№ 23595
гр. София, 05.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110109171 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Й.
И. Е. и В. И. Е. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 58097/2022 г.
по описа на СРС.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 58097/2022 г. по описа на СРС, като
именно за вземанията по същата се търси установяване по настоящето дело. Предвид
изложеното и на основание чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС, съдът намира, че посоченото ч. гр.
дело следва да се приложи към настоящето дело.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за назначаване на комплексна съдебно-счетоводна и
техническа експертиза е относимо и необходимо. Същевременно съдът съобрази, че
ответниците не са релевирали никакви твърдения във връзка с въпросите, поставени
към вещите лица. На ответниците следва да се укаже да заявят, в случай че се установи
наличие на облигационно правоотношение между страните, дали оспорват размера на
претендираните суми, респ. че отговорите на поставените към комплексната
експертиза задачи съответстват на твърденията на ищцовото дружество. След
изпълнение на указанието, съдът ще се произнесе по направеното искане за допускане
на комплексна експертиза.
Ответниците са направили искане за допускане събирането на гасни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели за установяване на
твърдените от тях факти и обстоятелства. Изложените в отговора на исковата молба
факти и обстоятелства касаят принадлежността на правото на собственост на
процесния обект на трети лица, а не на ответниците. За установяване на правни сделки,
за действителността на които закон изисква писмен акт свидетелски показания не се
допускат /чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК/. Правото на собственост върху недвижим имот се
установява със съответния писмен акт, поради което искането за допускане на
свидетели следва да се отхвърли.
Ответниците са направили искане за задължаване на ищцовото дружество да
представи представи договор за доставка на електрическа енергия за абонатен номер
............ Съгласно чл. 190 ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи другата
1
страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.
За да бъде задължена насрещната страна обаче следва да са налице сигурни данни, че
същата разполага с посочения документ, тъй като при неизпълнение, същата носи
риска от неблагоприятната последица по чл. 190, ал. 2 ГПК вр. чл. 161 ГПК. По делото
няма данни, че ищцовото дружество разполага с писмен договор за процесния обект.
От друга страна, установяването на облигационно отношение с ответниците е в тежест
на ищцовото дружество, а не на ответниците, като съдът единствено указва каква е
тежестта на доказване.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч. гр. дело № 58097/2022 г. по описа
на СРС към настоящето дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпита на двамата свидетели, както и искането за
задължаване по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК на насрещната страна да представи писмен
договор за доставка на електрическа енергия за абонатен номер ............
УКАЗВА на ответниците, че в едноседмичен срок от съобщението следва да
заявят, в случай че по делото се установи наличие на облигационно
правоотношение между страните, дали оспорват размера на претендираните суми,
респ. че отговорите на поставените към комплексната експертиза задачи съответстват
на твърденията на ищцовото дружество.
При неизпълнение на указанието, съдът ще приеме, че посочените обстоятелства
не се оспорват.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане изготвянето на
комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза по въпросите, поставени в
исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 28.09.2023 г.
от 10:10 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 29, ал.1 ПТЕЕ и вр. чл. 95а,
ал.1 ЗЕ, вр. чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Й. И. Е. и В. И. Е. за следните суми за всеки
един ответник поотделно: сумата от по 139,39 лв., представляваща задължение за
заплащане на мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 13.08.2020 г. до
05.07.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 18.10.2022 г. до заплащане на
вземането и сума в размер от по 23,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 01.09.2020 г. до 06.10.2022 г., както и разноски по заповедното производство, а
именно: по 12,50 лв. държавна такса и по 25 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената на 02.11.2022 г. заповед за изпълнение са постъпили
2
възражения от длъжниците по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя,
последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответниците са съсобственици на обект, находящ се в ........, с
абонатен номер ........... и клиентски № ......, с предназначение на обекта: за стопански
нужди – работилница. Посочва, че въз основа на това между ищцовото дружество и
ответниците е съществувало облигационно отношение по продажба на електрическа
енергия при общи условия. Ответникът е доставял електрическа енергия до обекта на
ответниците в качеството си на енергийно предприятие – краен снабдител, а
ответниците са присъединени в качеството на небитов клиент. Твърди, че обектът,
собственост на ответниците, е бил присъединен към електроразпределителната мрежа
на „Електроразпределение Север“ АД при резервирана мощност от капацитета на
електроразпределителната мрежа в размер на 31,00 кВт. Въз основа на закона
ответниците, като клиенти на ел. енергия, са били длъжни да заплащат на крайния
снабдител цени за достъп и пренос до електроразпределителна мрежа, които за
процесния период са били определени с Решение № Ц-29/01.07.2020 г. на ДКЕВР в
размер на 0,2053 лв./кВ/ден. Посочва, че цената за потребление на ел. енергия за
небитови нужди се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването,
независимо от количеството потребена електрическа енергия, като цената за достъп се
заплаща за предоставянето на достъпа до електроразпределителната мрежа и
готовността на крайния снабдител във всеки един момент да престира електроенергия.
Посочва, че през процесния период ответниците не са потребявали електрическа
енергия, но дължат цени за достъп до електроразпределителната мрежа. Твърди, че в
периода от 13.08.2020 г. до 08.10.2020 г. между страните е съществувало облигационно
отношение по регулирани цени по доставка на ел. енергия между ищеца, в качеството
му на краен снабдител по чл.98а и §1, т.28а ЗЕ, и ответниците, в качеството им на
небитови клиенти. Сочи, че след промяната на чл. 94а ЗЕ, в сила от 01.10.2020 г.,
крайните снабдители вече не могат да доставят енергия до небитови клиенти. С
изрична разпоредба на § 15 ПЗР на ЗЕ обаче било предвидено, че в случай, че до
30.09.2020 г. клиент не е сключил договор с търговец на ел. енергия по свободно
договорени цени, доставката се извършва от досегашния доставчик в качеството на
титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5 ЗЕ, като доставчикът на ел. енергия сключва
типов договор с клиенти, които в срок до 30.09.2020 г. не са сключили договор с
търговец на ел. енергия. Посочва, че между ищеца и ответниците няма сключен
договор, нито типов договор по смисъла на §15 от ПЗР, поради което след 01.10.2020 г.
ищецът е предоставял на ответниците електрическа енергия като търговец на ел.
енергия. Посочва, че за периода от 05.11.2020 г. до 05.07.2021 г. ответниците не са
потребявали електрическа енергия и начисляваните фактури за посочения период се
отнасят единствено за предоставени мрежови услуги „достъп до
електроразпределителната мрежа“ на база предоставена мощност от 31 кВт, начислени
на основание чл.31, ал.1 ПТЕЕ. Претендира мораторна лихва за забава върху
дължимите суми за доставена ел. енергия на основание чл.38 от ОУДПЕЕ и чл.86 ЗЗД.
Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е
установено в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответниците в законоустановения срок са депозирали съвместно подаден отговор
на исковата молба, с който оспорват предявените искове като недопустими, евентуално
– неоснователни и недоказани. Оспорват исковете като недопустими поради липса на
процесуална легитимация на ответниците. Оспорват изложените в исковата молба
твърдения, че са съсобственици на имот с абонатен номер ............ Сочат, че с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148, т.2, дело №255/05.07.2013 г. по
описа на нот. Кирилова с район на действие РС-Разград са придобили 1/6 ид.ч. от
3
сграда с идентификатор ............, със застроена площ от 132 кв.м., с предназначение
стопанска сграда, включваща работилница за железарски услуги, работилница за
ремонт на МПС и работилница за селскостопанска техника и сграда с идентификатор
........ със застроена площ от 123 кв.м. и предназначение гараж. Твърдят, че с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, т.2, дело №
256/05.07.2013г. по описа на нот. Кирилова ответниците са придобили 2/3 ид.ч. от
описаните недвижими имоти, а с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 24, т.1, дело №14/21.01.2016 г. придобили и останалите 1/6 ид.ч. от описаните
недвижими имоти. Посочват, че двете сгради са разположение в поземлен имот с
идентификатор ., собственост на . – баща на ответниците, като двете сгради, изградени
в поземления имот – сграда с идентификатор ............ (работилница) и сграда с
идентификатор ........ (гараж) са със самостоятелно захранване и са свързани с
електромер с абонатен номер ......., което се установявало от констативен протокол №
./11.11.2020 г., приложен в заверено копие към отговора на исковата молба. Твърдят, че
в друга сграда с идентификатор . е поставен електромер с абонатен номер .... и в сграда
с идентификатор ...., е поставен електромер с абонатен номер ..........., но посочените
сгради не са собственост на ответниците. Твърди се още, че абонатен номер ..........., за
който се отнася исковата претенция, представлява сграда с идентификатор № ..., която
обаче не е собственост на ответниците. Поради изложеното молят съда да прекрати
делото като недопустимо, евентуално – да отхвърли предявенияте искове като
неоснователни. Претендират разноски.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл.
29, ал.1 ПТЕЕ и вр. чл. 95а, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: наличието на валидно договорно правоотношение по договор за
доставка на електрическа енергия между ищеца и ответниците в процесния период, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя електрическа енергия в твърдените
количества и за ответниците са възникнали задължения за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, в това число задължения за заплащане на предоставени
мрежови услуги „достъп и пренос на ел. енергия до електроразпределителната мрежа“,
както и техния размер.
В тежест на ответниците при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
ответниците в забава - уговорен падеж за плащане на цената, респ. отправена и
получена от ответниците покана за плащане.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата, за което не сочат доказателства.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4