд (стр. 19 от
делото), на която е отбелязано, че важи за монтаж на два броя силози, в която е
посочено, че в имота има две сгради – пилчарник с площ от 896 кв.м. и хангар с
площ от 369 кв.м. и двете собственост на жалбоподателя.
При тази фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Процесният адм. акт – заповед № 203/ 22.03.2015
г. на кмета на община Омуртаг е законосъобразен, като
издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия определени в чл. 223
от ЗУТ. Адм. акт e мотивиран и съдържа всички
необходими реквизити за АА съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК.
Съдът намира жалбата за основателна, тъй
като е налице нарушение на материалния закон и съществено нарушение на адм.
производствените правила при следните съображения:
Законодателят е дал легално определение за
преместваемо съоръжение в разпоредбата на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ като е
определил същото като обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга
обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите
на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Според нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за
обектите по ал. 1 (преместваеми обекти) се издава разрешение за поставяне по
ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и
въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. За държавните
имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна
администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи - с областния
управител.
Съгласно нормите на чл. 2, ал. 4 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти,
елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и
монументално-декоративни елементи на територията на Община Омуртаг, съгласно
чл. 56, чл. 57 и чл. 57а от ЗУТ преместваемите съоръжения се поставят с
разрешение на Главния архитект на община Омуртаг при спазване на
градоустройствените, архитектурно-художествените, инженерно-техническите и
санитарно - хигиенните норми и изисквания за формиране на благоприятна жизнена
среда.
В настоящия случай съдът
приема, че се касае за два броя силози, а не бункери (както неправилно приема
АО), които са част от технологична инсталация за хранене на пилетата, оглеждани
от жалбоподателя в т.нар. пилчарник, находящ се в ПИ № 029012. В случая за монтирането на два броя силози е необходимо
разрешение за поставяне, което е налице – разрешение за поставяне № 4/
25.08.2015 г. на гл. архитект на община Омуртаг.
Съдът счита, че тъй като силозите са строеж по смисъла
на чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ – инсталация или съоръжение, шеста
категория (съгласно заключението на вещото лице по делото, което
съдът кредитира), то заповедта е незаконосъобразна, тъй като строежът е
завършен. Инсталацията е заредена с фураж и работи, а целта на спирането на
строеж по реда на чл. 223, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е прекратяването на строителните
дейности по изграждане на обекта. В случая процесната заповед е лишена от
предмет – строежът е изграден и функционира по предназначение.
По наведените доводи от процесуалния представител на АО
в писмените бележки съдът счита, че не могат да бъдат споделени. Ако АО
считаше, че се касае за строеж от пета категория следваше да упомене изрично
това в съставения Констативен акт № 1 от 13.01.2016 г., като следваше да
направи и окомерна скица на обекта. Абсолютно голословно е определяне на
категория на строеж при липса на всякакво описание на обекта. За прецизност
съдът счита, че следва да посочи, че тълковният речник дава понятие за „бункер“
като: 1. Железобетонно укритие, с оръжия и картечници (във военното дело), 2.
Подземно железобетонно скривалище против въздушни нападения и 3. Като специално
изградено голямо вместилище за съхраняване на насипни материали. Определено в
случая съдът счита, че предвид посочване на точно описание на обекта от вещото
лице по делото като размери и на марка на съоръженията се касае за „силози“, а
не за „бункери“, каквото становище изразява процесуалния представител на АО в
представените писмени бележки. Неправилно е също и становището, че тъй като за
поставянето на бункерите е необходима бетонна площадка, то това са
строително-монтажните дейности, които определят обекта като строеж. Напротив
законодателят изрично е приел в нормите на чл. 137, т. 5, т. б и чл. 147, ал. 1
, т. 2 от ЗУТ, че инсталациите и съоръженията също са строежи от съответно пета
и шеста категория. Това за правния спор не е от съществено значение, тъй като и
за двете категории строежи компетентен за спирането и премахването им е кмета
на общината.
При изложеното процесната заповед № 203/ 22.03.2016 г.
на кмета на община Омуртаг следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Поради изхода от оспорването на основание чл. 143, ал.
1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените по делото
разноски съставляващи: държавна такса, адв. възнаграждение и депозит за вещо
лице общо в размер на 310 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 203/ 22.03.2016 г. на кмета на община
Омуртаг за спиране на незаконен строеж „Два броя бункери“, находящи се в
поземлен имот № 029012 в землището на с. Рътлина, общ. Омуртаг.
ОСЪЖДА кмета на община Омуртаг да заплати на Е.М.Х.
ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер на 310 лв.
съставляващи държавна такса, адв. възнаграждение и депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението пред ВАС на Р.България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: